На първо четене: България облага с 15% корпоративен данък мултинационалните компании
Парламентът прегледа на първо четене законопроектът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, съобщи кореспондент на " Фокус “ .
Той бе признат с 98 гласа " за " ( бел. от ред. - ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС), " срещу " бяха от " Възраждане " и Има Такъв Народ, а Българска социалистическа партия и трима от ГЕРБ-СДС се въздържаха.
Законопроектът бе импортиран от Министерския съвет и цели транспонирането на Директива на Европейския съюз, призната в края на 2022 година.
Промените плануват обезпечаването на дейно данъчно облагане на огромни многонационални предприятия и огромни напълно национални групи, опериращи на единния пазар на Съюза, посредством първично и вторично облагане с спомагателен налог. Същевременно се вкарва и народен налог, с който да се таксуват многонационална група предприятия, които се намират на територията на България, или на огромна национална група предприятия.
Друг текст планува основаването на нова скица за държавна помощ за аграрни стопани под формата на преотстъпен корпоративен налог. Целта е насърчаването на дребните и междинните производители да влагат средствата в развиването на активността си.
Дебатите
От Има Такъв Народ възразиха против така наречен " световен налог “. Според тях това би трансформирало страната в неатрактивна за непознати вложения.
" Възраждане “ считат, че страната ни е " атрактивна “ за вложения освен поради ниските налози, само че и поради евтината електрическа енергия. Според третата политическа мощ България би трябвало да работи в тази посока, с цел да не загуби това си преимущество.
Румен Гечев от Българска социалистическа партия изясни, че Европейската комисия упорства данъчните ставки за огромните транснационални компанни да бъдат хармонизирани.Той изясни, че в Организацията за икономическо сътрудничество и раз, където страната ни желае да се причисли, корпоративният налог е 21,5%, а в България е 10%.
Гечев уточни, че междинният корпоративен налог в Европа е към 20% и в полза на страната ни да бъде вдигнат. Той даде образец с френска компания, която оперира в България и заплаща 10% налог, като резервира 5% за своята страна.
Левицата обаче ще се въздържи при първо гласоподаване, само че ще предложи публицистични промени сред първо и второ четене.
Георги Ганев от ПП-ДБ разяснява, че корпоративното данъчно облагане е належащо. Той сподели още, че в случай че измененията не бъдат направени в този момент, страната ще би трябвало да заплаща наказания.
Представителите на Министерството на финансите обясниха, че в случай че България отсрочи директивата, губи доходи, които другояче биха влезнали в националния бюджет.
Той бе признат с 98 гласа " за " ( бел. от ред. - ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС), " срещу " бяха от " Възраждане " и Има Такъв Народ, а Българска социалистическа партия и трима от ГЕРБ-СДС се въздържаха.
Законопроектът бе импортиран от Министерския съвет и цели транспонирането на Директива на Европейския съюз, призната в края на 2022 година.
Промените плануват обезпечаването на дейно данъчно облагане на огромни многонационални предприятия и огромни напълно национални групи, опериращи на единния пазар на Съюза, посредством първично и вторично облагане с спомагателен налог. Същевременно се вкарва и народен налог, с който да се таксуват многонационална група предприятия, които се намират на територията на България, или на огромна национална група предприятия.
Друг текст планува основаването на нова скица за държавна помощ за аграрни стопани под формата на преотстъпен корпоративен налог. Целта е насърчаването на дребните и междинните производители да влагат средствата в развиването на активността си.
Дебатите
От Има Такъв Народ възразиха против така наречен " световен налог “. Според тях това би трансформирало страната в неатрактивна за непознати вложения.
" Възраждане “ считат, че страната ни е " атрактивна “ за вложения освен поради ниските налози, само че и поради евтината електрическа енергия. Според третата политическа мощ България би трябвало да работи в тази посока, с цел да не загуби това си преимущество.
Румен Гечев от Българска социалистическа партия изясни, че Европейската комисия упорства данъчните ставки за огромните транснационални компанни да бъдат хармонизирани.Той изясни, че в Организацията за икономическо сътрудничество и раз, където страната ни желае да се причисли, корпоративният налог е 21,5%, а в България е 10%.
Гечев уточни, че междинният корпоративен налог в Европа е към 20% и в полза на страната ни да бъде вдигнат. Той даде образец с френска компания, която оперира в България и заплаща 10% налог, като резервира 5% за своята страна.
Левицата обаче ще се въздържи при първо гласоподаване, само че ще предложи публицистични промени сред първо и второ четене.
Георги Ганев от ПП-ДБ разяснява, че корпоративното данъчно облагане е належащо. Той сподели още, че в случай че измененията не бъдат направени в този момент, страната ще би трябвало да заплаща наказания.
Представителите на Министерството на финансите обясниха, че в случай че България отсрочи директивата, губи доходи, които другояче биха влезнали в националния бюджет.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ