Деца като вестници
Парализирани сме от личната си незаинтересованост, от заклещилите ни в менгеме некадърници, които изясняват, че правата на нарушителя са над нашите, над тези на синовете ни
Има един израз, евентуално сте го чували – „.пари като вестници “. Означава - доста пари, с които някой разполага, толкоз, че не им знае броя. Е, у нас сме по този начин с децата, очевидно са ни толкоз доста, че ги „ харчим “ с лека ръка, принасяме ги курбан...
Убиваме ги по пътищата
Пари за пътна сигурност нямаме, само че имаме деца за ликвидиране. Няма месец без огромна покруса по пътищата, при която следващото дете, вечно остава дете. Колко деца бяха пометени на пешеходни пътеки, какъв брой по тротоарите, какъв брой починаха, размазани от някой, отнесъл с висока скорост автомобила, в който са били? Десетки, стотици? Колко? Един клас, един випуск, едно учебно заведение...
Убиват ги всички – убиват ги джигити по пътя, убиват ги АПИ, убиват ги служителите на реда, убиват ги ръководещите, убиваме ги и ние – с безмълвие, с превръщане на глава – „ добре, че не е моето “. Но няма никаква гаранции, че на следващия ден няма да е и нашето – отвред дебнат убийци – кой - въоръжен с автомобил, кой - с химикалка, кой - с отворено портмоне да прибере рушвет.
А лицата от правосъдната система довършват така и така към този момент изгубилите смисъл в живота родители. Убиват ги с цинично ниски присъди за отговорните – постоянно и условни, убиват ги с оправдания за понижаване на наказванията – „ помагал в кухнята на пандиза “, „ приключил висше обучение в пандиза “, „ не влизал в пререкания с останалите пандизчии “, „ бил образцов пандизчия “. Зловещ цинизъм, умопомрачаващо двуличие!
Ужасяваща дистопия, в която сме парализирани от личната си незаинтересованост, от заклещилите ни в менгеме некадърници, които са отпред, обяснявайки ни – не с думи, с дейности, че правата на нарушителя са над нашите, над тези на децата ни, даже над живота на децата ни. Дистопия, която обаче и сами сме избрали. Не можем да се съберем един вагон хора по тези митинги, а цели партии бяха основани, сякаш да реформират правосъдната система. Колко некадърници станаха депутати, министри и впрочем, яхвайки вълната „ Велика правосъдна промяна “. А през това време, ние – суверена, единствено брояхме труповете, цъкайки с език и плюейки в пазва – ох, и този път съветската рулетка ни подмина.
Още по-страшното е, че децата ни ги убиват и медицински лица – това към този момент е мъчно за преглъщане даже от толкоз незаинтересовано общество като нашето. Но в последните десетилетия и на това бяхме очевидци – продават се даже дипломи за медицина! И някой подобен негодник, нищо чудно, на следващия ден да лекува децата ни. По-точно – такива към този момент ги лекуват.
Не, това не е тематика срещу частните медицински заведения – не живеем в комунизъм и в случай че всичко е контролирано, в случай че е следено, в случай че позволилите неточност, биват незабавно уволнявани и съответно съдени, няма единствено да отчитаме следващите ненаказани неточности, които от време на време водят до трупове, в това число и детски.
Да, и в лечебните заведения, в медицината изобщо, стават и неточности – застраховани няма, само че още по-страшно е, когато четем за дете, изгубило живота си на зъболекарския стол. Няма по какъв начин тук да става въпрос за малшанс, за незабавен случай, грозящ живота му. Говорим само за незаконна непросветеност, за ужасяващо възприятие на безотговорност. Изникнаха едни частни кабинети, едни перачници на пари, в които не знаеш - влезеш ли, ще излезеш ли жив, оставиш ли детето си за рутинна процедура, ще го видиш ли повече.
Ангел към този момент е ангел
от непросветеност, от безгрижие, от прекомерна самонадеяност, от неуважение на процедури, от работа на парче, от липса на орган, осъществяващ ефикасен надзор върху работата на стоматолозите.
В началото на месеца 6-годишният Ангел умря след зъболекарска операция. Детето имало доста кариеси и пулпити, заради което редица зъболекари отхвърлят да го лекуват. Вариантът, съгласно стоматолозите, бил само цялостна анестезия.
И е приспан за 4 часа –изключително рядка дълготрайност при стоматологично лекуване, изключително при дете. Всеки доктор, не за съответния случай, а изобщо, е безапелационен, че при сходни операции цялостната анестезия е извънредно решение, а родителите доста би трябвало да внимават, когато им оферират сходно „ облекчение “.
Още повече, че по правилник, цялостна анестезия в стоматологичен кабинет може да продължи до 180 минути. При нужда и по преценка на лекарите - може по-дълго, само че пациентът наложително би трябвало се следи в специфична стая в болничното заведение, в това число и няколко часа след излизането от анестезия. Защо? Защото постоянно съществува риск от затруднения. Излишно е да споделяме, че когато става дума за дете, рискът е по-голям, екипът би трябвало да е доста умел, да е квалифициран за утежняване на положението на пациента, в случай че щете – да има отработен сюжет за бърза реакция, при която кола за спешна помощ да може незабавно да се отзове. Да имат в действителност и лична кола за спешна помощ.
А какво разбираме в този случай? Нито някой авансово е уведомил родителите, че детето ще е 4 часа под анестезия, в противен случай – споделили им 2, нито за сериозните опасности, нито се е състояла среща с анестезиолог, който да изясни всичко това, въпреки в бланката за осведомено единодушие да е пишело, че ще има консултация със експерт. Консултацията, както си напомня почернената майка, се състояла в няколко въпроса, заложени на път към операционната.
Клиниката е " Медикус Алфа ", лекуващият ортодонт доктор Десислава Георджева, която не обръща внимание и на обясненията на майката кои са зъбите, поради които се е стигнало до сходна операция. Анестезиологът доктор Пламен Мандев не е бил по време на цялата операция при детето, няколко пъти родителите го срещат по коридора, където си приказва с хора, бъбри по телефона, пие вода. Общо взето, убива време, до момента в който едно дете умира.
На четвъртия час изкарват Ангел и го занасят на ръце в стаята. Още тогава родителите виждат, че детето мъчно диша и е с отворена уста. В стаята няма лекари, бащата стартира да търси някой, най-после намира една сестра, а ръцете и устата на детенцето са посинели. Било обикновено, да не се тормозят, е отговорът.
Анестезиологът се появил още веднъж 15 минути откакто детето е изведено от операционната и споделя на родителите, че след два часа могат да си го приберат у дома, въпреки че Ангел колкото да диша. И излиза. Появяват се две сестри, които не знаят какво да вършат, не е направена даже кардиограма, нито е измерен пулсът, донасят апарат и стартират да събират събралата се в дроба течност, споделят, че и по време на интервенцията е имало сходен проблем. Нещо, за което родителите научават след това. Лекарката я няма, анестезиологът си е тръгнал към този момент, не подвига телефона си. Линейка също няма... Детето към този момент посинява, а сестрите стартират да търсят кислородна маска - нямало е готова такава, не знаели и къде има...
Едва два часа по-късно се появява доктор, който преслушва детето. Два часа! Докато чакат кола за спешна помощ, Ангел е вкаран повторно в операционната и още веднъж интубиран. Когато колата за спешна помощ идва, лекарите декларират, че сърцето му е спряло. Майката споделя, че детето ѝ е изпаднало в кома, а когато го интубират повторно, за последно чува писъците му. Ужас, който ще я преследва до края на живота – писъците на нейното дете...
6-годишният Ангел умря след зъболекарска операция. Отвсякъде дебнат убийци – кой - въоръжен с автомобил, кой - с химикалка, кой - с отворено портмоне да прибере подкуп
Лекари признават, че практиката не задължава да се вършат проби при всяко дете, не е написано, че всеки пациент би трябвало да бъде тестван, в случай че няма авансово снета анамнеза и липсват сходни показания от самия пациент, декларира и основният секретар на Българския зъболекарски съюз доктор Борислав Миланов. Според него, виновност имали и родителите „ Преди такава намеса, би трябвало да се снеме цялостна анамнеза. Това следва да бъде направено от родителя, тъй като той познава най-добре своето дете “.
Образувано е досъдебно произвеждане за лекарска неточност. Разследва се причиняване на смърт поради „ немарливо осъществяване на правно-регламентирана активност ”, само че от частния медицински център – в своя позиция до медиите – настояват, че денталното лекуване е минало без затруднения в операционна зала, спазени били всички правила, детето дишало обикновено, било контактно, приложил се бил цялостният размер от реанимационни процедури и все пак настъпил съдбовен край. Опит за измиване на ръце, за голямо страдание, евентуално ще е следващият сполучлив. Виновни няма да има, ефикасни присъди – парадокс, а лекарите ще не престават да практикуват.
Частната клиника в Пловдив е необятно рекламирана, на страницата им четем:
Клиника „ Медикус Алфа “ е единственото лечебно заведение в страната, което предлага дентално лекуване в болнична среда с интердисциплинарен метод. Нашите дентални кабинети са органично интегрирани в болничната конструкция, което разрешава цялостна грижа за пациента.
Особено внимание отделяме на: Сложни случаи, изискващи екипна работа на лицево-челюстен хирург, дентален доктор и анестезиолог
Но Ангел към този момент е ангел, а анестезиологът доктор Пламен Мандев и стоматологът доктор Десислава Георджева са неоткриваеми.
Не е за пръв път
През 2016 година 14-годишно момче умря поради затруднения, откакто му бе сложена цялостна анестезия при интервенция за киста в челюстта. Манипулацията още веднъж е осъществена в частна стоматологична клиника. Опериращ е доктор Валентин Павлов, цялостната анестезия е сложена от анестезиоложката Йоанна Филипова.
Миналата година, след 8 години вървене по тъгите за фамилията на Алекс Иванов, отговорна се оказа само анестезиоложката, която е наказана условно на една година затвор. Виновен за гибелта на дете – условна присъда! Добре пристигнали в Абсурдландия! Венета Павлова, шеф на Дентален център „ Европейска общност Дент “, е оправдана по обвиняването за породена по несъобразителност, а още през 2021 година брачният партньор и, стоматологът и някогашен народен представител от „ Реформаторския блок “ Валентин Павлов е дефинитивно оневинен. Общо взето, трагичен случай – сходни са претекстовете за оправдателните присъди, въпреки и замаскирани от всякакви медицински термини и витиевати думи.
И този случай е поразителен - доктор Павлов е оперирал 14-годишното дете под цялостна анестезия, а макар че дори били другарски фамилии, някогашният народен представител не уведомил родителите за рисковете от интервенцията, еднолично и без консултация с анестезиолог, насрочва интервенцията под цялостна анестезия. Нещо повече – съгласно прокуратурата – „ клиниката не разполага с логистична и материална обезпеченост за въвеждане на пациентите под обща интубационна упойка, ако възникне затруднение “. И въпреки че Павлов е знаел това, не е изискал провеждането на наложителните медицински проучвания и съвещания –с кардиолог, педиатър и с алерголог.
Момчето е сложено под упойка, само че час по-късно положението му внезапно се утежнява – подвига висока температура, получава тахикардия, затруднено е дишането му. Състоянието е несъмнено като „ Малигнена хипертермия “ – животозастрашаващо положение, което се провокира от някои лекарства, употребявани за обща упойка. В описанието на упойката е категорично посочено, че използването й би могла да докара до това, докладвани са и сходни случаи, някои - съдбовни. Лечението наложително включва интервенозно приложение на дантролен натрий в първите 15 мин., неприлагането му води до 100 % смъртност. Но медикаментът не е прибавен, не бил разполагаем в клиниката, макар експлицитното предизвестие в листовката.
Павлов се обажда на „ кола за спешна помощ “, която в действителност е частен автомобил, възложен от санитар в „ Пирогов “ и няма нито нужното съоръжение, нито медицински екип. Така Алекс Иванов не е превозен до „ Пирогов “ с нужната за това инсталация, а няколко часа по-късно е установена гибелта му.
Семейният дентален център е „ Европейска общност Дент “, а Павлови са чести посетители по тв излъчвания, корици са на разнообразни списания, обичат светските изяви – даже и напълно къс интервал след нещастието, те още веднъж засияват – усмихнати и необременени от виновност или позор, от кориците на следващото списание. Мъжът бе кандидат-депутат и лидер на листата на „ Реформаторски блок – Глас национален “ в Перник. Въпросният беше номиниран и за почетен жител на Перник, а предходната година опита да влезе в Народното събрание от листата на „ Синя България “.
Лъскави клиники, високопарни описания, редица награди, всемирски персони, които развяват тоалетите си по всички страни, а децата към този момент ги няма. И отговорни няма, няма и да има – бъдете сигурни. Липсва достолепие, липсва чест, тъй като даже в двата случая да има и доза нещастно стичане на събитията или форсмажорни условия, в случай че човек е честен, още повече това важи за лекарите, би трябвало самичък да се отдръпна от специалността, а не да го гледаме по кориците на списанията, усмихнат до уши, до момента в който - волно или несъзнателно – е причина нечие дете да е два метра подземен.
Има един израз, евентуално сте го чували – „.пари като вестници “. Означава - доста пари, с които някой разполага, толкоз, че не им знае броя. Е, у нас сме по този начин с децата, очевидно са ни толкоз доста, че ги „ харчим “ с лека ръка, принасяме ги курбан...
Убиваме ги по пътищата
Пари за пътна сигурност нямаме, само че имаме деца за ликвидиране. Няма месец без огромна покруса по пътищата, при която следващото дете, вечно остава дете. Колко деца бяха пометени на пешеходни пътеки, какъв брой по тротоарите, какъв брой починаха, размазани от някой, отнесъл с висока скорост автомобила, в който са били? Десетки, стотици? Колко? Един клас, един випуск, едно учебно заведение...
Убиват ги всички – убиват ги джигити по пътя, убиват ги АПИ, убиват ги служителите на реда, убиват ги ръководещите, убиваме ги и ние – с безмълвие, с превръщане на глава – „ добре, че не е моето “. Но няма никаква гаранции, че на следващия ден няма да е и нашето – отвред дебнат убийци – кой - въоръжен с автомобил, кой - с химикалка, кой - с отворено портмоне да прибере рушвет.
А лицата от правосъдната система довършват така и така към този момент изгубилите смисъл в живота родители. Убиват ги с цинично ниски присъди за отговорните – постоянно и условни, убиват ги с оправдания за понижаване на наказванията – „ помагал в кухнята на пандиза “, „ приключил висше обучение в пандиза “, „ не влизал в пререкания с останалите пандизчии “, „ бил образцов пандизчия “. Зловещ цинизъм, умопомрачаващо двуличие!
Ужасяваща дистопия, в която сме парализирани от личната си незаинтересованост, от заклещилите ни в менгеме некадърници, които са отпред, обяснявайки ни – не с думи, с дейности, че правата на нарушителя са над нашите, над тези на децата ни, даже над живота на децата ни. Дистопия, която обаче и сами сме избрали. Не можем да се съберем един вагон хора по тези митинги, а цели партии бяха основани, сякаш да реформират правосъдната система. Колко некадърници станаха депутати, министри и впрочем, яхвайки вълната „ Велика правосъдна промяна “. А през това време, ние – суверена, единствено брояхме труповете, цъкайки с език и плюейки в пазва – ох, и този път съветската рулетка ни подмина.
Още по-страшното е, че децата ни ги убиват и медицински лица – това към този момент е мъчно за преглъщане даже от толкоз незаинтересовано общество като нашето. Но в последните десетилетия и на това бяхме очевидци – продават се даже дипломи за медицина! И някой подобен негодник, нищо чудно, на следващия ден да лекува децата ни. По-точно – такива към този момент ги лекуват.
Не, това не е тематика срещу частните медицински заведения – не живеем в комунизъм и в случай че всичко е контролирано, в случай че е следено, в случай че позволилите неточност, биват незабавно уволнявани и съответно съдени, няма единствено да отчитаме следващите ненаказани неточности, които от време на време водят до трупове, в това число и детски.
Да, и в лечебните заведения, в медицината изобщо, стават и неточности – застраховани няма, само че още по-страшно е, когато четем за дете, изгубило живота си на зъболекарския стол. Няма по какъв начин тук да става въпрос за малшанс, за незабавен случай, грозящ живота му. Говорим само за незаконна непросветеност, за ужасяващо възприятие на безотговорност. Изникнаха едни частни кабинети, едни перачници на пари, в които не знаеш - влезеш ли, ще излезеш ли жив, оставиш ли детето си за рутинна процедура, ще го видиш ли повече.
Ангел към този момент е ангел
от непросветеност, от безгрижие, от прекомерна самонадеяност, от неуважение на процедури, от работа на парче, от липса на орган, осъществяващ ефикасен надзор върху работата на стоматолозите.
В началото на месеца 6-годишният Ангел умря след зъболекарска операция. Детето имало доста кариеси и пулпити, заради което редица зъболекари отхвърлят да го лекуват. Вариантът, съгласно стоматолозите, бил само цялостна анестезия.
И е приспан за 4 часа –изключително рядка дълготрайност при стоматологично лекуване, изключително при дете. Всеки доктор, не за съответния случай, а изобщо, е безапелационен, че при сходни операции цялостната анестезия е извънредно решение, а родителите доста би трябвало да внимават, когато им оферират сходно „ облекчение “.
Още повече, че по правилник, цялостна анестезия в стоматологичен кабинет може да продължи до 180 минути. При нужда и по преценка на лекарите - може по-дълго, само че пациентът наложително би трябвало се следи в специфична стая в болничното заведение, в това число и няколко часа след излизането от анестезия. Защо? Защото постоянно съществува риск от затруднения. Излишно е да споделяме, че когато става дума за дете, рискът е по-голям, екипът би трябвало да е доста умел, да е квалифициран за утежняване на положението на пациента, в случай че щете – да има отработен сюжет за бърза реакция, при която кола за спешна помощ да може незабавно да се отзове. Да имат в действителност и лична кола за спешна помощ.
А какво разбираме в този случай? Нито някой авансово е уведомил родителите, че детето ще е 4 часа под анестезия, в противен случай – споделили им 2, нито за сериозните опасности, нито се е състояла среща с анестезиолог, който да изясни всичко това, въпреки в бланката за осведомено единодушие да е пишело, че ще има консултация със експерт. Консултацията, както си напомня почернената майка, се състояла в няколко въпроса, заложени на път към операционната.
Клиниката е " Медикус Алфа ", лекуващият ортодонт доктор Десислава Георджева, която не обръща внимание и на обясненията на майката кои са зъбите, поради които се е стигнало до сходна операция. Анестезиологът доктор Пламен Мандев не е бил по време на цялата операция при детето, няколко пъти родителите го срещат по коридора, където си приказва с хора, бъбри по телефона, пие вода. Общо взето, убива време, до момента в който едно дете умира.
На четвъртия час изкарват Ангел и го занасят на ръце в стаята. Още тогава родителите виждат, че детето мъчно диша и е с отворена уста. В стаята няма лекари, бащата стартира да търси някой, най-после намира една сестра, а ръцете и устата на детенцето са посинели. Било обикновено, да не се тормозят, е отговорът.
Анестезиологът се появил още веднъж 15 минути откакто детето е изведено от операционната и споделя на родителите, че след два часа могат да си го приберат у дома, въпреки че Ангел колкото да диша. И излиза. Появяват се две сестри, които не знаят какво да вършат, не е направена даже кардиограма, нито е измерен пулсът, донасят апарат и стартират да събират събралата се в дроба течност, споделят, че и по време на интервенцията е имало сходен проблем. Нещо, за което родителите научават след това. Лекарката я няма, анестезиологът си е тръгнал към този момент, не подвига телефона си. Линейка също няма... Детето към този момент посинява, а сестрите стартират да търсят кислородна маска - нямало е готова такава, не знаели и къде има...
Едва два часа по-късно се появява доктор, който преслушва детето. Два часа! Докато чакат кола за спешна помощ, Ангел е вкаран повторно в операционната и още веднъж интубиран. Когато колата за спешна помощ идва, лекарите декларират, че сърцето му е спряло. Майката споделя, че детето ѝ е изпаднало в кома, а когато го интубират повторно, за последно чува писъците му. Ужас, който ще я преследва до края на живота – писъците на нейното дете...
6-годишният Ангел умря след зъболекарска операция. Отвсякъде дебнат убийци – кой - въоръжен с автомобил, кой - с химикалка, кой - с отворено портмоне да прибере подкуп Лекари признават, че практиката не задължава да се вършат проби при всяко дете, не е написано, че всеки пациент би трябвало да бъде тестван, в случай че няма авансово снета анамнеза и липсват сходни показания от самия пациент, декларира и основният секретар на Българския зъболекарски съюз доктор Борислав Миланов. Според него, виновност имали и родителите „ Преди такава намеса, би трябвало да се снеме цялостна анамнеза. Това следва да бъде направено от родителя, тъй като той познава най-добре своето дете “.
Образувано е досъдебно произвеждане за лекарска неточност. Разследва се причиняване на смърт поради „ немарливо осъществяване на правно-регламентирана активност ”, само че от частния медицински център – в своя позиция до медиите – настояват, че денталното лекуване е минало без затруднения в операционна зала, спазени били всички правила, детето дишало обикновено, било контактно, приложил се бил цялостният размер от реанимационни процедури и все пак настъпил съдбовен край. Опит за измиване на ръце, за голямо страдание, евентуално ще е следващият сполучлив. Виновни няма да има, ефикасни присъди – парадокс, а лекарите ще не престават да практикуват.
Частната клиника в Пловдив е необятно рекламирана, на страницата им четем:
Клиника „ Медикус Алфа “ е единственото лечебно заведение в страната, което предлага дентално лекуване в болнична среда с интердисциплинарен метод. Нашите дентални кабинети са органично интегрирани в болничната конструкция, което разрешава цялостна грижа за пациента.
Особено внимание отделяме на: Сложни случаи, изискващи екипна работа на лицево-челюстен хирург, дентален доктор и анестезиолог
Но Ангел към този момент е ангел, а анестезиологът доктор Пламен Мандев и стоматологът доктор Десислава Георджева са неоткриваеми.
Не е за пръв път
През 2016 година 14-годишно момче умря поради затруднения, откакто му бе сложена цялостна анестезия при интервенция за киста в челюстта. Манипулацията още веднъж е осъществена в частна стоматологична клиника. Опериращ е доктор Валентин Павлов, цялостната анестезия е сложена от анестезиоложката Йоанна Филипова.
Миналата година, след 8 години вървене по тъгите за фамилията на Алекс Иванов, отговорна се оказа само анестезиоложката, която е наказана условно на една година затвор. Виновен за гибелта на дете – условна присъда! Добре пристигнали в Абсурдландия! Венета Павлова, шеф на Дентален център „ Европейска общност Дент “, е оправдана по обвиняването за породена по несъобразителност, а още през 2021 година брачният партньор и, стоматологът и някогашен народен представител от „ Реформаторския блок “ Валентин Павлов е дефинитивно оневинен. Общо взето, трагичен случай – сходни са претекстовете за оправдателните присъди, въпреки и замаскирани от всякакви медицински термини и витиевати думи.
И този случай е поразителен - доктор Павлов е оперирал 14-годишното дете под цялостна анестезия, а макар че дори били другарски фамилии, някогашният народен представител не уведомил родителите за рисковете от интервенцията, еднолично и без консултация с анестезиолог, насрочва интервенцията под цялостна анестезия. Нещо повече – съгласно прокуратурата – „ клиниката не разполага с логистична и материална обезпеченост за въвеждане на пациентите под обща интубационна упойка, ако възникне затруднение “. И въпреки че Павлов е знаел това, не е изискал провеждането на наложителните медицински проучвания и съвещания –с кардиолог, педиатър и с алерголог.
Момчето е сложено под упойка, само че час по-късно положението му внезапно се утежнява – подвига висока температура, получава тахикардия, затруднено е дишането му. Състоянието е несъмнено като „ Малигнена хипертермия “ – животозастрашаващо положение, което се провокира от някои лекарства, употребявани за обща упойка. В описанието на упойката е категорично посочено, че използването й би могла да докара до това, докладвани са и сходни случаи, някои - съдбовни. Лечението наложително включва интервенозно приложение на дантролен натрий в първите 15 мин., неприлагането му води до 100 % смъртност. Но медикаментът не е прибавен, не бил разполагаем в клиниката, макар експлицитното предизвестие в листовката.
Павлов се обажда на „ кола за спешна помощ “, която в действителност е частен автомобил, възложен от санитар в „ Пирогов “ и няма нито нужното съоръжение, нито медицински екип. Така Алекс Иванов не е превозен до „ Пирогов “ с нужната за това инсталация, а няколко часа по-късно е установена гибелта му.
Семейният дентален център е „ Европейска общност Дент “, а Павлови са чести посетители по тв излъчвания, корици са на разнообразни списания, обичат светските изяви – даже и напълно къс интервал след нещастието, те още веднъж засияват – усмихнати и необременени от виновност или позор, от кориците на следващото списание. Мъжът бе кандидат-депутат и лидер на листата на „ Реформаторски блок – Глас национален “ в Перник. Въпросният беше номиниран и за почетен жител на Перник, а предходната година опита да влезе в Народното събрание от листата на „ Синя България “.
Лъскави клиники, високопарни описания, редица награди, всемирски персони, които развяват тоалетите си по всички страни, а децата към този момент ги няма. И отговорни няма, няма и да има – бъдете сигурни. Липсва достолепие, липсва чест, тъй като даже в двата случая да има и доза нещастно стичане на събитията или форсмажорни условия, в случай че човек е честен, още повече това важи за лекарите, би трябвало самичък да се отдръпна от специалността, а не да го гледаме по кориците на списанията, усмихнат до уши, до момента в който - волно или несъзнателно – е причина нечие дете да е два метра подземен.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ