Полиомиелит и защо хората забравят поколенията спасени от ваксини
Пандемията COVID-19 и разпространяването на имунизациите, които ще я предотвратят, изплуваха в мемоари за американци, които са претърпели миг, в който страната е погълната от вирус, който доста дълго време няма лекуване или метод за попречване, написа АП.
Тогава бяха деца. Те имаха другари или съученици, които останаха в инвалидни колички или влачеха краката си със скоби. Някои отидоха в лечебните заведения, с цел да употребяват стоманени бели дробове, нужни им за дишане, някои по този начин и не се прибраха.
Сега те са възрастни възрастни и още веднъж попадат в една от най-тежко засегнатите възрастови групи, тъкмо като деца в ерата на полиомиелита. Те споделят спомените си с днешните младежи като урок за вяра след появяването на COVID-19.
Клайд Уинес, пенсиониран професор от Университета на Върмонт споделя на 13-годишния Ферис Жиру за историята на полиомиелита. Семейства и учебни заведения събираха монети, с цел да допринесат за " Марша на Даймс " за финансиране на напъните против полиомиелита, напомня той, а нацията празнуваше сполучливите проби за ваксини.
" Веднага след появяването на имунизацията, всички я желаеха и я получиха незабавно ", споделя Уинес, 84-годишен, родом от Харлан, Айова. " Всички я получиха и това бе изкоренено в Съединени американски щати. "
В края на 40-те и началото на 50-те години на предишния век, преди да бъдат налични ваксини, огнищата на полиомиелит предизвикват над 15 000 случая на парализа всяка година, като смъртността в Съединени американски щати доближава най-голям % от 3 145 през 1952 година Епидемиите водят до карантини и ограничавания за пътешестване. Скоро откакто имунизациите стават необятно налични, американските случаи и смъртните случаи спадат до стотици годишно, а по-късно десетки през 60-те години. През 1979 година полиомиелитът е погубен в Съединени американски щати.
" Така че в действителност, това, което бих желал хората да бъдат успокоени, доста пъти в историята нещата не са се развивали по този начин, както сме ги очаквали ", разяснява Йоанико Кочи, шеф на Института за университет Аделфи за родителство. " Ние се приспособяваме и нашите деца ще имат умения и мощни страни и резистентност, каквито ние не сме имали. "
Докато днешните деца се научиха да остават у дома и да посещават учебно заведение отдалечено, да носят маски, когато вървят на всички места и постоянно употребяват дезинфектант за ръце, доста от техните баби и дядовци си спомнят лятото в детството си, доминирано от безпокойството за въздушнен вирус, някои родители не разрешиха на децата си да посещават публични басейни и квартални площадки и избягваха огромни събирания.
" Полиомиелитът бе нещо, от което родителите ми доста се опасяваха ", разяснява губернаторът на Охайо Майк ДеУайн, в този момент на 74 години. " Баща ми беше огромен почитател на бейзбола, само че доста внимаваше да не ме вкара в огромни тълпи... Приятелят на татко ми беше споделил, че синът му го е хванал на игра. "
На фотография във вестник от 1955 година ДеУайн е един от първите имунизирани второкласници в Йелоу Спрингс, Охайо. Бъдещата му брачна половинка, Фран Струинг, е съученичка, която получава нейната в същия ден. 66 години по-късно те дружно се имунизираха против COVID-19.
ДеУайн, републиканец, подлага на критика щата и личната си партия за нападателния отговор на огнището на COVID-19. Но той и водачът на малцинството в Сената Мич Макконъл, републиканец от Кентъки, преодолял детски случай на полиомиелит и други от това време помнят смисъла на създаването на ваксини и необятно публикуваните имунизации.
Марта Уилсън, в този момент 88-годишна, студентка и здравна сестра в Университета в Индиана при започване на 50-те години, си спомня облекчението в цялата страна, когато след години работа е създадена ваксина против полиомиелит. Тя счита, че някои хора през днешния ден не правят оценка " какъв брой бързо са получили ваксина против Коронавирус. " Тя не приема за даденост връщането към този тип по-безопасен живот, който разрешава да се възнамерява огромно фамилно събиране.
Йоанико Кочи има друг опит от множеството деца през 50-те години. Майка й, има вяра в естествената медицина като билколечение, не я е ваксинирала (Кочи се имунизира като възрастна). Докато майка й тогава е малцинство, през днешния ден би се вписала със скептиците във връзка с имунизациите.
ДеУайн счита, че има основен контрастност сред 60-те години и през днешния ден, заради нежеланието на толкоз доста американци да се имунизират, полиомиелитът нормално визира децата и се бе трансформирал в най-лошия призрачен сън за родителите. " Знам, че родителите ни почувстваха облекчение, когато най-сетне щяхме да получим ваксина ".
Ферис, младеж - наставник, споделя, че вижда рецензии към носенето на маски и други защитни ограничения измежду някои от своите връстници. Според Ферис, триумфът в ликвидирането на полиомиелита " сигурно значи, че е допустимо да победим Коронавирус, само че това зависи напълно от хората ".
Марта Уилсън, която в този момент живее в Хот Спрингс Вилидж, Арканзас, приказва за полиомиелит и COVID-19 по време на скорошен диалог в Zoom с внучката си Хана Уилсън, 28-годишна, от предградие на Ню Йорк. Тя показа размишления върху лекуването на пациентите с стоманени бели дробове, един тип вентилатор, употребен за лекуване на полиомиелит. " Не беше доста прелестен живот ".
" Спомням си книга, която прочетох, когато бях малко дете, " Малки стъпки: годината, в която се разболях от полиомиелит ", от Пег Керет. Тя се загнезди в съзнанието ми ", споделя Хана. " И си припомням стоманените дробове и сходни неща. Но когато попитах хората за това - " Хей, помните ли какво беше полиомиелит? - никой не знаеше. "
Хана, админ по лека атлетика на конференцията Big East, е в Иран през декември 2019 година, когато чува първите известия за нов вирус в Китай. Тя е на посетители при дядо си, Абулфат Рохани, който ще почине няколко месеца по-късно на 97-годишна възраст.
Вкъщи работата й бързо се трансформира. Игри, по-късно шампионати, по-късно цели сезони са анулирани. " Отрезвяващо ", споделя тя. " Толкова доста хора отхвърлиха, че е действително, не бяха виждали нищо сходно. "
И тя и баба й показват, че нацията е претърпяла освен полиомиелит, само че и смъртоносна пандемия от грип през 1918 година, чиито жертви остават по-високи от COVID-19 както в Съединени американски щати, по този начин и в международен мащаб. " Надявам се, че ще излезем от това и това ще бъде просто още една глава в историята ", споделя Хана Уилсън.
Марта Уилсън разяснява, че нейната свекърва е оживяла от грипната пандемия през 1918 година и е живяла дълъг живот. " Така че това бе едно потомство, полиомиелитът бе друго потомство, Коронавирус - друго. Мисля, че се случват толкоз отдалечени във времето, че хората не помнят, по какъв начин тези неща се случват. Мисля, че Коронавирус ни изненада. И в този момент Хана и нейното потомство може би ще бъдат по-наясно, когато се появи нещо друго. "
Тогава бяха деца. Те имаха другари или съученици, които останаха в инвалидни колички или влачеха краката си със скоби. Някои отидоха в лечебните заведения, с цел да употребяват стоманени бели дробове, нужни им за дишане, някои по този начин и не се прибраха.
Сега те са възрастни възрастни и още веднъж попадат в една от най-тежко засегнатите възрастови групи, тъкмо като деца в ерата на полиомиелита. Те споделят спомените си с днешните младежи като урок за вяра след появяването на COVID-19.
Клайд Уинес, пенсиониран професор от Университета на Върмонт споделя на 13-годишния Ферис Жиру за историята на полиомиелита. Семейства и учебни заведения събираха монети, с цел да допринесат за " Марша на Даймс " за финансиране на напъните против полиомиелита, напомня той, а нацията празнуваше сполучливите проби за ваксини.
" Веднага след появяването на имунизацията, всички я желаеха и я получиха незабавно ", споделя Уинес, 84-годишен, родом от Харлан, Айова. " Всички я получиха и това бе изкоренено в Съединени американски щати. "
В края на 40-те и началото на 50-те години на предишния век, преди да бъдат налични ваксини, огнищата на полиомиелит предизвикват над 15 000 случая на парализа всяка година, като смъртността в Съединени американски щати доближава най-голям % от 3 145 през 1952 година Епидемиите водят до карантини и ограничавания за пътешестване. Скоро откакто имунизациите стават необятно налични, американските случаи и смъртните случаи спадат до стотици годишно, а по-късно десетки през 60-те години. През 1979 година полиомиелитът е погубен в Съединени американски щати.
" Така че в действителност, това, което бих желал хората да бъдат успокоени, доста пъти в историята нещата не са се развивали по този начин, както сме ги очаквали ", разяснява Йоанико Кочи, шеф на Института за университет Аделфи за родителство. " Ние се приспособяваме и нашите деца ще имат умения и мощни страни и резистентност, каквито ние не сме имали. "
Докато днешните деца се научиха да остават у дома и да посещават учебно заведение отдалечено, да носят маски, когато вървят на всички места и постоянно употребяват дезинфектант за ръце, доста от техните баби и дядовци си спомнят лятото в детството си, доминирано от безпокойството за въздушнен вирус, някои родители не разрешиха на децата си да посещават публични басейни и квартални площадки и избягваха огромни събирания.
" Полиомиелитът бе нещо, от което родителите ми доста се опасяваха ", разяснява губернаторът на Охайо Майк ДеУайн, в този момент на 74 години. " Баща ми беше огромен почитател на бейзбола, само че доста внимаваше да не ме вкара в огромни тълпи... Приятелят на татко ми беше споделил, че синът му го е хванал на игра. "
На фотография във вестник от 1955 година ДеУайн е един от първите имунизирани второкласници в Йелоу Спрингс, Охайо. Бъдещата му брачна половинка, Фран Струинг, е съученичка, която получава нейната в същия ден. 66 години по-късно те дружно се имунизираха против COVID-19.
ДеУайн, републиканец, подлага на критика щата и личната си партия за нападателния отговор на огнището на COVID-19. Но той и водачът на малцинството в Сената Мич Макконъл, републиканец от Кентъки, преодолял детски случай на полиомиелит и други от това време помнят смисъла на създаването на ваксини и необятно публикуваните имунизации.
Марта Уилсън, в този момент 88-годишна, студентка и здравна сестра в Университета в Индиана при започване на 50-те години, си спомня облекчението в цялата страна, когато след години работа е създадена ваксина против полиомиелит. Тя счита, че някои хора през днешния ден не правят оценка " какъв брой бързо са получили ваксина против Коронавирус. " Тя не приема за даденост връщането към този тип по-безопасен живот, който разрешава да се възнамерява огромно фамилно събиране.
Йоанико Кочи има друг опит от множеството деца през 50-те години. Майка й, има вяра в естествената медицина като билколечение, не я е ваксинирала (Кочи се имунизира като възрастна). Докато майка й тогава е малцинство, през днешния ден би се вписала със скептиците във връзка с имунизациите.
ДеУайн счита, че има основен контрастност сред 60-те години и през днешния ден, заради нежеланието на толкоз доста американци да се имунизират, полиомиелитът нормално визира децата и се бе трансформирал в най-лошия призрачен сън за родителите. " Знам, че родителите ни почувстваха облекчение, когато най-сетне щяхме да получим ваксина ".
Ферис, младеж - наставник, споделя, че вижда рецензии към носенето на маски и други защитни ограничения измежду някои от своите връстници. Според Ферис, триумфът в ликвидирането на полиомиелита " сигурно значи, че е допустимо да победим Коронавирус, само че това зависи напълно от хората ".
Марта Уилсън, която в този момент живее в Хот Спрингс Вилидж, Арканзас, приказва за полиомиелит и COVID-19 по време на скорошен диалог в Zoom с внучката си Хана Уилсън, 28-годишна, от предградие на Ню Йорк. Тя показа размишления върху лекуването на пациентите с стоманени бели дробове, един тип вентилатор, употребен за лекуване на полиомиелит. " Не беше доста прелестен живот ".
" Спомням си книга, която прочетох, когато бях малко дете, " Малки стъпки: годината, в която се разболях от полиомиелит ", от Пег Керет. Тя се загнезди в съзнанието ми ", споделя Хана. " И си припомням стоманените дробове и сходни неща. Но когато попитах хората за това - " Хей, помните ли какво беше полиомиелит? - никой не знаеше. "
Хана, админ по лека атлетика на конференцията Big East, е в Иран през декември 2019 година, когато чува първите известия за нов вирус в Китай. Тя е на посетители при дядо си, Абулфат Рохани, който ще почине няколко месеца по-късно на 97-годишна възраст.
Вкъщи работата й бързо се трансформира. Игри, по-късно шампионати, по-късно цели сезони са анулирани. " Отрезвяващо ", споделя тя. " Толкова доста хора отхвърлиха, че е действително, не бяха виждали нищо сходно. "
И тя и баба й показват, че нацията е претърпяла освен полиомиелит, само че и смъртоносна пандемия от грип през 1918 година, чиито жертви остават по-високи от COVID-19 както в Съединени американски щати, по този начин и в международен мащаб. " Надявам се, че ще излезем от това и това ще бъде просто още една глава в историята ", споделя Хана Уилсън.
Марта Уилсън разяснява, че нейната свекърва е оживяла от грипната пандемия през 1918 година и е живяла дълъг живот. " Така че това бе едно потомство, полиомиелитът бе друго потомство, Коронавирус - друго. Мисля, че се случват толкоз отдалечени във времето, че хората не помнят, по какъв начин тези неща се случват. Мисля, че Коронавирус ни изненада. И в този момент Хана и нейното потомство може би ще бъдат по-наясно, когато се появи нещо друго. "
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ