Министър Боил Банов подкрепи в ЮНЕСКО кандидатурата на Епископската базилика на Филипопол
Париж. Пред многочислена аудитория на гала нощес в централата на ЮНЕСКО в Париж България показа Епископската базилика на Филипопол и античните мозайки на Пловдив. Това оповестиха от пресцентъра на Министерство на културата . Министърът на културата Боил Банов, кметът на Пловдив инж. Иван Тотев, президентът на фондация „ Америка за България “ Нанси Шилър и заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева подчертаха в приветствията си желанието на страната ни да покаже на света в цялостния му искра изключителното ни завещание.
На церемонията в централата на ЮНЕСКО в Париж, чийто хазаин бе посланикът на България във Франция Н. Пр. Ангел Чолаков, участваха и досегашният общоприет шеф на Организацията на обединените народи за обучение, просвета и просвета Ирина Бокова, представители на ЮНЕСКО и разнообразни институции, заместник-кметът по просвета и туризъм на Община Пловдив Александър Държиков и други
Н. Пр. Ангел Чолаков напомни във встъпителните си думи, че през последните две седмици има няколко положителни вести за България - тя беше определена в Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО с доста огромен брой гласове, а Габрово като град на занаятите се включва в Мрежата на креативните градове. След това Н. Пр. Чолаков даде думата на „ запалянковците, архитектите на това премеждие ” – които показаха Епископската базилика на Филипопол.
Министърът на културата Боил Банов акцентира, че за няколко века нашите земи са част от Римската империя, която оставя след себе си пътища, укрепления и водопроводи, многочислени публични и паметни здания. „ Несъмнено измежду най-впечатляващите монументи на културно завещание от този интервал, които откриваме под доста от днешните български градове, са античните мозайки, украсявали подовете на частни домове на заможни римски жители или на базилики от интервала на ранно разпространяване на християнството ”, уточни министър Банов. „ Епископската базилика на Филипопол е монумент, с който България се гордее, само че който принадлежи на света. Ето за какво Министерството на културата уверено поддържа самодейността на Община Пловдив и Фондация „ Америка за България “ да разкрият и да социализират базиликата, с цел да я показват в цялостния искра като част от римското мозаечно завещание на страната ни и заслужен претендент за включване в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО ”, сподели в умозаключение министърът на културата.
„ Аз и моят екип от Министерството на туризма Ви каним да посетите страната ни, с цел да се убедите сами какъв брой разнообразно и впечатляващо е културно-историческото ни завещание ”, сподели зам.-министърът на туризма Ирена Георгива. „ Ние високо ценим културното си завещание и желаем да го покажем на света в цялостния му искра ”, акцентира кметът на Пловдив инж. Тотев. „ За Фондация „ Америка за България “ е привилегия да поддържа връщането към живот на Епископската базилика на Филипопол. С неспокойствие чакам работата по кандидатурата към ЮНЕСКО, както и да Ви посрещна на откриването на Базиликата при започване на 2019 година ”, уточни президентът на фондация „ Америка за България “ Нанси Шилър.
По устав България има право да предложи единствено един обект и това ще бъде Епископската базилика на Филипопол. Тя е най-голямата раннохристиянска черква в страната, която заема централно място в актуален Пловдив. Историята на мястото й обгръща най-малко 12 века. Открита при разкопките монета на император Лициний (308-324) дава съображение на хипотезата, че базиликата е измежду първите, издигнати в Римската империя след легализирането на християнството през 313 година Размерите, украсата и централното разположение на църквата наоколо до форума на античния град свидетелстват за огромната и авторитетна християнска общественост във Филипопол. Базиликата е необятна 36 м, дълга над 90 м и е с впечатляваща архитектура – централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. Вътрешността била украсена с колони с капители с християнски знаци, фрески и обилни мозаечни подове. Мозайките са най-добре непокътнатата част от постройката. Правени са на три стадия, образуват два пласта и имат обща повърхност от 2000 кв. м.
Усилията в този момент ще бъдат ориентирани към внасяне на документите за вписването на Епископската базилика на Филипопол дружно с римските мозайки в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО до края на януари 2018 година, с цел да може предлагането на България да бъде прегледано на сесията на интернационалната организация през септември идната година.
На церемонията в централата на ЮНЕСКО в Париж, чийто хазаин бе посланикът на България във Франция Н. Пр. Ангел Чолаков, участваха и досегашният общоприет шеф на Организацията на обединените народи за обучение, просвета и просвета Ирина Бокова, представители на ЮНЕСКО и разнообразни институции, заместник-кметът по просвета и туризъм на Община Пловдив Александър Държиков и други
Н. Пр. Ангел Чолаков напомни във встъпителните си думи, че през последните две седмици има няколко положителни вести за България - тя беше определена в Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО с доста огромен брой гласове, а Габрово като град на занаятите се включва в Мрежата на креативните градове. След това Н. Пр. Чолаков даде думата на „ запалянковците, архитектите на това премеждие ” – които показаха Епископската базилика на Филипопол.
Министърът на културата Боил Банов акцентира, че за няколко века нашите земи са част от Римската империя, която оставя след себе си пътища, укрепления и водопроводи, многочислени публични и паметни здания. „ Несъмнено измежду най-впечатляващите монументи на културно завещание от този интервал, които откриваме под доста от днешните български градове, са античните мозайки, украсявали подовете на частни домове на заможни римски жители или на базилики от интервала на ранно разпространяване на християнството ”, уточни министър Банов. „ Епископската базилика на Филипопол е монумент, с който България се гордее, само че който принадлежи на света. Ето за какво Министерството на културата уверено поддържа самодейността на Община Пловдив и Фондация „ Америка за България “ да разкрият и да социализират базиликата, с цел да я показват в цялостния искра като част от римското мозаечно завещание на страната ни и заслужен претендент за включване в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО ”, сподели в умозаключение министърът на културата.
„ Аз и моят екип от Министерството на туризма Ви каним да посетите страната ни, с цел да се убедите сами какъв брой разнообразно и впечатляващо е културно-историческото ни завещание ”, сподели зам.-министърът на туризма Ирена Георгива. „ Ние високо ценим културното си завещание и желаем да го покажем на света в цялостния му искра ”, акцентира кметът на Пловдив инж. Тотев. „ За Фондация „ Америка за България “ е привилегия да поддържа връщането към живот на Епископската базилика на Филипопол. С неспокойствие чакам работата по кандидатурата към ЮНЕСКО, както и да Ви посрещна на откриването на Базиликата при започване на 2019 година ”, уточни президентът на фондация „ Америка за България “ Нанси Шилър.
По устав България има право да предложи единствено един обект и това ще бъде Епископската базилика на Филипопол. Тя е най-голямата раннохристиянска черква в страната, която заема централно място в актуален Пловдив. Историята на мястото й обгръща най-малко 12 века. Открита при разкопките монета на император Лициний (308-324) дава съображение на хипотезата, че базиликата е измежду първите, издигнати в Римската империя след легализирането на християнството през 313 година Размерите, украсата и централното разположение на църквата наоколо до форума на античния град свидетелстват за огромната и авторитетна християнска общественост във Филипопол. Базиликата е необятна 36 м, дълга над 90 м и е с впечатляваща архитектура – централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. Вътрешността била украсена с колони с капители с християнски знаци, фрески и обилни мозаечни подове. Мозайките са най-добре непокътнатата част от постройката. Правени са на три стадия, образуват два пласта и имат обща повърхност от 2000 кв. м.
Усилията в този момент ще бъдат ориентирани към внасяне на документите за вписването на Епископската базилика на Филипопол дружно с римските мозайки в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО до края на януари 2018 година, с цел да може предлагането на България да бъде прегледано на сесията на интернационалната организация през септември идната година.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ