Парламентът прекрати членството на България в две международни банки
Парламентът гласоподава на първо четене да приключи участието на България в две интернационалните банки - Международната капиталова банка (МИБ) и Международната банка за икономическо съдействие (МБИС).
Законопроектът е импортиран от Министерски съвет и бе подсилен със 138 гласа „ за “.
Правителството предлага на депутатите да одобряват Закон за денонсиране (отказ от спазването на договор) на съглашението за Международната капиталова банка (МИБ) и Международната банка за икономическо съдействие (МБИС). Причината за бързането е, че скоро страната ни в едната банка ще остане единствен съучастник от Европейски Съюз, а в другата ще сме единствено с Унгария, тъй като всички останали страни членки на Европейския съюз завършват процедурата по отдръпване.
Унгария не се причислява към общата позиция.
Международната капиталова банка е интернационална финансова институция за развиване със седалище в Будапеща. Страните-членки на МИБ са България, Виетнам, Куба, Монголия, Унгария, Румъния, Русия, Словакия и Чехия. Уставният капитал на МИБ е 2 милиарда евро, а импортираната му част все още е 427,1 млн. евро, написа вносителят. В претекстовете се показва също, че Русия е най-големият акционер в МИБ с 47,21 % дял във импортирания капитал на банката. Понастоящем присъединяване на България във импортирания капитал е 42,2 млн. евро или 9,88 на 100 от него.
Международната банка за икономическо съдействие е интернационална финансова институция със седалище в Москва. В нея членуват България, Чехия, Полша, Румъния, Словакия, Монголия и Виетнам и Русия. Уставният капитал на МБИС е 400 млн. евро, а импортираната част е 200 млн. евро. Русия е най-големият акционер в МБИС с 51,59 на 100 дял във импортирания капитал на банката. Понастоящем присъединяване на България във импортирания капитал е 15,1 млн. евро или 7,56 %.
След като Европейският съюз предприе координирани дейности поради войната в Украйна, още на 2-ри март предходната година е взето решение на Министерски съвет да се подхващат дейности по отношение на общата позиция на Европейски Съюз нейните членове да прекратят участието си в двете банки.
От „ Възраждане “ и Българска социалистическа партия се усъмниха, че това е напън върху източноевропейските страни по разпореждане от Брюксел и напускането на банките би било опасност за националните и финансови ползи за България.
Отново ще одобрявам законопроект, в който за следващ път проличава, че се прави един институционален слугинаж, подбуден от брюкселските бюрократи. Ще напуснем тези банки, единствено тъй като в Брюксел някой е решил, че ще е правоверен евроатлантик, уточни Цончо Ганев от „ Възраждане “.
Той разяснява, че е неприемливо, от Министерството на финансите да излязат без стопански разбор, без да има разбор на вредите, на последствията, без да се знае какъв брой ще ни коства, само че ще одобрявам законопроектът, единствено тъй като Брюксел по този начин е решил.
Димо Дренчев от „ Възраждане “, разясни, че макар, че делът в банките ни е дребен, стопанската система ни е на облага от тях, като пресметна, че облагата ни е към 187 млн. лв. и не е в наш интерес да ги напущаме.
Лидерът на „ Възраждане “ Костадин Костадинов също се разгласи срещу, като сподели, че унгарците ще вземат на безценица нашите капитали, които ние безусловно ще им подарим с излизането от двете банки.
От името на Българска социалистическа партия Румен Гечев сподели, че няма да поддържат предлагането. Според него ще понесем следващи загуби и тези наказания биха донесли повече вреди на членките на Европейски Съюз, в сравнение с Русия.
Председателят на бюджетната комисия Петър Чобанов предложи незабавно законопроектът да мине и на второ четене, само че от Българска социалистическа партия и „ Възраждане “ изрекоха своето неодобрение и по тази причина предлагането на Чобанов отпадна. Срокът за оферти сред двете четения се понижи на 3 дни.
Законопроектът е импортиран от Министерски съвет и бе подсилен със 138 гласа „ за “.
Правителството предлага на депутатите да одобряват Закон за денонсиране (отказ от спазването на договор) на съглашението за Международната капиталова банка (МИБ) и Международната банка за икономическо съдействие (МБИС). Причината за бързането е, че скоро страната ни в едната банка ще остане единствен съучастник от Европейски Съюз, а в другата ще сме единствено с Унгария, тъй като всички останали страни членки на Европейския съюз завършват процедурата по отдръпване.
Унгария не се причислява към общата позиция.
Международната капиталова банка е интернационална финансова институция за развиване със седалище в Будапеща. Страните-членки на МИБ са България, Виетнам, Куба, Монголия, Унгария, Румъния, Русия, Словакия и Чехия. Уставният капитал на МИБ е 2 милиарда евро, а импортираната му част все още е 427,1 млн. евро, написа вносителят. В претекстовете се показва също, че Русия е най-големият акционер в МИБ с 47,21 % дял във импортирания капитал на банката. Понастоящем присъединяване на България във импортирания капитал е 42,2 млн. евро или 9,88 на 100 от него.
Международната банка за икономическо съдействие е интернационална финансова институция със седалище в Москва. В нея членуват България, Чехия, Полша, Румъния, Словакия, Монголия и Виетнам и Русия. Уставният капитал на МБИС е 400 млн. евро, а импортираната част е 200 млн. евро. Русия е най-големият акционер в МБИС с 51,59 на 100 дял във импортирания капитал на банката. Понастоящем присъединяване на България във импортирания капитал е 15,1 млн. евро или 7,56 %.
След като Европейският съюз предприе координирани дейности поради войната в Украйна, още на 2-ри март предходната година е взето решение на Министерски съвет да се подхващат дейности по отношение на общата позиция на Европейски Съюз нейните членове да прекратят участието си в двете банки.
От „ Възраждане “ и Българска социалистическа партия се усъмниха, че това е напън върху източноевропейските страни по разпореждане от Брюксел и напускането на банките би било опасност за националните и финансови ползи за България.
Отново ще одобрявам законопроект, в който за следващ път проличава, че се прави един институционален слугинаж, подбуден от брюкселските бюрократи. Ще напуснем тези банки, единствено тъй като в Брюксел някой е решил, че ще е правоверен евроатлантик, уточни Цончо Ганев от „ Възраждане “.
Той разяснява, че е неприемливо, от Министерството на финансите да излязат без стопански разбор, без да има разбор на вредите, на последствията, без да се знае какъв брой ще ни коства, само че ще одобрявам законопроектът, единствено тъй като Брюксел по този начин е решил.
Димо Дренчев от „ Възраждане “, разясни, че макар, че делът в банките ни е дребен, стопанската система ни е на облага от тях, като пресметна, че облагата ни е към 187 млн. лв. и не е в наш интерес да ги напущаме.
Лидерът на „ Възраждане “ Костадин Костадинов също се разгласи срещу, като сподели, че унгарците ще вземат на безценица нашите капитали, които ние безусловно ще им подарим с излизането от двете банки.
От името на Българска социалистическа партия Румен Гечев сподели, че няма да поддържат предлагането. Според него ще понесем следващи загуби и тези наказания биха донесли повече вреди на членките на Европейски Съюз, в сравнение с Русия.
Председателят на бюджетната комисия Петър Чобанов предложи незабавно законопроектът да мине и на второ четене, само че от Българска социалистическа партия и „ Възраждане “ изрекоха своето неодобрение и по тази причина предлагането на Чобанов отпадна. Срокът за оферти сред двете четения се понижи на 3 дни.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ