Паметта на над три хиляди български воини, отдали живота си

Паметта на над три хиляди български воини, отдали живота си за Освобождението и Обединението на Отечеството ни, чака да бъде почетена и да се възвърне Мемориалът  на починалите герои от I-ви софийски и VI-ти търновски пехотни полкове (Войнишкият мемориал), опустошен от незаконния комунистически режим в центъра на нашата столица - София. Като напълно дребен имам неясен спомен за една от трите стени на мемориала. Там ме водеше моята баба на разходка. След това всичко е било пометено за паметта да се заличи вечно. От съвсем две десетилетия се боря и упорствам за възобновяване му. Дължим го на предците си.

Политическата воля е налице - с няколко гласувания в Столичния общински съвет е взето решение това да се случи. Досега са извършени два състезанието, за жалост без резултат, заради „ липса на задоволително добър архитектурен план “ или най-малко това е формалният мотив за прекъсване на състезанията. Затова преди три години беше възобновена процедурата. За да няма никакво подозрение в прозрачността на процедурата, кметът тогава, госпожа Йорданка Фандъкова и основният проектант господин Здравко Здравков, в края на 2022 година афишират социална поръчка за разработване на задание за бъдещия нов конкурс за възобновяване на мемориалните плочи на нашите воини на истинското място, въз основа на взетите решения на Общинския съвет.  

Изпълнителната комисия на ГЕРБ, преди този момент по самодейност на ръководителя на партията - господин Бойко Борисов, взема решение

да инициира и поддържа възобновяване на паметта на нашите герои

Това решение е изпълнено и общинските съветници на ГЕРБ единомислещо гласоподават за него.  След сполучливото привършване на работата по заданието, напролет на 2023 година от страна на основния проектант на София - господин Здравко Здравков се провежда публично разискване на заданието и то в самата постройка на Съюза на архитектите в България. Там участващите в разискването в огромното си болшинство поддържат плана. Организиран е и експертен съвет, включващ и представители на професионалните организации, който приема заданието.     

Следва координиране с всички държавни институции, които имат отношение към тематиката - Министерство на културата и Министерство на защитата! Тези съгласувания са получени. С това се завършва процедурата по подготовка на състезанието в осъществяване на решенията на Столичния общински съвет. Главният проектант, господин Здравко Здравков извършва акуратно своите отговорности и афишира състезанието при започване на месец ноември 2023 година. В решение № 374 на Столичен общински съвет от 25.05.2023 година има ясно написани периоди за всяка стъпка от процедурата и тези периоди би трябвало да се съблюдават.  Преди няколко дни желаех достъп до информация за това до каква степен е стигнала процедурата по състезанието и има ли определено жури. Такава информация получих на 15 януари.  

Едно от писмата, които са били изпратени до Столична община доста ме развълнува и окуражи - това е на „ Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите “, подписано от инж. Петър Велчев. То приключва по този начин: „ Бог да е с всинца ни и да осъществяваме по този начин предстоящото възобновяване “.

За моя голяма изненада и отчаяние, откакто всички процедури са спазени, видях три писма и едно общо мнение, подписано от ръководителите на три професионални съюза - от някогашния основен проектант на София, господин Петър Диков, в този момент ръководител на УС на Съюза на архитектите в България, както и от ръководителя на Камарата на архитектите в България и от ръководителя на Съюза на българските художници. Смятам

тази тяхна реакция за бойкот

Те са имали опция да си кажат мнението по време на целия обществен развой, в това число и на публичното разискване, проведено в самата постройка на Съюза на архитектите в България! Нямам желание да разказвам отново позицията им, само че в общи линии споделят, че така и така този мемориал е бил краткотраен и създателят му е болшевик, налагал „ социалистическия натурализъм “ в комунистическа България, а подготовката на състезанието била без публично разискване и състезанието бил недопустим във връзка с положителната процедура и капиталовия развой??? Ироничното в тази ситуация е, че публичното разискване се е състояло на 26.04.2022, в постройката на САБ и един от подписалите (арх. Васил Василев РК София - град към Камарата на архитектите в България) е взел участие даже в това разискване, както е видно от отговора на Столична община.  

Всички професионални визии могат да бъдат въплътени в конкурсните планове, в това число и какво да има на задните стени на Мемориала, какъв брой да са необятни и високи и по какъв начин тъкмо да бъдат ситуирани. Решението за възобновяване е политическо решение. На част от професионалната колегия може и да не им харесва. Това е тяхно право! На част от тях очевидно им е харесало за сметка на това артефактът на проектант Старчев на същото място. Пак това си е тяхно право. Всеки проектант и експерт има право на свое виждане - за теченията в архитектурата, за пространствените паркови композиции, за модерните трендове и така нататък Никой не разяснява това. Но не одобрявам по никакъв метод протест и бойкот на политически решения въз основа на обособени професионални визии. Убеден съм, че не всички архитекти и художници в България споделят мнението на подписалите мнението. Подписалите афишират състезанието за „ изцяло недопустим “, „ погрешно, негодно и непохватно разгласен “, приканват да се направи всичко допустимо да бъде спрян неотложно. Ако не бъде спрян, приканват своите членове да не вземат участие в него.

В позицията на подписалите се от името на техните организации против състезанието за възобновяване на Войнишкия мемориал има и един текст в който се споделя, че те не били против „ възобновяване на знак на почит ", каквото и да значи това? Решението е за възобновяване на мемориала, не за " почетен знак ". Може би имат поради някаква табелка - 50 см. на 50 см. да вземем за пример? По-интересен е и съветът, който дават - да бъде

квалифициран предстоящ конкурс за това място,

извършен по „ ново и съответно на смисъла “  му задание? Нека да напомним, планът на задание за възобновяване на Мемориала на починалите бойци от Първи софийски и Шести търновски пехотни полкове е направен от екип на „ Национален център за териториално развиване “ ЕАД след извършена процедура по реда на Закона за публични поръчки. На подписалите не има харесва и желаят още веднъж да се проточи във времето, с цел да не се случи в никакъв случай. Това излиза от мнението. То не е градивно, а громящо една процедура, която е изпълнена прецизно и законно. Защо не са си споделили мнението преди края на процедурата? Какво тъкмо желаят да има на това място? Какво схващат под думите „ знак на респект “? 

 Не разбирам тази целенасоченост против Българския мемориал. Не разбирам за какво толкоз доста хора изразходват толкоз доста сили и сила да убеждават наляво и надясно, че не му е мястото там? Знам, че имаше план да бъде изработен някакъв различен монумент в по този начин наречената кучешка градинка в Парк Център, който е планиран във формата на кръст за смелост и дори през годините е имало и първа копка за него. Това не е обаче Мемориалът! Разбирам, че има хора, които не желаят знаците на България от времето на Третото Българско  Царство да ги има!

Надавам се, че нито кметът Терзиев, нито който и да било ще се подаде на този

шантаж от групата експерти,

на които не им харесва да се възвърне Мемориалът на Желязната дивизия! Пречи им като бодил в очите всичко, което припомня за връзката към остарялата България (въпреки, че в съответния случай създателят е бил болшевик и станал след това и труженик на соцреализма), към геройствата на нашите предшественици по фронтовете в името на Освобождението и Обединението на благото ни Отечество. Пречи им да се възстановят надписите - Отдали живота си за Царя и Отечеството! 

Колко тъжно!   

Но България се трансформира! Оковите, сковали съзнанието на генерации българи се разхлабват и колкото и пост/неокомунистическите елити да се пробват да се възпроизвеждат и да постановат " социалистическия натурализъм " на след-деветосептемврийския Обретенов, (между другото той се опълчва пред “другарите си ” на разрушаването на Войнишкия мемориал) - те няма да съумеят.   

Богъ да пази България и безконечна памет за нашите предшественици, паднали в пердах с обич към Отечеството, пеейки нашия химн на уста - " Шуми Марица "!

Коментар на евродепута от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев