Foreign Policy: 12 експерти за света след COVID-19 - Сламката ще счупи гърба на камилата на глобализма
Пандемията на ковид шокира самата основа на Вселената, което докара до голям брой последици, които ще я обиден още доста години. В изявление за Foreign Policy 12 водещи международни специалисти споделиха какво би го очаквал светът след успеха над пандемията.
Според тях пандемията освен ще докара до фактически прекъсване на глобализацията, спад на американското водачество на международната сцена, повишение на националистическите настроения и прекосяване към насочен към Китай модел, само че и до основаване на по-устойчива световна икономическа и здравна система, прецизира pogled.info.
Както в тази ситуация с рухването на Берлинската стена или сриването на Lehman Brothers, пандемията на коронавирусът раздруса самата основа на Вселената, което докара до голям брой последици, които едвам в този момент започваме да осъзнаваме.
Едно обаче е несъмнено: коронавирусът освен промени живота, внесе безпорядък на пазара и сподели действителното равнище на подготвеност (или липса на такава) на държавните управления, само че и в бъдеще ще докара до тектонски промени на международната сцена.
За да разбере посоката на това придвижване, Foreign Policy интервюира 12 водещи мислители от целия свят, които показаха своите прогнози за международния ред след пандемията.
Светът ще стане по-малко отворен, проспериращ и свободен.
( Стивън Уолт, професор по интернационалните връзки в Харвардския университет)
Пандемията ще укрепи страните и ще ускори националистическите настроения. Всички типове държавни управления ще подхващат незабавни ограничения за битка с рецесията и доста от тях няма да желаят да се разделят с новите пълномощия за преустановяване на рецесията.
Освен това COVID-19 ще форсира прехода на властта и въздействието от Запад на Изток. Южна Корея и Сингапур реагираха примерно на ковид, до момента в който Китай позволява неточности единствено в ранните стадии. Реакцията на пандемията в Европа и Америка спрямо тях се оказа мудна и неприятно замислена, което в допълнение замъгли блестящата аура на западната „ марка “.
Това, което няма да се промени, е конфликтната същина на международната политика. Предишните морски заболявания не се трансфораха в увод на нова епоха на световно съдействие. Коронавирусът не е изключение. Според професора ще станем очевидци на по-нататъшно отклоняване от хибернация, защото жителите търсят отбрана, най-вече от националните държавни управления.
„ Накратко, COVID-19 ще докара до не толкоз отворен, по-малко проспериращ и по-малко свободен свят. Този резултат не е бил предопределен, само че комбинацията от гибелен вирус, несъответстващо обмисляне и некадърно ръководство тласнаха човечеството по нов и обезпокоителен път “, заключи Уолт.
Краят на глобализацията, какъвто го познаваме
(Робин Нибълт, шеф на Кралския институт за интернационалните отношения)
„ Пандемията на ковид може да се трансформира в сламата, която ще счупи гърба на камилата на икономическата глобализация “, сподели той. Нарастващата мощ на Китай към този момент убеди американските политически елити, че те би трябвало да лишат Пекин от достъп до високи технологии. Сега COVID-19 упорства държавните управления, фирмите и обществото да бъдат подготвени да работят в условия на продължителна икономическа самоизолация.
В този подтекст е прекомерно малко евентуално светът да се върне към концепцията за взаимноизгодна глобализация, която дефинира лицето на началото на 21 век. Без тласък за отбрана на достиженията на световната икономическа интеграция, архитектурата на световното икономическо контролиране, основана през 20 век, бързо се разгражда. За да се резервира интернационалното съдействие и да се отхвърли откритата политическа конкуренция от политическите водачи, ще е нужна невероятна самодисциплина, счита специалистът.
Китай-центрирана глобализация
(Kishore Mahbubani, почитан откривател, Национален университет в Сингапур)
Пандемията COVID-19 няма да докара до фундаментални промени в развиването на международната стопанска система. Коронавирусът единствено ще форсира към този момент зараждащата наклонност: прекосяване от американоцентрична глобализация към китайо центрична.
Махбубани акцентира, че американското население е изгубило религия в глобализацията и интернационалната търговия - което не може да се каже за Китай. Това е по този начин, тъй като китайските водачи не са не запомнили за века на унижението, което е резултат от самодоволството на Пекин и неговите безполезни опити да се изолира от външния свят. Освен това последните няколко десетилетия на икономическото развиване са резултат от глобализацията.
Съединени американски щати са на кръстопът. Ако главната им цел е да поддържат международно водачество, тогава Вашингтон ще би трябвало да влезе в безкомпромисна геополитическа борба с Китай на всички фронтове. Ако обаче Съединени американски щати се стремят да подобрят благосъстоянието на американците - чието обществено състояние се е влошило - тогава той би трябвало да си сътрудничи с Пекин. По-мъдър избор, съгласно учения, би било съдействието, само че поради политическата злост на Съединени американски щати към Китай, тази опция може да не надделее.
Демокрациите изпълзяват от черупките си
(Джон Икенбъри, професор по политически науки и интернационалните връзки в Принстънския университет)
В кратковременен проект рецесията ще подтикне всички лагери на Запад да обсъдят тактика. Националисти и антиглобалисти, китайски ястреби и даже демократични интернационалисти, всички те ще видят нови доказателства за коректността на своите възгледи. Предвид икономическите вреди и обществения срив е малко евентуално да се случи нещо друго от придвижване към шовинизъм и съревнование на великите сили.
Както обаче през 30-те и 40-те години на предишния век може да се появи противоположният ход на суровия интернационализъм, сходен на този, който въплъщава Франклин Делано Рузвелт. Той и други интернационалисти сътвориха следвоенния ред, който реорганизира отворената система благодарение на нови форми на отбрана и причинност. Съединени американски щати към този момент не можеха да се заключат в границите на своите граници; те трябваше да работят в границите на отворен международен ред, който изискваше основаването на световна инфраструктура за многостранно съдействие.
Така Съединени американски щати и други западни демокрации могат да преминат през една и съща верига от реакции, катализаторът на която ще бъде възприятие на накърнимост. „ Реакцията може в началото да придобие националистически темперамент, само че в дълготраен проект демокрациите ще изпълзят от черупките си, с цел да намерят нов тип прагматичен и защитителен интернационализъм “, съобщи професорът.
По-малко облага, повече непоклатимост
(Shannon O'Neill, старши помощник на Съвета по външни отношения)
COVID-19 подкопава основите на международното произвеждане. Компаниите ще би трябвало да премислят интегрираните вериги за доставки, включващи голям брой страни. Глобалните вериги за доставки към този момент са били под стопански напън, породени от възходящите китайски разноски за труд, комерсиалните войни на Доналд Тръмп и напредъка в робототехниката и автоматизацията. Коронавирусът прекъсна доста стопански връзки: затварянето на заводи в засегнатия регион остави производителите и техните снабдители без храна или хранителни запаси.
От друга страна, пандемията ще принуди фирмите да се грижат повече за произхода на своите артикули, което ще докара до смяна в ефикасната стопанска система към несъразмерна. Също по този начин ще станем очевидци на държавна интервенция и стратегическо депозиране. „ Доходността ще спадне, само че логистичната непоклатимост би трябвало да се усили “, счита О’Нийл.
Пандемията може да служи
(Шившанкар Менон, някогашен консултант по националната сигурност на индийския премиер)
Въпреки че обстановката към момента е в ранен стадий, към този момент са явни три точки. Първо, пандемията на ковид ще промени нашите политики. По време на рецесия цялото общество - даже либертарианците - се обърнаха към държавните управления. Въпреки това, опитът демонстрира, че авторитаристите и популистите се оправят с епидемията не по-добре от демократите.
Второ, това не е краят на взаимосвързания свят. „ Пандемията сама по себе си е доказателство за нашата причинност “, акцентира специалистът. В същото време всеки към този момент стартира да се отдръпва в себе си, да търси автономност и да се пробва да поеме контрола над личната си орис. Преминаваме към по-беден, по-зъл и по-малък свят.
Има обаче и обнадеждаващи знаци. Например, Индия интензивно свика конференция с присъединяване на всички южноазиатски водачи, с цел да създаде общ отговор на пандемията. Ако пандемията ни принуди да признаем, че многостранното съдействие е в нашите ползи, то това ще служи за положителното.
Съединени американски щати ще се нуждаят от нова тактика
(Джоузеф Найе, професор от Харвардския университет)
През 2017 година президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп разгласи нова тактика за национална сигурност с акцент върху съперничеството с огромните сили. COVID-19 обаче сподели, че не дава отговор на действителността. „ Дори в случай че Съединени американски щати побеждават като велика мощ, те не могат да се защитят сами “, акцентира Най.
Когато става въпрос за транснационални закани като ковид или световно стопляне, американската мощ не може да бъде сложена над други страни. Ключът към триумфа се крие в разбирането на значимостта на шерването на властта с сътрудниците. Всяка страна слага своите национални ползи над всички останали: единственият въпрос е какъв брой необятно или тясно са дефинирани тези ползи. „ COVID-19 сподели, че не сме в положение да приспособяваме тактиката си към този нов свят “, счита професорът.
Победителите пишат история COVID-19
(Джон Алън, президент на института Брукингс и пенсиониран военачалник от КМП на САЩ)
Както постоянно историята ще бъде написана от „ победителите” на ковид. Всяка страна и всеки обособен член на обществото са изправени пред следствията от тази рецесия. Следователно, тези страни, които оцелеят от пандемията, ще разгласят „ победа “ над тези страни, където следствията са по-пагубни. За някои това ще бъде огромен и категоричен успех на демокрацията, многостранността и публичното здраве. За други проява на " добродетелите " на властническото ръководство.
Както и да е, тази рецесия ще промени интернационалната конструкция на властта. COVID-19 ще продължи да подкопава икономическата интензивност и да подтиква напрежението сред страните. В дълготраен проект една пандемия евентуално ще понижи индустриалния капацитет на международната стопанска система. Рисковете са изключително огромни за разрастващите се страни и страни с огромен брой уязвими работни места. Международната система от своя страна ще бъде под голям напън, което ще докара до неустойчивост и спорове вътре и сред страните.
Нов стадий в международния капитализъм
(Лори Гарет, лауреат на премията Пулицър)
Основният потрес на международната финансова и икономическа система е изказване за обстоятелството, че международните вериги на доставки и дистрибуция на артикули са надълбоко уязвими и могат да бъдат нарушени. Следователно, коронавирусната пандемия освен ще докара до дълготрайни стопански последствия, само че и до по-фундаментални промени.
Глобализацията разреши на фирмите да делегират производството на подизпълнители по целия свят и да доставят артикули на пазарите по скица „ горещо до горещо “, спестявайки разноски за предпазване. Продуктите, които се задържат по рафтовете повече от няколко дни, се смятат за индикатор за неефективност на пазара. Както се вижда в COVID-19, патогените заразяват освен хората, само че и цялата тази система на непрестанно доставяне.
Предвид мащаба на финансовите загуби, фирмите ще излязат от пандемията с възприятие на надълбоко съмнение към сходен модел. Резултатът ще бъде преход към нов стадий на международния капитализъм, в който веригите за доставки ще бъдат по-близо до дома и ще бъдат предпазени от бъдещи разстройства. Подобна тактика може да понижи облагите на компанията в кратковременен проект, само че ще направи цялата система по-стабилна.
Повече проблематични страни
(Ричард Хаас, президент на Съвета по външни отношения)
Поне за няколко години множеството страни ще се отдръпват в себе си, като се концентрират върху вътрешните, а не върху външни проблеми и ще се опитат да реализират самодостатъчност. Много страни ще изпитат компликации с икономическото възобновяване, а страните на ръба на срутва ще станат по-често срещани.
Освен това рецесията евентуално ще способства за утежняване на връзките сред Съединени американски щати и Китай и за намаляване на европейската интеграция. Що се отнася до позитивните последици, евентуално има известно подсилване на световната здравна система.
Съединени американски щати се провалиха в теста за водачество
(Corey Shayk, заместник-директор на Международния институт за стратегически изследвания)
„ Съединените щати към този момент няма да се смятат за интернационален водач, тъй като тяхното държавно управление показва своя тесногръден нарцисизъм и бездарно ръководство “, сподели той. Последиците от тази рецесия могат да бъдат доста смекчени, в случай че интернационалните организации дават повече информация в по-кратки периоди, което би разрешило на държавните управления да се приготвят за бурята. Точно това биха могли да създадат Съединени американски щати, показвайки на целия свят, че въпреки егоизмът да ги ръководи, те живеят освен за тях. „ Вашингтон се провали в теста за водачество и това не е от изгода за света “, акцентира Шейк.
Силата на човешкия дух е на всички места
(Никълъс Бърнс, някогашен заместник-държавен секретар на Съединени американски щати по политическите въпроси)
Пандемията COVID-19 е най-голямата световна рецесия на този век. Нейният обсег и значение са големи. Финансовата и икономическа рецесия може да засенчи Голямата криза през 2008-2009 година
В момента интернационалното съдействие за жалост е надалеч от идеалното. Ако Съединени американски щати и Китай не могат да се откажат от обвиняванията един против различен кой в действителност е отговорен за рецесията и да стартират да дават образец за държание, равнището на доверие в тях може съществено да намалее.
Независимо от това, във всяка страна има доста образци за силата на човешкия дух - лекари, медицински сестри, политически водачи и елементарни жители, които показват неизменност, успеваемост и дарба за водене. Това дава съображение да се надяваме, че хората по света ще съумеят да се оправят с това необикновено предизвикателство, обобщава Бърнс.
Според тях пандемията освен ще докара до фактически прекъсване на глобализацията, спад на американското водачество на международната сцена, повишение на националистическите настроения и прекосяване към насочен към Китай модел, само че и до основаване на по-устойчива световна икономическа и здравна система, прецизира pogled.info.
Както в тази ситуация с рухването на Берлинската стена или сриването на Lehman Brothers, пандемията на коронавирусът раздруса самата основа на Вселената, което докара до голям брой последици, които едвам в този момент започваме да осъзнаваме.
Едно обаче е несъмнено: коронавирусът освен промени живота, внесе безпорядък на пазара и сподели действителното равнище на подготвеност (или липса на такава) на държавните управления, само че и в бъдеще ще докара до тектонски промени на международната сцена.
За да разбере посоката на това придвижване, Foreign Policy интервюира 12 водещи мислители от целия свят, които показаха своите прогнози за международния ред след пандемията.
Светът ще стане по-малко отворен, проспериращ и свободен.
( Стивън Уолт, професор по интернационалните връзки в Харвардския университет)
Пандемията ще укрепи страните и ще ускори националистическите настроения. Всички типове държавни управления ще подхващат незабавни ограничения за битка с рецесията и доста от тях няма да желаят да се разделят с новите пълномощия за преустановяване на рецесията.
Освен това COVID-19 ще форсира прехода на властта и въздействието от Запад на Изток. Южна Корея и Сингапур реагираха примерно на ковид, до момента в който Китай позволява неточности единствено в ранните стадии. Реакцията на пандемията в Европа и Америка спрямо тях се оказа мудна и неприятно замислена, което в допълнение замъгли блестящата аура на западната „ марка “.
Това, което няма да се промени, е конфликтната същина на международната политика. Предишните морски заболявания не се трансфораха в увод на нова епоха на световно съдействие. Коронавирусът не е изключение. Според професора ще станем очевидци на по-нататъшно отклоняване от хибернация, защото жителите търсят отбрана, най-вече от националните държавни управления.
„ Накратко, COVID-19 ще докара до не толкоз отворен, по-малко проспериращ и по-малко свободен свят. Този резултат не е бил предопределен, само че комбинацията от гибелен вирус, несъответстващо обмисляне и некадърно ръководство тласнаха човечеството по нов и обезпокоителен път “, заключи Уолт.
Краят на глобализацията, какъвто го познаваме
(Робин Нибълт, шеф на Кралския институт за интернационалните отношения)
„ Пандемията на ковид може да се трансформира в сламата, която ще счупи гърба на камилата на икономическата глобализация “, сподели той. Нарастващата мощ на Китай към този момент убеди американските политически елити, че те би трябвало да лишат Пекин от достъп до високи технологии. Сега COVID-19 упорства държавните управления, фирмите и обществото да бъдат подготвени да работят в условия на продължителна икономическа самоизолация.
В този подтекст е прекомерно малко евентуално светът да се върне към концепцията за взаимноизгодна глобализация, която дефинира лицето на началото на 21 век. Без тласък за отбрана на достиженията на световната икономическа интеграция, архитектурата на световното икономическо контролиране, основана през 20 век, бързо се разгражда. За да се резервира интернационалното съдействие и да се отхвърли откритата политическа конкуренция от политическите водачи, ще е нужна невероятна самодисциплина, счита специалистът.
Китай-центрирана глобализация
(Kishore Mahbubani, почитан откривател, Национален университет в Сингапур)
Пандемията COVID-19 няма да докара до фундаментални промени в развиването на международната стопанска система. Коронавирусът единствено ще форсира към този момент зараждащата наклонност: прекосяване от американоцентрична глобализация към китайо центрична.
Махбубани акцентира, че американското население е изгубило религия в глобализацията и интернационалната търговия - което не може да се каже за Китай. Това е по този начин, тъй като китайските водачи не са не запомнили за века на унижението, което е резултат от самодоволството на Пекин и неговите безполезни опити да се изолира от външния свят. Освен това последните няколко десетилетия на икономическото развиване са резултат от глобализацията.
Съединени американски щати са на кръстопът. Ако главната им цел е да поддържат международно водачество, тогава Вашингтон ще би трябвало да влезе в безкомпромисна геополитическа борба с Китай на всички фронтове. Ако обаче Съединени американски щати се стремят да подобрят благосъстоянието на американците - чието обществено състояние се е влошило - тогава той би трябвало да си сътрудничи с Пекин. По-мъдър избор, съгласно учения, би било съдействието, само че поради политическата злост на Съединени американски щати към Китай, тази опция може да не надделее.
Демокрациите изпълзяват от черупките си
(Джон Икенбъри, професор по политически науки и интернационалните връзки в Принстънския университет)
В кратковременен проект рецесията ще подтикне всички лагери на Запад да обсъдят тактика. Националисти и антиглобалисти, китайски ястреби и даже демократични интернационалисти, всички те ще видят нови доказателства за коректността на своите възгледи. Предвид икономическите вреди и обществения срив е малко евентуално да се случи нещо друго от придвижване към шовинизъм и съревнование на великите сили.
Както обаче през 30-те и 40-те години на предишния век може да се появи противоположният ход на суровия интернационализъм, сходен на този, който въплъщава Франклин Делано Рузвелт. Той и други интернационалисти сътвориха следвоенния ред, който реорганизира отворената система благодарение на нови форми на отбрана и причинност. Съединени американски щати към този момент не можеха да се заключат в границите на своите граници; те трябваше да работят в границите на отворен международен ред, който изискваше основаването на световна инфраструктура за многостранно съдействие.
Така Съединени американски щати и други западни демокрации могат да преминат през една и съща верига от реакции, катализаторът на която ще бъде възприятие на накърнимост. „ Реакцията може в началото да придобие националистически темперамент, само че в дълготраен проект демокрациите ще изпълзят от черупките си, с цел да намерят нов тип прагматичен и защитителен интернационализъм “, съобщи професорът.
По-малко облага, повече непоклатимост
(Shannon O'Neill, старши помощник на Съвета по външни отношения)
COVID-19 подкопава основите на международното произвеждане. Компаниите ще би трябвало да премислят интегрираните вериги за доставки, включващи голям брой страни. Глобалните вериги за доставки към този момент са били под стопански напън, породени от възходящите китайски разноски за труд, комерсиалните войни на Доналд Тръмп и напредъка в робототехниката и автоматизацията. Коронавирусът прекъсна доста стопански връзки: затварянето на заводи в засегнатия регион остави производителите и техните снабдители без храна или хранителни запаси.
От друга страна, пандемията ще принуди фирмите да се грижат повече за произхода на своите артикули, което ще докара до смяна в ефикасната стопанска система към несъразмерна. Също по този начин ще станем очевидци на държавна интервенция и стратегическо депозиране. „ Доходността ще спадне, само че логистичната непоклатимост би трябвало да се усили “, счита О’Нийл.
Пандемията може да служи
(Шившанкар Менон, някогашен консултант по националната сигурност на индийския премиер)
Въпреки че обстановката към момента е в ранен стадий, към този момент са явни три точки. Първо, пандемията на ковид ще промени нашите политики. По време на рецесия цялото общество - даже либертарианците - се обърнаха към държавните управления. Въпреки това, опитът демонстрира, че авторитаристите и популистите се оправят с епидемията не по-добре от демократите.
Второ, това не е краят на взаимосвързания свят. „ Пандемията сама по себе си е доказателство за нашата причинност “, акцентира специалистът. В същото време всеки към този момент стартира да се отдръпва в себе си, да търси автономност и да се пробва да поеме контрола над личната си орис. Преминаваме към по-беден, по-зъл и по-малък свят.
Има обаче и обнадеждаващи знаци. Например, Индия интензивно свика конференция с присъединяване на всички южноазиатски водачи, с цел да създаде общ отговор на пандемията. Ако пандемията ни принуди да признаем, че многостранното съдействие е в нашите ползи, то това ще служи за положителното.
Съединени американски щати ще се нуждаят от нова тактика
(Джоузеф Найе, професор от Харвардския университет)
През 2017 година президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп разгласи нова тактика за национална сигурност с акцент върху съперничеството с огромните сили. COVID-19 обаче сподели, че не дава отговор на действителността. „ Дори в случай че Съединени американски щати побеждават като велика мощ, те не могат да се защитят сами “, акцентира Най.
Когато става въпрос за транснационални закани като ковид или световно стопляне, американската мощ не може да бъде сложена над други страни. Ключът към триумфа се крие в разбирането на значимостта на шерването на властта с сътрудниците. Всяка страна слага своите национални ползи над всички останали: единственият въпрос е какъв брой необятно или тясно са дефинирани тези ползи. „ COVID-19 сподели, че не сме в положение да приспособяваме тактиката си към този нов свят “, счита професорът.
Победителите пишат история COVID-19
(Джон Алън, президент на института Брукингс и пенсиониран военачалник от КМП на САЩ)
Както постоянно историята ще бъде написана от „ победителите” на ковид. Всяка страна и всеки обособен член на обществото са изправени пред следствията от тази рецесия. Следователно, тези страни, които оцелеят от пандемията, ще разгласят „ победа “ над тези страни, където следствията са по-пагубни. За някои това ще бъде огромен и категоричен успех на демокрацията, многостранността и публичното здраве. За други проява на " добродетелите " на властническото ръководство.
Както и да е, тази рецесия ще промени интернационалната конструкция на властта. COVID-19 ще продължи да подкопава икономическата интензивност и да подтиква напрежението сред страните. В дълготраен проект една пандемия евентуално ще понижи индустриалния капацитет на международната стопанска система. Рисковете са изключително огромни за разрастващите се страни и страни с огромен брой уязвими работни места. Международната система от своя страна ще бъде под голям напън, което ще докара до неустойчивост и спорове вътре и сред страните.
Нов стадий в международния капитализъм
(Лори Гарет, лауреат на премията Пулицър)
Основният потрес на международната финансова и икономическа система е изказване за обстоятелството, че международните вериги на доставки и дистрибуция на артикули са надълбоко уязвими и могат да бъдат нарушени. Следователно, коронавирусната пандемия освен ще докара до дълготрайни стопански последствия, само че и до по-фундаментални промени.
Глобализацията разреши на фирмите да делегират производството на подизпълнители по целия свят и да доставят артикули на пазарите по скица „ горещо до горещо “, спестявайки разноски за предпазване. Продуктите, които се задържат по рафтовете повече от няколко дни, се смятат за индикатор за неефективност на пазара. Както се вижда в COVID-19, патогените заразяват освен хората, само че и цялата тази система на непрестанно доставяне.
Предвид мащаба на финансовите загуби, фирмите ще излязат от пандемията с възприятие на надълбоко съмнение към сходен модел. Резултатът ще бъде преход към нов стадий на международния капитализъм, в който веригите за доставки ще бъдат по-близо до дома и ще бъдат предпазени от бъдещи разстройства. Подобна тактика може да понижи облагите на компанията в кратковременен проект, само че ще направи цялата система по-стабилна.
Повече проблематични страни
(Ричард Хаас, президент на Съвета по външни отношения)
Поне за няколко години множеството страни ще се отдръпват в себе си, като се концентрират върху вътрешните, а не върху външни проблеми и ще се опитат да реализират самодостатъчност. Много страни ще изпитат компликации с икономическото възобновяване, а страните на ръба на срутва ще станат по-често срещани.
Освен това рецесията евентуално ще способства за утежняване на връзките сред Съединени американски щати и Китай и за намаляване на европейската интеграция. Що се отнася до позитивните последици, евентуално има известно подсилване на световната здравна система.
Съединени американски щати се провалиха в теста за водачество
(Corey Shayk, заместник-директор на Международния институт за стратегически изследвания)
„ Съединените щати към този момент няма да се смятат за интернационален водач, тъй като тяхното държавно управление показва своя тесногръден нарцисизъм и бездарно ръководство “, сподели той. Последиците от тази рецесия могат да бъдат доста смекчени, в случай че интернационалните организации дават повече информация в по-кратки периоди, което би разрешило на държавните управления да се приготвят за бурята. Точно това биха могли да създадат Съединени американски щати, показвайки на целия свят, че въпреки егоизмът да ги ръководи, те живеят освен за тях. „ Вашингтон се провали в теста за водачество и това не е от изгода за света “, акцентира Шейк.
Силата на човешкия дух е на всички места
(Никълъс Бърнс, някогашен заместник-държавен секретар на Съединени американски щати по политическите въпроси)
Пандемията COVID-19 е най-голямата световна рецесия на този век. Нейният обсег и значение са големи. Финансовата и икономическа рецесия може да засенчи Голямата криза през 2008-2009 година
В момента интернационалното съдействие за жалост е надалеч от идеалното. Ако Съединени американски щати и Китай не могат да се откажат от обвиняванията един против различен кой в действителност е отговорен за рецесията и да стартират да дават образец за държание, равнището на доверие в тях може съществено да намалее.
Независимо от това, във всяка страна има доста образци за силата на човешкия дух - лекари, медицински сестри, политически водачи и елементарни жители, които показват неизменност, успеваемост и дарба за водене. Това дава съображение да се надяваме, че хората по света ще съумеят да се оправят с това необикновено предизвикателство, обобщава Бърнс.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ