Пандемия и скъпотия изпратиха почти 100 хил. души към селата
Пандемията и високите цени на парцелите в огромните градове изпратиха съвсем 100 хиляди души към селата, демонстрират данните на Националния статистически институт (НСИ), написа „Монитор“.
Според същия източник през 2020 година, след като е последната подробна статистика, за вътрешната миграция, в преселванията сред обитаемоте места в страната са взели участие 197 242 индивида. Най-голямо териториално придвижване има по направлението „ град-село “, като на този сегмент се падат съвсем половината (48,4%) от мигриралите хора,
оповестили публично новото си местопребиваване.
Следва направлението „ град-град “ (29,9%) и „ село-град “ (15,3%). Значително по-малък по брой и условен дял е миграционният поток по направлението „ село-село “ – 6,4% от преместилите се лица.
Най-голям брой от преселващите се в страната през по-миналата година са избрали за ново местоживеене област Пловдив – 21 320 души. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област Пловдив са София (столица) – 7,7%, Пазарджик – 4% и Смолян – 3,7%. Най-малко преселили се в региона към града са от област Разград – 0,2%.
„ Заселването на хора в селата и другите дребни селища към огромните градове е субурбанизация “, изясни за „ Монитор “ доцент Надежда Илиева от Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българска академия на науките. „ От много време доста ясно си проличава повишаването на популацията на селата, ситуирани край огромните градове. Процесът е най-характерен за региона към София. Увеличаването на хората заселили се към столицата
се следи основно по продължение на главните входно-изходни артерии
на града. Субурбанизацията е повлияна от няколко фактора. Единият са високите цени на парцелите в София и някои от най-големите градове. Вторият е, че към този момент от ден на ден фамилии търсят екологично чиста среда. Третият е въздействието на пандемията, когато се видя, че доста хора могат да работят отдалечено от къщи. Дори в интервали на затихване на пандемията огромна част от чиновниците не се връщат в офисите. Така компаниите икономисват разноски и доста от работодателите оставиха хората да си работят от къщи, тъй като у нас съвсем няма проблеми с обезпечаването на високоскоростен интернет. По Черноморското крайбрежие пък субурбанизацията е обвързвана с развиването на туризма “, разясни тя. По думите й, неслучайно е и
повишаването на недвижимите парцели в тези зони към огромните градове.
По данни на Национален статистически институт от всички, които са трансформирали своето всекидневно местоживеене вътре в страната, 49,2% са мъже и 50,8% – дами. По отношение на възрастовата конструкция с максимален условен дял измежду преселващите се са лицата от 40 до 59 години (29,6%), следвани от хората на възраст 20 – 39 години – 28,1%.
През 2020 година двадесет и четири области имат позитивен машинален приръст. Най-голям е записаният в областите София (63 промила), Перник (26,6 промила), Кърджали (23,2 промила). С понижение на популацията вследствие на негативния машинален приръст са областите София (столица) (-11,9 промила), Сливен (-2,2 промила), Смолян (-1,7 промила) и Велико Търново (-0,1 промила).
Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включват български жители, завърнали се в страната, както и жители на други страни, получили позволение или статут за престояване в страната. През 2020 година
37 364 лица са трансформирали своето всекидневно местоживеене от чужбина у нас.
Относителният дял на мъжете на този миграционен сегмент е 52%, а на дамите – 48%. Сред пристигналите да живеят в страната 34,2% са във възрастовата група 20 – 39 години, а 32.3% са на възраст 40 – 59 години. Делът на най-младите имигранти (под 20 години) е 13,6%, а на най-възрастните (на 60 и повече години) – 19,9%.
Най-висок е делът на имигрантите от Турция (24,3%), Германия (9,6%) и Руската федерация (9,3%).
Във всички области на страната през 2020 година
имат негативен натурален приръст.
С най-малки по стойности коефициенти на негативен натурален приръст са областите София (столица) (-3,5 промила) и Варна (-5,7 промила).
С най-голямо понижение на популацията в резултат на високия негативен натурален приръст е област Видин – минус 21,9 промила, следвана от областите Монтана – минус 18,2 промила, и Габрово – минус 18,1 промила. В двадесет и една области популацията понижава с над 10 на 1000 души през 2020 година
Съществено въздействие върху броя и структурите на популацията в страната оказва и механичният приръст (нетното салдо от външната миграция), който през 2020 година е позитивен – плюс 30 715 души. Той се образува като разлика сред броя на заселилите се и изселилите се от страната.
Според същия източник през 2020 година, след като е последната подробна статистика, за вътрешната миграция, в преселванията сред обитаемоте места в страната са взели участие 197 242 индивида. Най-голямо териториално придвижване има по направлението „ град-село “, като на този сегмент се падат съвсем половината (48,4%) от мигриралите хора,
оповестили публично новото си местопребиваване.
Следва направлението „ град-град “ (29,9%) и „ село-град “ (15,3%). Значително по-малък по брой и условен дял е миграционният поток по направлението „ село-село “ – 6,4% от преместилите се лица.
Най-голям брой от преселващите се в страната през по-миналата година са избрали за ново местоживеене област Пловдив – 21 320 души. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област Пловдив са София (столица) – 7,7%, Пазарджик – 4% и Смолян – 3,7%. Най-малко преселили се в региона към града са от област Разград – 0,2%.
„ Заселването на хора в селата и другите дребни селища към огромните градове е субурбанизация “, изясни за „ Монитор “ доцент Надежда Илиева от Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българска академия на науките. „ От много време доста ясно си проличава повишаването на популацията на селата, ситуирани край огромните градове. Процесът е най-характерен за региона към София. Увеличаването на хората заселили се към столицата
се следи основно по продължение на главните входно-изходни артерии
на града. Субурбанизацията е повлияна от няколко фактора. Единият са високите цени на парцелите в София и някои от най-големите градове. Вторият е, че към този момент от ден на ден фамилии търсят екологично чиста среда. Третият е въздействието на пандемията, когато се видя, че доста хора могат да работят отдалечено от къщи. Дори в интервали на затихване на пандемията огромна част от чиновниците не се връщат в офисите. Така компаниите икономисват разноски и доста от работодателите оставиха хората да си работят от къщи, тъй като у нас съвсем няма проблеми с обезпечаването на високоскоростен интернет. По Черноморското крайбрежие пък субурбанизацията е обвързвана с развиването на туризма “, разясни тя. По думите й, неслучайно е и
повишаването на недвижимите парцели в тези зони към огромните градове.
По данни на Национален статистически институт от всички, които са трансформирали своето всекидневно местоживеене вътре в страната, 49,2% са мъже и 50,8% – дами. По отношение на възрастовата конструкция с максимален условен дял измежду преселващите се са лицата от 40 до 59 години (29,6%), следвани от хората на възраст 20 – 39 години – 28,1%.
През 2020 година двадесет и четири области имат позитивен машинален приръст. Най-голям е записаният в областите София (63 промила), Перник (26,6 промила), Кърджали (23,2 промила). С понижение на популацията вследствие на негативния машинален приръст са областите София (столица) (-11,9 промила), Сливен (-2,2 промила), Смолян (-1,7 промила) и Велико Търново (-0,1 промила).
Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включват български жители, завърнали се в страната, както и жители на други страни, получили позволение или статут за престояване в страната. През 2020 година
37 364 лица са трансформирали своето всекидневно местоживеене от чужбина у нас.
Относителният дял на мъжете на този миграционен сегмент е 52%, а на дамите – 48%. Сред пристигналите да живеят в страната 34,2% са във възрастовата група 20 – 39 години, а 32.3% са на възраст 40 – 59 години. Делът на най-младите имигранти (под 20 години) е 13,6%, а на най-възрастните (на 60 и повече години) – 19,9%.
Най-висок е делът на имигрантите от Турция (24,3%), Германия (9,6%) и Руската федерация (9,3%).
Във всички области на страната през 2020 година
имат негативен натурален приръст.
С най-малки по стойности коефициенти на негативен натурален приръст са областите София (столица) (-3,5 промила) и Варна (-5,7 промила).
С най-голямо понижение на популацията в резултат на високия негативен натурален приръст е област Видин – минус 21,9 промила, следвана от областите Монтана – минус 18,2 промила, и Габрово – минус 18,1 промила. В двадесет и една области популацията понижава с над 10 на 1000 души през 2020 година
Съществено въздействие върху броя и структурите на популацията в страната оказва и механичният приръст (нетното салдо от външната миграция), който през 2020 година е позитивен – плюс 30 715 души. Той се образува като разлика сред броя на заселилите се и изселилите се от страната.
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ