Срещата на Пърси Фосет с тайнствено племе от полухора, полуживотни
Пърси Фосет и тайнственото племе от полухора, полуживотни. В продължение на стотици години, малко изучаваните джунгли на Южна Америка са източник на истории за странни същества, в това число и за големи маймуни.Между другото, огромни маймуни като горили, шимпанзета или орангутани, в никакъв случай не са били откривани в Южна Америка, а най-големите примати там са с тегло сред 6-8 кг (HiddenTruth.site).Ако легендите загатват огромни човекоподобни същества, които наподобяват на маймуни, то това несъмнено е нещо доста извънредно.
В легендите, растежът на тези същества варира от 3 фута (90 см) до невероятните 12 фута (3,6 м). Те несъмнено не били животни, защото употребявали каменни оръдия и ловували с лъкове и стрели. Те имали собствен личен език, който се отличавал с обилие от свирещи и хъркащи звуци.Местните поданици назовават тези същества по друг метод, само че най-често се употребява думата Maricoxi. Първият бял човек, който е схванал за тях, е именитият авантюрист-пътешественик Пърси Фосет (Percival Harrison Fawcett), който по-късно изчезва в южноамериканската джунгла по време на последното си пътешестване.В книгата си “Lost Trails, Lost Cities ”, Фосет написа, че тези космати хора са живели покрай горското племе Maksubi. Самият Фосет е чул разкази за Maricoxi и персонално ги е срещнал през 1914 година, по време на експедиция в региона на Мато Гросо (Mato Grosso).
Фосет и екипът му минали през джунглите на Боливия, а по-късно се изкачили по бразилската река Гуапоре. Именно в тази област те чули от локалните племена истории за получовеци, полуживотни.По-късно, по време на по-нататъшното прекосяване по пътека в джунглата, Фосет и екипът му видели две мистериозни фигури. Те се движели пред тях и говорели на необикновен език. В ръцете им имало лъкове и стрели, с които понякога стреляли.Четете още: Жена споделя за другарството си със семейство Йети (видео) Отначало Фосет решил, че това са локални поданици, само че по-късно схванал, че бърка. Той написа:„ Не ги виждахме ясно в сянката, само че ми се струваше, че са доста огромни мъже, покрити с четина и с доста дълги ръце. Челата им бяха наклонени обратно, а над очите им имаше големи вежди. Изведнъж, те се затичаха и се скриха в храстите. Разбрахме, че е неефикасно да ги преследваме. ”
След това, за известно време, тези диви хора преследвали екипа на Фосет, а Фосет ги чул, че свирят, все едно като с рог. Те изоставали единствено, когато пасажерите влизали в горичка от трънливи шубраци. През цялото време на преследването, Фосет непрекъснато чувал речта им на неясен и чудноват език.Пърси Фосет написа още: “Сутринта отидохме по-далеч и след четвърт миля стигнахме до малко населено място на поляна. Това бяха примитивните жилища на тези диваци, които бяха външно измежду най-грубите диваци, които бях виждал. Някои от тях седяха и правеха стрели, а други просто мързелуваха. Те бяха огромни маймуноподобни същества, които изглеждаха като че ли едвам са се развили над равнището на животно.Подсвиркнах и незабавно един от тях скочи на крайници. Започна да танцува, скачайки от крайник на крайник и държейки лък и стрели в ръцете си. Неговите мощни кряскащи писъци звучаха като: „ Ъх! ”. Изведнъж, всички шубраци в близост бяха цялостни с тези отвратителни маймуни, които също викаха: „ Ъх! ”. Изглеждаше доста неприятно за нас и даже помислих, че краят е пристигнал при нас.Започнах да приказвам с другарски звук на локален акцент, само че те не ме схванаха. След известно време, съществото, което скочи пред нас, най-сетне спря. Извади лък и го насочи към мен със стрела към гърдите ми. Погледнах право в пигментираните му очи, едвам забележими под тежкото чело. Знаех, че няма да пропусне. Обаче той отпусна лъка си и още веднъж стартира да крещи: “Ъх! ”. ”
Съществото скочило още няколко пъти, след това спряло и загледало Фосет. Той решил да ги изплаши и стрелял със своя Маузер в земята, покрай краката на дивака. Той извънредно се уплашил и незабавно избягал в гъсталаците. Фосет и групата му тръгнали по пътя. Зад гърбовете им за известно време чували виковете на диваците, които ставали по-тихи и по-тихи.За тези същества написа и криптозоологът и натуралист Айвън Сандерсън, който през 30-те години на ХХ век пътувал до Южна Америка и чул за тях от локалните поданици.Племето Maksubi гледало на тях като на отвратителни и примитивни хора. Смятали, ловуват хора за храна. Били високи, доста тъмни и покрити с черна четина.Слагали човешките тела на бамбукови шишове и ги изпичали на огън. След това ги изяждали, като откъсвали части месо от тях. Те живеели в дупки в земята, от които излизали най-много през нощта.Историята на Фосет за косматите диваци, през тези години била взета доста скептично. Мнозина казвали, че е преувеличавал всичко. Други го упреквали в расизъм, казвайки, че се е сблъскал с елементарни индианци. След това, поради разбиранията си, им е добавил космати тела и примитивни черти на лицето.Айвън Сандерсън има вяра на 100 % на Фосет. Но, от позиция на общоприетата просвета, Сандърсън е „ подправен академик ”, т.е. криптозоолог, който има вяра в съществуването на митични животни.Следователно, опцията примитивните хора, външно сходни на питекантропите или австралопитеките, живеели в южноамериканската джунгла при започване на двадесети век, в никакъв случай не са били обсъждани съществено. А в действителност ли би трябвало да е по този начин?
Hidden truth
В легендите, растежът на тези същества варира от 3 фута (90 см) до невероятните 12 фута (3,6 м). Те несъмнено не били животни, защото употребявали каменни оръдия и ловували с лъкове и стрели. Те имали собствен личен език, който се отличавал с обилие от свирещи и хъркащи звуци.Местните поданици назовават тези същества по друг метод, само че най-често се употребява думата Maricoxi. Първият бял човек, който е схванал за тях, е именитият авантюрист-пътешественик Пърси Фосет (Percival Harrison Fawcett), който по-късно изчезва в южноамериканската джунгла по време на последното си пътешестване.В книгата си “Lost Trails, Lost Cities ”, Фосет написа, че тези космати хора са живели покрай горското племе Maksubi. Самият Фосет е чул разкази за Maricoxi и персонално ги е срещнал през 1914 година, по време на експедиция в региона на Мато Гросо (Mato Grosso).
Фосет и екипът му минали през джунглите на Боливия, а по-късно се изкачили по бразилската река Гуапоре. Именно в тази област те чули от локалните племена истории за получовеци, полуживотни.По-късно, по време на по-нататъшното прекосяване по пътека в джунглата, Фосет и екипът му видели две мистериозни фигури. Те се движели пред тях и говорели на необикновен език. В ръцете им имало лъкове и стрели, с които понякога стреляли.Четете още: Жена споделя за другарството си със семейство Йети (видео) Отначало Фосет решил, че това са локални поданици, само че по-късно схванал, че бърка. Той написа:„ Не ги виждахме ясно в сянката, само че ми се струваше, че са доста огромни мъже, покрити с четина и с доста дълги ръце. Челата им бяха наклонени обратно, а над очите им имаше големи вежди. Изведнъж, те се затичаха и се скриха в храстите. Разбрахме, че е неефикасно да ги преследваме. ”
След това, за известно време, тези диви хора преследвали екипа на Фосет, а Фосет ги чул, че свирят, все едно като с рог. Те изоставали единствено, когато пасажерите влизали в горичка от трънливи шубраци. През цялото време на преследването, Фосет непрекъснато чувал речта им на неясен и чудноват език.Пърси Фосет написа още: “Сутринта отидохме по-далеч и след четвърт миля стигнахме до малко населено място на поляна. Това бяха примитивните жилища на тези диваци, които бяха външно измежду най-грубите диваци, които бях виждал. Някои от тях седяха и правеха стрели, а други просто мързелуваха. Те бяха огромни маймуноподобни същества, които изглеждаха като че ли едвам са се развили над равнището на животно.Подсвиркнах и незабавно един от тях скочи на крайници. Започна да танцува, скачайки от крайник на крайник и държейки лък и стрели в ръцете си. Неговите мощни кряскащи писъци звучаха като: „ Ъх! ”. Изведнъж, всички шубраци в близост бяха цялостни с тези отвратителни маймуни, които също викаха: „ Ъх! ”. Изглеждаше доста неприятно за нас и даже помислих, че краят е пристигнал при нас.Започнах да приказвам с другарски звук на локален акцент, само че те не ме схванаха. След известно време, съществото, което скочи пред нас, най-сетне спря. Извади лък и го насочи към мен със стрела към гърдите ми. Погледнах право в пигментираните му очи, едвам забележими под тежкото чело. Знаех, че няма да пропусне. Обаче той отпусна лъка си и още веднъж стартира да крещи: “Ъх! ”. ”
Съществото скочило още няколко пъти, след това спряло и загледало Фосет. Той решил да ги изплаши и стрелял със своя Маузер в земята, покрай краката на дивака. Той извънредно се уплашил и незабавно избягал в гъсталаците. Фосет и групата му тръгнали по пътя. Зад гърбовете им за известно време чували виковете на диваците, които ставали по-тихи и по-тихи.За тези същества написа и криптозоологът и натуралист Айвън Сандерсън, който през 30-те години на ХХ век пътувал до Южна Америка и чул за тях от локалните поданици.Племето Maksubi гледало на тях като на отвратителни и примитивни хора. Смятали, ловуват хора за храна. Били високи, доста тъмни и покрити с черна четина.Слагали човешките тела на бамбукови шишове и ги изпичали на огън. След това ги изяждали, като откъсвали части месо от тях. Те живеели в дупки в земята, от които излизали най-много през нощта.Историята на Фосет за косматите диваци, през тези години била взета доста скептично. Мнозина казвали, че е преувеличавал всичко. Други го упреквали в расизъм, казвайки, че се е сблъскал с елементарни индианци. След това, поради разбиранията си, им е добавил космати тела и примитивни черти на лицето.Айвън Сандерсън има вяра на 100 % на Фосет. Но, от позиция на общоприетата просвета, Сандърсън е „ подправен академик ”, т.е. криптозоолог, който има вяра в съществуването на митични животни.Следователно, опцията примитивните хора, външно сходни на питекантропите или австралопитеките, живеели в южноамериканската джунгла при започване на двадесети век, в никакъв случай не са били обсъждани съществено. А в действителност ли би трябвало да е по този начин?
Hidden truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ