Какво трябва да знаят родителите за детската памет, за да отгледат умни и успешни деца
Паметта е евентуално най-противоречивата тематика, обсъждана от учени и психолози. Какви са особеностите на детската памет, по кое време и по какъв начин тя се образува у децата? Имаме ли късмет да й повлияем и по какъв метод можем да създадем това?
Най-мистичният въпрос, трогателен необятен кръг лекари и научни откриватели, е точно този за човешката памет. Повечето настояват, че тя ни е присъща още от от момента на раждането и че детето на едно подсъзнателно равнище е в положение да си напомни даже живота в утробата.
По тези въпроси към момента се дискутира, само че факт е, че откакто детето навърши 9 месеца, неговото схващане претърпява някои промени. Мозъкът към този момент е достигнал нужния размер, който му разрешава да прави умствени интервенции. Счита се, че точно в този миг стартира и образуването на паметта. Доказателство за изказванието може да се откри даже и единствено посредством един обикновен опит. Ако едно дете, примерно, на 5-месечна възраст е заето със своята обичана играчка, само че възрастният ловко я размени с друга, когато малчуганът не гледа, неналичието й няма изобщо да бъде регистрирана. Детето ще продължи да си играе умерено с другата играчка, без да обръща внимание на това, че тя не е същата. Подобно нещо обаче не може да се случи, когато детето е навършило 9-месечна възраст. Тогава то ще търси обичаната си играчка и даже ще отстоява правото да си играе тъкмо с нея със мощен плач. Това идва да покаже, че след 9 месеца осъзнаването на действителността при децата е по-силно и паметта към този момент стартира да се развива доста по-бързо и дейно.
Разликата сред мозъците на едно дете на 7 години и зрял човек е едвам 10%. Но макар нищожната разлика, децата имат много по-различен вид мислене от нас.
Работата на мозъка при тях е насочена най-вече към усещането, а не към мисленето. Става дума за по този начин нареченият синкретизъм, характерен на детската памет. Той се показва в това, че малчуганите възприемат света в цялостен размер, свързвайки обекти, облици и дейности посред им. Те са по-впечатлителни, на напред във времето при тях е прочувственият съставен елемент, който точно разрешава на паметта да се развие в дълготраен проект. Затова и неведнъж за нас, възрастните е по-лесно да си спомним за някаква преживелица от детството, която мощно ни е впечатлила, в сравнение с дреболия от вчерашния ден.
Какво би трябвало да не не помнят родителите?
Това, че паметта на детето е неразривно обвързвана с страстите му. И че то си спомня най-вече своето прочувствено положение при едно или друго събитие, а не съпътстващите го обстоятелства.
Що се отнася до ученето и паметта, не забравяйте, че съществена задача на учители и родители е да създадат ученето колкото се може по-забавно за детето. Всички познания се научават по-лесно, когато се практикува игровата форма и това важи с особена мощ за дребните деца. Не претоварвате детето си с четене и различни типове образование.
Съществува голямо многообразие от извършения за тренинг на паметта, които можете да употребявате сполучливо. Важно е единствено да не прекалявате с тях.
