Панайот Чанков е роден с детска церебрална парализа. Родом е

Панайот Чанков е роден с детска церебрална парализа. Родом е от Сливен, сега живее в Ямбол. От дребен мъчно извършва съществени двигателни придвижвания, изпитвал е усложнения даже да пие вода и да се храни.
Днес Панайот е на 28 години, троент участник на международно състезание по канадска битка, притежател на втори дан по карате киокушинкай и е един от най-хубавите спортисти в света по набирания на махленски фитнес (street workout).

Преди 11 години взема решение, че желае смяна и по-активен метод на живот. Спортът го трансформира напълно. Първоначално стартира с набиране на лостове, по-късно се възпламенява и по каратето, бразилско джиу-джицу и канадската битка. Участва в редица интернационалните, европейски и международни надпревари.
" Преди 15 години не можех да се движа, нямах другари, нито един, с който да си кажа и една дума. Бях затворен, тъй като децата ми се подиграва като по-малък и не желаех да поддържам връзка с останалите хора. Да, мразех ги. Но по-късно започнах да спортувам и всичко се промени. Почнах да се срещам с хора, които ме одобряваха, подкрепяха и заставаха зад мен. Преди в никакъв случай не съм предполагал, че през днешния ден ще мога да се движа, да се оправям самичък, да обикалям света и да вземам участие на международни шампионати. Всичко опираше до това просто да приема, че съм подобен, какъвто съм, само че също по този начин да намеря средата си и да запазя хъса за живот. Не се окайвам, че съм роден по този начин. Всеки човек минава през компликации и тъкмо те го вършат мощен ", споделя Панайот във Facebook профила си преди няколко месеца.

Всичко стартира с концепцията да усъвършенства физическото си положение. Но спортът му дава доста повече. С него намира мощ, с цел да се оправя с компликациите, които му сервира животът всеки ден. А такива не липсват.
" Всеки човек има сложни моменти, които могат да го подтиснат и откажат от фантазиите, само че е значимо да има нужната мотивация, среда и хора които да го схващат и поддържат. Лично аз не се отхвърлям от нещата, които обичам да върша и се боря до дъно " , споделя младежът.

С времето става по-силен и убеден в себе си, тъй като " всичко е допустимо, когато го имаме вяра ".
" Благодарение на спорта трансформирах метода си на мислене и тренировките ме построиха, освен физически, само че и душевен. Общо взето душeвността е основата на всичко, а тя се построява след сполучливо преодолени компликации ", споделя още той.
И въпреки сега достиженията му да звучат като сбъдната фантазия, пътят му в спорта не е по никакъв начин елементарен.

" В спорта нищо не идва незабавно. Всичко се реализира с доста упорита работа, самообладание и време. Когато започнах да упражнявам, не съм си и помислял за надпревари. Чак на четвъртата година започнах да вървя по надпревари и последните две години съумявам да демонстрирам положителни резултати. 2018 година ме одобриха в тима по Street Workout Bulgaria, като към този момент вземам участие на техните спортни конгреси ", признава Панайот.
За него можем да приказваме дълго, само че избираме да оставим думите му сами да го показват. Един откровен диалог за приемането, философията на живот и силата на волята.
Какво за теб е триумфът и кои са достиженията ти досега?
Успехът за мен не се мери в купи, медали и спортни достижения. Успехът е да имаш близки хора, които да те поддържат и примат подобен какъвто си, всичко останало се реализира.


С какво си горделив?
Нито съм горделив със себе си, нито се срамя.
Кои са трите ти най-силни качества?
Започвам всяко нещо с увереност. Вярвам, че ще се оправя и не се отхвърлям, до момента в който не го реализира. Трите ми мощни качества са: увереност, религия в себе си и непримиримост.

Каква роля има спортът в твоя живот? Какво ти даде и на какво те научи?
Спортът за мен е метод на живот. За някои той е сложен, само че не тъй като е недопечен, а тъй като ние го вършим подобен и забравяме същинското в него. Напоследък ми прави усещане, че тези, които се стремят към огромните нещата не ги реализират, тъй като същинското благополучие се крие в дребните неща. Големите неща постоянно се реализират с дребни стъпки. Често дейностите ни са предизвикани от мислите, които играят значима роля в живота ни. В същото време чакаме резултати без да сме ги проектирали първо в мислите си. Всички хора желаят да се сполучливи и постоянно бъркат, че триумфът се реализира единствено с дейности.

Предизвикателствата не те плашат и постоянно участваш в интернационалните, европейски и международни съревнование по канадска битка и лостове, разкажи ни повече.
Не ме плашат, обичам да провокирам себе си и отивам на надпреварите поради тръпката. Преди 11 години започнах да упражнявам на лостовете, от дребен обичам да играя канадска битка. Доста време и старания ми лиши до момента в който стартира да се съпернича с останалите ми другари.
За първи път участвах на съревнование в Ямбол през 2016 година, само че съумях да взема единствено една среща и след 1 месец разбрах за съревнование в Добрич, което беше подготовка за международно състезание. Едвам открих другари с които да отида. Пътувахме с една остаряла кола с разрушено гърне и когато пристигнахме, паднахме.

2017 година имаше Държавно състезание с Ямбол, на което избираха националния ни тим. Бях се отказал да вървя, тъй като към този момент се бях срещнал с националните ни състезатели в Добрич и знаех, че нямам късмет. Ден преди надпреварата, помня че бях седнал в едно капанче да хапвам. Бях си взел една принцеса и един сок праскова и тъкмо когато ставах, без да желаех бутнах сока и капачката падна на земята. Тогава едно малко момиченце, което стоеше на прилежащата маса ми я подяде, а под капачката пишеше " ПОВЯРВАЙ В СЕБЕ СИ ". На другия ден отидох и играх, тъй като ми харесваше и до момента в който се усетя към този момент бях народен играч. След няколко месеца играх на международното в Будапеща. През последните няколко години имах още няколко участия на европейски и международни шампионати по канадска битка, както и на лостове.

Как да бъдем по-щастливи?
Чували ли сте за ендорфините? Заедно със серотонина, допаминът и окситоцинът съставляват това, което някои назовават „ квартет на ща...

Какво ти дава мотивация и тласък за развиване и деен живот?
Мотивирам се от приятелите ми, с които упражнявам, с нищо не съм по-различен от тях и мисля, че щом те могат да се оправят с компликациите, които им сервира живота, значи и аз мога.
За какво мечтаеш?
Мечтая да я няма тази завист сред хората и от време на време ми се желае да бъдем по-човечни и добродушни един към различен. Преди време имах една преживелица - бях излязъл на разходка и до момента в който чаках на светофара, един човек, който би трябвало аз да изчакам и беше с преимущество, слезе от колата си, тъй като видя, че се движа по-трудно и ми оказа помощ да пресека. Точно тези действия ме карат да не изгубвам вярата в положителното и тъкмо те ми демонстрират, че има Добри ХОРА.

7 вдъхновяващи цитата, които ще издигнат духа ви
Положителното мислене е извънредно значимо, с цел да живеете един по-позитивен метод на живот. Всекидневно сме заобиколени от негативизъм,...
Коя съгласно теб е грешката, която най-често позволяват хората?
Хората през днешния ден желаят всичко на момента, постоянно недоволни и постоянно с рекламация за нещо. Искат неща, които другите нямат и в никакъв случай не оценят това, което имат. Могат да намерят оправдания за всичко, само че не могат да намерят силата в себе си. Някои са щастливи за малко, други са нещастни, тъй като животът им се е стекъл зле, само че в никакъв случай не съумяват, тъй като нямат храброст да се изправят. Забелязал съм, че е по-лесно да съдим някой, в сравнение с да подаваме ръка и да се любуваме на живота. Никога не спирам да се развличам. Усмивка, тя споделя всичко, аз пребивавам живота си простичко, без да имам упования, без да диря оправдания, без да си поставям граници.
Какви цели си сложи за 2021 година?
Да бъда добър в това, което обичам да върша.

Интервю на Габриела Андреева