В среда на глобална несигурност, може би най-големият риск носи... кешът!?
Парите не стоят на едно място. Те или работят, или губят стойност. В настоящата среда числата стартират да го демонстрират все по-ясно.
Контекстът се трансформира бързо. Данните на JPMorgan демонстрират, че кеш позициите на вложителите стартират да порастват, само че остават надалеч под равнищата от 2022 година, когато след войната в Украйна се следи внезапно струпване на ликвидност. Експозицията към акции спада от 81-ви до 62-ри персентил, само че остава доста над дъното от 18-ти персентил през май 2022 година Това значи, че пазарът се охлажда, само че не капитулира. Именно такива междинни етапи са исторически присъщи за преход сред режими, а не за завършек на цикъл.
Историята тук не е в кеша. Историята е в инфлацията, и тя към този момент има съответни измерения.
Петролът се търгува към $93 за барел, което е растеж от близо 63% от началото на годината и над 33% на годишна база. Това е типичен инфлационен потрес от страна на предлагането. Исторически всеки резистентен растеж на петрола над 30% годишно се придвижва непосредствено в транспортни разноски, индустриални цени и крайни потребителски цени. Международният валутен фонд пресмята, че нарастване от 10% в силата прибавя към 0,4 процентни пункта към инфлацията. При придвижване от над 40-60%, резултатът към този момент не е маргинален, а систематичен.
Източник:
Тук се появява основният макро спор. Доходността по 10-годишните американски облигации е към 4,38%, до момента в който инфлационният риск се движи към диапазон от 4%-5% при сходни енергийни условия. Това значи, че действителната рентабилност се компресира към нула или даже негативна територия. В Европа обстановката е още по-сложна, тъй като растежът е покрай нулата, а инфлацията остава над задачата на ЕЦБ от 2%. Това е дефиницията на стагфлационна рамка.
Именно тук депозитът стартира да губи функционалността си на отбрана. Ако депозит носи условно 2-3% рента, а инфлацията е 4-5%, действителната загуба на покупателна дарба е към 2% годишно. За интервал от 5 години това значи кумулативна ерозия от над 10-12% от цената на парите.
Историческите данни дават ясна вероятност. В дълготраен проект акциите са генерирали междинна годишна възвръщаемост от към 8-10% номинално. При инфлация от 2-3%, това значи действителна рентабилност от 5-7%. Облигациите исторически носят към 3-5%, което при по-висока инфлация постоянно се свежда до нулева действителна рентабилност. Кешът, от своя страна, съвсем постоянно остава под инфлацията в дълги интервали.
Примерът от последните години е индикативен. S&P 500 е повишен с към 15,4% за последните 12 месеца, до момента в който златото е нагоре с към 44%, а петролът с над 33%. В същото време кешът е донесъл рентабилност близка до краткосрочните лихви, които остават под инфлационните пикове в множеството интервали. Това демонстрира ясно разслоение сред активи, които всмукват инфлацията, и такива, които я изостават.
Пазарът пада без да пада: Защо 5% спад в S&P 500 наподобява като мечи пазар и къде се крие действителната опция?
Инвеститорите усещат спад, който не се вижда в показателите
Психологическият модел обаче остава неизменен. При неустановеност вложителите усилват кеша. Това се вижда и в този момент. Но кешът има лимитирана функционалност. Той понижава волатилността, само че не основава стойност. Когато инфлацията е 5%, кешът би трябвало да носи най-малко 5%, с цел да бъде безпристрастен. В противоположен случай той се обезценява.
Пазарите към този момент стартират да отразяват този преход. Цикличните акции изостават, PMI показателите се утежняват, а доходността по облигациите се повишава. В същото време се чакат към 65 милиарда $ входящи потоци към акции посредством ребалансиране на мултиактивни портфейли. Това значи, че макар несигурността капиталът продължава да търси рентабилност.
Историческата прилика с 70-те години дава още по-ясен подтекст. Тогава инфлацията в Съединени американски щати доближава над 10%, а действителната рентабилност на кеша е негативна за нескончаем интервал. Акциите минават през волатилност, само че в дълготраен проект остават един от дребното активи, които съумяват отчасти да компенсират инфлацията. Кешът, въпреки това, губи стойност редовно.
Основната теза не е, че пазарите са безрискови. Тезата е, че рискът към този момент има нова форма. Ако инфлацията е 4-5%, а кешът носи 2-3%, загубата е математически сигурна. Ако акциите носят исторически 8-10%, те остават един от дребното принадлежности, които имат късмет да запазят действителната стойност на капитала.
Именно тук се появява концепцията за " работещи пари ". Не като избор, а като нужда. Защото в среда на инфлация бездействието също има цена. И тя към този момент може да се мери в проценти.
Петрол от $150: Инфлационният потрес, който Европа мъчно може да понесе
Исторически това е равнището, при което петролът престава да бъде просто стока
Как стоят нещата в България?
Българският подтекст добавя тази картина и я прави още по-ясна на локално равнище. Инфлацията в страната остава над равнищата, при които спестяванията резервират стойност, до момента в който лихвите по депозитите не престават да изостават. През последните месеци инфлацията в България се движи към 2,5-3%, само че това е към този момент след интервал на доста по-високи равнища, а новият напън от силата слага риск тя още веднъж да се форсира. Паралелно с това лихвите по депозити остават ниски, постоянно в диапазона 1-2%, което значи, че даже при настоящите равнища на инфлация действителната рентабилност остава към нулата или негативна.
Това основава класическа диспропорционалност. От една страна, банковата система е извънредно ликвидна. Депозитите на семействата надвишават €55 милиарда, като порастват с над 20% на годишна база. От друга страна, тази ликвидност не носи действителна рентабилност. Това значи, че забележителна част от спестяванията в стопанската система са изложени на постепенна ерозия на цената.
Кредитната динамичност добавя картината. Жилищните заеми порастват с близо 28% на годишна база, което демонстрира, че част от тази ликвидност към този момент се пренасочва към активи. Това е типично държание в среда, в която депозитът не предлага отбрана. Когато действителната рентабилност е негативна, капиталът стартира да търси опция - най-често в парцели или в други действителни активи.
Тук се появява и връзката с европейската рамка. България се движи в среда, в която Европейската централна банка е лимитирана. При слаб напредък и риск от криза, нападателно повишение на лихвите е мъчно стабилно. Това значи, че депозитните лихви евентуално ще останат под инфлацията и в идващия цикъл. С други думи, актуалният дисбаланс не наподобява краткотраен.
Исторически в България също се следи същият модел. В интервали на по-висока инфлация депозитите губят действителна стойност, до момента в който активи като недвижими парцели и акции резервират или усилват цената си. Настоящият растеж на кредитирането и интензивността на пазара на парцели е непосредствено отражение на тази динамичност.
Това слага локалния вложител в същата рамка като световния. Изборът не е сред риск и сигурност, а сред разнообразни форми на опазване на стойност. При депозитна рента от към 1-2% и инфлационен риск от 3-5%, разликата се натрупва всяка година. За интервал от няколко години това се трансформира в двуцифрена загуба на покупателна дарба.
В този смисъл българската картина не е изключение. Тя е по-скоро по-чист образец за същия развой - висока ликвидност, ниска рентабилност по спестяванията и последователно пренасочване на капитала към активи, които могат да всмукват инфлацията. Именно в този преход се вижда за какво парите стартират да търсят придвижване, а не покой.
Материалът е с изчерпателен и учебен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Контекстът се трансформира бързо. Данните на JPMorgan демонстрират, че кеш позициите на вложителите стартират да порастват, само че остават надалеч под равнищата от 2022 година, когато след войната в Украйна се следи внезапно струпване на ликвидност. Експозицията към акции спада от 81-ви до 62-ри персентил, само че остава доста над дъното от 18-ти персентил през май 2022 година Това значи, че пазарът се охлажда, само че не капитулира. Именно такива междинни етапи са исторически присъщи за преход сред режими, а не за завършек на цикъл.
Историята тук не е в кеша. Историята е в инфлацията, и тя към този момент има съответни измерения.
Петролът се търгува към $93 за барел, което е растеж от близо 63% от началото на годината и над 33% на годишна база. Това е типичен инфлационен потрес от страна на предлагането. Исторически всеки резистентен растеж на петрола над 30% годишно се придвижва непосредствено в транспортни разноски, индустриални цени и крайни потребителски цени. Международният валутен фонд пресмята, че нарастване от 10% в силата прибавя към 0,4 процентни пункта към инфлацията. При придвижване от над 40-60%, резултатът към този момент не е маргинален, а систематичен.
Източник:
Тук се появява основният макро спор. Доходността по 10-годишните американски облигации е към 4,38%, до момента в който инфлационният риск се движи към диапазон от 4%-5% при сходни енергийни условия. Това значи, че действителната рентабилност се компресира към нула или даже негативна територия. В Европа обстановката е още по-сложна, тъй като растежът е покрай нулата, а инфлацията остава над задачата на ЕЦБ от 2%. Това е дефиницията на стагфлационна рамка.
Именно тук депозитът стартира да губи функционалността си на отбрана. Ако депозит носи условно 2-3% рента, а инфлацията е 4-5%, действителната загуба на покупателна дарба е към 2% годишно. За интервал от 5 години това значи кумулативна ерозия от над 10-12% от цената на парите.
Историческите данни дават ясна вероятност. В дълготраен проект акциите са генерирали междинна годишна възвръщаемост от към 8-10% номинално. При инфлация от 2-3%, това значи действителна рентабилност от 5-7%. Облигациите исторически носят към 3-5%, което при по-висока инфлация постоянно се свежда до нулева действителна рентабилност. Кешът, от своя страна, съвсем постоянно остава под инфлацията в дълги интервали.
Примерът от последните години е индикативен. S&P 500 е повишен с към 15,4% за последните 12 месеца, до момента в който златото е нагоре с към 44%, а петролът с над 33%. В същото време кешът е донесъл рентабилност близка до краткосрочните лихви, които остават под инфлационните пикове в множеството интервали. Това демонстрира ясно разслоение сред активи, които всмукват инфлацията, и такива, които я изостават.
Пазарът пада без да пада: Защо 5% спад в S&P 500 наподобява като мечи пазар и къде се крие действителната опция?
Инвеститорите усещат спад, който не се вижда в показателите
Психологическият модел обаче остава неизменен. При неустановеност вложителите усилват кеша. Това се вижда и в този момент. Но кешът има лимитирана функционалност. Той понижава волатилността, само че не основава стойност. Когато инфлацията е 5%, кешът би трябвало да носи най-малко 5%, с цел да бъде безпристрастен. В противоположен случай той се обезценява.
Пазарите към този момент стартират да отразяват този преход. Цикличните акции изостават, PMI показателите се утежняват, а доходността по облигациите се повишава. В същото време се чакат към 65 милиарда $ входящи потоци към акции посредством ребалансиране на мултиактивни портфейли. Това значи, че макар несигурността капиталът продължава да търси рентабилност.
Историческата прилика с 70-те години дава още по-ясен подтекст. Тогава инфлацията в Съединени американски щати доближава над 10%, а действителната рентабилност на кеша е негативна за нескончаем интервал. Акциите минават през волатилност, само че в дълготраен проект остават един от дребното активи, които съумяват отчасти да компенсират инфлацията. Кешът, въпреки това, губи стойност редовно.
Основната теза не е, че пазарите са безрискови. Тезата е, че рискът към този момент има нова форма. Ако инфлацията е 4-5%, а кешът носи 2-3%, загубата е математически сигурна. Ако акциите носят исторически 8-10%, те остават един от дребното принадлежности, които имат късмет да запазят действителната стойност на капитала.
Именно тук се появява концепцията за " работещи пари ". Не като избор, а като нужда. Защото в среда на инфлация бездействието също има цена. И тя към този момент може да се мери в проценти.
Петрол от $150: Инфлационният потрес, който Европа мъчно може да понесе
Исторически това е равнището, при което петролът престава да бъде просто стока
Как стоят нещата в България?
Българският подтекст добавя тази картина и я прави още по-ясна на локално равнище. Инфлацията в страната остава над равнищата, при които спестяванията резервират стойност, до момента в който лихвите по депозитите не престават да изостават. През последните месеци инфлацията в България се движи към 2,5-3%, само че това е към този момент след интервал на доста по-високи равнища, а новият напън от силата слага риск тя още веднъж да се форсира. Паралелно с това лихвите по депозити остават ниски, постоянно в диапазона 1-2%, което значи, че даже при настоящите равнища на инфлация действителната рентабилност остава към нулата или негативна.
Това основава класическа диспропорционалност. От една страна, банковата система е извънредно ликвидна. Депозитите на семействата надвишават €55 милиарда, като порастват с над 20% на годишна база. От друга страна, тази ликвидност не носи действителна рентабилност. Това значи, че забележителна част от спестяванията в стопанската система са изложени на постепенна ерозия на цената.
Кредитната динамичност добавя картината. Жилищните заеми порастват с близо 28% на годишна база, което демонстрира, че част от тази ликвидност към този момент се пренасочва към активи. Това е типично държание в среда, в която депозитът не предлага отбрана. Когато действителната рентабилност е негативна, капиталът стартира да търси опция - най-често в парцели или в други действителни активи.
Тук се появява и връзката с европейската рамка. България се движи в среда, в която Европейската централна банка е лимитирана. При слаб напредък и риск от криза, нападателно повишение на лихвите е мъчно стабилно. Това значи, че депозитните лихви евентуално ще останат под инфлацията и в идващия цикъл. С други думи, актуалният дисбаланс не наподобява краткотраен.
Исторически в България също се следи същият модел. В интервали на по-висока инфлация депозитите губят действителна стойност, до момента в който активи като недвижими парцели и акции резервират или усилват цената си. Настоящият растеж на кредитирането и интензивността на пазара на парцели е непосредствено отражение на тази динамичност.
Това слага локалния вложител в същата рамка като световния. Изборът не е сред риск и сигурност, а сред разнообразни форми на опазване на стойност. При депозитна рента от към 1-2% и инфлационен риск от 3-5%, разликата се натрупва всяка година. За интервал от няколко години това се трансформира в двуцифрена загуба на покупателна дарба.
В този смисъл българската картина не е изключение. Тя е по-скоро по-чист образец за същия развой - висока ликвидност, ниска рентабилност по спестяванията и последователно пренасочване на капитала към активи, които могат да всмукват инфлацията. Именно в този преход се вижда за какво парите стартират да търсят придвижване, а не покой.
Материалът е с изчерпателен и учебен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ