Парите за здраве на българския народ не достигат и не

Парите за здраве на българския народ не доближават и освен във връзка с болничната помощ. В ПИМП има преразход от 2 млн. и 200 хиляди лева, в СИМП - 7,5 млн. лева, в денталната помощ - 13 млн. лева За медицински произведения преразходът е към 24 млн. лева, болничната помощ е с преразход над 400 млн. лева, от които 146 ще останат за заплащане от бюджета на 2025 година Недоумение у мен буди фактът, че на никое място не се приказва какво се случва с парите от НЗОК за медикаментите. Това споделя ръководителя на БЛС доктор Николай Брънзалов в изявление за „ 24 часа “.

По думите му е извънредно необичайно, че за лекарства няма преразход.

„ При към този момент заложен проектобюджет за НЗОК за 2025 година размерите за хоспитализация са 2 млн. и 300 хиляди лева Защо са толкоз? Защото са били такива през 2024 година Как стана по този начин, че с към 300 хиляди хоспитализации повече за 2024 година и с преразход в болничната помощ в същия интервал парите за медикаменти в действителност стигнаха. За мен е непонятен абсурд “, споделя доктор Брънзалов.

Той цитира разбор на IQVIA, съгласно който растежа на продажбите на медикаменти (със и без рецепта) през първите 3 тримесечия на 2024 година е 13,8% в съпоставяне със същия интервал на 2023 година Болничният пазар на медикаменти бележи растеж от 24,6% в стойност по отношение на първите 9 месеца на 2023 година. „ Логично се запитвам, откакто има толкоз доста повече хоспитализации за 2024 година, тези 300 хиляди заболели повече с кладенчова вода ли ги лекуваха, или с медикаменти? Преразходите са оповестени от НЗОК в медиите, само че за какво няма надлимитна активност на лекарства? Всъщност съответни разноски за медикаменти, заплатени от НЗОК, към този миг няма обществено оповестени “, отбелязва ръководителят на БЛС.

Д-р Брънзалов акцентира, че цената на медикаментите, по които се лекуват болните по клинична пътека, влиза в нейната цена, която е в перото за болнична помощ. „ След като имаме растеж на потреблението на лекарства от популацията като цяло, би следвало да имаме и нараснала нужда от хоспитализация. Тези две неща не могат да бъдат разграничени. Не бива да продължаваме с мантрата за източващите лечебни заведения - единствените отговорни за финансовото положение на НЗОК “, безапелационен е той.

По отношение на проектобюджета на Здравната каса за 2025 година доктор Брънзалов декларира, че това, което виждаме като нарастване, е в действителност това, което се случва във всички браншове. Във всички браншове има покачване на разноските по отношение на растежа или прогнозата за напредък на българската стопанска система и напредък на приходите в бюджета. Скоро четох проучване, че доплащането за здраве у нас е към 4% от Брутният вътрешен продукт - ние всички, когато се лекуваме, би трябвало да доплащаме това, което Касата не покрива. Общо се получават към 9% - 4% от нашия джоб и останалите 5.5% - от бюджета отделян за здраве. Това е тъкмо средноевропейският % от Брутният вътрешен продукт, който отива за опазване на здравето. Аз обаче не знам дали в другите страни от Европа има подобен висок % от популацията, който изобщо не заплаща здравни осигуровки, както е при нас. А са здравноосигурени. Това са да вземем за пример държавните чиновници и други Няма действително оживление по отношение на парите за здраве с новия бюджет “, безапелационен е той.

Д-р Брънзалов декларира, че в случай че като общество желаеме да реализираме европейско опазване на здравето, на фона на разноските за медикаменти, инсталация, почтени заплати за медицинския личен състав и така нататък ще би трябвало поетапно да стигнем и европейския % на здравни осигуровки. „ В някои страни той доближава 10-12%. Всички статистически данни демонстрират това. Това са данните, които имаме от Евростат, не са измислици на БЛС. България продължава да е с най-ниската здравна вноска. Явно парите за здраве в България не стигат, факт “, споделя той.

Председателят на БЛС отбелязва, че макар неналичието на повече средства, в бюджета на НЗОК се оферират нови действия. „ Позволявам си да изтъквам напътствие на Министерството на финансите: " Препоръчват се нови начинания, оферти за промени в нормативната уредба, представляващи нови задължения за разноски, и те би трябвало да се оферират единствено при обезпечено финансиране на към този момент поетите задължения и настоящи отговорности в границите на утвърдените разходни тавани ". И тук би трябвало да поговорим за биомаркерите - ето образец да се вкара нова активност в границите на същия бюджет през разпоредба. Към този миг има доста проучвания, които се заплащат от пациентите и не са покрити от касата. Това не може да се каже за биомаркерното тестване, което все още се поема от фармацевтичната промишленост. БЛС не е срещу заплащането на тези проучвания, само че да е от перото за медикаменти в бюджета на H3ОK. На фона на очертаващия се недостиг през идната година да бъде предлагано на БЛС да се съгласи част от парите на НЗОК да отидат за покриване на дял от разноските на фармацевтичната промишленост е, меко казано, цинично. Ние сме срещу това и няма да се съгласим касата да покрива процедура, която не е предходна на публично разискване, направена е неизвестно по какъв начин и от кого и посредством нея да възложим на касата да се задължи през идната година с спомагателен разход от 20, 30 може и повече милиона. С вкарването на този разход следващата година ще имаме още по-голям недостиг, и то в перото за болнична помощ. И отново ще се заприказва, че лечебните заведения източват пари от касата. Сега се дават разнообразни числа каква ще бъде сумата за биомаркерни проучвания и те варират от 5 до 30 млн. Аз умерено мога да кажа, че чакам да стигне и 130 млн. лева “, безапелационен е доктор Николай Брънзалов.