Парламентарните избори във Франция завършиха с шок в лагера на

Парламентарните избори във Франция приключиха с потрес в лагера на Макрон. За огромни промени той към този момент няма да има сили, а в случай че оцелее във властта още 5 години, за него те ще са доста по-тежки от предходните. От Барбара Везел.

Вторият тур на президентските избори във Франция е тежко проваляне за президента., само че в този момент, което му е належащо, с цел да ръководи дейно. Неговата политическа групировка от някогашни социалисти и от консерватори, неотдавна преименувана на „ Ренесанс “, вместо да се прероди, се запъти към пъкъла.

Фрагментиран парламент

Може би най шокиращият резултат от вчерашния избор беше високият брой негласували: 54 % от французите, главно младежи от най-ниските обществени пластове в обществото, си икономисаха разходката до урните на втория тур. На първия тур те бяха с 2 % по-малко. Но още на президентските избори напролет си пролича политическата отмалялост на гласоподавателите и тяхната фрустрация от политиката. А сегашният избирателен резултат единствено удостоверява този разбор и акцентира упованията на гласоподавателите за реформиране на тази система. А тези, които въпреки всичко гласоподаваха, не дадоха на нито един от политическите блокове такава поддръжка, която да ги приближи до заветното болшинство. Лидерът на новото ляво обединяване още в предизборната акция се виждаше като нов министър председател на страната.
Редакцията предлага
Със извоюваните 130 депутатски места неговият съюз ще бъде втората по мощ секта в Националното заседание, само че този резултат е извънредно непълен, с цел да се надява на мандат за сформиране на държавно управление. През последните седмици левият деец Меланшон непрестанно повтаряше, че Макрон е хвърлил страната в безпорядък и е отворил вратите на обществения пъкъл. Това му обезпечи добър резултат и гласове от значително млади гласоподаватели, които не виждат вероятност за себе си, само че не се оказа оня политически трамплин, който ще му обезпечи парламентарно болшинство.

От другата страна на политическия набор е забележим триумфът на десните популисти на Марин Льо Пен. Те усилват броя на депутатите си 10 пъти и ще бъдат третата по мощ политическа секта в Националното заседание. Така политическото въздействие на Льо Пен нараства доста, въпреки да остава в действие задължението на останалите партии да не работят с нейната групировка „ Национален общ брой “. „ Тази вечер французите взеха ориста в свои ръце и трансфораха Еманюел Макрон в президент на малцинството “, възторжено съобщи Льо Пен след оповестяването на резултатите

" Демократичен потрес "

Финансовият министър Брюно Льо Мер дефинира резултата от вота като „ либерален потрес “, само че има вяра, че настоящето държавно управление ще може да продължи да ръководи. Също и министър-председателката Елизабет Борн приказва за „ проваляне за страната “ предвид на огромните провокации в света, само че твърди, че ще бъдат положени старания за намирането на болшинство. Министър-председателката дава обещание държавното управление да отбрани покупателната дарба на французите от инфлацията и да трансформира опазването на околната среда в централна задача на политиката. Звучи като покана за съдействие към левите партии.

Първоначалните политически проекти обаче са провалени. Досега се смяташе, че изчезналите на президентската партия за безусловно болшинство една дузина депутати могат да бъдат обезпечени от лагера на някогашните социалисти и на консерваторите. Редовните управнически обединения по предписание са непознати на френската политика. В сметките за съдружен сътрудник обаче влизат единствено консерваторите, чийто водач Кристиан Жакоб разгласи след постигнатия слаб избирателен резултат, че неговите републиканци ще бъдат „ в съпротива против Макрон “. На същото мнение е и партията му. Жакоб или желае да продаде скъпо поддръжката си, или се притеснява че дребното останали консерватори ще се претопят в политическия център на Макрон.

Барбара Везел

Такъв избирателен резултат не е имало в най-новата история на Франция. През 1988 година президентът Жак Ширак бе заставен да ръководи без свое парламентарно болшинство. А социалистите, които дружно с комунистите имаха болшинство в Народното събрание, значително блокираха дейностите на президента.

Управлението става мъчно

Сега в Народното събрание ще има четири изцяло несъвместими политически лагера, което прави политическото съдействие посред им невероятно или най-малко извънредно мъчно. Президентът Макрон и държавното управление му ще могат да продължат да ръководят, тъй като не се нуждаят от експлицитното утвърждение на Националното заседание. Без съдружен сътрудник обаче те ще бъдат принудени за всеки законопроект да си търсят болшинство. И гласуването на всеки бюджет ще бъде доста опасен акт. Дългосрочно това мъчно ще може да действа.

Провалиха се обаче и социолозите, които даваха доста по-голяма поддръжка за лагера на Макрон и левите сили. Матьо Доаре от Социологическия институт Ipsos разяснява пред France 24, че губещи от тези избори са всички, като се изключи десните екстремисти. Той изнесе и данни от последни допитвания, които сочат, че 38 % от французите се афишират за лява политика, също толкоз желаят да бъде удължен досегашният политически курс, а 25 на 100 от гласоподавателите избират завой надясно. По подигравка на ориста този избирателен резултат може да принуди Макрон да направи точно завой надясно, разяснява социологът.

Ясно е единствено едно: политическият напредък и предходната убеденост на Макрон в успеха в този момент са пречупени. След 5 години независимо ръководство той би трябвало да си търси сътрудници – а това до момента не е било измежду мощните му страни. Големи промени към този момент няма да са по силите му, а в случай че оцелее във властта още 5 години, за него те ще са неведнъж по-тежки, в сравнение с началните.