Президентската република ще е спасение за България
Парламентарната форма на ръководство се появява още в антична Атина
Преди към месец съвсем по едно и също време Божидар Димитров и президентът Румен Радев направиха изказвания, които си съвпадаха като две капки вода. Историкът сподели, че парламентарната република, в която живеем, е изчерпала своите благоприятни условия и би трябвало да се размени с президентска форма на ръководство. Държавният глава пък уточни, че парламентарната република е атрофирала. Като историк Божидар Димитров знае повече по този въпрос и изясни, че това е свойство на парламентарната република. Нека поразкопаем малко историческите пластове и да забележим по кое време се е появила тази форма на ръководство, по кое време се изчерпва, за какъв брой време и какви са аргументите за това.
Парламентарната република се появява в античния град страна Атина, който има 30 000 души население и се счита за един от огромните градове в Гърция. Те са общо 1500, а популацията им е сред 5 и 15 000 души. Малко хора знаят, че великата Спарта е имала население от 7000 души.
Атина минава през наложителния монархически интервал, в който остават единствено няколко гръцки страни – Македония, Спарта, Тива и така нататък След това идва интервал на ръководство на олигарси, а след това става парламентарна република. В демократична Атина всеки мъж, навършил 18 години е народен представител – те са общо 6000 и заседават на един рид. Всички те стартират да ръководят Атина и добре го вършат първоначално. Но скоро парламентарната република стартира да демонстрира своите недостатъци. Какви са те?
Първо, огромна част от шестте хиляди депутати работят отвън Атина. Те са моряци, капитани, щурмани на големия атински търговски и боен флот и не могат да вземат присъединяване в съвещанията. Съответно олигарсите могат да купуват онази част от атиняните, които живеят и работят в града – занаятчии, керамици и така нататък и по този начин основават клиентелистки партии. Те стартират гневна битка между тях в националното заседание, гласоподават от време на време много неуместно, само че в отбрана на ползите на олигарсите, които са им платили. И в последна сметка провалят Атина. И още в края на V век парламентарната република по този начин се изчерпва, че избива сама или прогонва хората, които могат да я спасят, в избухналата тежка пелопонеска война със Спарта. Тя продължава няколко десетки години. Поради това, че болшинството се е трансформирало в Народно събрание (днес го назоваваме плаващо мнозинство), атиняните убиват шестте адмирали, които избавят решителната борба против Спарта. Това става под претекст, че не са били прибрали труповете на починалите в борбата при Аргинуските острови атински моряци. Те прогонват и най-хубавия си военачалник, поради това, че в настъпилия поход против Сицилия – антична атинска република, се изпикал върху една скулптура на Хермес в града. Което надали е било правилно. Резултатът е следният: Атина претърпява проваляне и в Сицилия. В последна сметка градът е високомерен от спартанците, които изравняват до основи крепостните му стени и постановат, въпреки и за малко, цялостна доминация на Спарта в гръцкия свят. После Атина принудително открива републики в огромна част от гръцките градове страни, включително и в нашата Аполония. След време те угасват, а в края на XIX век стартират да се появяват парламентарни монархии.
Според Търновската конституция България е тъкмо парламентарна монархия, което е съвсем равно на парламентарна република. Народното събрание си избира депутати, като всеки един от тях съставлява 15-20 000 гласоподаватели. Монархът за малко време – и главно в случаи на война – имам поради Бетенберг, Фердинанд и Борис – имат права. Всъщност, парламентарната монархия при нас стартира да се изчерпва през 1919 година. Тогава Александър Стамболийски, въпреки и пристигнал на власт по парламентарен път, открива съвсем наяве тоталитарно ръководство. И резултатът от него е, че стартира революция, която продължава и до през днешния ден. Затова, в случай че след време моето ново придвижване „ Кан Кубрат “ спечелим избори, първото нещо, които ще свършим, е да обявим гражданската война в България за завършена. Войната има горещи интервали през 1923 година с два неконституционни преврата – на 9 юни и на 22 септември. А също по този начин и с преврата от 19 май 1934 година. Точно тогава към този момент парламентарната република изцяло се е изчерпала и този прелом, за разлика от другите и идващият през 1944 година, се приема съвсем изцяло от цялото население на страната и всички негови групи. Кимон Георгиев споделя в спомените си, че получава всеки ден по две баници от дами, които са били признателни за това, че посредством преврата мъжете им са се върнали у дома. Вече не ходели в кръчмите – партийни клубове, откъдето постоянно се прибирали освен без пари, само че и с раздрани облекла, окървавени и намушкани с ножове.
Какво е станало в България? Партиите по този начин се разцепват, че с цел да бъде ръководена страната, е трябвало да се създадат съдружни държавни управления. Но всяка партия от тях е трябвало да се откаже от огромна част от своите предизборни стратегии, защото поради противоречие на другите партии, те въпреки всичко би трябвало да ръководят дружно. Втората причина е, че нямайки задоволително фрагменти за постове, които изискват професионални познания и умения, те назначават партийни функционери. Освен това, с цел да качат колкото се може повече от своите хора на хранилки, те основават безусловно непотребни дирекции, общини, окръзи и т. н. Всяка държавна работа е била скъпа, защото заплатата е добра.
Нещо сходно следим и в този момент. Ние разбираме за какво президентът Радев сподели, че републиката атрофира. По една елементарна причина: той вижда, че Народното събрание не се занимава с това, с което би трябвало. Последните две седмици той работи като исторически институт, уточняващ Народния съд – хубаво или неприятно нещо е бил, кой го е учредил, какъв брой индивида е умъртвил и т. н. Резултатът е, че доста постоянно некомпетентни хора са отпред на министерства, без да имат и разбиране от това, което ще ръководят. Моя благосклонност, да вземем за пример, беше ръководен цяла година от доктор анестезиолог и от фризьорка, която напълно съществено смяташе, че Панчо Владигеров е най-големият български художник, а Владимир Димитров-Майстора – най-великият български композитор.
Скоро наблюдавахме по какъв начин социоложка управляваше Министерство на вътрешните работи, а в този момент пък боен ръководи вместо армията, полицейските ръководства. И неслучайно гони психопата от Нови Искър с военни армейски бронетранспортьори. Добре, че не подвигна и самолетите във въздуха. През 1935 година царят стартира да ръководи с по този начин наречените професорски държавни управления, като всеки професор е не просто познавач в занаята, той е и добър менажер. Неслучайно през тези 8 години, когато ръководят така наречен професорски държавни управления, България прави подобен скок в развиването си, който е еднакъв на напредъка, реализиран през предходните 60 години.
Божидар Димитров получи най-неочакван подарък в нощта преди да основе своето придвижване – изборите в Италия. Вестниците в Италия, а и в България излязоха със заглавие: „ Продавач на пица, чистач и стюард напират да станат министър-председатели, тъй като завоюваха изборите. ” Това е погромът на парламентарната република. Имало е и по-некомпетентни хора от тези, които ръководят избрани ресори в България. Не е правилно, че президентската република ще докара до тирания. Всички велики диктатори пристигнаха на власт посредством избори – Хитлер завоюва изборите посредством 6,5 милиона гласа, а комунисти и социалдемократи – само че разграничени, завоюваха 6 милиона гласа. Мусолини също пристигна на власт посредством избори и по-късно по парламентарен път си присвоиха всички компетенции, които в действителност ги трансфораха в диктатори. Има и друго нещо доста значимо: при парламентарна република няма кой да поеме отговорност при тежък гаф или при закононарушение, защото решенията се взимат от Народното събрание и от Министерския съвет. Кой през днешния ден си спомня по кое време ЧЕЗ беше продадена, като страната резервира единствено 33, а не 34%, с цел да има контролния пакет акции. Но отговорност за това не може да се търси. Защото решението е било групово – я на Министерски съвет, я на Народно събрание. А групова отговорност по нашата конституция и Наказателния кодекс няма. Затова дано да преминем към президентска република, при която ще се знае кой е взел решението, кой го е осъществил и ще се търси отговорност, в случай че то е погрешно.
Отговор
В публикацията от вчерашния брой на „ Труд “ на до неотдавна уважаваната от мен проф. Нина Дюлгерова има две лъжи. Едната – че нищо не е знаела за подготовката на придвижване „ Кан Кубрат “. Втората, че придвижването щяло да се бори за смяна на датата на националния празник 3 март. Нищо сходно. Ние горещо държим точно тогава да е националният празник, тъй като на този ден се възвръща българската държавност. Датите 6 септември и 22 септември са разследване на 3 март, а не противоположното.
Преди към месец съвсем по едно и също време Божидар Димитров и президентът Румен Радев направиха изказвания, които си съвпадаха като две капки вода. Историкът сподели, че парламентарната република, в която живеем, е изчерпала своите благоприятни условия и би трябвало да се размени с президентска форма на ръководство. Държавният глава пък уточни, че парламентарната република е атрофирала. Като историк Божидар Димитров знае повече по този въпрос и изясни, че това е свойство на парламентарната република. Нека поразкопаем малко историческите пластове и да забележим по кое време се е появила тази форма на ръководство, по кое време се изчерпва, за какъв брой време и какви са аргументите за това.
Парламентарната република се появява в античния град страна Атина, който има 30 000 души население и се счита за един от огромните градове в Гърция. Те са общо 1500, а популацията им е сред 5 и 15 000 души. Малко хора знаят, че великата Спарта е имала население от 7000 души.
Атина минава през наложителния монархически интервал, в който остават единствено няколко гръцки страни – Македония, Спарта, Тива и така нататък След това идва интервал на ръководство на олигарси, а след това става парламентарна република. В демократична Атина всеки мъж, навършил 18 години е народен представител – те са общо 6000 и заседават на един рид. Всички те стартират да ръководят Атина и добре го вършат първоначално. Но скоро парламентарната република стартира да демонстрира своите недостатъци. Какви са те?
Първо, огромна част от шестте хиляди депутати работят отвън Атина. Те са моряци, капитани, щурмани на големия атински търговски и боен флот и не могат да вземат присъединяване в съвещанията. Съответно олигарсите могат да купуват онази част от атиняните, които живеят и работят в града – занаятчии, керамици и така нататък и по този начин основават клиентелистки партии. Те стартират гневна битка между тях в националното заседание, гласоподават от време на време много неуместно, само че в отбрана на ползите на олигарсите, които са им платили. И в последна сметка провалят Атина. И още в края на V век парламентарната република по този начин се изчерпва, че избива сама или прогонва хората, които могат да я спасят, в избухналата тежка пелопонеска война със Спарта. Тя продължава няколко десетки години. Поради това, че болшинството се е трансформирало в Народно събрание (днес го назоваваме плаващо мнозинство), атиняните убиват шестте адмирали, които избавят решителната борба против Спарта. Това става под претекст, че не са били прибрали труповете на починалите в борбата при Аргинуските острови атински моряци. Те прогонват и най-хубавия си военачалник, поради това, че в настъпилия поход против Сицилия – антична атинска република, се изпикал върху една скулптура на Хермес в града. Което надали е било правилно. Резултатът е следният: Атина претърпява проваляне и в Сицилия. В последна сметка градът е високомерен от спартанците, които изравняват до основи крепостните му стени и постановат, въпреки и за малко, цялостна доминация на Спарта в гръцкия свят. После Атина принудително открива републики в огромна част от гръцките градове страни, включително и в нашата Аполония. След време те угасват, а в края на XIX век стартират да се появяват парламентарни монархии.
Според Търновската конституция България е тъкмо парламентарна монархия, което е съвсем равно на парламентарна република. Народното събрание си избира депутати, като всеки един от тях съставлява 15-20 000 гласоподаватели. Монархът за малко време – и главно в случаи на война – имам поради Бетенберг, Фердинанд и Борис – имат права. Всъщност, парламентарната монархия при нас стартира да се изчерпва през 1919 година. Тогава Александър Стамболийски, въпреки и пристигнал на власт по парламентарен път, открива съвсем наяве тоталитарно ръководство. И резултатът от него е, че стартира революция, която продължава и до през днешния ден. Затова, в случай че след време моето ново придвижване „ Кан Кубрат “ спечелим избори, първото нещо, които ще свършим, е да обявим гражданската война в България за завършена. Войната има горещи интервали през 1923 година с два неконституционни преврата – на 9 юни и на 22 септември. А също по този начин и с преврата от 19 май 1934 година. Точно тогава към този момент парламентарната република изцяло се е изчерпала и този прелом, за разлика от другите и идващият през 1944 година, се приема съвсем изцяло от цялото население на страната и всички негови групи. Кимон Георгиев споделя в спомените си, че получава всеки ден по две баници от дами, които са били признателни за това, че посредством преврата мъжете им са се върнали у дома. Вече не ходели в кръчмите – партийни клубове, откъдето постоянно се прибирали освен без пари, само че и с раздрани облекла, окървавени и намушкани с ножове.
Какво е станало в България? Партиите по този начин се разцепват, че с цел да бъде ръководена страната, е трябвало да се създадат съдружни държавни управления. Но всяка партия от тях е трябвало да се откаже от огромна част от своите предизборни стратегии, защото поради противоречие на другите партии, те въпреки всичко би трябвало да ръководят дружно. Втората причина е, че нямайки задоволително фрагменти за постове, които изискват професионални познания и умения, те назначават партийни функционери. Освен това, с цел да качат колкото се може повече от своите хора на хранилки, те основават безусловно непотребни дирекции, общини, окръзи и т. н. Всяка държавна работа е била скъпа, защото заплатата е добра.
Нещо сходно следим и в този момент. Ние разбираме за какво президентът Радев сподели, че републиката атрофира. По една елементарна причина: той вижда, че Народното събрание не се занимава с това, с което би трябвало. Последните две седмици той работи като исторически институт, уточняващ Народния съд – хубаво или неприятно нещо е бил, кой го е учредил, какъв брой индивида е умъртвил и т. н. Резултатът е, че доста постоянно некомпетентни хора са отпред на министерства, без да имат и разбиране от това, което ще ръководят. Моя благосклонност, да вземем за пример, беше ръководен цяла година от доктор анестезиолог и от фризьорка, която напълно съществено смяташе, че Панчо Владигеров е най-големият български художник, а Владимир Димитров-Майстора – най-великият български композитор.
Скоро наблюдавахме по какъв начин социоложка управляваше Министерство на вътрешните работи, а в този момент пък боен ръководи вместо армията, полицейските ръководства. И неслучайно гони психопата от Нови Искър с военни армейски бронетранспортьори. Добре, че не подвигна и самолетите във въздуха. През 1935 година царят стартира да ръководи с по този начин наречените професорски държавни управления, като всеки професор е не просто познавач в занаята, той е и добър менажер. Неслучайно през тези 8 години, когато ръководят така наречен професорски държавни управления, България прави подобен скок в развиването си, който е еднакъв на напредъка, реализиран през предходните 60 години.
Божидар Димитров получи най-неочакван подарък в нощта преди да основе своето придвижване – изборите в Италия. Вестниците в Италия, а и в България излязоха със заглавие: „ Продавач на пица, чистач и стюард напират да станат министър-председатели, тъй като завоюваха изборите. ” Това е погромът на парламентарната република. Имало е и по-некомпетентни хора от тези, които ръководят избрани ресори в България. Не е правилно, че президентската република ще докара до тирания. Всички велики диктатори пристигнаха на власт посредством избори – Хитлер завоюва изборите посредством 6,5 милиона гласа, а комунисти и социалдемократи – само че разграничени, завоюваха 6 милиона гласа. Мусолини също пристигна на власт посредством избори и по-късно по парламентарен път си присвоиха всички компетенции, които в действителност ги трансфораха в диктатори. Има и друго нещо доста значимо: при парламентарна република няма кой да поеме отговорност при тежък гаф или при закононарушение, защото решенията се взимат от Народното събрание и от Министерския съвет. Кой през днешния ден си спомня по кое време ЧЕЗ беше продадена, като страната резервира единствено 33, а не 34%, с цел да има контролния пакет акции. Но отговорност за това не може да се търси. Защото решението е било групово – я на Министерски съвет, я на Народно събрание. А групова отговорност по нашата конституция и Наказателния кодекс няма. Затова дано да преминем към президентска република, при която ще се знае кой е взел решението, кой го е осъществил и ще се търси отговорност, в случай че то е погрешно.
Отговор
В публикацията от вчерашния брой на „ Труд “ на до неотдавна уважаваната от мен проф. Нина Дюлгерова има две лъжи. Едната – че нищо не е знаела за подготовката на придвижване „ Кан Кубрат “. Втората, че придвижването щяло да се бори за смяна на датата на националния празник 3 март. Нищо сходно. Ние горещо държим точно тогава да е националният празник, тъй като на този ден се възвръща българската държавност. Датите 6 септември и 22 септември са разследване на 3 март, а не противоположното.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ