Pape Satan Aleppe. Хроники на едно течно общество“ (изд. Колибри)

„ Pape Satan Aleppe. Хроники на едно течно общество “ (изд. Колибри) събира над 170 есета, оповестени в емблематичната графа La bustina di minerva, която Умберто Еко (1932-2016) списва във в. L'Espresso от 1985-а. Върху злободневието и актуалността той гради своите ексцентрични, стряскащи, иронични и занимателни размишления. Така сформира същинска енциклопедия на историческите корени, сегашното и бъдещето на актуалния свят във всичките му измерения – политическо, идеологическо, обществено, софтуерно, медийно, подмолно, културно, духовно.

(1932 ~ 2016)

Течното общество

Идеята за „ течната модерност “ или „ течното общество “ изискуем, както се знае, на Зигмунт Бауман. За тези, които желаят да обхванат в дебрите на неговия мироглед, може да бъде от изгода книгата „ Кризисно положение “ („ Еинауди “, 2015), в която Бауман и Карло Бордони разискват този и други въпроси.
Течното, или ликвидно, общество добива очертания в хода на по този начин нареченото постмодерно (впрочем термин „ чадър “, под който гъмжи от разнообразни феномени, от архитектурни до философски и литературни, невинаги в строен ред). Постмодернизмът ознаменува рецесията на „ големия наратив “, претендиращ, че е в положение да насложи върху света модел на ред и порядък; посвети се на един игрови или ироничен прочит на предишното и отбеляза не една пресечна точка с поривите на нихилизъм. Но съгласно Бордони постмодернизмът също е в низходяща фаза. Той имаше краткотраен темперамент, минахме през него, без дори да се усетим, и един ден ще бъде изучаван като предромантизма. Беше нужен, за да отбелязя едно случване в развой на развиване, един вид преход от модерността към едно към момента безименно настояще. Като характерна черта на това зараждащо се настояще Бауман посочва кризата на държавността (каква ли управническа свобода остава на националните държави пред властта на наднационалните формирования?). Изчезва една институция, която гарантираше на индивида възможността да решава различните проблеми на нашето време по открит метод, и не щеш ли нейната рецесия предначерта и рецесията на идеологиите и затова на партиите, и въобще попречва всякаква опция обособеният човек да се позове на едно общество на полезности, позволяващо му да се усеща част от нещо, което се занимава с потребностите му.

Кризата в разбирането за общественост породи вихрещ се индивидуализъм: никой с никого не върви един до друг, всеки всекиму е рисков съперник. Този „ субективизъм “ минира основите на модерността, направи я нежна и уязвима и отсам се стигна до обстановка, в която при липса на опорни точки всичко се размива и един тип „ втечнява “. Губи се вярата в правораздаването (съдебната система се възприема като враг) и единствените решения за индивида, лишен от ориентир, са показността непременно, показността като полезност (феномен, който нееднократно съм разглеждал в тази рубрика), и консуматорството. Това консуматорство обаче няма за цел облекчаване на желанията посредством придобиване на предмети, а цели тези предмети незабавно да наподобяват излезли от мода; по този начин индивидът употребява наред в плен на един тип безцелна булимия (новият мобилен телефон не ни дава кой знае какъв брой повече от остарелия, само че остарелият отива за скрап, с цел да взе участие в оргията на желанията).

Криза на идеологиите и на партиите; някой оприличи последните на таксита, на които се качват вождовете или босовете, контролиращи електората – те си подбират партиите с лекост според това какво оферират: нещо, което прави ренегатството разбираемо и не толкоз скандално. Не единствено индивидите, само че и самото общество живее в непрестанен развой на краткотрайни решения.

Какво може да замести втечняването? Още не знаем и това междуцарствие ще трае много дълго. Бауман отбелязва, че (след края на вярата в спасението, идващо от горе, от страната или от революцията) за прехода са типични придвижванията на възмутените. Тези придвижвания знаят какво не желаят, но не знаят какво желаят. Бих желал да припомня, че един от проблемите, посочени от органите на реда по отношение на участниците в „ черния блок “, е, че не се поддават на етикетиране, както това беше допустимо с анархистите, фашистите, „ Червените бригади “. Те работят, само че никой към този момент не знае по кое време ще избухне следващият митинг и в каква посока. Включително и те самите.

Има ли метод да се оцелее в ликвидността? Има, би трябвало да си дадем сметка, че живеем точно в течно общество, което, с цел да бъде разбрано и може би надживяно, изисква нов метод. Проблемът е, че политиците и огромна част от интелигенцията още не са осъзнали сериозността на явлението. Бауман към този момент си остава vox clamantis in deserto (Глас на викащия в пустиня – лат.)

Из: „ Pape Satan Aleppe. Хроники на едно течно общество “, Умберто Еко, изд. Колибри, 2020 година
Източник: 
Снимка: imdb.com