Въпрос за $90 трилиона: Колко висока може да е планината от държавен дълг?
Пандемията усили дълга на държавните управления по света до невиждани от Втората международна война равнища. Тежестта към този момент надвишава годишния размер на международната стопанска система. Правителствата, изключително в богатите страни, не престават да теглят нови заеми, частично в опит да се оправят с следствията от Covid-19, написа The Wall Street Journal.
Защитниците акцентират, че разноските, окуражени и от смяна в икономическото мислене по отношение на дълга, може да отворят вратите към интервал на резистентен стопански напредък. Но в случай че тази доктрина се окаже погрешна, светът ще бъде претрупан с планина от дълг, която може да бъде ерозирана единствено посредством инфлация, по-високи налози — или дефолт.
Какъвто и да е казусът, комбинацията от голям дълг и неналичието на терзание на пазарите е невиждана. Правителството на Съединените американски щати се е запътило към недостиг в размер на $3 трилиона за втора поредна година. Въпреки това и макар опасенията от инфлация, 10-годишните държавни облигации носят едвам 1,33% рентабилност.
Дългът на централното държавно управление в Япония ще надвиши един квадрилион йени, или съвсем $10 трилиона. И макар че общият обществен дълг е над 250% от брутния вътрешен артикул, Токио не харчи повече за лихви в сравнение с в средата на 80-те години на предишния век, когато дългът бе към две трети от Брутният вътрешен продукт.
Дори Гърция продължава да натрупа нов дълг, а вложителите са подготвени да одобряват рентабилност, която е по-ниска от тази на американския дълг.
" Светът се промени, " споделя Пол Шиърд, старши откривател в Harvard Kennedy School и някогашен основен икономист в S&P Global. " Няма потребност се тормозим " по отношение на дълга, счита той.
Новото икономическо мислене окуражи политиците да теглят големи заеми, наблягайки смяната в изискванията през последните няколко десетилетия. Глобализацията, застаряващото население и изискванията в Китай дружно сътвориха свят с непотребни спестявания, които би трябвало да бъдат вложени.
Голяма част от тези спестявания потърсиха сигурността в несигурния свят, като се стекоха в сигурни активи — държавните облигации на развитите стопански системи — без да се тормозят от дребната рентабилност.
Както тв приемниците, колкото повече държавният дълг поевтинява, толкоз повече пораства. Съединени американски щати повече света в агресивното изтегляне на нови заеми, с цел да възвърне стопанската система след пандемията. Дори и преди тазгодишните тласъци, Вашингтон пресмята, че федералният дълг, притежаван от обществото, ще доближи 102% от Брутният вътрешен продукт до края на 2021 година, най-високото равнище от Втората международна война.
Икономистите в JPMorgan настояват, че даже Съединени американски щати не могат да окажат кой знае какво въздействие върху спестяванията по света, които доближават над $25 трилиона годишно, съгласно Международния валутен фонд, и чийто растеж натиснаха надолу разноските по обслужване на дълга през последните десетилетия.
Критиците споделят, че проектите на Съединени американски щати за разходи са ненужно огромни и рискуват пренагорещяване на стопанската система и дългогодишен растеж на инфлацията и лихвите. Те се притесняват, че Фед се намира в клопката на политиката за ниски лихви, която окуражава остатъка и риска. По-високи лихви в Съединени американски щати и поскъпващ $ пък могат да причинят проблеми в разрастващите се страни.
През 2020 година държавният дълг по света се усили до 105% от брутния вътрешен артикул, при 88% преди пандемията, съгласно Institute of International Finance. Той може да се усили с още $10 трилиона тази година и да доближи $92 трилиона.
Преди десетина години, след миналата рецесия, обстановката бе радикално друга и голям брой страни стегнаха коланите. Травмиращата гръцка рецесия, която съвсем изкара страната от еврозоната, акцентира рисковете на несъразмерния дълг. Днес даже за Гърция е елементарно да усили фрапантно дълга си, с помощта на ниските лихви — които частично се дължат и на Европейската централна банка.
Днес множеството икономисти и централни банкери имат вяра, че стягането на коланите след 2010 година в действителност забави възобновяване на стопанската система и остави дълбоки белези. А остеритетът даже не съумя да свие държавния дълг изключително, защото слабият напредък и ниската инфлация натежаха над Брутният вътрешен продукт.
Този път икономическата доктрина съответствува с политическите сметки.
От една позиция, в случай че частният бранш има непотребни спестявания, те ще бъдат всмукани от държавните дефицити. Тези спестявания включват и средствата, които софтуерните компании държат — компании, които постоянно нямат потребност да вършат големи вложения в фабрики и съоръжение, типично за огромните бизнеси от предишния век.
Китай, други азиатски страни и производителките на нефт в Близкия изток, допълват тези спестявания, държейки големи търговски остатъци. Те влагат огромна част от тези средства в американски държавни облигации и дълг на други индустриализирани страни.
Бившият министър на финансите на Съединени американски щати Лорънс Съмърс съобщи през 2014 година, че застаряващото население, високите спестявания и слабите частни вложения са трендове, които ще станат основни за нашата епоха. И които ще основат неспособност стопанските системи да работят с цялостния си капацитет. Теорията гласи, че държавните управления ще би трябвало да се намесят.
През последните няколко години делът на популацията в работоспособна възраст стартира да понижава. Абсолютният брой на хората в тази възраст също понижава в най-глобализираните райони на света, в това число Северна Америка, Европа и Източна Азия.
След края на Студената война интеграцията на Китай и някогашния Съветски блок в капиталистическата международна стопанска система донесе голям брой нови служащи. Това потисна заплатите и инфлацията в развитите страни и инжектира в международната стопанска система спестяванията на забогатяващото китайско население. Но със застаряването на популацията в Китай и други народи, хората харчат по-голям дял от спестяванията си.
Ако централните банки в развитите стопански системи би трябвало да покачат лихвите, с цел да се борят с инфлацията, държавните управления ще би трябвало да вземат политически мъчителни решения, в това число понижаване на разноските и нарастване на налозите.
Сама по себе си, инфлацията не е наложително проблем за държавните управления с огромни задължения. Тя значи, че Брутният вътрешен продукт и данъчните доходи порастват, до момента в който размерът на дълга не се трансформира. Инфлацията оказа помощ на западните страни да понижат дълговата си тежест след Втората международна война.
Дори и малко по-високи лихви няма да са проблем, в случай че вземем поради какъв брой малко държавните управления заплащат за обслужване на дълга си в този момент. Именно отношението сред лихвите и растежа е ключът към резистентен дълг. Докато стопанската система на една страна пораства по-бързо, в сравнение с заплаща като лихви по заемите си, съотношението на дълга по отношение на стопанската система понижава.
Но в случай че лихвите надвишават растежа, обстановката става рискова. И държавните управления може да са принудени да покачат налозите или да разрешават на инфлацията да " изяде " дълга.
В последна сметка, съвсем всички икономисти са съгласни, че държавният дълг не може да пораства постоянно, без да сътвори проблеми. Смята се още, че високите равнища на дълга може да са безвредни, стига той да е на ниска цена. Но въпросът за $90 трилиона е тъкмо какъв брой високи могат да са те.
Пандемичен махмурлук: $11 трилиона корпоративен дълг в Съединени американски щати
В Европа доста компании остават над повърхността единствено поради държавната подкрепа
Защитниците акцентират, че разноските, окуражени и от смяна в икономическото мислене по отношение на дълга, може да отворят вратите към интервал на резистентен стопански напредък. Но в случай че тази доктрина се окаже погрешна, светът ще бъде претрупан с планина от дълг, която може да бъде ерозирана единствено посредством инфлация, по-високи налози — или дефолт.
Какъвто и да е казусът, комбинацията от голям дълг и неналичието на терзание на пазарите е невиждана. Правителството на Съединените американски щати се е запътило към недостиг в размер на $3 трилиона за втора поредна година. Въпреки това и макар опасенията от инфлация, 10-годишните държавни облигации носят едвам 1,33% рентабилност.
Дългът на централното държавно управление в Япония ще надвиши един квадрилион йени, или съвсем $10 трилиона. И макар че общият обществен дълг е над 250% от брутния вътрешен артикул, Токио не харчи повече за лихви в сравнение с в средата на 80-те години на предишния век, когато дългът бе към две трети от Брутният вътрешен продукт.
Дори Гърция продължава да натрупа нов дълг, а вложителите са подготвени да одобряват рентабилност, която е по-ниска от тази на американския дълг.
" Светът се промени, " споделя Пол Шиърд, старши откривател в Harvard Kennedy School и някогашен основен икономист в S&P Global. " Няма потребност се тормозим " по отношение на дълга, счита той.
Новото икономическо мислене окуражи политиците да теглят големи заеми, наблягайки смяната в изискванията през последните няколко десетилетия. Глобализацията, застаряващото население и изискванията в Китай дружно сътвориха свят с непотребни спестявания, които би трябвало да бъдат вложени.
Голяма част от тези спестявания потърсиха сигурността в несигурния свят, като се стекоха в сигурни активи — държавните облигации на развитите стопански системи — без да се тормозят от дребната рентабилност.
Както тв приемниците, колкото повече държавният дълг поевтинява, толкоз повече пораства. Съединени американски щати повече света в агресивното изтегляне на нови заеми, с цел да възвърне стопанската система след пандемията. Дори и преди тазгодишните тласъци, Вашингтон пресмята, че федералният дълг, притежаван от обществото, ще доближи 102% от Брутният вътрешен продукт до края на 2021 година, най-високото равнище от Втората международна война.
Икономистите в JPMorgan настояват, че даже Съединени американски щати не могат да окажат кой знае какво въздействие върху спестяванията по света, които доближават над $25 трилиона годишно, съгласно Международния валутен фонд, и чийто растеж натиснаха надолу разноските по обслужване на дълга през последните десетилетия.
Критиците споделят, че проектите на Съединени американски щати за разходи са ненужно огромни и рискуват пренагорещяване на стопанската система и дългогодишен растеж на инфлацията и лихвите. Те се притесняват, че Фед се намира в клопката на политиката за ниски лихви, която окуражава остатъка и риска. По-високи лихви в Съединени американски щати и поскъпващ $ пък могат да причинят проблеми в разрастващите се страни.
През 2020 година държавният дълг по света се усили до 105% от брутния вътрешен артикул, при 88% преди пандемията, съгласно Institute of International Finance. Той може да се усили с още $10 трилиона тази година и да доближи $92 трилиона.
Преди десетина години, след миналата рецесия, обстановката бе радикално друга и голям брой страни стегнаха коланите. Травмиращата гръцка рецесия, която съвсем изкара страната от еврозоната, акцентира рисковете на несъразмерния дълг. Днес даже за Гърция е елементарно да усили фрапантно дълга си, с помощта на ниските лихви — които частично се дължат и на Европейската централна банка.
Днес множеството икономисти и централни банкери имат вяра, че стягането на коланите след 2010 година в действителност забави възобновяване на стопанската система и остави дълбоки белези. А остеритетът даже не съумя да свие държавния дълг изключително, защото слабият напредък и ниската инфлация натежаха над Брутният вътрешен продукт.
Този път икономическата доктрина съответствува с политическите сметки.
От една позиция, в случай че частният бранш има непотребни спестявания, те ще бъдат всмукани от държавните дефицити. Тези спестявания включват и средствата, които софтуерните компании държат — компании, които постоянно нямат потребност да вършат големи вложения в фабрики и съоръжение, типично за огромните бизнеси от предишния век.
Китай, други азиатски страни и производителките на нефт в Близкия изток, допълват тези спестявания, държейки големи търговски остатъци. Те влагат огромна част от тези средства в американски държавни облигации и дълг на други индустриализирани страни.
Бившият министър на финансите на Съединени американски щати Лорънс Съмърс съобщи през 2014 година, че застаряващото население, високите спестявания и слабите частни вложения са трендове, които ще станат основни за нашата епоха. И които ще основат неспособност стопанските системи да работят с цялостния си капацитет. Теорията гласи, че държавните управления ще би трябвало да се намесят.
През последните няколко години делът на популацията в работоспособна възраст стартира да понижава. Абсолютният брой на хората в тази възраст също понижава в най-глобализираните райони на света, в това число Северна Америка, Европа и Източна Азия.
След края на Студената война интеграцията на Китай и някогашния Съветски блок в капиталистическата международна стопанска система донесе голям брой нови служащи. Това потисна заплатите и инфлацията в развитите страни и инжектира в международната стопанска система спестяванията на забогатяващото китайско население. Но със застаряването на популацията в Китай и други народи, хората харчат по-голям дял от спестяванията си.
Ако централните банки в развитите стопански системи би трябвало да покачат лихвите, с цел да се борят с инфлацията, държавните управления ще би трябвало да вземат политически мъчителни решения, в това число понижаване на разноските и нарастване на налозите.
Сама по себе си, инфлацията не е наложително проблем за държавните управления с огромни задължения. Тя значи, че Брутният вътрешен продукт и данъчните доходи порастват, до момента в който размерът на дълга не се трансформира. Инфлацията оказа помощ на западните страни да понижат дълговата си тежест след Втората международна война.
Дори и малко по-високи лихви няма да са проблем, в случай че вземем поради какъв брой малко държавните управления заплащат за обслужване на дълга си в този момент. Именно отношението сред лихвите и растежа е ключът към резистентен дълг. Докато стопанската система на една страна пораства по-бързо, в сравнение с заплаща като лихви по заемите си, съотношението на дълга по отношение на стопанската система понижава.
Но в случай че лихвите надвишават растежа, обстановката става рискова. И държавните управления може да са принудени да покачат налозите или да разрешават на инфлацията да " изяде " дълга.
В последна сметка, съвсем всички икономисти са съгласни, че държавният дълг не може да пораства постоянно, без да сътвори проблеми. Смята се още, че високите равнища на дълга може да са безвредни, стига той да е на ниска цена. Но въпросът за $90 трилиона е тъкмо какъв брой високи могат да са те.
Пандемичен махмурлук: $11 трилиона корпоративен дълг в Съединени американски щати
В Европа доста компании остават над повърхността единствено поради държавната подкрепа
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ