След 100 години - вдигат паметника на Съединението заради мащабни чествания на юбилеи
Паметникът на Съединението несъмнено е най-дълго строящия се монумент в България. Монументът, който сега е един от знаците на града би трябвало да чака цели 100 години преди да стане факт.
Прочетете още
Реалните дейности за паметника стартират през 20-те години на ХХ век, само че разнообразни разногласия поради София, Четвъртък пазара, неналичието на пари, проблеми със статуя, политическата конюнктура в страната не разрешават издигането на монумент.
На мястото на настоящия монумент се появява паметник, който обаче е макет в естествени размери, само че той той е опустошен през 60-те години. Празненствата не са толкоз значими и остават на фаза районни. Денят се отбелязва главно в Съединение, а в Пловдив събитията са по-малко.
С идването на комунизма има две съществени спънки денят да бъде маркиран. Тогавашната власт не не разрешава празника, само че няма доста положително отношение към такива празници, а другата е негативното отношение на Русия, тогава към този момент Съюз на съветските социалистически републики. Руската федерация не признава Съединението през 1885г.
Въпреки опитите на огромния пловдивски държавник Недко Каблешков монумент да има и да бъде уместно маркирано Съединението това по този начин и не се случва до момента в който той е жив.
Все отново има ярък лъч и той е обвързван с огромните празнувания на юбилеи за дати и години свързани с българската история. Този план е стартиран от дъщерята на Тодор Живков - Людмила Живкова със 100-годишнината от Априлското въстание - 1976, най-грандиозният обаче план е 1300 години България - 1981г., когато са построени извънредно доста монументи, здания, паркове - в това число и Националния замък на културата в София.
След гибелта на Людмила Живкова планът е удължен и със 100-годишнината на Съединението. През 1983г. най-накрая се стига досега, в който е решено да има монумент.
На 28 март 1983г. Общинският национален съвет в Пловдив възвръща работата по паметника. Изготвя се планово задание и ситуационен проект. Още в него значително мястото е конкретизирано, макар че има някои разлики в обособените разновидности. Становището на основния проектант на общината Румен Григоров е да се провежда конкурс.
Решено е да има монумент през 1983г., като за ваятел е определен Величко Минеков, а проектант е Лозан Лозанов. Двама извънредно изтъкнати в своите регионални хора, които са измежду най-хубавите в България тогава.
Пак обаче стартират същите проблеми. Минеков е подложен на критика, че мястото на паметника не би трябвало да бъде площад “Съединение ” и че монументът е доста противен. Въпреки това този път паметникът се случва и е открит.
През 1983 година Председателят на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет –Пловдив Стоян Кошулев разгласява писмо до Хр. Мишев, в което загатва, че няма несъгласие по отношение на препоръчаната кандидатура на Величко Минеков за проектирането на паметника, а средствата за задачата са обезпечени. Не е решено обаче къде ще бъде паметникът.
Средставата са обезпечени, като има специфичен фонд и много от огромните фабрики дават средства за паметника.
Направено е особено лого по случай 100-годишнината от Съединението изобразяващ лъв в средата, а към него е изписано Съединението прави силата 1885 – 1985. Лъвът е сходен на този, който е изобразен на знамето на Голямоконарската чета, направен е от художника Здравко Захариев. На нова година е оповестен и специфичен календар по случай 100-годишнината от Съединението.
През септември 1984 година Величко Минеков стартира работа по паметника. В пресата стартира още от 11 декември 1984 година да излиза графа отдадена на 100-годишнината от Съединението.
От 21 февруари 1985 година във вестник „ Отечествен глас ” четем, че тогава стартира и набирането на средства за паметника. Създадена е специфична сметка от страна на фонд „ 13 века България “. Приемат се средства от частнилица, икономически предприятия, публични организации.
Седем дни по-късно в София заседава Държавната комисия по статуя. Неин ръководител е Димитър Бойков. Комисията прави оценка извънредно високо паметникът на Величко Минеков. Според Бойков планът на паметника е огромно достижение освен за Минеков, само че и за българската пластическа просвета.
Паметникът е изработен за няма и 3 месеца, откакто първите елементи на паметника, които са отлети в Генерал Тошево си извозени и идват в Пловдив на 20 юли 1985 година
На 25 юли бригада от профилираното дружество „ Металниконструкции “ в София стартира монтажа на паметника.
На 22 август във в. “Отечествен глас ” са оповестени и фотоси отстроежа на монумент, който към този момент е към своето довеждане докрай.
На 28 август приключва монтажа на централната фигура.
На 6 септември паметникът е подготвен.
Ден преди откриването е решено пешеходният мост да бъдепреименуван на мост „ Съединение ”, по този начин се получава паметникът на Съединението на площад „ Съединение ” и до пешеходен мост „ Съединение ”. Любопитно е, че и до през днешния ден това е името на пешеходния мост в Пловдив, само че това някак остава забравено и никой не го използва.
Големият ден идва на 19 септември 1985 година от 18:00ч. на площад„ Съединение ”, когато най-сетне е въздигнат паметникът. Слово произнасят основният секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия и ръководител на Държавния съвет на Народна република България Тодор Живков и Николай Тодоров – заместник-председател на Българската академия на науките.
Освен паметникът на “Съединението ”, са открити обновеният площад„ Съединение ”, обновеният Исторически музей, в който към този момент има непрекъсната експозиция на Съединението и новият бул. „ Шести септември ”.
Преди започването на церемонията е имало съществено терзание дали Тодор Живков ще хареса паметника. Когато идва и го вижда той харесвамного и споделя на скулптора Минеков – Величко ти надмина себе си. Самото разкриване се предава онлайн по Българската национална телевизия, само че стартира с гаф, откакто Живков не съумява от първия път да махне пелерината на паметника, само че от втория съумява. Това като че ли даже е знак за всичките тези инциденти и цели 100 години очакване да има монумент на Съединението в Пловдив, който най-сетне става факт.
Според данните в пресата участват над 1000 души, а празненствата приключват с фолклорен концерт на Античния спектакъл.
Показателен е и фактът, че макар откриването на паметника в идната година 1986г. в локалния пловдивски щемпел няма и дума за честване на Съединението и отново празникът е пропуснат за тогавашната власт.
След рухването на комунизма идва и реабилитацията на празника. 6 септември става празник на град Пловдив през 1993г., а през 1998г. получава цялостната си легитимация и към този момент е разгласен и за формален български празник.
Прочетете още
Реалните дейности за паметника стартират през 20-те години на ХХ век, само че разнообразни разногласия поради София, Четвъртък пазара, неналичието на пари, проблеми със статуя, политическата конюнктура в страната не разрешават издигането на монумент.
На мястото на настоящия монумент се появява паметник, който обаче е макет в естествени размери, само че той той е опустошен през 60-те години. Празненствата не са толкоз значими и остават на фаза районни. Денят се отбелязва главно в Съединение, а в Пловдив събитията са по-малко.
С идването на комунизма има две съществени спънки денят да бъде маркиран. Тогавашната власт не не разрешава празника, само че няма доста положително отношение към такива празници, а другата е негативното отношение на Русия, тогава към този момент Съюз на съветските социалистически републики. Руската федерация не признава Съединението през 1885г.
Въпреки опитите на огромния пловдивски държавник Недко Каблешков монумент да има и да бъде уместно маркирано Съединението това по този начин и не се случва до момента в който той е жив.
Все отново има ярък лъч и той е обвързван с огромните празнувания на юбилеи за дати и години свързани с българската история. Този план е стартиран от дъщерята на Тодор Живков - Людмила Живкова със 100-годишнината от Априлското въстание - 1976, най-грандиозният обаче план е 1300 години България - 1981г., когато са построени извънредно доста монументи, здания, паркове - в това число и Националния замък на културата в София.
След гибелта на Людмила Живкова планът е удължен и със 100-годишнината на Съединението. През 1983г. най-накрая се стига досега, в който е решено да има монумент.
На 28 март 1983г. Общинският национален съвет в Пловдив възвръща работата по паметника. Изготвя се планово задание и ситуационен проект. Още в него значително мястото е конкретизирано, макар че има някои разлики в обособените разновидности. Становището на основния проектант на общината Румен Григоров е да се провежда конкурс.
Решено е да има монумент през 1983г., като за ваятел е определен Величко Минеков, а проектант е Лозан Лозанов. Двама извънредно изтъкнати в своите регионални хора, които са измежду най-хубавите в България тогава.
Пак обаче стартират същите проблеми. Минеков е подложен на критика, че мястото на паметника не би трябвало да бъде площад “Съединение ” и че монументът е доста противен. Въпреки това този път паметникът се случва и е открит.
През 1983 година Председателят на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет –Пловдив Стоян Кошулев разгласява писмо до Хр. Мишев, в което загатва, че няма несъгласие по отношение на препоръчаната кандидатура на Величко Минеков за проектирането на паметника, а средствата за задачата са обезпечени. Не е решено обаче къде ще бъде паметникът.
Средставата са обезпечени, като има специфичен фонд и много от огромните фабрики дават средства за паметника.
Направено е особено лого по случай 100-годишнината от Съединението изобразяващ лъв в средата, а към него е изписано Съединението прави силата 1885 – 1985. Лъвът е сходен на този, който е изобразен на знамето на Голямоконарската чета, направен е от художника Здравко Захариев. На нова година е оповестен и специфичен календар по случай 100-годишнината от Съединението.
През септември 1984 година Величко Минеков стартира работа по паметника. В пресата стартира още от 11 декември 1984 година да излиза графа отдадена на 100-годишнината от Съединението.
От 21 февруари 1985 година във вестник „ Отечествен глас ” четем, че тогава стартира и набирането на средства за паметника. Създадена е специфична сметка от страна на фонд „ 13 века България “. Приемат се средства от частнилица, икономически предприятия, публични организации.
Седем дни по-късно в София заседава Държавната комисия по статуя. Неин ръководител е Димитър Бойков. Комисията прави оценка извънредно високо паметникът на Величко Минеков. Според Бойков планът на паметника е огромно достижение освен за Минеков, само че и за българската пластическа просвета.
Паметникът е изработен за няма и 3 месеца, откакто първите елементи на паметника, които са отлети в Генерал Тошево си извозени и идват в Пловдив на 20 юли 1985 година
На 25 юли бригада от профилираното дружество „ Металниконструкции “ в София стартира монтажа на паметника.
На 22 август във в. “Отечествен глас ” са оповестени и фотоси отстроежа на монумент, който към този момент е към своето довеждане докрай.
На 28 август приключва монтажа на централната фигура.
На 6 септември паметникът е подготвен.
Ден преди откриването е решено пешеходният мост да бъдепреименуван на мост „ Съединение ”, по този начин се получава паметникът на Съединението на площад „ Съединение ” и до пешеходен мост „ Съединение ”. Любопитно е, че и до през днешния ден това е името на пешеходния мост в Пловдив, само че това някак остава забравено и никой не го използва.
Големият ден идва на 19 септември 1985 година от 18:00ч. на площад„ Съединение ”, когато най-сетне е въздигнат паметникът. Слово произнасят основният секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия и ръководител на Държавния съвет на Народна република България Тодор Живков и Николай Тодоров – заместник-председател на Българската академия на науките.
Освен паметникът на “Съединението ”, са открити обновеният площад„ Съединение ”, обновеният Исторически музей, в който към този момент има непрекъсната експозиция на Съединението и новият бул. „ Шести септември ”.
Преди започването на церемонията е имало съществено терзание дали Тодор Живков ще хареса паметника. Когато идва и го вижда той харесвамного и споделя на скулптора Минеков – Величко ти надмина себе си. Самото разкриване се предава онлайн по Българската национална телевизия, само че стартира с гаф, откакто Живков не съумява от първия път да махне пелерината на паметника, само че от втория съумява. Това като че ли даже е знак за всичките тези инциденти и цели 100 години очакване да има монумент на Съединението в Пловдив, който най-сетне става факт.
Според данните в пресата участват над 1000 души, а празненствата приключват с фолклорен концерт на Античния спектакъл.
Показателен е и фактът, че макар откриването на паметника в идната година 1986г. в локалния пловдивски щемпел няма и дума за честване на Съединението и отново празникът е пропуснат за тогавашната власт.
След рухването на комунизма идва и реабилитацията на празника. 6 септември става празник на град Пловдив през 1993г., а през 1998г. получава цялостната си легитимация и към този момент е разгласен и за формален български празник.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ