Как котешкият зомби паразит управлява човешкия мозък
Паразитът по домашните котки – токсоплазма, който постоянно заразява техните стопани, манипулира държанието на животните и даже на индивида, управлявайки равнището на глутамат – значима сигнална молекула, която се обменя от мозъчните кафези, излиза наяве от публикация, оповестена в изданието PLoS Pathogens.
„ Не бива доста да се вълнуваме – живеем с тези паразити отдавна. Токсоплазмата не желае да ни убие и да загуби своя „ дом “. За да се избегне зараза, е задоволително добре да се изпича месото и грижливо да се измиват ръцете и зеленчуците. Бременните дами на собствен ред не трябва да пипат с ръце контейнера с котешката тоалетна и да сменят нейното наличие “, споделя Ема Уилсън (Emma Wilson) от Калифорнийския университет в Ривърсайд (САЩ).
Токсоплазмата (Toxoplasma gondii) е вътреклетъчен паразит, който нормално живее в стомаха на домашните котки. Широкото разпространяване на този патоген измежду домашните любимци и техните притежатели предиздвикало учените да му извърнат внимание.
Оказва се, че токсоплазмата е способна да трансформира държанието на гостоприемника, предизвиквайки необратими промени в работата на мозъка, които вършат мишките „ безстрашни “ при типа и опасността от котките, а хората – да демонстрират необясними пристъпи на гняв.
Уилсън и сътрудниците ѝ са разкрили по какъв начин евентуално токсоплазмата съумява да промени държанието на своя гостоприемник и да манипулира работата на неговия мозък, като следили какви промени настъпвали в мозъка на мишки при болест с токсоплазмоза.
Както се оказало, след навлизане на токсоплазмата в невроните доста се трансформира тяхното взаимоотношение и се обменят молекули глутамат – аминокиселини, играещи ролята на един от основните химични преносители на информация сред нервните кафези.
Обикновено, колкото е повече това вещество в междуклетъчната среда, толкоз по-активно ще „ поддържат връзка “ мозъчните кафези, и повишението на неговата централизация може да докара до извънредно отрицателни последици – инфектиране и гибел на невроните.
Съдейки по наблюденията на живота на мишките, токсоплазмозата води по към момента незнайни аргументи до изключване на гена GLT-1 и свързаната с него „ система за разчистване “ на непотребните молекули глутамат в по този начин наречените астроцити – кафези, които заобикалят невроните и ги пазят от инфекции и увреждания.
В резултат глутаматът стартира да се натрупва в мозъка, което може да провокира тези промени в държанието, които се асоциират с наличието на токсоплазма в тялото на мишките и индивида.
„ За първи път успяхме да установим, че болестта с токсоплазмоза води до нарушавания в работата на едно от основните сигнални субстанции в мозъка. Това изобретение сочи, че визията за относително спокойния и неопасен за организма темперамент на хроничната болест с Toxoplasma gondii се явява неточна. Необходимо е да се схващат риска и заплахите, които носят сходни промени в химията на мозъка “, заключава Уилсън.
