Парламентът прие окончателно след двучасови дебати налагането на мораториум върху

Парламентът одобри дефинитивно след двучасови диспути налагането на мораториум върху кадровите решения на Висшия правосъден съвет с изминал мандат. Той няма да може да назначава, покачва, реалокира съдии, прокурори и следователи и да назначава административни ръководители. Изключение от това предписание са кадровите решения, свързани с младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи, както и освобождението, възобновяване и връщането на служба. Тричленен състав на Върховния касационен съд ще гледа делата за състезанията в общите съдилища, прокуратурата и следствието по реда на Административнопроцесуален кодекс. Министърът на правораздаването ще има опция да апелира всички решения на Пленума на Висш съдебен съвет и на колегиите, като жалбата няма да стопира осъществяването на решенията.
Лицата, заемали постовете ръководители на Върховния административен съд и Върховен касационен съд, както и основен прокурор за интервала на предходния мандат на Висш съдебен съвет, пък няма да могат да бъдат избирани в новия му състав.
Това взеха решение депутатите с приемането на второ четене на измененията в Закона за правосъдната власт. Законопроектът, който беше обсъждан, е общ и формиран въз основа на оферти на парламентарните групи на ПБ, Политическа партия и Демократична България. Той беше признат на две съвещания на Комисията по правни въпроси в Народното събрание. 
Най-спорна се оказа тематиката за въвеждането на така наречен социална квота при избора на членове на Висш съдебен съвет от Народното събрание. След дълги диспути в последна сметка беше отритнат параграфът, съгласно който един от членовете на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет се избира по предложение на Общото заседание на юристите от страната и един - по предложение на Съюза на юристите в България. Не беше признато и един от членовете на Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет да се избира по общо предложение на Академичния съвет на СУ " Св. Климент Охридски " и един по предложение на Българска академия на науките. Членовете на Висш съдебен съвет могат да бъдат номинирани единствено от депутати.
В седемдневен период след съвещанието на отрасловата парламентарна комисия, на което се организира чуването на претендентите, вносителите на предложенията имат право да ги отдръпват, одобриха депутатите. Когато при гласуването в пленарната зала не са определени всички членове на Висш съдебен съвет, в двуседмичен период Народното събрание стартира нова процедура за избор на оставащите членове.
Парламентът одобри да има обществено видеонаблюдение в действително време и видеозаснемане в секциите при преброяването на гласовете от директния избор на членове на Висш съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите.
Директорът на Националната следствена работа пък към този момент няма да е и заместник-главен прокурор. Народното събрание да избира основен контрольор и инспектори от Инспектората към Висш съдебен съвет не по-рано от шест месеца и не по-късно от два месеца преди приключването на техния мандат, реши още Народното събрание. Предложенията за претенденти за основен контрольор и инспектори се вършат не по-късно от два месеца преди провеждането на избора пред профилираната непрекъсната комисия на Народното събрание от народните представители, от общото заседание на съдиите от Върховен касационен съд и Върховен административен съд и от прокурорите от Върховната касационна прокуратура и следователите от Национална следствена служба на общо заседание.   
Парламентът одобри и текстовете, които плануват съдиите и прокурорите да издигат кандидатури за основен контрольор и инспектори.
Пленарното време обаче не стигна, с цел да бъдат гласувани всички промени в Закона за правосъдната власт, и се чака това стане на следващия ден.