Разходни политики: Петър Ганев вижда бърз изход от процедурата по свръхдефицит при едно условие
България може относително бързо да излезе от процедурата по свръхдефицит, в случай че успее да овладее разноските и върне обществените финанси към по-устойчив модел. Това показва икономистът Петър Ганев в собствен разбор, отдаден на историята на сходни процедури у нас и аргументите страната още веднъж да попадне под наблюдаване поради положението на бюджета.
Ганев напомни, че актуалната обстановка е втора сходна за България
Първата процедура по свръхдефицит обгръща интервала сред 2009 и 2015 година и идва на фона на тежки външни и вътрешни стопански разтърсвания – световната финансова рецесия, последвалата дългова рецесия в Европа и банкрута на Корпоративна комерсиална банка.
По думите му тогава повода за натиска върху обществените финанси е била друга от днешната.
„ Тогава главният проблем беше внезапното стесняване на приходите в бюджета. Днес картината е друга – приходите порастват дружно с стопанската система, само че натискът идва от разходната част “, отбелязва икономистът.
Анализът показва, че сериозното разширение на държавните разноски стартира по време на пандемията от COVID-19, когато бяха въведени огромни антикризисни ограничения, обезщетения и обществени заплащания. След края на рецесията обаче огромна част от тези разходни политики не са били лимитирани, а към тях последователно са се добавили нови задължения на бюджета.
Според Ганев спомагателен напън е пристигнал и от забележителното нарастване на възнагражденията в секторите на сигурността и държавната администрация, което е довело до трайно повишаване на обществените разноски.
Данните, представени в разбора, демонстрират, че за интервала 2001 – 2024 година междинният размер на приходите по консолидираната фискална стратегия е почти 37% от брутния вътрешен артикул. В момента този индикатор даже е по-висок, което съгласно икономиста значи, че казусът не идва от липса на доходи.
За същия интервал междинният размер на разноските е към 38% от Брутният вътрешен продукт. Исторически тази граница е преминавана единствено в обособени изключителни интервали – при банковата рецесия към КТБ, при започване на пандемията и в сегашния миг.
„ Разликата е, че в този момент това се случва без съществуване на изключителна икономическа или финансова рецесия, която да оправдава сходно разширение на разноските “, акцентира Ганев.
Той напомня още, че в дълготраен проект междинният бюджетен недостиг за България е бил към 1% от Брутният вътрешен продукт – ниво, което разрешава държавният дълг да остане под надзор и да не основава спомагателен напън върху обществените финанси.
Според икономиста точно връщането към тези по-консервативни параметри би трябвало да бъде задачата на идващия бюджет
„ Ако бъде възобновена фискалната дисциплинираност и разноските се върнат към исторически по-нормални нива, краят на процедурата по несъразмерен недостиг може да настъпи относително скоро “, заключава Петър Ганев.
Изводът от разбора е, че съгласно икономиста изходът не минава през изключителни ограничения или внезапно ограничение на икономическата интензивност, а през последователно възобновяване на бюджетния баланс и по-строг надзор върху обществените разноски – тематика, която евентуално ще остане във фокуса на икономическия спор през идващите месеци.
Източник: Българска телеграфна агенция
Още вести четете в: Бизнес, България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News