Св. Николай, архиеп. Мирликийски, Чудотворец
Паметта на Св. Николай честваме два пъти през годината: на 6 декември, когато светителят се показал на Господа, и на 9 май/22 май - денят на преместване светите му мощи от град Мир (Древна Лигия) в Бари (Италия). Всеки четвъртък през годината е също отдаден на неговата памет.
Църквата му отдава специфична молитвена и богослужебна респект и всеки четвъртък. С такава чест на ежеседмична възхвала е почетен само " най-големият сред родените от дами " (Мат. 11:11) св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен.
Житие на свети Николай Мирликийски Чудотворец
Св. Николай се родил през втората половина на III в. в Патара, град в малоазийската област Ликия. Още от детски години той проявявал ония добродетели, посредством които се популяризирал пред Бога и индивидите. Когато стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, свещеник Патарски, уговорил родителите му да посветят сина си на служение Богу и скоро го възвел в чин презвитер. По време на ръкоположението епископът, изпълнен с оракулски дух, се обърнал към народа и, като показал юношата, извикал: " Братя! Аз виждам ново слънце, което изгрява над земята и дава обещание разтуха на всички скърбящи. Блажено е стадото, което ще го има за овчар, тъй като той ще приведе към истината заблудените овци, ще ги пасе на пасбището на благочестието и ще бъде асистент на всички страдащи! " Целият живот на св. Николай бил осъществяване на тия оракулски думи: той не преставал да оказва помощ на страдащите, да защищава почтените, да укрепява слабите със словото на истината и вярата.
След гибелта на родителите си той използвал всичкото си богато завещание за положителни каузи, стараейки се да не го знаят тия, на които правел благодеяния. Той помнел Божията заповед - да вършим положително скритом ида не търсим за него световна популярност.
Един прекомерно богат гражданин на гр. Патара внезапно изгубил положението си и изпаднал в огромна сиромашия. Привикнал към благосъстояние, той не бил в положение да се бори с изкушенията на бедността и замислял към този момент по безчестни пътища да доставя средства за живот на себе си и на своето фамилии, което се състояло от три дъщери. Той имал желание да пожертвува достойнството на дъщерите си. Но той не съумял да извърши своето греховно желание, тъй като бил избавен с навременната помощ на св. Николай. Като разбрал за бедственото му положение, Божият ласкател нощно време му подхвърлил през прозореца огромна торбичка със злато. Като се събудил сутринта, нещастният татко колкото да могъл да повярва на непредвиденото благосъстояние. Работите му се поправили и неотдавна той омъжил най-голямата си щерка. Св. Николай решил по същия метод да устрои ориста и на останалите дъщери. След известно време той отново подхвърлил такава торбичка със злато. Наредена била почтено и втората щерка, и зарадваният татко излял пред Бога своите усеща на признателност.
" Милосърдни Боже, Който си ни изкупил със Своята кръв и в този момент ме удържаш от грях и непочтеност - молил се той, - покажи ни тоя, който служи за оръдие на Твоята благост; покажи ни тоя земен ангел, който ни избавя от грях и освобождава от порочни замисли! "
Това предпочитание било изпълнено. Една нощ той чул лак някой отворил прозореца и хвърлил също такава торбичка, както и по-рано. Бързо станал, затичал се след своя покровител, и познал Николай, който в същото време управлявал Патарската епархия в неявяване на своя чичо, който отпътувал за Йерусалим. Той паднал пред нозете му и, проливайки сълзи на признателност, казвал: " Ако не беше те лратил Господ да ни спасиш, аз не щях да устоя срещу изкушенията и бих увлякъл в грях и непочтеност почтените си дъщери ".
След завръщането на чичо му, св. Николай самичък се отправил за Божи гроб и във време на пътуването по море с молитва укротил морската стихия и възкресил един моряк, който се умъртвил при рухване от върха на корабната мачта. Все повече и повече горейки от обич към Бога, Николай се поселил в един манастир и желаел всичкия си живот да посвети на Господа и да Му служи посредством трудовете и лишенията на монашеския живот. Но волята Господня му била предназначила различен път. Една нощ св. Николай, стоешком на молитва, чул глас, който му говорел: " Николай, влез във всенародния героизъм, в случай че искаш да получиш от Мене венец! " В боязън и неразбиране Николай размишлявал в себе си - какво ли значи това приканване? Същият глас му споделил още веднъж: " Николай, това не е оная равнища, на която можеш да принесеш упования плод. Обърни се към лю-дете, та в тебе да се популяризира името Ми! " Сега Николай схванал, че Господ му показва различен живот и желае от него не монашеско служение. Покорен на Божията воля, той оставил определения от него живот и се отправил в Мир (главен град в региона Ликия), без да знае защо го предназначава Господ, само че бил подготвен да извърши Неговото предписание.
В същото време в гр. Мир избирали архиепископ на мястото на наскоро умрелия свещеник Йоан. Събралите се от всички градове епископи се затруднявали в избора и разбирайки, че единствено един Бог може да ги просвети и вразуми, готвели се към това дело посредством молитва и пост. Господ Бог чул молитвата им и на един от тях разкрил волята Си. На тоя свещеник във време на молитва се явил един мъж, блестящ е неземна светлина, и му заповядал същата ранна заран да застане на църковните врата и да чака минаващите. " Пръв, който влезе - споделил той - е определеният от Бога, името му е Николай ". Епископът разказал на другите за случилото се и застанал рано сутринта на църковните врата, а другите епископи се събрали в храма. Между това св. Николай дошъл в Мир, прекарал съвсем всичкото време в молитва и тая заран, по собствен бит, отишъл в храма да слуша утренята. Току що прекрачил вратата, и епископът го спрял и попитал за името. - " Николай, раб на твоя реликва, Владико " - дал отговор той смирено. Тогава епископът, като го хванал за ръка, довел го в храма и го сложил измежду другите епископи. Мълвата за всичко това бързо се разнесла и народът се струпал в безбройно голям брой. Наученият посредством привидение свещеник се обърнал към народа и, като показал Николай, споделил: " Приемете, братя, своя овчар, който помаза Дух Свети и комуто Той повери управлението на нашите души. Постави го не заседание на индивиди, само че Божието определение! " Народът се радвал и благодарил на Господа. Сам Николай в надълбоко примирение, смятайки себе си неподобаващ за високия ранг, желал да се отхвърли от него, само че се покорил на волята Господня и приел архиепископството. Цариградският патриарх св. Методий споделя, че няколко време преди този момент св. Николай самичък имал привидение. Нощем му се явил Иисус Христос, блестящ от популярност, и му връчил Евангелие, украсено със злато и бисери, а от другата страна пресв. Богородица му възлагала светителски омофор.
Станал овчар на Мир-Ликийската черква, св. Николай бил постоянно непоколебим към самия себе си още повече засилил трудовете си. Той разсъждавал, че съгласно новия ранг и място повече от преди би трябвало да живее не за себе си, а за другите. Избрал си двама почтени сътрудници от презвитерите и неуморно се грижел за богатството на тия, които били поверени на грижите му. Всички приемал с бащинска обич, изслушвал всевъзможни молби и недоволства, драговолно давал помощ и съвет, с неотстъпчивост се застъпвал за почтените и афектираните. Сред такива грижи го застигнала бурята на гонението, подхванато против християнската Църква, която в течение на 50 години се ползувала със успокоение и тишина.
Това ужасно гонение, повдигнато от императорите Диоклетиан и Галерий, траяло 10 години. То почнало в столичния град Никомидия, където на самия празник Рождество Христово били изгорени в храма до 20,000 християни. Оттам гонението се популяризирало по многочислените области на Рим-ската империя. Навсякъде издирвали християните и ги предавали на мъчения и гибел. Без да гледа на заплахата, св. Николай продължавал безбоязнено да проповядва Христа, и по тази причина дружно с доста християни бил затворен в тюрма, където прокиснал дълго време, понасяйки с самообладание и апетит, и жадност, и разнообразни премеждия, като не преставал със словото Божие да утешава другите пандизчии.
Най-после гонението се прекратило. Новият император Константин познал истинния Бог, Който му дарувал посредством силата на Кръста победа над враговете. Той освободил проповедниците на словото Божие и на всички места разрушавал идолските капища и строил храмове на същинския Бог. Тогава и Николай се върнал на своя архиепископски трон.
Кървавите гонения се прекратили. Но скоро за Църквата настъпило не по-малко бедствено време. Наченали се вътрешни раздори. Някои лъжеучители почнали да проповядват ереси. Така, Арий, презвитер александрийски, отхвърлял Божеството на Иисуса Христа. Желаейки да въдвори мир в Църквата, император Константин в 325 година свикал на събор в гр. Никея епископите от всички области. Събрали се 318 отци. Това бил Първият космополитен събор.
На тоя събор, който траял към два месеца, бил формиран Символът на вярата (до осмия член) за общо църковно ползване. Ереста на Арий била наказана.
Разказват, че св. Николай в спор с Арий не могъл равнодушно да понесе богохулните му думи и в наличие на цялото заседание му блъснал плесница. За тая му постъпка св. отци лишили Николай от архиерейски ранг. Но някои от най-достойните отци на събора се удостоили с отлично привидение: видели от едната му страна Господ Иисус с Евангелие, а от другата - Божията Майка с омофор. Като разбрали, че Сам Господ и пречистата Му Майка възстановяват на Своя фаворит Николай отнетото от него, св. отци към този момент не осъждали дръзновената му постъпка и почнали да го почитат като популярен Божи ласкател.
Като се върнал от Никея, св. Николай почнал отново да ръководи своето паство, като го утвърждавал в същинското обучение и опровергавал всевъзможни лъжливи учения, които могли да смутят вярващите. За всичко се обръщали към него и търсели неговата помощ. Всички били уверени, че в негово лице ще намерят бранител на правдата и разобличител на всяка неправда. Веднъж във Фригия (Мала Азия) бил издигнат протест и императорът изпратил там трима военачалници: Непотиан, Урс и Ерпилион, със забележителна армия. Застигнати от стихия към крайбрежията на Ликия, те били принудени да спрат близо до гр. Мир. Тук техните бойци, като слезли от кораба, почнали да ограбват жителите, и от това произлязло кърваво стълкновение. Като чул за това, св. Николай неотложно пристигнал при враждуващите и посредством препоръки съумял да възвърне сред тях единодушие.
В това време получил уведомление, че в негово неявяване градоначалникът, подстрекаван от неприятни люде, осъдил на гибел трима почтени жители, за които всички в града скърбели и плачели. " С неспокойствие те чакат, владико - споделили му известителите, - тъй като всички са уверени, че в случай че ти беше там, нямаше да допуснеш такава неправда ". Светителят бързо се отправил за града, като взел със себе си и пратените от царя военачалници. Когато той влезнал в града, нещастниците към този момент били доведени на мястото на наказването. С гол меч в ръка палачът към този момент се готвел да извърши присъдата, когато внезапно народът отворил път и светителят Николай, като пристигнал при палача, изтръгнал меча от ръката му и снел оковите от нещастниците, които с радостни сълзи паднали пред нозете му. Никой не смеел да се противи на великия пред Бога и людете светител. Градоначалникът, чувствувайки себе си отговорен, почнал да се оправдава. Но св. Николай го заплашил с гнева на Бога и царя. И той, изповядвайки своята виновност, почнал смирено да моли за амнистия.
След известно време същите военачалници, като се върнали в Цариград след усмиряването на протеста, били наклеветени от цариградския градоначалник, който със злато бил корумпиран от завистливи техни врагове. Той донесъл на царя, че те сякаш замислят да вдигнат протест против него. Царят заповядал да ги затворят в тюрма, до момента в който бъдат съдени. Но скоро злобните клеветници, боейки се, че в съда ще се разкрие невинността на пандизчиите, убедили градоначалника още веднъж да донесе на царя, че те и в тъмницата не престават своите подли замисли. Нещастните разбрали за това посредством тъмничния жандарм и били изумени от смут, като не виждали никаква виновност в себе си. Последната вяра да бъдат оправдани им била отнета, и те трябвало да загинат като злодеи. Тогава един от тях, като си спомнил по какъв начин светителят Николай, избавил от гибел Тримата почтени жители, почнал задочно да го моли за покровителство и извикал:
- Боже Николаев, Който си избавил тримата пандизчии от незаслужена гибел, погледни милостиво и на нас, почтено наказаните, тъй като нямаме асистент сред людете. Побързай да ни окажеш помощ!
Бог чул молитвата и изпратил на нещастните помощ посредством Своя ласкател, великия архиерей Николай. Същата нощ на царя се явил насън св. Николай и му споделил:
- Освободи тримата военачалници, които почтено страдат! Ако не послушаш, ще подвигна против тебе война, и ти ще загинеш.
Учуден, царят запитал:
- Кой си ти и по какъв начин смееш да ме заплашваш?
Светителят дал отговор:
- Аз съм Николай, архиепископ на Мир-Ликийската митрополия.
Същия сън видял и цариградският пълководец и съобщил това на царя, който на следния ден повикал тримата военачалници и им споделил:
- Чрез какво магесничество сте ни изпратили подобен заплашителен сън, и кой е тоя заплашителен и ядосан мъж, които желае вашето избавление и смее да ме заплашва с война и крах?
Военачалниците с учудване гледали един на различен. Като не знаели какво да отговорят на царя, те могли единствено да го уверят в своята непорочност. Но внезапно, като вдигнали очи, те видели наред с царя светителя Николай и почнали гръмко да го молят за покровителство. На въпроса на царя, кой е Николай, за който те загатват, те му разказали всичко, що видели в Мир; Тогава царят, учуден от чудесното покровителство на св. Николай, незабавно ги освободил, като споделил: " Не аз ви подарявам живота, само че Николай, великият чиновник на Господа, който вие викате за помощ. Вървете при него, благодарете му и кажете да не се сърди на мене, тъй като аз изпълних волята му ". Царят им дал богати блага за Мир-Ликийската черква. Като стигнали в Мир, те благодарили на светителя, който ги избавил от гибел и непочтеност.
Светителят направил доста други чудеса посредством Божията берекет. Той избавил от стихия пътуващи по море и по-късно, като забелязал в тях неверни пристрастености, довел ги посредством своите думи до разкайване и изправяне. Удивително било въздействието на неговите думи и даже на неговия външен тип, блестящ с божествена берекет, върху сърцата освен на правилните люде, само че и на погрешните, които той обръщал към Бога и укрепявал във вярата.
Като достигнал дълбока напреднала възраст, той умрял безшумно и блажено, след малко боледуване в 342 година Тялото му било заровено в катедралата на гр. Мир. Неговите нетлени мощи се оросявали от благовонно миро, от което доста вярващи получавали изцерение.
През времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на свети Николай били пренесени от гр. Мира в гр. Бари, център на южноиталианската област Апулия. Там живеело многочислено гръцко население. Светите мощи били тържествено посрещнати от епископи, свещеници и възторжения народ на 9 май 1087 година, след като е открит днешният празник, именуван у нас " летен свети Никола ".
Още от 1077 година град Мира бил превзет от селджукските турци. Броят и благочестието на християните в този град доста намалели. По същото време светителят Николай заповядал в съновидение на един благоверен духовник от Бари да придвижи мощите му в своя град. Избрани мъже се отправили неотложно в три кораба за Мала Азия. На към два километра от тогавашния град Мира се намирала църквата, в която се покоили плодородните мощи на великия античен светител. След договаряния с локалните християни, с благоговейна наслада мощите били натоварени на един от корабите, и с тях отпътували за Бари и двама от иноците при храма в Мира. През същата 1087 година почнал градежът на фамозния храм на светителя Николай и бил приключен в 1139 година Град Бари се трансформирал в обичан поклоннически град за християните от всички страни.
Този ден почнали да честват в Русия още през 1091 година заради изключителното почитание измежду съветските християни към този добродетелен Божи ласкател и за възпоменание на чудотворното избавление на удавено дете през годината, когато светите мощи били пренесени в Бари, където се пазят и до момента.
Църквата му отдава специфична молитвена и богослужебна респект и всеки четвъртък. С такава чест на ежеседмична възхвала е почетен само " най-големият сред родените от дами " (Мат. 11:11) св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен.
Житие на свети Николай Мирликийски Чудотворец
Св. Николай се родил през втората половина на III в. в Патара, град в малоазийската област Ликия. Още от детски години той проявявал ония добродетели, посредством които се популяризирал пред Бога и индивидите. Когато стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, свещеник Патарски, уговорил родителите му да посветят сина си на служение Богу и скоро го възвел в чин презвитер. По време на ръкоположението епископът, изпълнен с оракулски дух, се обърнал към народа и, като показал юношата, извикал: " Братя! Аз виждам ново слънце, което изгрява над земята и дава обещание разтуха на всички скърбящи. Блажено е стадото, което ще го има за овчар, тъй като той ще приведе към истината заблудените овци, ще ги пасе на пасбището на благочестието и ще бъде асистент на всички страдащи! " Целият живот на св. Николай бил осъществяване на тия оракулски думи: той не преставал да оказва помощ на страдащите, да защищава почтените, да укрепява слабите със словото на истината и вярата.
След гибелта на родителите си той използвал всичкото си богато завещание за положителни каузи, стараейки се да не го знаят тия, на които правел благодеяния. Той помнел Божията заповед - да вършим положително скритом ида не търсим за него световна популярност.
Един прекомерно богат гражданин на гр. Патара внезапно изгубил положението си и изпаднал в огромна сиромашия. Привикнал към благосъстояние, той не бил в положение да се бори с изкушенията на бедността и замислял към този момент по безчестни пътища да доставя средства за живот на себе си и на своето фамилии, което се състояло от три дъщери. Той имал желание да пожертвува достойнството на дъщерите си. Но той не съумял да извърши своето греховно желание, тъй като бил избавен с навременната помощ на св. Николай. Като разбрал за бедственото му положение, Божият ласкател нощно време му подхвърлил през прозореца огромна торбичка със злато. Като се събудил сутринта, нещастният татко колкото да могъл да повярва на непредвиденото благосъстояние. Работите му се поправили и неотдавна той омъжил най-голямата си щерка. Св. Николай решил по същия метод да устрои ориста и на останалите дъщери. След известно време той отново подхвърлил такава торбичка със злато. Наредена била почтено и втората щерка, и зарадваният татко излял пред Бога своите усеща на признателност.
" Милосърдни Боже, Който си ни изкупил със Своята кръв и в този момент ме удържаш от грях и непочтеност - молил се той, - покажи ни тоя, който служи за оръдие на Твоята благост; покажи ни тоя земен ангел, който ни избавя от грях и освобождава от порочни замисли! "
Това предпочитание било изпълнено. Една нощ той чул лак някой отворил прозореца и хвърлил също такава торбичка, както и по-рано. Бързо станал, затичал се след своя покровител, и познал Николай, който в същото време управлявал Патарската епархия в неявяване на своя чичо, който отпътувал за Йерусалим. Той паднал пред нозете му и, проливайки сълзи на признателност, казвал: " Ако не беше те лратил Господ да ни спасиш, аз не щях да устоя срещу изкушенията и бих увлякъл в грях и непочтеност почтените си дъщери ".
След завръщането на чичо му, св. Николай самичък се отправил за Божи гроб и във време на пътуването по море с молитва укротил морската стихия и възкресил един моряк, който се умъртвил при рухване от върха на корабната мачта. Все повече и повече горейки от обич към Бога, Николай се поселил в един манастир и желаел всичкия си живот да посвети на Господа и да Му служи посредством трудовете и лишенията на монашеския живот. Но волята Господня му била предназначила различен път. Една нощ св. Николай, стоешком на молитва, чул глас, който му говорел: " Николай, влез във всенародния героизъм, в случай че искаш да получиш от Мене венец! " В боязън и неразбиране Николай размишлявал в себе си - какво ли значи това приканване? Същият глас му споделил още веднъж: " Николай, това не е оная равнища, на която можеш да принесеш упования плод. Обърни се към лю-дете, та в тебе да се популяризира името Ми! " Сега Николай схванал, че Господ му показва различен живот и желае от него не монашеско служение. Покорен на Божията воля, той оставил определения от него живот и се отправил в Мир (главен град в региона Ликия), без да знае защо го предназначава Господ, само че бил подготвен да извърши Неговото предписание.
В същото време в гр. Мир избирали архиепископ на мястото на наскоро умрелия свещеник Йоан. Събралите се от всички градове епископи се затруднявали в избора и разбирайки, че единствено един Бог може да ги просвети и вразуми, готвели се към това дело посредством молитва и пост. Господ Бог чул молитвата им и на един от тях разкрил волята Си. На тоя свещеник във време на молитва се явил един мъж, блестящ е неземна светлина, и му заповядал същата ранна заран да застане на църковните врата и да чака минаващите. " Пръв, който влезе - споделил той - е определеният от Бога, името му е Николай ". Епископът разказал на другите за случилото се и застанал рано сутринта на църковните врата, а другите епископи се събрали в храма. Между това св. Николай дошъл в Мир, прекарал съвсем всичкото време в молитва и тая заран, по собствен бит, отишъл в храма да слуша утренята. Току що прекрачил вратата, и епископът го спрял и попитал за името. - " Николай, раб на твоя реликва, Владико " - дал отговор той смирено. Тогава епископът, като го хванал за ръка, довел го в храма и го сложил измежду другите епископи. Мълвата за всичко това бързо се разнесла и народът се струпал в безбройно голям брой. Наученият посредством привидение свещеник се обърнал към народа и, като показал Николай, споделил: " Приемете, братя, своя овчар, който помаза Дух Свети и комуто Той повери управлението на нашите души. Постави го не заседание на индивиди, само че Божието определение! " Народът се радвал и благодарил на Господа. Сам Николай в надълбоко примирение, смятайки себе си неподобаващ за високия ранг, желал да се отхвърли от него, само че се покорил на волята Господня и приел архиепископството. Цариградският патриарх св. Методий споделя, че няколко време преди този момент св. Николай самичък имал привидение. Нощем му се явил Иисус Христос, блестящ от популярност, и му връчил Евангелие, украсено със злато и бисери, а от другата страна пресв. Богородица му възлагала светителски омофор.
Станал овчар на Мир-Ликийската черква, св. Николай бил постоянно непоколебим към самия себе си още повече засилил трудовете си. Той разсъждавал, че съгласно новия ранг и място повече от преди би трябвало да живее не за себе си, а за другите. Избрал си двама почтени сътрудници от презвитерите и неуморно се грижел за богатството на тия, които били поверени на грижите му. Всички приемал с бащинска обич, изслушвал всевъзможни молби и недоволства, драговолно давал помощ и съвет, с неотстъпчивост се застъпвал за почтените и афектираните. Сред такива грижи го застигнала бурята на гонението, подхванато против християнската Църква, която в течение на 50 години се ползувала със успокоение и тишина.
Това ужасно гонение, повдигнато от императорите Диоклетиан и Галерий, траяло 10 години. То почнало в столичния град Никомидия, където на самия празник Рождество Христово били изгорени в храма до 20,000 християни. Оттам гонението се популяризирало по многочислените области на Рим-ската империя. Навсякъде издирвали християните и ги предавали на мъчения и гибел. Без да гледа на заплахата, св. Николай продължавал безбоязнено да проповядва Христа, и по тази причина дружно с доста християни бил затворен в тюрма, където прокиснал дълго време, понасяйки с самообладание и апетит, и жадност, и разнообразни премеждия, като не преставал със словото Божие да утешава другите пандизчии.
Най-после гонението се прекратило. Новият император Константин познал истинния Бог, Който му дарувал посредством силата на Кръста победа над враговете. Той освободил проповедниците на словото Божие и на всички места разрушавал идолските капища и строил храмове на същинския Бог. Тогава и Николай се върнал на своя архиепископски трон.
Кървавите гонения се прекратили. Но скоро за Църквата настъпило не по-малко бедствено време. Наченали се вътрешни раздори. Някои лъжеучители почнали да проповядват ереси. Така, Арий, презвитер александрийски, отхвърлял Божеството на Иисуса Христа. Желаейки да въдвори мир в Църквата, император Константин в 325 година свикал на събор в гр. Никея епископите от всички области. Събрали се 318 отци. Това бил Първият космополитен събор.
На тоя събор, който траял към два месеца, бил формиран Символът на вярата (до осмия член) за общо църковно ползване. Ереста на Арий била наказана.
Разказват, че св. Николай в спор с Арий не могъл равнодушно да понесе богохулните му думи и в наличие на цялото заседание му блъснал плесница. За тая му постъпка св. отци лишили Николай от архиерейски ранг. Но някои от най-достойните отци на събора се удостоили с отлично привидение: видели от едната му страна Господ Иисус с Евангелие, а от другата - Божията Майка с омофор. Като разбрали, че Сам Господ и пречистата Му Майка възстановяват на Своя фаворит Николай отнетото от него, св. отци към този момент не осъждали дръзновената му постъпка и почнали да го почитат като популярен Божи ласкател.
Като се върнал от Никея, св. Николай почнал отново да ръководи своето паство, като го утвърждавал в същинското обучение и опровергавал всевъзможни лъжливи учения, които могли да смутят вярващите. За всичко се обръщали към него и търсели неговата помощ. Всички били уверени, че в негово лице ще намерят бранител на правдата и разобличител на всяка неправда. Веднъж във Фригия (Мала Азия) бил издигнат протест и императорът изпратил там трима военачалници: Непотиан, Урс и Ерпилион, със забележителна армия. Застигнати от стихия към крайбрежията на Ликия, те били принудени да спрат близо до гр. Мир. Тук техните бойци, като слезли от кораба, почнали да ограбват жителите, и от това произлязло кърваво стълкновение. Като чул за това, св. Николай неотложно пристигнал при враждуващите и посредством препоръки съумял да възвърне сред тях единодушие.
В това време получил уведомление, че в негово неявяване градоначалникът, подстрекаван от неприятни люде, осъдил на гибел трима почтени жители, за които всички в града скърбели и плачели. " С неспокойствие те чакат, владико - споделили му известителите, - тъй като всички са уверени, че в случай че ти беше там, нямаше да допуснеш такава неправда ". Светителят бързо се отправил за града, като взел със себе си и пратените от царя военачалници. Когато той влезнал в града, нещастниците към този момент били доведени на мястото на наказването. С гол меч в ръка палачът към този момент се готвел да извърши присъдата, когато внезапно народът отворил път и светителят Николай, като пристигнал при палача, изтръгнал меча от ръката му и снел оковите от нещастниците, които с радостни сълзи паднали пред нозете му. Никой не смеел да се противи на великия пред Бога и людете светител. Градоначалникът, чувствувайки себе си отговорен, почнал да се оправдава. Но св. Николай го заплашил с гнева на Бога и царя. И той, изповядвайки своята виновност, почнал смирено да моли за амнистия.
След известно време същите военачалници, като се върнали в Цариград след усмиряването на протеста, били наклеветени от цариградския градоначалник, който със злато бил корумпиран от завистливи техни врагове. Той донесъл на царя, че те сякаш замислят да вдигнат протест против него. Царят заповядал да ги затворят в тюрма, до момента в който бъдат съдени. Но скоро злобните клеветници, боейки се, че в съда ще се разкрие невинността на пандизчиите, убедили градоначалника още веднъж да донесе на царя, че те и в тъмницата не престават своите подли замисли. Нещастните разбрали за това посредством тъмничния жандарм и били изумени от смут, като не виждали никаква виновност в себе си. Последната вяра да бъдат оправдани им била отнета, и те трябвало да загинат като злодеи. Тогава един от тях, като си спомнил по какъв начин светителят Николай, избавил от гибел Тримата почтени жители, почнал задочно да го моли за покровителство и извикал:
- Боже Николаев, Който си избавил тримата пандизчии от незаслужена гибел, погледни милостиво и на нас, почтено наказаните, тъй като нямаме асистент сред людете. Побързай да ни окажеш помощ!
Бог чул молитвата и изпратил на нещастните помощ посредством Своя ласкател, великия архиерей Николай. Същата нощ на царя се явил насън св. Николай и му споделил:
- Освободи тримата военачалници, които почтено страдат! Ако не послушаш, ще подвигна против тебе война, и ти ще загинеш.
Учуден, царят запитал:
- Кой си ти и по какъв начин смееш да ме заплашваш?
Светителят дал отговор:
- Аз съм Николай, архиепископ на Мир-Ликийската митрополия.
Същия сън видял и цариградският пълководец и съобщил това на царя, който на следния ден повикал тримата военачалници и им споделил:
- Чрез какво магесничество сте ни изпратили подобен заплашителен сън, и кой е тоя заплашителен и ядосан мъж, които желае вашето избавление и смее да ме заплашва с война и крах?
Военачалниците с учудване гледали един на различен. Като не знаели какво да отговорят на царя, те могли единствено да го уверят в своята непорочност. Но внезапно, като вдигнали очи, те видели наред с царя светителя Николай и почнали гръмко да го молят за покровителство. На въпроса на царя, кой е Николай, за който те загатват, те му разказали всичко, що видели в Мир; Тогава царят, учуден от чудесното покровителство на св. Николай, незабавно ги освободил, като споделил: " Не аз ви подарявам живота, само че Николай, великият чиновник на Господа, който вие викате за помощ. Вървете при него, благодарете му и кажете да не се сърди на мене, тъй като аз изпълних волята му ". Царят им дал богати блага за Мир-Ликийската черква. Като стигнали в Мир, те благодарили на светителя, който ги избавил от гибел и непочтеност.
Светителят направил доста други чудеса посредством Божията берекет. Той избавил от стихия пътуващи по море и по-късно, като забелязал в тях неверни пристрастености, довел ги посредством своите думи до разкайване и изправяне. Удивително било въздействието на неговите думи и даже на неговия външен тип, блестящ с божествена берекет, върху сърцата освен на правилните люде, само че и на погрешните, които той обръщал към Бога и укрепявал във вярата.
Като достигнал дълбока напреднала възраст, той умрял безшумно и блажено, след малко боледуване в 342 година Тялото му било заровено в катедралата на гр. Мир. Неговите нетлени мощи се оросявали от благовонно миро, от което доста вярващи получавали изцерение.
През времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на свети Николай били пренесени от гр. Мира в гр. Бари, център на южноиталианската област Апулия. Там живеело многочислено гръцко население. Светите мощи били тържествено посрещнати от епископи, свещеници и възторжения народ на 9 май 1087 година, след като е открит днешният празник, именуван у нас " летен свети Никола ".
Още от 1077 година град Мира бил превзет от селджукските турци. Броят и благочестието на християните в този град доста намалели. По същото време светителят Николай заповядал в съновидение на един благоверен духовник от Бари да придвижи мощите му в своя град. Избрани мъже се отправили неотложно в три кораба за Мала Азия. На към два километра от тогавашния град Мира се намирала църквата, в която се покоили плодородните мощи на великия античен светител. След договаряния с локалните християни, с благоговейна наслада мощите били натоварени на един от корабите, и с тях отпътували за Бари и двама от иноците при храма в Мира. През същата 1087 година почнал градежът на фамозния храм на светителя Николай и бил приключен в 1139 година Град Бари се трансформирал в обичан поклоннически град за християните от всички страни.
Този ден почнали да честват в Русия още през 1091 година заради изключителното почитание измежду съветските християни към този добродетелен Божи ласкател и за възпоменание на чудотворното избавление на удавено дете през годината, когато светите мощи били пренесени в Бари, където се пазят и до момента.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ