ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 г. във Варна. Литературовед,

ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 година във Варна. Литературовед, мъдрец, историк на литературата. Главен редактор на списание „ Простори ” – Варна. Почетен лекар на Литературния институт „ Максим Горки ” в Москва. Член на Съюза на българските писатели и на Българския ПЕН-център. Автор на повече от 20 книги.
Ние живеем в историята: тя е нашето съществуване. И тежк о на оня, който се пробва да подценява и нарушава главните й правила и правила, с цел да я трансформира по своята зла воля и скверна упоритост. Защото битието не е човешко създание и не на индивидите е обещано да го образуват, видоизменят и унищожават.

История съдържа и излъчва хрумвания, а не заклинания, не агитация и неистини. Ако забравяме това, ще страдаме, тъй като ще излезем от нея и мъчно ще се завърнем назад. Потулването, премълчаването и изопачаването на истината са необятният път към лъжата и гибелта.

А светът ще продължи да се движи към крах.

Това не са високопарни приказки, а действителности, с които през днешния ден се сблъскваме. Участваме и свидетелстваме за събития и феномени, които изпълват с нов смисъл всекидневието ни, а и целия XXI век, само че държавните управляващи и пропагандата им преднамерено и предумишлено ги интерпретира незадълбочено, обикновено, уродливо и просташко. Защото или не се осъзнават, или умишлено се показват такива, каквито господарите на тези, които сякаш проучват, поясняват и образуват публичното мнение, вземат решение да бъдат. Хората нямат избор и ги слушат, четат ги и ги гледат по малките екрани и, желаят или не желаят, се поддават на внушенията им и даже приказват като тях и с техните думи.

Имам поради събитията в Украйна, аргументите за тяхното възникване, хората, които са отговорни за тях или които желаят да ги предотвратят и изключат в бъдеще от живота ни.

Конфликтът в Украйна е върховата точка в протичането на един тридесетгодишен развой на преустрояване и преформатиране на световния свят и на пренареждане на великите сили, както и на положението на техните зони на въздействие.

Драматичен и толкоз комплициран развой, сходен на този, който в този момент протича, не може да завърши умерено и безпрепятствено, без остри конфликти, а още по-малко спокойно и без войни. В ход е радикалното превръщане на световния свят, което ще докара до неговото пренареждане и преустрояване.

Друга ще стане и българската орис!

Защото в този момент точно кристализират насъбраните проблеми и несъгласия, стопански и политически рецесии, очаквания, заблуди и обезверения, постоянно съпътстващи едни или други преходи в историята на модерната ера. Интересите на великите сили са толкоз алчни и ненаситни, че не могат да се уравновесят и примирят с дипломатически средства.

Разпадът на Съветския съюз през 90-те години на предишния век нямаше по какъв начин да не повлече след себе си и разпад на Европа. Западът си разреши да одобри, че крахът на социализма и Съюз на съветските социалистически републики е неин успех и побърза да показва своята нова мощ, като се сплоти в нов вид политически, стопански и боен съюз, с цел да ръководи от тук насетне и до края на света човечеството. Но се случи нещо ненадейно за западния свят, оповестил се за „ победител в „ студената война “: след този разпад се форсира „ залезът на Европа “ и цялостното й покоряване на Съединени американски щати. Европейският съюз и НАТО се разшириха и съвсем погълнаха всичките европейски страни, а общностите се оказаха кухи, фиктивни и нефункционални, тъй като социално-икономическата система навлезе в тежка и непреодолима рецесия и не можеше да бъде решена посредством това обединяване. Напротив, то я форсира и задълбочи.

В същото това време, до момента в който Европа се прощаваше с предходното си, а тогава към този момент и напълно мнимо великолепие, се появи нова действителна велика мощ с голяма икономическа и военна мощност, вътрешно постоянна и единна – Китай. Именно Китай и започващата да се въздига Русия показаха с пръст цялостната беззащитност и съдбовна уязвимост на „ обединена Европа “ и заличиха нейното значение в международните каузи. Русия стартира стопански и военно да се въздига по-бързо, в сравнение с Съединени американски щати и Европа допускаха. Те мислеха, че са я съкрушили дефинитивно, а тя излезе от първичния потрес и от ръководството на Елцин и трупаше от ден на ден и повече сили и сила. Претенциите да се възвърне като велика страна в геополитиката ставаха все по-настоятелни и оправдани.

Искаха или не, Съединени американски щати се принудиха да осъзнаят, че тяхната агресия е достигнала лимита на опциите си и че стопанската система им от тук насетне не им разрешава да бъдат единственият хегемон и стражар на света. Започнаха тежки провали в редица от военните им задачи за отбрана на американските ползи: Иран, Либия, Ирак, Афганистан, Сирия. Съединени американски щати бяха към този момент длъжни да се примирят с невъзможността единствено те да дефинират накъде да върви светът и по какъв начин да се движи той по своя път.

Още в първата половина на 10-те години на ХХI век бе видно, че е пристигнало времето на новото преразпределение на света, а границите върху политическата карта (особено на зоните на влияние) на света още веднъж начертани, с цел да обозначат новите действителности.

Установяването на тези действителности удостовери един от законите на диалектиката за количествените натрупвания преминаващи в избран миг в качествени промени. И че този преход е под формата на гърмеж, разрушаващ остарялото и посочващ мястото на новото във всичките му форми и типове.

За да се създаде гърмежът, бе нужен детонатор. Следвайки една продънена теза на Кисинджър и Бжежински за Украйна като унищожител на Русия, Съединени американски щати дефинираха тази роля на новосъздадената самостоятелна руска република.

Капиталът и капитализмът са толкоз безчовечни, че без никакви скрупули отреждат жителите на една страна да се трансфорат в демони, да изгубят всичко, с цел да станат жертви на безчовечни упоритости и ползи. Украйна е планът им за взривяването на остарелия международен ред и установяването на новия метод на устройването на човечеството. Украйна бе фашизирана до краен лимит, с цел да породи отвращение и неотстъпчивост в Русия и бе наказана и хвърлена в огъня, в който да погине.

За реализирането на сходни демонски замисли в никакъв случай не е мъчно да се намерят старателни и всеотдайни реализатори. Продажниците и прислужниците са в обилие и са постоянно подготвени да служат против възнаграждение в пари, високи служби, хвалби и командировки в чужбина. За тях няма благо и драго; на тях им органичен противна любовта към отечеството, народа, родната майка, бащиното огнище. Чужд им е родният език, националните обичаи, изконните национални полезности.

Завършеният облик на този вид негодници е фашистът!

И в Украйна тези хора бяха задоволително, с цел да изведат страната от предходното й положение, да я преобразят и разрушат изцяло, с цел да я създадат враждебна на Русия. На тях им заплатиха обилно, с цел да извършат през 2014 година държавен прелом и дефинитивно да отстранен всичките спънки пред осъществяването на замисления план. Знамето на всичко това бяха европейските полезности, омразата към Русия, национализмът, насаждането на идеологията за изключителността на украинците и тяхната вековна злост към Русия и съветското. С две думи: предатели и сатанисти.

Аз тук приказвам за справедливи фактори и процеси, насочвани и ръководени от хора. Тези процеси още в зародиша си получават свое схващане и воля и са неотменими. По тази матрица и Украйна се трансформира в оня толкоз обективно нужен детонатор за разрушаването на остарелия и установяването на новия международен ред.

В модерната ера съвсем постоянно Русия е била субектът, който би трябвало да накара света да се промени коренно, с цел да не загине. Така стана и този път.

В Европа най-лесно и бързо се разпалва и поддържа огънят на русофобията и омразата към Русия и съветското. Украинският шовинизъм и национал-фашизъм са доведената до прекаленост русофобия и ненавист към съветското. Те точно направиха връзките сред Русия и Украйна непоносими, с цел да се отвори пътят към военния спор.

Но и към новия международен ред.

Тридесет години изключително интензивно, усърдно и целеустремено след преврата през 2014 година, Украйна е подготвяна за осъществяване на отредената й цел. Във всички области на обществото и с разнообразни средства: военни, стопански, политически, идеологически.Защото тази война, която би трябвало да предизвика по-голям спор и да отслаби до прекаленост (а още по-добре, в случай че изцяло я унищожи и унищожи) Русия, нейната стопанска система и войска. За да има по-малко искания в бъдещото систематизиране на света.

Замисълът бе изпълнен! Украйна е пожертвана! Съединени американски щати и НАТО й оказва помощ дотолкоз, доколкото да се удължи войната и вероятно да се приготви нейното прекосяване в партизанско придвижване. Разбитите елементи на постоянната украинска войска и на другите фашистки военни формирования би трябвало да заемат новите си позиции за партизанско продължение. А и да провокират колкото се може повече опустошения, които по-късно Русия да възвръща. Което също ще бъде форма на продължаващата война.

Този спор не е сред два приятелски народа, както преднамерено я показват тези, които поквариха Украйна и я хвърлиха в огъня. Това е техният спор и тяхната война: те я приготвиха, финансираха, осмислиха и реализираха.

Сега се отваря нова ера в устройството на света. В това устройство Европа към този момент ще играе второстепенно роля и ще би трябвало да заплати неразумното и угодническо свое държание на американски спътник. Ролята й в тази война още един път сподели, че й липсва положителни, образовани, умни, готови и виновни държавници. Европа получава още един горчив урок.

А за народите като нашия този урок е, че не съществува така наречен „ европейска цивилизация “, че така наречен „ европейски полезности “ са политически и идеологически, а не цивилизационни, и са измислени от неолиберализма, с цел да бъдат хората подвеждани и държани в смирение и безпаметство.

Този урок беше неминуем и най-накрая ни бе преподаден от историята! Пропагандата се пробва да ни внушава други „ истини “, с цел да оправдае лъжата.

Но в случай че слушаме пропагандата, а не историята, дълго и неутешимо ще страдаме.