ФАЦ: Могат ли еврофондовете да спасят България от корупцията и компрометираната съдебна власт
Парите ръководят света, написа положителният ценител на България Михаел Мартенс и пита каква е връзката сред една функционираща правова страна и 6,27 милиарда евро? Отговорът, съгласно него, се крие точно в България.
В публикация за „ Франкфуртер алгемайне цайтунг “ Михаел Мартенс напомня гласовете на скептиците, които при приемането на България и Румъния в Европейски Съюз през 2007 година са предупреждавали, че в двете страни равнището на правовата страна е доста надалеч от европейските стандарти.
Повсеместна корупция и проблем с основния прокурор
Следващите години единствено демонстрираха какъв брой правдиви са били тези предизвестия, отбелязва създателят и добавя: „ И двете страни бяха обхванати от корупция. Властващите се обогатяваха, а европейските милиони потъваха в джобовете на ловки играчи със дотации, хора с държавни постове или с държавни контакти. Същевременно тези измамници нямаше за какво да се боят от българското правораздаване, тъй като можеха да го купят “. В тази връзка Мартенс цитира и някогашния немски дипломат в София Харалд Киндерман, който акцентира като главен проблем протакането на правосъдните процеси.
В предходно изявление пред ФАЦ юристът Киндерман споделил, че богатите обвинени в България имат опция да отсрочват делата си до безспир. Друг ценител на България – Волфганг Глезкер, считан в случай че не за „ изобретател “ на Бойко Борисов, то най-малко за човек, който е подтикнал и подкрепял неговата кариера, също предупреждавал, че обвинени с пари и връзки съумяват да се отърват от правораздаване. Въпросният специалист подчертавал и различен главен проблем – неналичието на длъжностен контрол и надзор над активността на основния прокурор.
Мартенс написа в тази връзка: „ Под мотото за самостоятелност на правораздаването в последна сметка се стигна до такава степен, че основният прокурор не би трябвало да се регистрира пред никого. От това произтече едно зло, от което България страда и до през днешния ден: политиците просто си назначаваха комфортни основни прокурори, които на собствен ред се стараеха да няма съществени следствия и каузи против определения хайлайф. Вместо това се ловяха дребни риби. А тъй като основният прокурор не се регистрира никому, никой и не би могъл да го упрекна в редовно безучастие по значимите случаи. “
Европейски Съюз познава този проблем от дълго време
Според създателя този проблем е прочут от дълго време и на Европейската комисия, която постоянно го загатва в своите отчети – да вземем за пример този от 2020 година, където е било очебийно, че всички прокурори в България са подчинени на основния прокурор, който от своя страна обаче не е зависещ никому. Заключението на Мартенс гласи: На една решаваща позиция българското правораздаване не действа и се трансформира във фарс.
Според него обаче таман в този момент – 15 години след присъединението на България към Европейски Съюз – има опция нещо да се промени в действителност. Защото България чака да получи от Европейски Съюз 6.27 милиарда евро в границите на така наречен План за възобновяване и резистентност. Парите са доста за най-бедната страна в общността, акцентира създателят. Но изплащането е обвързвано с избрани условия – парите ще потекат едвам откакто България одобри пакет от 22 закона, в това число и един за ограничение на властта на основния прокурор, който ще позволява и опцията да му се търси отговорност при явна корист с компетенции. Така най-накрая би имало връзка сред осъществяването на незабавно нужните новаторски закони и отпущането на европейските пари.
Какво е належащо
Но с цел да се промени позицията на основния прокурор, е належащо в Народното събрание да има болшинство от две трети, което би означавало, че ще са нужни и гласовете на ГЕРБ, въпреки да има подозрения до каква степен те желаят основна правосъдна промяна. Та нали основният прокурор Гешев е считан за техен човек, отбелязва Мартенс и пита: „ Но коя партия би се решила да отхвърли промените, от които зависи сериозната европейска помощ за България? “
Авторът разказва алтернативата, пред която са изправени съперниците на промените, по следния метод: „ Ако се съгласят с промените, ще се постави завършек на безнаказаността. Ако не се съгласят – европейските пари няма да дойдат. “ Но по какъв начин би могла да изясни една партия на гласоподавателите си, че е срещу промените? Така може да се окаже, че България скоро ще се снабди с по-добра правосъдна система. За 6,3 милиарда евро, заключава Михаел Мартенс.
Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
В публикация за „ Франкфуртер алгемайне цайтунг “ Михаел Мартенс напомня гласовете на скептиците, които при приемането на България и Румъния в Европейски Съюз през 2007 година са предупреждавали, че в двете страни равнището на правовата страна е доста надалеч от европейските стандарти.
Повсеместна корупция и проблем с основния прокурор
Следващите години единствено демонстрираха какъв брой правдиви са били тези предизвестия, отбелязва създателят и добавя: „ И двете страни бяха обхванати от корупция. Властващите се обогатяваха, а европейските милиони потъваха в джобовете на ловки играчи със дотации, хора с държавни постове или с държавни контакти. Същевременно тези измамници нямаше за какво да се боят от българското правораздаване, тъй като можеха да го купят “. В тази връзка Мартенс цитира и някогашния немски дипломат в София Харалд Киндерман, който акцентира като главен проблем протакането на правосъдните процеси.
В предходно изявление пред ФАЦ юристът Киндерман споделил, че богатите обвинени в България имат опция да отсрочват делата си до безспир. Друг ценител на България – Волфганг Глезкер, считан в случай че не за „ изобретател “ на Бойко Борисов, то най-малко за човек, който е подтикнал и подкрепял неговата кариера, също предупреждавал, че обвинени с пари и връзки съумяват да се отърват от правораздаване. Въпросният специалист подчертавал и различен главен проблем – неналичието на длъжностен контрол и надзор над активността на основния прокурор.
Мартенс написа в тази връзка: „ Под мотото за самостоятелност на правораздаването в последна сметка се стигна до такава степен, че основният прокурор не би трябвало да се регистрира пред никого. От това произтече едно зло, от което България страда и до през днешния ден: политиците просто си назначаваха комфортни основни прокурори, които на собствен ред се стараеха да няма съществени следствия и каузи против определения хайлайф. Вместо това се ловяха дребни риби. А тъй като основният прокурор не се регистрира никому, никой и не би могъл да го упрекна в редовно безучастие по значимите случаи. “
Европейски Съюз познава този проблем от дълго време
Според създателя този проблем е прочут от дълго време и на Европейската комисия, която постоянно го загатва в своите отчети – да вземем за пример този от 2020 година, където е било очебийно, че всички прокурори в България са подчинени на основния прокурор, който от своя страна обаче не е зависещ никому. Заключението на Мартенс гласи: На една решаваща позиция българското правораздаване не действа и се трансформира във фарс.
Според него обаче таман в този момент – 15 години след присъединението на България към Европейски Съюз – има опция нещо да се промени в действителност. Защото България чака да получи от Европейски Съюз 6.27 милиарда евро в границите на така наречен План за възобновяване и резистентност. Парите са доста за най-бедната страна в общността, акцентира създателят. Но изплащането е обвързвано с избрани условия – парите ще потекат едвам откакто България одобри пакет от 22 закона, в това число и един за ограничение на властта на основния прокурор, който ще позволява и опцията да му се търси отговорност при явна корист с компетенции. Така най-накрая би имало връзка сред осъществяването на незабавно нужните новаторски закони и отпущането на европейските пари.
Какво е належащо
Но с цел да се промени позицията на основния прокурор, е належащо в Народното събрание да има болшинство от две трети, което би означавало, че ще са нужни и гласовете на ГЕРБ, въпреки да има подозрения до каква степен те желаят основна правосъдна промяна. Та нали основният прокурор Гешев е считан за техен човек, отбелязва Мартенс и пита: „ Но коя партия би се решила да отхвърли промените, от които зависи сериозната европейска помощ за България? “
Авторът разказва алтернативата, пред която са изправени съперниците на промените, по следния метод: „ Ако се съгласят с промените, ще се постави завършек на безнаказаността. Ако не се съгласят – европейските пари няма да дойдат. “ Но по какъв начин би могла да изясни една партия на гласоподавателите си, че е срещу промените? Така може да се окаже, че България скоро ще се снабди с по-добра правосъдна система. За 6,3 милиарда евро, заключава Михаел Мартенс.
Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ