Паранормалното преживяване на Чарлз Линдберг в епичния му полет
Паранормалното прекарване на Чарлз Линдберг в епичния му полет …По време на полета си през Атлантическия океан, Чарлз Линдберг (Charles Lindbergh) вижда странни транспарантни същества, които беседват с него и му дават разнообразни значими препоръки (HiddenTruth.site).Самият той ги счита за духове на мъртви, само че те биха могли и да са ангели …В родината си, американският водач Чарлз Линдберг е същата паметна персона, както Гагарин в Съюз на съветските социалистически републики. Той е първият човек, който прелита самичък над Атлантическия океан.Свързан е и с ужасния случай с отвличането и убийството на дребния му наследник Чарлз Линдберг-младши, който към момента озадачава историците. И, който ще опишем в друга обява.По-долу ще разгледаме случая, случил се с Линдберг през 1927 година, по време полет от Ню Йорк до Париж. В продължение на 26 години Линдберг пази случая в загадка.
Оказва се, че по време на полета той е видял мистериозни същества, които съгласно описанието наподобяват на ангели. И може би, тъкмо тези създания са му помогнали в начинанието. Линдберг в никакъв случай не назовава тези същества „ ангели “, а ги разказва като “лица от пара “.В първата си книга „ Ние: Пилот и самолетът “, оповестена след прословутия полет, Линдберг не загатва нито дума за тези същества. Но, в идната си книга – „ Духът на Сейнт Луис “, оповестена през 1953 година, той взема решение да опише за тях.Последната книга на Линдберг – „ Автобиография на полезностите “, оповестена посмъртно през 1977 година, също загатва този епизод от живота му.Историческият полет продължава 33,5 часа и съгласно Линдберг, той не можел да заспи от самото начало. Трябвало да остане внимателен и деликатен. В тези години не са съществували автопилотите и сънят означавал сигурна гибел.Когато Линдберг прелита над Атлантическия океан, мощната отмалялост и стрес толкоз повлияли на възприемането на действителността, че той вижда нещо извънредно.Това се случва в 9-ия час на полета. Той се чувствал откъснат от света и покрай гибелта. Оказва потънал в променено положение на съзнанието, нещо сред бодрост и сън.Разбира, че фюзелажът зад него е изпълнен с призрачни човешки силуети, само че съвсем транспарантни и безтегловни. Те не се появили ненадейно, а като че ли постоянно са били там. Линдберг не изпитал изненада или боязън, когато ги видял.
Той споделя: “Без да обръщам глава, ги видях толкоз ясно, колкото в нормалното ми зрително поле. Зрението ми към този момент беше безгранично – черепът ми беше като едно огромно око, което виждаше всичко по едно и също време.Тези фантоми говореха с човешки гласове. Те са другарски изпаряващи се същества, лишени от материя, способни да изчезнат или да се появят на воля, преминавайки през стените на фюзелажа. Сякаш за тях няма стени.За един миг беше препълнено зад мен, само че след това останаха единствено няколко от тях. Първо единият, а по-късно другият се притисна към рамото ми, с цел да приказват, игнорирайки шума от мотора и по-късно се оттегляха към групата откъм гърба.Понякога, гласовете им се показваха напряко във въздуха, ясни, само че далечни, изминаващи разстояние, надхвърлящо мащаба на човешките благи.Познати гласове, диалози и препоръки по време на полета, разискване на проблеми с навигацията, усмиряване, предаване на значими известия към мен, недостижими в всекидневието. ”Четете още: Тайният паранормален живот на канадския министър председател Уилям КингСпособността да изчезват и да се появяват, приятелско държание и потребни препоръки – това са черти, присъщи както за благ прояви, по този начин и за срещи със същества от духовния свят.Обаче, по някаква причина Линдберг ги свързва с душите на мъртвите и постоянно се чуди дали е минал границата сред живота и гибелта, и дали към този момент е в земята на мъртвите.
Докато изменящото му положение продължава, Линдберг се усеща в безтегловност и самостоятелен от физическите закони.Линдберг споделя: “Аз съм съвсем едно с тези парообразни форми зад себе си, по-малко осезаеми от въздуха, универсални, като етер. Аз съм завързан към живота, а те не са, само че във всеки един миг някаква тънка линия може да се скъса и няма да има разлика сред нас.Духовете нямат твърди тела, само че те остават човешки по контури. Излъчвания на опита от епохи, жители на Вселена, затворена за смъртни хора. Аз съм на границата на живота и по-голямото Царство оттатък, като че ли попаднах в гравитационно поле сред две планети.Има сили, настоящи върху мен, които не мога да управлявам. Сили, които не могат да бъдат измерени по някакъв метод. Несравнимо по-силни, в сравнение с в миналото съм познавал. ”Това прекарване трансформира възгледа на Линдберг за живота след гибелта.Той написа, че гибелта към този момент не му се коства нещо дефинитивно, а по-скоро влизане в „ ново и свободно битие, което включва цялото пространство и всички времена “.
Hidden truth
Оказва се, че по време на полета той е видял мистериозни същества, които съгласно описанието наподобяват на ангели. И може би, тъкмо тези създания са му помогнали в начинанието. Линдберг в никакъв случай не назовава тези същества „ ангели “, а ги разказва като “лица от пара “.В първата си книга „ Ние: Пилот и самолетът “, оповестена след прословутия полет, Линдберг не загатва нито дума за тези същества. Но, в идната си книга – „ Духът на Сейнт Луис “, оповестена през 1953 година, той взема решение да опише за тях.Последната книга на Линдберг – „ Автобиография на полезностите “, оповестена посмъртно през 1977 година, също загатва този епизод от живота му.Историческият полет продължава 33,5 часа и съгласно Линдберг, той не можел да заспи от самото начало. Трябвало да остане внимателен и деликатен. В тези години не са съществували автопилотите и сънят означавал сигурна гибел.Когато Линдберг прелита над Атлантическия океан, мощната отмалялост и стрес толкоз повлияли на възприемането на действителността, че той вижда нещо извънредно.Това се случва в 9-ия час на полета. Той се чувствал откъснат от света и покрай гибелта. Оказва потънал в променено положение на съзнанието, нещо сред бодрост и сън.Разбира, че фюзелажът зад него е изпълнен с призрачни човешки силуети, само че съвсем транспарантни и безтегловни. Те не се появили ненадейно, а като че ли постоянно са били там. Линдберг не изпитал изненада или боязън, когато ги видял.
Той споделя: “Без да обръщам глава, ги видях толкоз ясно, колкото в нормалното ми зрително поле. Зрението ми към този момент беше безгранично – черепът ми беше като едно огромно око, което виждаше всичко по едно и също време.Тези фантоми говореха с човешки гласове. Те са другарски изпаряващи се същества, лишени от материя, способни да изчезнат или да се появят на воля, преминавайки през стените на фюзелажа. Сякаш за тях няма стени.За един миг беше препълнено зад мен, само че след това останаха единствено няколко от тях. Първо единият, а по-късно другият се притисна към рамото ми, с цел да приказват, игнорирайки шума от мотора и по-късно се оттегляха към групата откъм гърба.Понякога, гласовете им се показваха напряко във въздуха, ясни, само че далечни, изминаващи разстояние, надхвърлящо мащаба на човешките благи.Познати гласове, диалози и препоръки по време на полета, разискване на проблеми с навигацията, усмиряване, предаване на значими известия към мен, недостижими в всекидневието. ”Четете още: Тайният паранормален живот на канадския министър председател Уилям КингСпособността да изчезват и да се появяват, приятелско държание и потребни препоръки – това са черти, присъщи както за благ прояви, по този начин и за срещи със същества от духовния свят.Обаче, по някаква причина Линдберг ги свързва с душите на мъртвите и постоянно се чуди дали е минал границата сред живота и гибелта, и дали към този момент е в земята на мъртвите.
Докато изменящото му положение продължава, Линдберг се усеща в безтегловност и самостоятелен от физическите закони.Линдберг споделя: “Аз съм съвсем едно с тези парообразни форми зад себе си, по-малко осезаеми от въздуха, универсални, като етер. Аз съм завързан към живота, а те не са, само че във всеки един миг някаква тънка линия може да се скъса и няма да има разлика сред нас.Духовете нямат твърди тела, само че те остават човешки по контури. Излъчвания на опита от епохи, жители на Вселена, затворена за смъртни хора. Аз съм на границата на живота и по-голямото Царство оттатък, като че ли попаднах в гравитационно поле сред две планети.Има сили, настоящи върху мен, които не мога да управлявам. Сили, които не могат да бъдат измерени по някакъв метод. Несравнимо по-силни, в сравнение с в миналото съм познавал. ”Това прекарване трансформира възгледа на Линдберг за живота след гибелта.Той написа, че гибелта към този момент не му се коства нещо дефинитивно, а по-скоро влизане в „ ново и свободно битие, което включва цялото пространство и всички времена “.
Hidden truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ