Заболявания при папагал ара
Папагалът ара е извънредно птица - красива, умна, разговорлива, смела и с темперамент. Тя е пълностоен член на фамилията, в което се отглежда, а също така постоянно е най-дълголетният член на семейството.
Папагалите ара живеят сред 50 и 90 години, само че това не трябва да подвежда стопаните. Те не са измежду най-здравите домашни любимци. Ара страдат от редица болести, които могат да съкратят доста живота им.
Папагалът ара се нуждае от сензитивен собственик, който ще откликне на всички потребности на своя питомец, както във връзка с физическото, по този начин и на психическото му здраве. Условията на задържане, диетата и употребяваните храни също оказват въздействие върху здравословното положение на птицата.
Сред постоянно срещаните болести при ара заради недобри хигиенични условия са мощният пилинг на кожата, общата уязвимост, подутите стави, дисфункция при координацията. Птицата изисква постоянно разчистване на мястото, което населява, на храната, която употребява, стерилизация както на клетката, по този начин и на играчките.
Зрялата птица ара боледува от синузит и алергичен бронхит. Симптомите са усложнения в дишането, обособяване на тайни от лигавицата на носа, отичане на синусите. Причината е в мощната сензитивност към качеството на въздуха, по тази причина йонизаторите са целесъобразни.
От вирусните инфекции при папагал ара най-често се среща папиломатозата. Птицата има проблеми с поглъщането на храна и с изхождането. Наред с орнитозата, това са рискови положения, които изискват интервенция на ветеринар. Орнитозата е рискова и за индивида и се постанова при подозрение незабавно да се потърси помощ.
Както при всички папагали, красивият ара е заплашен от меланхолия. Това съществено положение се провокира от неглижиране на стопанина, който не обръща внимание на питомеца си, не поддържа връзка и не играе с него. Ара, като всички папагали, има потребност от постоянна връзка с всеки член от фамилията, от присъединяване в живота на дома, от занимания и взаимни занимания.
Липсата им се отразява на психическото му здраве и папагалът се скубе. Обикновено при продължителна меланхолия положението се оказва нелечимо и приключва съдбовно за папагала. Затова всеки собственик би трябвало да се грижи за здравето на арата.
