Странните причини, поради които зимата е най-смъртоносния сезон
Любопитен факт е, че зимата, без значение от звънчетата на шейните и Свети Валентин, е най-смъртоносният сезон от всички. През зимните месеци умират доста повече хора спрямо останалата част от годината - тайнствен световен феномен, прочут като несъразмерна зимна смъртност.
Например през зимата на 2021-2022 година в Обединеното кралство са умряли над 13 000 души повече, в сравнение с приблизително през останалите сезони. В Съединените щати от 2011 година до 2016 година през зимните месеци са умряли от 8 до 12 % повече хора, в сравнение с през незимните месеци, съгласно данни на Центровете за надзор и предварителна защита на болесттите.
„ Този годишен цикъл в смъртността се следи на всички места “, споделя Патрик Кини, професор по публично здраве в Бостънския университет.
Тенденцията е записана и в двете полукълба и даже тук-там, където зимата е мека. Тъй като тези от нас, които живеят в Северното полукълбо, устоят на къси дни и дълги нощи, може би се питате какво е това, което прави зимата толкоз смъртоносно време за живот?
Това са въпроси, които учените си задават от десетилетия, само че цялостният отговор им убягва. Отговорът е от голяма важност, тъй като може би тези смъртни случаи могат да бъдат предотвратени с верните политически ограничения на държавното управление. Но с цел да се намесим, първо би трябвало да знаем за какво тъкмо умират хората.
Има един явен фактор, който способства за несъразмерната зимна смъртност: сезонните вируси. По аргументи, които не престават да се разискват, вирусите като грипа имат мощно изразена сезонна характерност и доближават своя пик през зимните месеци. Това зависи от годината, само че огромна част от несъразмерната зимна смъртност, от време на време към половината от общия брой, е породена от вируси. Сами по себе си обаче вирусите не могат да обяснят цялото събитие. Част от отговора наподобява се крие в сърцето.
Студеното време може да изостри сърдечните проблеми. Но за какво?
Освен във вирусните инфекции, учените виждат ключ към загадката в друга постоянно срещана причина за гибел.
„ Половината от всички прекомерни смъртни случаи през зимата са от сърдечносъдови аргументи. Това е моделът. Въпросът е за какво? “ , споделя Кристи Еби, професор по световно здраве във Вашингтонския университет, в това число инсулти и инфаркти.
За някои откриватели, които са си задали този въпрос, резултатът на температурата върху кръвоносната система наподобява обещаващо място за начало. Ако източникът на вредата е студът, една акция за уединяване на домовете или субсидиране на разноските за отопление през зимата може да помогне за спасяването на човешки животи. През 70-те и 80-те години на предишния век физиологът Уилям Кийтинг от Медицинския лицей към лондонската болница стартира да изследва дали ниските температури могат да трансформират към по-лошо метода, по който действа човешкото тяло.
Китинджър организира лабораторни опити, при които участниците са държани на топло или леко охлаждани с вентилатор. Той забелязал, че в продължение на шест часа кръвта на студените хора леко се променяла. Кръвоносните съдове на повърхността на кожата, които се свивали, с цел да не губят топлота, концентрирали повече кръв в останалата част на системата. Кръвните кафези на по-студените хора били по-плътно събрани една до друга, а кръвното им налягане било по-високо от това на хората, които били увити в одеяла. Това подсказва, че температурният стрес може да основава предпоставки за формиране на съсиреци или за пръсване на съдове, което би могло да изясни нарасналата смъртност от сърдечносъдови болести. (Всъщност Американската сърдечна асоциация се базира на сходна идея, когато предизвестява хората да се пазят при почистване на снега. )
Китинджър също по този начин се интересува по какъв начин тези физиологични открития могат да се свържат с трендовете в действителния свят. Дали по-студените зими са по-смъртоносни от по-меките? Той и сътрудниците му съпоставят данни за хора от европейски градове, които са толкоз топли, колкото Палермо, Италия (където междинната дневна температура през зимата е към 60 градуса по Фаренхайт), и толкоз студени, колкото Северна Финландия (където междинната температура е под нулата - 27 градуса по Фаренхайт). Установено е, че няма особена разлика сред доста студените и доста топлите страни във връзка с смъртността през зимата.
Това не опонира на констатациите, че излагането на мраз може да заплаши сърцето, пишат откривателите. Вместо това те пишат, че неналичието на разлика може да се дължи на това, че хората в студен климат са готови за мраз, с надеждно отопление, добра изолираност и топли облекла, когато излизат на открито. Хората от по-топлите места, въпреки това, са сюрпризирани от студените дни, с по-студени домове и по-малко запаси, с цел да се стоплят.
Това беше забавна концепция, че хората в студен климат биха могли да защитят сърцата си, като се загърнат или поддържат къщите си топли. Този тип мислене евентуално е повлиял на последвалите политики на Обединеното кралство, като да вземем за пример програмата „ Топъл фронт “, която подкрепя финансирането на изолираност и други усъвършенствания в домовете при започване на 2000-те години. Проучване, оповестено през 2008 година от университета в Шефилд Халам, демонстрира, че интервенцията и понижената смъртност измежду възрастните хора са свързани.
След началото на работата на Кийтингс жилищният фонд в Обединеното кралство се е подобрил, а разноските за отопление са намалели. Връзката сред ниските температури и несъразмерната смъртност през зимата в Обединеното кралство също е избледняла, споделя Филип Стадън, съветник по въпросите на околната среда и гостуващ академик в университета в Глостършир, който учи човешкото здраве и измененията в околната среда и който написа за връзката в публикация от 2014 година Той счита, че в даден миг в действителност може да е съществувала връзка сред температурата и смъртността, най-малко в Обединеното кралство. Но това евентуално не е цялата история.
Температурата към момента не може да изясни цялата несъразмерна смъртност.
През последното десетилетие някои откриватели са създали наблюдения, които усложняват тази картина. Ниските температури може да не са главният фактор, който въздейства върху несъразмерната зимна смъртност, или най-малко не на всички места по света.
„ Хонолулу е в действителност топъл и температурите не варират през годината. И въпреки всичко хората умират с 10 или 15 % повече през зимата, в сравнение с през лятото? “, споделя Кини, който през 2015 година написа публикация за зимната смъртност. Нещо, съгласно него, не се връзва. Не може всичко да се дължи на неналичието на отопление.
В публикацията си от 2015 година Кини и сътрудниците му изричат съмнение, че с изключение на вирусите и студа има и някаква друга сезонна причина.
Всъщност, макар че по-ниските температури могат да бъдат най-очевидната смяна през зимните месеци, съществуват голям брой по-малки промени, които могат да наклонят везните към по-висока смъртност по способи, които понастоящем не са изяснени.
Зимата значи по-малко слънчева светлина на доста места. Същевременно се следи и по-ниско естествено произвеждане на витамин D. Някои хора може да ядат повече или друга храна - някой да си хапне още една порция останки от пуйка? - може да спрат да спортуват, може да пият повече алкохол. Дори и въздухът евентуално ще бъде друг - в някои елементи на света замърсяването на въздуха е доста по-силно през зимата, а тук-там, където замърсяването е по-малък проблем, равнищата на мокрота в пространствата към момента могат да бъдат радикално разнообразни.
„ Хората трансформират всевъзможни неща през зимата “ , споделя Еби. В прочут смисъл, изключително в културите, които прекарват доста време на закрито, температурата е най-малкото.
За Еби тези други сезонни фактори подлежат на в допълнение изследване. Може би има и други физиологични промени, с изключение на тези, свързани с температурата, които могат да бъдат свързани с несъразмерната смъртност през зимата.
„ Аз пребивавам в Сиатъл. През зимата спим зимен сън. Настъпват всевъзможни промени. Но не съм видяла литература, която да се пробва да го ревизира... Все още очаквам “ , споделя тя със смях.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Например през зимата на 2021-2022 година в Обединеното кралство са умряли над 13 000 души повече, в сравнение с приблизително през останалите сезони. В Съединените щати от 2011 година до 2016 година през зимните месеци са умряли от 8 до 12 % повече хора, в сравнение с през незимните месеци, съгласно данни на Центровете за надзор и предварителна защита на болесттите.
„ Този годишен цикъл в смъртността се следи на всички места “, споделя Патрик Кини, професор по публично здраве в Бостънския университет.
Тенденцията е записана и в двете полукълба и даже тук-там, където зимата е мека. Тъй като тези от нас, които живеят в Северното полукълбо, устоят на къси дни и дълги нощи, може би се питате какво е това, което прави зимата толкоз смъртоносно време за живот?
Това са въпроси, които учените си задават от десетилетия, само че цялостният отговор им убягва. Отговорът е от голяма важност, тъй като може би тези смъртни случаи могат да бъдат предотвратени с верните политически ограничения на държавното управление. Но с цел да се намесим, първо би трябвало да знаем за какво тъкмо умират хората.
Има един явен фактор, който способства за несъразмерната зимна смъртност: сезонните вируси. По аргументи, които не престават да се разискват, вирусите като грипа имат мощно изразена сезонна характерност и доближават своя пик през зимните месеци. Това зависи от годината, само че огромна част от несъразмерната зимна смъртност, от време на време към половината от общия брой, е породена от вируси. Сами по себе си обаче вирусите не могат да обяснят цялото събитие. Част от отговора наподобява се крие в сърцето.
Студеното време може да изостри сърдечните проблеми. Но за какво?
Освен във вирусните инфекции, учените виждат ключ към загадката в друга постоянно срещана причина за гибел.
„ Половината от всички прекомерни смъртни случаи през зимата са от сърдечносъдови аргументи. Това е моделът. Въпросът е за какво? “ , споделя Кристи Еби, професор по световно здраве във Вашингтонския университет, в това число инсулти и инфаркти.
За някои откриватели, които са си задали този въпрос, резултатът на температурата върху кръвоносната система наподобява обещаващо място за начало. Ако източникът на вредата е студът, една акция за уединяване на домовете или субсидиране на разноските за отопление през зимата може да помогне за спасяването на човешки животи. През 70-те и 80-те години на предишния век физиологът Уилям Кийтинг от Медицинския лицей към лондонската болница стартира да изследва дали ниските температури могат да трансформират към по-лошо метода, по който действа човешкото тяло.
Китинджър организира лабораторни опити, при които участниците са държани на топло или леко охлаждани с вентилатор. Той забелязал, че в продължение на шест часа кръвта на студените хора леко се променяла. Кръвоносните съдове на повърхността на кожата, които се свивали, с цел да не губят топлота, концентрирали повече кръв в останалата част на системата. Кръвните кафези на по-студените хора били по-плътно събрани една до друга, а кръвното им налягане било по-високо от това на хората, които били увити в одеяла. Това подсказва, че температурният стрес може да основава предпоставки за формиране на съсиреци или за пръсване на съдове, което би могло да изясни нарасналата смъртност от сърдечносъдови болести. (Всъщност Американската сърдечна асоциация се базира на сходна идея, когато предизвестява хората да се пазят при почистване на снега. )
Китинджър също по този начин се интересува по какъв начин тези физиологични открития могат да се свържат с трендовете в действителния свят. Дали по-студените зими са по-смъртоносни от по-меките? Той и сътрудниците му съпоставят данни за хора от европейски градове, които са толкоз топли, колкото Палермо, Италия (където междинната дневна температура през зимата е към 60 градуса по Фаренхайт), и толкоз студени, колкото Северна Финландия (където междинната температура е под нулата - 27 градуса по Фаренхайт). Установено е, че няма особена разлика сред доста студените и доста топлите страни във връзка с смъртността през зимата.
Това не опонира на констатациите, че излагането на мраз може да заплаши сърцето, пишат откривателите. Вместо това те пишат, че неналичието на разлика може да се дължи на това, че хората в студен климат са готови за мраз, с надеждно отопление, добра изолираност и топли облекла, когато излизат на открито. Хората от по-топлите места, въпреки това, са сюрпризирани от студените дни, с по-студени домове и по-малко запаси, с цел да се стоплят.
Това беше забавна концепция, че хората в студен климат биха могли да защитят сърцата си, като се загърнат или поддържат къщите си топли. Този тип мислене евентуално е повлиял на последвалите политики на Обединеното кралство, като да вземем за пример програмата „ Топъл фронт “, която подкрепя финансирането на изолираност и други усъвършенствания в домовете при започване на 2000-те години. Проучване, оповестено през 2008 година от университета в Шефилд Халам, демонстрира, че интервенцията и понижената смъртност измежду възрастните хора са свързани.
След началото на работата на Кийтингс жилищният фонд в Обединеното кралство се е подобрил, а разноските за отопление са намалели. Връзката сред ниските температури и несъразмерната смъртност през зимата в Обединеното кралство също е избледняла, споделя Филип Стадън, съветник по въпросите на околната среда и гостуващ академик в университета в Глостършир, който учи човешкото здраве и измененията в околната среда и който написа за връзката в публикация от 2014 година Той счита, че в даден миг в действителност може да е съществувала връзка сред температурата и смъртността, най-малко в Обединеното кралство. Но това евентуално не е цялата история.
Температурата към момента не може да изясни цялата несъразмерна смъртност.
През последното десетилетие някои откриватели са създали наблюдения, които усложняват тази картина. Ниските температури може да не са главният фактор, който въздейства върху несъразмерната зимна смъртност, или най-малко не на всички места по света.
„ Хонолулу е в действителност топъл и температурите не варират през годината. И въпреки всичко хората умират с 10 или 15 % повече през зимата, в сравнение с през лятото? “, споделя Кини, който през 2015 година написа публикация за зимната смъртност. Нещо, съгласно него, не се връзва. Не може всичко да се дължи на неналичието на отопление.
В публикацията си от 2015 година Кини и сътрудниците му изричат съмнение, че с изключение на вирусите и студа има и някаква друга сезонна причина.
Всъщност, макар че по-ниските температури могат да бъдат най-очевидната смяна през зимните месеци, съществуват голям брой по-малки промени, които могат да наклонят везните към по-висока смъртност по способи, които понастоящем не са изяснени.
Зимата значи по-малко слънчева светлина на доста места. Същевременно се следи и по-ниско естествено произвеждане на витамин D. Някои хора може да ядат повече или друга храна - някой да си хапне още една порция останки от пуйка? - може да спрат да спортуват, може да пият повече алкохол. Дори и въздухът евентуално ще бъде друг - в някои елементи на света замърсяването на въздуха е доста по-силно през зимата, а тук-там, където замърсяването е по-малък проблем, равнищата на мокрота в пространствата към момента могат да бъдат радикално разнообразни.
„ Хората трансформират всевъзможни неща през зимата “ , споделя Еби. В прочут смисъл, изключително в културите, които прекарват доста време на закрито, температурата е най-малкото.
За Еби тези други сезонни фактори подлежат на в допълнение изследване. Може би има и други физиологични промени, с изключение на тези, свързани с температурата, които могат да бъдат свързани с несъразмерната смъртност през зимата.
„ Аз пребивавам в Сиатъл. През зимата спим зимен сън. Настъпват всевъзможни промени. Но не съм видяла литература, която да се пробва да го ревизира... Все още очаквам “ , споделя тя със смях.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ