Краткотрайната памет пази информацията до 30 секунди
Паметта е главен познавателен развой, посредством който човешкият мозък съхранява, провежда и възпроизвежда информация. Благодарение на нея можем да учим, да вземаме решения, да разпознаваме лица, да се ориентираме в заобикалящата среда и да планираме бъдещето. В логиката на психиката и невронауката паметта се разделя на разнообразни типове, според от продължителността на съхранението на информацията. Два от най-важните типове са краткотрайната и дълготрайната памет. Те се разграничават по своя потенциал, времетраене, механизъм на работа и роля в всекидневието.
Какво е краткотрайна памет?
Краткотрайната памет (или краткосрочна памет) е вид памет, която задържа информация за доста къс интервал от време – нормално сред 15 и 30 секунди. Тя се употребява за запазване на информация, която е директно нужна за настоящото ни държание и внимание. Например, когато мислено си повтаряме телефонен номер, до момента в който го набираме, използваме краткотрайната памет.
Капацитетът на краткотрайната памет е стеснен. Изследванията на Джордж Милър през 1956 година демонстрират, че човек може да задържи около 7 ± 2 елемента в краткотрайната памет. Това могат да бъдат числа, думи, знаци или други единици информация. За да преодолеем този стеснен потенциал, постоянно използваме тактики като групиране – да вземем за пример помним цифрата 202586 като три групи: 20, 25, 86.
Краткотрайната памет не е постоянна – тя е уязвима към разпръскване и интерференция. Ако вниманието ни се отклони, информацията бързо може да бъде изгубена, в случай че не бъде повторена или записана. За да бъде трансферирана към дълготрайната памет, информацията би трябвало да бъде кодирана посредством повтаряне, осмисляне или асоциация с към този момент позната информация.
Какво е дълготрайна памет?
Дълготрайната памет се отнася до съхранението на информация за нескончаем интервал от време – от часове до цялостен живот. Това е паметта, в която се съхраняват обстоятелства, събития, прекарвания, умения и привички. Дълготрайната памет има доста по-голям потенциал от краткотрайната и може да съхранява голямо количество информация.
Дълготрайната памет се дели на два съществени типа:
Декларативна (явна) памет , която включва мемоари, които можем умишлено да извикаме – като обстоятелства (семантична памет) и събития (епизодична памет).
Недекларативна (неявна) памет , която включва автоматизирани умения и привички, като каране на колело или свирене на музикален инструмент (процедурна памет).
Прехвърлянето на информация от краткотрайна в дълготрайна памет се нарича консолидация. Този развой включва стабилизиране на спомените и се реализира в мозъчни структури като хипокампуса. Сънят играе значима роля в консолидацията – по време на сън мозъкът “повтаря " и подрежда научената денем информация.
Взаимодействие сред двата типа памет
Краткотрайната и дълготрайната памет не съществуват настрана една от друга – те са взаимосвързани и работят в синхрон. Информацията постоянно минава от краткотрайната към дълготрайната памет, когато е значима, постоянно употребена или прочувствено значима. От своя страна, дълготрайната памет може да въздейства на краткотрайната посредством припомняне – да вземем за пример, когато извикваме формула, с цел да решим задача, я пренасяме краткотрайно в краткотрайната памет, с цел да я използваме.
Разграничаването сред краткотрайна и дълготрайна памет ни оказва помощ да разберем по какъв начин мозъкът ни обработва и резервира информация, написа Puls.bg. Макар че краткотрайната памет е нужна за справяне с ежедневни задания, дълготрайната памет е тази, която построява нашата еднаквост, познания и опит. Чрез схващане на техните особености можем да подобрим методите, по които учим, запомняме и прилагаме информация в живота си.
Какво е краткотрайна памет?
Краткотрайната памет (или краткосрочна памет) е вид памет, която задържа информация за доста къс интервал от време – нормално сред 15 и 30 секунди. Тя се употребява за запазване на информация, която е директно нужна за настоящото ни държание и внимание. Например, когато мислено си повтаряме телефонен номер, до момента в който го набираме, използваме краткотрайната памет.
Капацитетът на краткотрайната памет е стеснен. Изследванията на Джордж Милър през 1956 година демонстрират, че човек може да задържи около 7 ± 2 елемента в краткотрайната памет. Това могат да бъдат числа, думи, знаци или други единици информация. За да преодолеем този стеснен потенциал, постоянно използваме тактики като групиране – да вземем за пример помним цифрата 202586 като три групи: 20, 25, 86.
Краткотрайната памет не е постоянна – тя е уязвима към разпръскване и интерференция. Ако вниманието ни се отклони, информацията бързо може да бъде изгубена, в случай че не бъде повторена или записана. За да бъде трансферирана към дълготрайната памет, информацията би трябвало да бъде кодирана посредством повтаряне, осмисляне или асоциация с към този момент позната информация.
Какво е дълготрайна памет?
Дълготрайната памет се отнася до съхранението на информация за нескончаем интервал от време – от часове до цялостен живот. Това е паметта, в която се съхраняват обстоятелства, събития, прекарвания, умения и привички. Дълготрайната памет има доста по-голям потенциал от краткотрайната и може да съхранява голямо количество информация.
Дълготрайната памет се дели на два съществени типа:
Декларативна (явна) памет , която включва мемоари, които можем умишлено да извикаме – като обстоятелства (семантична памет) и събития (епизодична памет).
Недекларативна (неявна) памет , която включва автоматизирани умения и привички, като каране на колело или свирене на музикален инструмент (процедурна памет).
Прехвърлянето на информация от краткотрайна в дълготрайна памет се нарича консолидация. Този развой включва стабилизиране на спомените и се реализира в мозъчни структури като хипокампуса. Сънят играе значима роля в консолидацията – по време на сън мозъкът “повтаря " и подрежда научената денем информация.
Взаимодействие сред двата типа памет
Краткотрайната и дълготрайната памет не съществуват настрана една от друга – те са взаимосвързани и работят в синхрон. Информацията постоянно минава от краткотрайната към дълготрайната памет, когато е значима, постоянно употребена или прочувствено значима. От своя страна, дълготрайната памет може да въздейства на краткотрайната посредством припомняне – да вземем за пример, когато извикваме формула, с цел да решим задача, я пренасяме краткотрайно в краткотрайната памет, с цел да я използваме.
Разграничаването сред краткотрайна и дълготрайна памет ни оказва помощ да разберем по какъв начин мозъкът ни обработва и резервира информация, написа Puls.bg. Макар че краткотрайната памет е нужна за справяне с ежедневни задания, дълготрайната памет е тази, която построява нашата еднаквост, познания и опит. Чрез схващане на техните особености можем да подобрим методите, по които учим, запомняме и прилагаме информация в живота си.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ