Здравната комисия изслушва и. д. управителя на НЗОК за кислородолечението
Парламентарната здравна комисия ще изслуша през днешния ден и. д. шефа на НЗОК доктор Йорданка Пенкова и ръководителя на УС на Българското сдружение по белодробни заболявания във връзка със мнението на сдружението по отношение на опциите за обезпечаване на кислородолечение в домашни условия на пациенти с хронична дихателна непълнота.
През ноември предходната година с две следващи писма шефът на Здравната каса проф. доктор Петър Салчев се е обърнал към Експертния ръб по Белодробни заболявания за правене на медицински критерии и установяване на типовете болести за осъществяване на кислородотерапия. Застъпената от него теза е, че лечението би трябвало да бъде включена в план на спецификация за помощни средства за хора с увреждания. От Експертния ръб обаче са безапелационни, че кислородолечението е способ за немедикаментозно лекуване и в този смисъл не би трябвало да се преглежда като тип „ помощно средство “ за хора с увреждания.
„ Пациентите с хронична дихателна непълнота не могат да бъдат причислени към дефиницията за хора с увреждания, по смисъла на определението на Закона за хора с увреждания (...лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна непълнота, която при взаимоотношение с обкръжаващата ги среда би могла да попречва тяхното пълноценно и дейно присъединяване в обществото равноправно с останалите “...), написа в мнението на Борда.
Експертите декларират, че пациентите с дихателна непълнота би трябвало да получат опция да дишат обикновено и да имат оптимално качество на живот. „ Мерките в тази посока и усъвършенстване на грижата и обслужването на пациентите в домашни условия ще понижат значимо разноските за болнична помощ и ще дадат на показаните за лекуване пациенти равни права с сходни пациенти от останалите европейски страни “, безапелационни са те.
В мнението си от 24 януари от Българското сдружение по белодробни заболявания декларират, че предходното мнение на Борда е интерпретирано по погрешен и злоумишлен метод. „ Ние не сме срещу това нуждаещите се пациенти с хронична дихателна непълнота да получат финансиране от НЗОК за домашно кислородолечение, както злонамерено бе интерпретирано нашето мнение. Ние настояваме у нас да се ползва възприетата в Европа и света процедура на лекуване, а не да сътворяваме още веднъж „ български модел “ с неразбираеми резултати и липса на надзор, който би могъл да докара до загуба на човешки животи “, споделят от БДББ.
От сдружението допълват, че нуждата НЗОК да заплаща домашното кислородолечение е заявена от тях от десетилетия. „ Поколения лекари и национални консултанти по Белодробни заболявания се борят за това право на пациентите. Някои доближиха пенсионна възраст, а поставеният проблем стои неуреден (…) Наша задача е да дадем методологията, което сме създали, а НЗОК да почерпи опит от други страни, какъвто опит е налице, да дефинира финансовата рамка и да вкара модела за домашно кислородолечение в доболничната помощ. Такъв модел в България досега липсва “, споделят от БДББ.
На днешното си съвещание Комисията ще прегледа на второ четене и законопроекта за допълнение на Закона за здравното обезпечаване, импортиран от „ Продължаваме промяната “ и ГЕРБ, на 20 януари.
Припомняме, че със законопроекта се оферират редица промени като финансиране на предпочитани лечебни заведения, финансиране на аптечна активност, както и залагане в Националния рамков контракт на условия по отношение на заплатите на медиците, които следва да бъдат „ не по-малко удобни от плануваните в груповите трудови контракти “ в бранша, а също по този начин и методика, с която да се финансира обезпечаването на личен състав в лечебни заведения, намиращи се на отдалечени и труднодостъпни места.
През ноември предходната година с две следващи писма шефът на Здравната каса проф. доктор Петър Салчев се е обърнал към Експертния ръб по Белодробни заболявания за правене на медицински критерии и установяване на типовете болести за осъществяване на кислородотерапия. Застъпената от него теза е, че лечението би трябвало да бъде включена в план на спецификация за помощни средства за хора с увреждания. От Експертния ръб обаче са безапелационни, че кислородолечението е способ за немедикаментозно лекуване и в този смисъл не би трябвало да се преглежда като тип „ помощно средство “ за хора с увреждания.
„ Пациентите с хронична дихателна непълнота не могат да бъдат причислени към дефиницията за хора с увреждания, по смисъла на определението на Закона за хора с увреждания (...лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна непълнота, която при взаимоотношение с обкръжаващата ги среда би могла да попречва тяхното пълноценно и дейно присъединяване в обществото равноправно с останалите “...), написа в мнението на Борда.
Експертите декларират, че пациентите с дихателна непълнота би трябвало да получат опция да дишат обикновено и да имат оптимално качество на живот. „ Мерките в тази посока и усъвършенстване на грижата и обслужването на пациентите в домашни условия ще понижат значимо разноските за болнична помощ и ще дадат на показаните за лекуване пациенти равни права с сходни пациенти от останалите европейски страни “, безапелационни са те.
В мнението си от 24 януари от Българското сдружение по белодробни заболявания декларират, че предходното мнение на Борда е интерпретирано по погрешен и злоумишлен метод. „ Ние не сме срещу това нуждаещите се пациенти с хронична дихателна непълнота да получат финансиране от НЗОК за домашно кислородолечение, както злонамерено бе интерпретирано нашето мнение. Ние настояваме у нас да се ползва възприетата в Европа и света процедура на лекуване, а не да сътворяваме още веднъж „ български модел “ с неразбираеми резултати и липса на надзор, който би могъл да докара до загуба на човешки животи “, споделят от БДББ.
От сдружението допълват, че нуждата НЗОК да заплаща домашното кислородолечение е заявена от тях от десетилетия. „ Поколения лекари и национални консултанти по Белодробни заболявания се борят за това право на пациентите. Някои доближиха пенсионна възраст, а поставеният проблем стои неуреден (…) Наша задача е да дадем методологията, което сме създали, а НЗОК да почерпи опит от други страни, какъвто опит е налице, да дефинира финансовата рамка и да вкара модела за домашно кислородолечение в доболничната помощ. Такъв модел в България досега липсва “, споделят от БДББ.
На днешното си съвещание Комисията ще прегледа на второ четене и законопроекта за допълнение на Закона за здравното обезпечаване, импортиран от „ Продължаваме промяната “ и ГЕРБ, на 20 януари.
Припомняме, че със законопроекта се оферират редица промени като финансиране на предпочитани лечебни заведения, финансиране на аптечна активност, както и залагане в Националния рамков контракт на условия по отношение на заплатите на медиците, които следва да бъдат „ не по-малко удобни от плануваните в груповите трудови контракти “ в бранша, а също по този начин и методика, с която да се финансира обезпечаването на личен състав в лечебни заведения, намиращи се на отдалечени и труднодостъпни места.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ