Хората, които харесваме, могат да повлияят на качеството на спомените ни
Паметта ни оказва помощ да се учим от претърпяното и да развиваме нови познания посредством консолидиране и актуализиране на информацията ни. Този развой надвишава елементарното припомняне на обособени събития – той включва свързване на детайли от разнообразни прекарвания.
Например, в случай че прочетете във вестника за почистването на локален парк от политическа група, по-късно минете през парка и забележите какъв брой е чист, това може да ви накара да си повдигнете мнението за тази група. Ако забележите, че и други паркове наподобяват по-чисти, може да предположите, че въпросната политическата група има някаква заслуга и за тях. Ето по какъв начин с паметта си можем да сътворяваме хипотетични връзки отвън директните ни прекарвания.
Формирането на тези връзки е адаптивен развой и бързо и гъвкаво уголемява знанията ни. Понякога обаче сходни мисловни директни пътища могат да доведат до неправилни заключения.
Изследване на Инес Брамао и Микаел Йохансон от Университета Лунд и Мариус Булциг от Университет на Мюнстър проиучва по какъв начин желанията към избрани групи хора въздействат върху способността ни да вършим такива умозаключителни връзки за света. Предишни проучвания демонстрират, че информацията от групи, които харесваме, ни дава по-добър достъп до паметта ни. Тези групи могат да са всевъзможни – от футболен тим или политическа партия до хор, в който пеете.
Преди проучването обаче не беше ясно дали това събитие се разгръща върху способността на мозъка да свързва информация от разнообразни прекарвания, с цел да прави заключения.
Разграничението сред харесвани и нехаресвани групи се основава на личните сведения на участниците. Всички189-има от тях са помолени да основат профили на „ съотборници “ и „ съперници “, като ги разказват във връзка с политическа ориентировка, хранителни привички, обичани спортове и музикални желания. Те попълнят и въпросник, с цел да преценяват до каква степен харесват своите съотборници и съперници, като дават отговор на изказвания като „ Бих желал да опозная този човек по-добре “.
След това участниците извършват компютърна задача, която включва поредност от събития – разиграващи се в разнообразни подиуми, като да вземем за пример парк – и предмети от всекидневието като чадър, показани от съотборник или конкурент.
След тази фаза на образование участниците са помолени да създадат заключения, като свържат обектите, показани в една и съща сцена. И резултатите са, че когато вземат участие харесвани облици, свързването става по-лесно. Участниците извеждат връзките сред обектите по-точно и с по-голяма убеденост. Например свързването на двата обекта, показани в парка, е по-лесно, в случай че информацията е показана от „ съотборник “.
Данните демонстрират, че хората могат да маркират информация от недоверен или нехаресван източник, с която по-късно да боравят внимателно, до момента в който са склонни да се доверят на информация от човек или група, която харесват.
Знанията ни постоянно се развиват посредством синтезиране на разнообразни елементи от информацията. Представете си, че сте на ново работно място. Дори да не сте виждали всички дружно, стартирате да свързвате хората: когато срещнете Анна и Мария, а няколко дни по-късно Мария и Емилия, може да заключите, че Анна и Емилия също работят дружно.
Ако не сме толкоз положителни в синтезирането на мемоари, които включват недолюбвани хора, това може да попречи на способността ни да разширяваме базата си от познания. Тъй като информацията от харесвани източници има наклонност да подхожда на нашите убеждения, партийните разделения също могат да оформят мрежите от познания на дадена общественост. Така да вземем за пример чистотата на парка е по-вероятно да бъде приписана на събирането на средства от харесвана, а не от нехаресвана организация. Страшно е, че този феномен може да се разпростре и върху публични тематики с огромно значение – като да вземем за пример, изменението на климата, където принадлежността ви към съответна група въздейства върху разбирането ви за аргументите за събития като горските пожари.
Резултатите от изследването демонстрират, че тази наклонност се демонстрира даже при неутрална информация. В действителни обстановки, където информацията постоянно е противоречива и провокира по-силни реакции, тези резултати биха могли да бъдат още по-силно изразени. Например при вземането на решение кои истории се смятат за подправени вести.
Хората, които се доверяват на източника на една подправена вест, освен са по-склонни да я запомнят, само че и са по-способни да я употребяват, с цел да вършат нови заключения за света. Така подправените вести могат да се разклонят в нововъзникващите познания на хората.
Понастоящем не е ясно дали повишението на осведомеността за тези предубеждения оказва помощ на хората. Предишни проучвания сочат, че елементарното осъзнаване на предразсъдъците на хората не е наложително да стопира въздействието им върху държанието ни. В бъдещата работа ще би трябвало да се оцени дали същото важи и за новото предрешение, разкрито в това проучване.
Хората се разпознават и с други с изключение на политическите групи – да вземем за пример с родния си град или нацията. Подчертаването на тези споделени връзки може да направи допустимо краткотрайното активиране на тези идентичности и да усили въздействието им върху нашето мислене. Макар че това няма да понижи смисъла на другите идентичности, то може да премисли въпроса за това кого считаме за част от нашата група. Това преосмисляне пък от своя страна може да увеличи способността ни да вършим по-малко предубедени изводи въз основа на нова информация.
Резултатите от изследването с две думи демонстрират, че обществената поляризация сред другите групи може да бъде отчасти обяснена с главните ни когнитивни функционалности. Публикациите в обществените медии са забележими проявления на поляризацията, само че същинското полесражение се намира в мозъците ни…
