Българите преимуществено песимисти за личното си богатство, очакват ЕС да помогне
Пандемията от COVID-19 затвърди убежденията на жителите, че Европейският съюз е на прав път при създаването на ефикасни решения за справяне със болестта и резултатите от нея. В края на 2020 година повече респонденти оцениха позитивно отговора на здравната рецесия на равнище Европейски Съюз спрямо подхванатите дейности в личната им страна. Почти трима от четирима респонденти (72% приблизително за Европейски Съюз и 68% за България) считат, че проектът за възобновяване на Европейски Съюз ще разреши на стопанската система на тяхната страна да се възвърне по-бързо от отрицателните резултати в резултат на пандемията от ковид.
Ново изследване , поръчано от Европейския парламент и извършено сред ноември и декември 2020 година от Кантар, открива нарастване с 10 процентни пункта на броя на жителите, изразили позитивни настройки към Европейски Съюз (50%) спрямо есента на 2019 година, като за България делът им доближава до 59%. 66% от интервюираните в Европейски Съюз (61% за България) са оптимисти за бъдещето на Европейския съюз.
Все отново упованията за персоналното богатство остават песимистични в подтекста на продължаващата пандемия: 53% от респондентите в Европейски Съюз считат, че икономическата обстановка в тяхната страна след една година ще бъде по-лоша от сегашната. В България такова е мнението на 55% от интервюираните. Едва всеки пети респондент (21%) има вяра, че националната икономическа обстановка ще се усъвършенства през идната година, като в България делът на хората, които показват оптимизъм по този въпрос, е едвам 13%. Повече от половината от респондентите (52%) в Европейски Съюз чакат техните самостоятелни условия на живот след една година да бъдат същите каквито са през днешния ден, като за България делът им е 40%. Една четвърт от интервюираните (24%) в Европейски Съюз считат, че след една година персоналните им условия за живот даже ще се влошат, като в България повече от една трета от хората (35%) поддържат това мнение. 21% от респондентите в Европейски Съюз чакат, че изискванията им за живот биха били по-добри през идната година, до момента в който делът им в България е едвам 15%.
Вероятно повлияни от тези хипотетични последствия, жителите формулират нов главен политически приоритет за Европейския парламент: 48% от респондентите желаят битката против бедността и обществените неравенства да бъде на челно място в дневния ред, като за България подобен отговор дават 61% от интервюираните. Това е главен приоритет за съвсем всички страни членки на Европейски Съюз , като се изключи Финландия, Чехия, Дания и Швеция, където битката против тероризма и престъпността е преди всичко. Българите слагат този приоритет на трето място с дял от 36% (средно за Европейски Съюз този индикатор е 35%, също на 3-то място), незабавно след потребността от даване на налична храна за жителите и обективен стандарт за живот на земеделските стопани (37%). Общо за Европейски Съюз следват по значимост ограниченията за обезпечаване на качествено обучение за всички (33%), както и за запазване на околна среда (32%), като данните за България сочат, че за 31% от интервюираните достъпът до качествено обучение е най-приоритетен, а за 24% от тях това е опазването на околната среда. С дял от 35% различен приоритет, който е изключително значим за българските респонденти, са ограниченията, целящи цялостна претовареност в страните членки, като равнището му за България е с 14 процентни пункта повече от междинното равнище в Европейски Съюз (21%).
Подобни промени се следят и във връзка с приоритизирането на главните полезности, които Европейският парламент би трябвало да пази съгласно жителите. Защитата на правата на индивида в международен мащаб (51% за Европейски Съюз и 48% за България) и равенството сред мъжете и дамите (42% за Европейски Съюз , до момента в който делът за България е 24%) остават от първостепенно значение. Солидарността сред страните членки е посочена на трето място в Европейски Съюз с 41%, до момента в който делът на българските респонденти, подкрепящи този приоритет, е 54%, което го слага преди всичко в страната. Преди една година общата поддръжка за солидарността в Европейски Съюз беше 33%. За българските респонденти свободата на словото е на трето място по значимост с 36%, което е с 2 процентни пункта по-ниско от междинното за Европа (38%).
Пандемията и други световни провокации, като изключителната обстановка с изменението на климата, способстват към апела на жителите за потребността от фундаментална промяна в Европейски Съюз. 63% от респондентите в Европейски Съюз (55% в България) желаят Европейският парламент да играе по-важна роля в бъдеще, което съставлява нарастване от 5 процентни пункта (6 за България) спрямо есента на 2019 година
И до момента в който в края на предходната година позитивните настройки към Европейски Съюз са се повишили, апелите за смяна също се усилват: единствено 27% от европейците (35% от българите) поддържат Европейски Съюз в сегашния му образ, а 44% (34% за България) " по-скоро поддържат Европейски Съюз ", само че биха желали да бъдат направени промени. На общоевропейско равнище 22% от интервюираните " са по-скоро скептични към Европейски Съюз , само че има късмет да трансформират мнението си, в случай че бъде осъществена радикална промяна ", като данните за България са идентични – 20% от респондентите са дали подобен отговор.
Ново изследване , поръчано от Европейския парламент и извършено сред ноември и декември 2020 година от Кантар, открива нарастване с 10 процентни пункта на броя на жителите, изразили позитивни настройки към Европейски Съюз (50%) спрямо есента на 2019 година, като за България делът им доближава до 59%. 66% от интервюираните в Европейски Съюз (61% за България) са оптимисти за бъдещето на Европейския съюз.
Все отново упованията за персоналното богатство остават песимистични в подтекста на продължаващата пандемия: 53% от респондентите в Европейски Съюз считат, че икономическата обстановка в тяхната страна след една година ще бъде по-лоша от сегашната. В България такова е мнението на 55% от интервюираните. Едва всеки пети респондент (21%) има вяра, че националната икономическа обстановка ще се усъвършенства през идната година, като в България делът на хората, които показват оптимизъм по този въпрос, е едвам 13%. Повече от половината от респондентите (52%) в Европейски Съюз чакат техните самостоятелни условия на живот след една година да бъдат същите каквито са през днешния ден, като за България делът им е 40%. Една четвърт от интервюираните (24%) в Европейски Съюз считат, че след една година персоналните им условия за живот даже ще се влошат, като в България повече от една трета от хората (35%) поддържат това мнение. 21% от респондентите в Европейски Съюз чакат, че изискванията им за живот биха били по-добри през идната година, до момента в който делът им в България е едвам 15%.
Вероятно повлияни от тези хипотетични последствия, жителите формулират нов главен политически приоритет за Европейския парламент: 48% от респондентите желаят битката против бедността и обществените неравенства да бъде на челно място в дневния ред, като за България подобен отговор дават 61% от интервюираните. Това е главен приоритет за съвсем всички страни членки на Европейски Съюз , като се изключи Финландия, Чехия, Дания и Швеция, където битката против тероризма и престъпността е преди всичко. Българите слагат този приоритет на трето място с дял от 36% (средно за Европейски Съюз този индикатор е 35%, също на 3-то място), незабавно след потребността от даване на налична храна за жителите и обективен стандарт за живот на земеделските стопани (37%). Общо за Европейски Съюз следват по значимост ограниченията за обезпечаване на качествено обучение за всички (33%), както и за запазване на околна среда (32%), като данните за България сочат, че за 31% от интервюираните достъпът до качествено обучение е най-приоритетен, а за 24% от тях това е опазването на околната среда. С дял от 35% различен приоритет, който е изключително значим за българските респонденти, са ограниченията, целящи цялостна претовареност в страните членки, като равнището му за България е с 14 процентни пункта повече от междинното равнище в Европейски Съюз (21%).
Подобни промени се следят и във връзка с приоритизирането на главните полезности, които Европейският парламент би трябвало да пази съгласно жителите. Защитата на правата на индивида в международен мащаб (51% за Европейски Съюз и 48% за България) и равенството сред мъжете и дамите (42% за Европейски Съюз , до момента в който делът за България е 24%) остават от първостепенно значение. Солидарността сред страните членки е посочена на трето място в Европейски Съюз с 41%, до момента в който делът на българските респонденти, подкрепящи този приоритет, е 54%, което го слага преди всичко в страната. Преди една година общата поддръжка за солидарността в Европейски Съюз беше 33%. За българските респонденти свободата на словото е на трето място по значимост с 36%, което е с 2 процентни пункта по-ниско от междинното за Европа (38%).
Пандемията и други световни провокации, като изключителната обстановка с изменението на климата, способстват към апела на жителите за потребността от фундаментална промяна в Европейски Съюз. 63% от респондентите в Европейски Съюз (55% в България) желаят Европейският парламент да играе по-важна роля в бъдеще, което съставлява нарастване от 5 процентни пункта (6 за България) спрямо есента на 2019 година
И до момента в който в края на предходната година позитивните настройки към Европейски Съюз са се повишили, апелите за смяна също се усилват: единствено 27% от европейците (35% от българите) поддържат Европейски Съюз в сегашния му образ, а 44% (34% за България) " по-скоро поддържат Европейски Съюз ", само че биха желали да бъдат направени промени. На общоевропейско равнище 22% от интервюираните " са по-скоро скептични към Европейски Съюз , само че има късмет да трансформират мнението си, в случай че бъде осъществена радикална промяна ", като данните за България са идентични – 20% от респондентите са дали подобен отговор.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ