Парламентът прие на второ четене промени в Наказателния кодекс (НК).

...
Парламентът прие на второ четене промени в Наказателния кодекс (НК).
Коментари Харесай

Парламентът прие промени в НК, свързани със сексуалното насилие

П арламентът одобри на второ четене промени в Наказателния кодекс (НК). С тях се транспонират условия на европейска инструкция, свързани с гарантиране правото на жертвата на полови закононарушение да се възползва от правото на отбрана в задоволително дълъг период след навършване на пълноправие. Измененията, импортирани от Министерския съвет, бяха подкрепени от 101 народни представители, осем гласоподаваха „ срещу “ и 42 се въздържаха. 

По време на съвещание на правната комисия предходната седмица, когато одобриха промените в Наказателен кодекс на второ четене, Ирена Борисова, държавен специалист интернационално правно съдействие от Министерство на правораздаването, съобщи, че против България има наказателна процедура. Тя цитира мнение на Европейска комисия, в което е посочено категорично, че най-младите жертви нямат опция за отбрана, по което и да е закононарушение на Наказателния кодекс. Тя акцентира, че в мнението на Европейска комисия се показва, че този период следва да е съгласуван с тежестта на въпросното действие и посочи, че съгласно Европейска комисия за доста от закононарушенията, изброени в директивата, страната ни не е подсигурила, че тяхното наказателно гонене е допустимо в задоволителен период след навършване на пълноправие на малолетните лица. 

Промените сочат още, че за блудничество на малолетно лице наказването ще е отнемане от независимост от две до 10 години, когато е осъществено посредством приложимост на мощ или заплашване, привеждане на потърпевшия в безпомощно положение, потребление на безпомощното положение на потърпевшия, посредством потребление на състояние на взаимозависимост или контрол или във връзка с лице, което се занимава с проституция. Парламентът записа, че който се съвъкупи с лице, което е лишено от опция за самозащита, и то без негово единодушие, като го принуди към това със мощ или заплашване или като го приведе в безпомощно положение, се санкционира за обезчестяване с отнемане от независимост от две до осем години.

По време на дебатите Бранимир Балачев (ГЕРБ-СДС) изясни, че давностните периоди са настоящи правни правила, като законодателят е приел, че за избрани закононарушения, откакто измине посочен период, не може да се търси наказателна отговорност. Така е в съвсем всички страни в Европейския съюз, посочи той. По думите му не се прави цялостен разбор, когато пристигна някоя инструкция, какви може да са последствията и до каква степен тя опонира на нашето право. Той уточни, че има десетки решения на Върховния касационен съд (ВКС) във връзка с това, че когато една присъда е постановена след един доста нескончаем интервал от време, не е ефикасна, тъй като е изтърван моментът. Балачев счита, че не би трябвало да се усилва давностният период и посочи, че той би прибавил досъдебните производства, в които са потърпевши най-много малолетни лица, да се водят в периоди от два до четири месеца най-вече.

Абсолютната отминалост за гонене на тези закононарушения е 15г., задоволителен период, в който човек, който като малолетен или невръстен е потърпевш, би могъл да упражни правото си да изиска наказателно гонене против нарушителя, счита Цвета Рангелова от „ Възраждане “. Тя сподели, че може да се постави и период от 100 година, само че това няма да създаде нищо, тъй като откакто са минали доста години от осъществяването на едно закононарушение то може да се потвърди доста мъчно.

Този законопроект е направен от една много сериозна, представителна и авторитетна работна група, означи Атанас Славов от „ Продължаваме промяната – Демократична България “ (ПП-ДБ). Той разясни, че дебатите там са били с месеци по тематиката. Славов обърна внимание, че когато е осъществено закононарушение против малолетно или малолетно лице, което евентуално все още на осъществяване на закононарушението не е споделило по ред аргументи, е обикновено да има по-продължителна отминалост. Това е нараснала форма на отбрана за най-уязвимите лица в нашето общество, уточни той. 

Тази смяна, която вършим сега, е от калибъра на „ юридическата Конституция “, разяснява Гроздан Караджов от „ ИТН “ (ИТН). По думите му тази правна норма не е премислена до дъно и още веднъж ще се наложи „ в някой идващ август “ като предходната година, Народното събрание да се събира по неотложност. 

* Във видеото: 

Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в 
Източник: vesti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР