Момче с детска церебрална парализа става световен шампион по канадска борба и отваря зала в Сливен
Панайот Чанков се ражда с детска церебрална парализа. Родом е от Сливен, а сега живее в Ямбол. От дребен мъчно извършва съществени двигателни придвижвания. През годините е изпитвал усложнения даже да пие вода и да се храни, само че силата на духа му е по-силна от диагнозите на лекарите.
Днес Панайот е на 28 години и е троент участник на международно състезание по канадска битка, притежател е на втори дан по карате киокушинкай и е един от най-хубавите спортисти в света по набирания на махленски фитнес (street workout). На 15-ти май 2021 година момчето завоюва първо място на 25-тото държавно състезание по канадска битка, което се организира в град Белоградчик.
не стопира да провокира себе си, с цел да потвърди, че човешките благоприятни условия са безкрайни и за тях са нужни само религия и воля на духа. Последното му предизвикателство е изкачването на връх Шипка - 894 стъпала за 51 минути, което той прави на 24-ти май, денят на българската книжовност.
Ето какво показа Панайот пред Actualno.com :
Каква роля има спортът за теб?
Първоначалната концепция ми беше да се размърдвам, само че в следствие ми хареса и започнах по-честно да спортувам.
Как стартира всичко с канадската битка?
В Ямбол 2016 имаше най-обикновено съревнование по канадска битка и тогава взех решение да се пусна да вземам участие, само че съумях да взема единствено една среща и след 1 месец разбрах, че има съревнование в Добрич, като то беше подготовка за международно състезание. Едва открих другари, с който да отида, пътувахме с една остаряла кола с разрушено гърне и като пристигнахме, паднахме. На идната година имаше Държавно състезание в Ямбол, на което определяха националния ни тим.
Аз се бях отказал да вървя, тъй като към този момент бях се срещнал с националните ни състезатели в Добрич и знаех, че нямам късмет. Ден преди надпреварата, бях седнал на едно капанче да хапвам. Бях си взел една принцеса и един сок праскова и тъкмо когато ставах, без да желаех бутнах сока и капачката падна на земята. Точно тогава едно малко момиченце, което стоеше на прилежащата маса, ми я подяде, а под капачката пишеше " ПОВЯРВАЙ В СЕБЕ СИ ". На другия ден отидох и играх, тъй като ми харесваше и до момента в който схвана, към този момент бях народен играч. След няколко месеца играх на международното в Будапещa, по-късно Анталия и Румъния.
Защо избра точно канадска битка, а не различен тип спорт?
Достъпен е и може да се практикува от всеки, в това число и от хора с двигателни усложнения.
За какво мечтаеш най-вече?
От здравето по-ценно няма. Мечтая да съм здрав.
Кой е най-големият ти триумф?
За мен огромния триумф е да имаш до теб близки, които да те поддържат, ценят и обичат.
Разкажи ни за новата школа по канадска битка.
Преди две години, бях седнал пред нас, тогава си припомням, че бях малко нас и едно момче ме попита, дали съм добре и аз му отвърнах искаш ли да изиграем една канадска. Играхме и ме победи, само че стана по този начин, че станахме другари и тази година, един ден, до момента в който си пиехме кафето, взехме решение да си създадем зала. Така и направихме, като всеки, който желае да тренира, може да пристигна и да тренира гратис, на никого не взимаме пари. Също по този начин участваме и на надпревари.
Всичко сме си направели ние, имаме и професионална маса, не желаеме помощ от никокого. Лично аз считам, че когато има предпочитание, човек може да реализира всичко.
Твоята история дава мотивация и вяра на доста хора в сходно състояние. Какво искаш да им кажеш?
Да имат вяра в нещата, които вършат, които желаят да реализират и даже събитията не са на тяхна страна, тогава да си основат свои.
Интервю на Илиана Симеонова
Днес Панайот е на 28 години и е троент участник на международно състезание по канадска битка, притежател е на втори дан по карате киокушинкай и е един от най-хубавите спортисти в света по набирания на махленски фитнес (street workout). На 15-ти май 2021 година момчето завоюва първо място на 25-тото държавно състезание по канадска битка, което се организира в град Белоградчик.
не стопира да провокира себе си, с цел да потвърди, че човешките благоприятни условия са безкрайни и за тях са нужни само религия и воля на духа. Последното му предизвикателство е изкачването на връх Шипка - 894 стъпала за 51 минути, което той прави на 24-ти май, денят на българската книжовност.
Ето какво показа Панайот пред Actualno.com :
Каква роля има спортът за теб?
Първоначалната концепция ми беше да се размърдвам, само че в следствие ми хареса и започнах по-честно да спортувам.
Как стартира всичко с канадската битка?
В Ямбол 2016 имаше най-обикновено съревнование по канадска битка и тогава взех решение да се пусна да вземам участие, само че съумях да взема единствено една среща и след 1 месец разбрах, че има съревнование в Добрич, като то беше подготовка за международно състезание. Едва открих другари, с който да отида, пътувахме с една остаряла кола с разрушено гърне и като пристигнахме, паднахме. На идната година имаше Държавно състезание в Ямбол, на което определяха националния ни тим.
Аз се бях отказал да вървя, тъй като към този момент бях се срещнал с националните ни състезатели в Добрич и знаех, че нямам късмет. Ден преди надпреварата, бях седнал на едно капанче да хапвам. Бях си взел една принцеса и един сок праскова и тъкмо когато ставах, без да желаех бутнах сока и капачката падна на земята. Точно тогава едно малко момиченце, което стоеше на прилежащата маса, ми я подяде, а под капачката пишеше " ПОВЯРВАЙ В СЕБЕ СИ ". На другия ден отидох и играх, тъй като ми харесваше и до момента в който схвана, към този момент бях народен играч. След няколко месеца играх на международното в Будапещa, по-късно Анталия и Румъния.
Защо избра точно канадска битка, а не различен тип спорт?
Достъпен е и може да се практикува от всеки, в това число и от хора с двигателни усложнения.
За какво мечтаеш най-вече?
От здравето по-ценно няма. Мечтая да съм здрав.
Кой е най-големият ти триумф?
За мен огромния триумф е да имаш до теб близки, които да те поддържат, ценят и обичат.
Разкажи ни за новата школа по канадска битка.
Преди две години, бях седнал пред нас, тогава си припомням, че бях малко нас и едно момче ме попита, дали съм добре и аз му отвърнах искаш ли да изиграем една канадска. Играхме и ме победи, само че стана по този начин, че станахме другари и тази година, един ден, до момента в който си пиехме кафето, взехме решение да си създадем зала. Така и направихме, като всеки, който желае да тренира, може да пристигна и да тренира гратис, на никого не взимаме пари. Също по този начин участваме и на надпревари.
Всичко сме си направели ние, имаме и професионална маса, не желаеме помощ от никокого. Лично аз считам, че когато има предпочитание, човек може да реализира всичко.
Твоята история дава мотивация и вяра на доста хора в сходно състояние. Какво искаш да им кажеш?
Да имат вяра в нещата, които вършат, които желаят да реализират и даже събитията не са на тяхна страна, тогава да си основат свои.
Интервю на Илиана Симеонова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ