Месо от котка, плъх и слон се предлагали в Париж по време на обсадата от 1870 г.
Париж е международно прочут със своята гастрономия. Там се ражда концепцията за ресторанта – подобен, какъвто го познаваме, и доста изисканите ястия по света идват от кулинарните храмове на френската столица.
Но за четири месеца и половина през 1870 година парижани прибягват до гастрономия, която малко на брой биха желали да копират. В средата на френско-пруската война немските армии доближават Париж и стартират блокада, която отрязва съвсем напълно доставките на храна до френската столица. Резултатът е, че всички животни в града последователно биват сготвени и изядени – от коне до плъхове; от кучетата по дворовете до слоновете в зоопарка.
Един американски доктор, Робърт Лоури Сибит от Пенсилвания споделя своите мемоари за претърпяното през тези месеци в 580-страничния том „ Обсадата на Париж от името на американски свидетел “, издадена през 1892 година
Първите седмици на Сибит са погълнати от възхитеното изложение на парижките музеи и публични здания, както и от подредеността на парижани. Но още преди началото на блокадата той разказва по какъв начин атмосферата в града се нажежава.
Императорът Наполеон ІІІ, управляващ персонално армията е хванат в Седан, Франция, на 2 септември. До 4 септември, под натиска на популацията, Франция е оповестена за република. Междувременно Париж се приготвя за блокада.
Тя се спуска дефинитивно на 18 септември, когато „ последниата железопътна линия е завладяна, последната телеграфна жица – отрязана и пощенските пътища към всички градове са окупирани от германците “, написа Сибит, оплаквайки участта си на „ пандизчия в един популярен град “.
Първият знак, че нещо не е наред с доставките, идва на 10 октомври, когато с цел да се пестят оставащите овце и добитък, градът отваря пазарите си за конско месо.
Нищо от месото не се изхвърля. Кръвта на конете се събира и употребява за изработката на месни пудинги, споделя американецът. Макар конското месо да не е било изцяло непознато на френските обичаи, парижаните на този стадий били задоволително скептични и имали потребност от поощряване.
