Паметникът на Ботев ще бъде монтиран на площада на 28 май
Паметникът на Христо Ботев към този момент е цялостен. Реставрационните действия в ателието в София ще приключат до няколко дни и на 28 май ще бъде инсталиран още веднъж във Враца. За това осведоми в обществените мрежи кмет Калин Каменов.
Потозиначинтойуспокоиврачани,чеобщинскаадминистра-ция ще съблюдава своя ангажимент,емблематичният монумент на Войводата да се върне от реконструкцията сив навечерието на 1 юни - Денят на Враца.
Бронзовата скулптура на Христо Ботев, дело на Владимир Гиновски, беше демонтирана от мястото, на което е сложена още през 1964 година - на централния площад във Враца, като9-метровият монумент беше свален от мястото му с кран.
Около 3 часа лиши демонтирането и подготвянето му за превозване до столицата за реституция, която би трябвало да приключи до навечерието на Ботевите дни.
Врачани чакат с неспокойствие признака на града, който по думите на кмета Калин Каменов, към този момент е подготвен и през новата седмица се чака още веднъж да бъде подложен на централния площад във Враца, където е подложен през далечната 1964 година
Легендарният монумент на Ботев във Враца още веднъж ще извисиснага на града под Околчица. Припомням, че средствата за ремонта му бяха обезпечени посредством благотворителни начинания от врачани. Допълнителни средства бяха отпуснати и от Министерския съвет по времето на служебното държавно управление на Димитър Главчев.
Паметникът есимвол наБотевата всеотдайност. Откриването му е станало на 2 юни 1964 година.
От тогава до през днешния ден, всяка година на 1 юни вечерта, жителите на Враца и родолюбци от цяла България се събират пред него, с цел да отдадат респект на Христо Ботев.
Малцина, обаче, знаят, името на скулптора, изваял този знак на величавия героизъм на революционера и неговите четници. Името му е Владимир Гиновски, един от най-талантливите ни скулптори, който умря в непретенциозно забвение на 23 декември 2014 година.
Този извънреден създател е роден в с. Галичник на 4 юни 1927 година. По това време то е на територията на Кралството на сърби, хървати и словенци (дн. Северна Македония).
Сред семейството на Гиновски имало иконописци и резбари, представители на фамозната Дебърска художествена школа.
Владимир Гиновски отпътува за София и се записва в Художествената академия. Негови учители там ще станат едни от най-известните ни създатели по това време - Иван Лазаров, създател на скулптурата " Майка " пред гроба на Димчо Дебелянов в Копривщица, специализирал в Мюнхен и Дрезден; и Андрей Николов, създателят на бронзовия лъв пред Паметника на незнайния боец в София, считан за " мост с европейската просвета ".
Владимир Гиновски се учи при най-хубавите и основава едни от най-знаковите монументи за България, повече от 50 на брой. Някои от тях са на родна територия, други - оттатък границите ни, като паметника на Левски пред българското посолство във Вашингтон, Съединени американски щати.
Година пред откриването на паметника на Ботев във Враца, през 1963 година Гиновски печели състезанието за паметника на Васил Коларов, който бил подложен на същото място, където в този момент са фигурите на Св.св. Кирил и Методий пред Народната библиотека в София.
Техни копия има в Мурманск, и в двора на Българското посолство в Рим.
В края на живота си Гиновски живеел с заболяванията си на възрастен човек, надалеч от почестите и славата на своите бронзови герои. Домът му, по някакъв съдбоносен абсурд, е бил на столичния бул. " Христо Ботев ".
Там Гиновски изживява старините си, съвсем самотно, в компанията на сестра си Фроска. В едно изявление споделя какви компликации е срещал, с цел да осъществя плановете си:
Аз съм аполитичен. Седем пъти се явих на надпревари за паметника на Кирил и Методий пред Народната библиотека, и все нещо не доближаваше на журито. Накрая подвигнаха ръце и рекоха: Да му дадем работа на този упорит младеж! "
Когато се явил на конкурс за монумент на Ботев във Враца, бил още млад и нерешителен, само че възхитен. Направил разнообразни разновидности, с цел да реализира естетика с величавия декор на Балкана. След доста години споделя: " Ако би трябвало отново да тълкувам облика на Ботев - може би ще е друг, само че възторгът ми няма да се охлади ".
Тържествата при откриването на паметника на Христо Ботев - са в наличието на Н.В. Княз Фердинанд и министър-председателя Стефан Стамболов, на централния площад във Враца, 27 май 1890 година (Старият монумент е бил демонтиран през 1955 г.)
Владимир Гиновски бе притежател на медал " Кирил и Методий ". От 1972 година до гибелта си няма други награди, макар големия брой знакови монументи, на които е създател.
През 2007 година тогавашният министър на културата - проф. Стефан Данаилов му връчи грамота, плакет и парична премия, за реализирани високи креативен резултати и принос в развиването и популяризирането на българската просвета -по случай 24 май.
През юни, когато ремонтираният монумент на Ботев още веднъж извиси снага над Враца, още веднъж ще си напомним името на скромния създател, който със сърце и душа го е изваял, с цел да пребъде през вековете като знак на величавия героизъм на героите. Човекът, който към този момент не е измежду нас, само че ни остави безкрайност в камък - Владимир Гиновски.
Много българи не знаят, че преди паметника на Гиновски, във Враца е имало различен монумент на революционера.
Всъщност, първият монумент на Ботев е бил и първият скулптурно-архитектурен монумент въобще в Княжество България.
Той бил открит на 27 май 1890 година, в наличието на княз Фердинанд, министър-председателя Стефан Стамболов, непосредствен другар на Ботев, майката на Ботев, брачната половинка му Венета и щерка му Иванка.
Средствата за паметника били събрани най-вече от донори, а създател на паметника е австрийският професор по изобразително изкуство Густав Еберлайн.
При моделирането на Ботевата глава той получил помощ от българския художник Антон Митов.
Проф. Густав Еберлайн бил един от най-известните скулптори на своето време в Европа; създател на неповторимата скулптура на Гьоте в Рим. А помощникът му - българския художник Антон Митов, става професор в Художествената академия в София. През 1891 година Митов прави портретна схема с креда на Христо Ботев, която тогава била оповестена в сп. " Илюстрация-Светлина ". Но и неговото име през днешния ден помнят и знаят малко на брой.
Малко любопитни обстоятелства за първия монумент: Проф. Еберлайн употребявал при моделирането фотография на Ботев, на която той бил сниман с братята си Стефан, Кирил и Боян в Букурещ, малко преди заминаването му с четата за България. Т.е. това е една от последните фотоси на революционера.
Металните плочи на паметника били отлети във Виенската компания за железни структури " Вагнер ". Върху постамента на паметника били изписани 190 имена на четници и поборници, както и барелефите на близки съратници на Ботев - революционерите Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски. Паметникът бил ограден с ажурна железна ограда, с лъвски глави в четирите краища, също отлети във Виена.
А самодейността за този монумент била на тогавашния кмет на Враца - Цено Леонкев и на ръководителя на Постоянната комисия Гьошо Антонов.
Идеята била осъществена с дейното подпомагане на министър-председателя на Княжество България Стефан Стамболов.Този първи монумент на Ботев във Враца бил демонтиран през 1955 година.Бронзовото тяло на оня монумент въпреки всичко било непокътнато в музея.
През 1991 година било извадено от там, и още веднъж сложено върху постамента. Но през 2010 година Общинският съвет на Враца решил, че не може да има два паметника на Ботев в града, и още веднъж пратили първия " на склад ".
Към злополучната статуя показали интерес от ФК " Ботев ", а инициативни жители предложили да го слагат на видно място на Ботева поляна, само че общинарите не се съгласили с тези оферти - споделили, че мястото му е в музея.
През 2022 годдина историк още веднъж повдига въпроса, паметникът да бъде инсталиран още веднъж в естествена среда - навън.
Идеята била да бъде инсталиран в с. Косталево, обезпечени били и средства. В процеса на разискванията, станало ясно, че остарелият монумент е бил безусловно " разчленен " от времето на демонтажа му.
Потозиначинтойуспокоиврачани,чеобщинскаадминистра-ция ще съблюдава своя ангажимент,емблематичният монумент на Войводата да се върне от реконструкцията сив навечерието на 1 юни - Денят на Враца.
Бронзовата скулптура на Христо Ботев, дело на Владимир Гиновски, беше демонтирана от мястото, на което е сложена още през 1964 година - на централния площад във Враца, като9-метровият монумент беше свален от мястото му с кран.
Около 3 часа лиши демонтирането и подготвянето му за превозване до столицата за реституция, която би трябвало да приключи до навечерието на Ботевите дни.
Врачани чакат с неспокойствие признака на града, който по думите на кмета Калин Каменов, към този момент е подготвен и през новата седмица се чака още веднъж да бъде подложен на централния площад във Враца, където е подложен през далечната 1964 година
Легендарният монумент на Ботев във Враца още веднъж ще извисиснага на града под Околчица. Припомням, че средствата за ремонта му бяха обезпечени посредством благотворителни начинания от врачани. Допълнителни средства бяха отпуснати и от Министерския съвет по времето на служебното държавно управление на Димитър Главчев.
Паметникът есимвол наБотевата всеотдайност. Откриването му е станало на 2 юни 1964 година.
От тогава до през днешния ден, всяка година на 1 юни вечерта, жителите на Враца и родолюбци от цяла България се събират пред него, с цел да отдадат респект на Христо Ботев.
Малцина, обаче, знаят, името на скулптора, изваял този знак на величавия героизъм на революционера и неговите четници. Името му е Владимир Гиновски, един от най-талантливите ни скулптори, който умря в непретенциозно забвение на 23 декември 2014 година.
Този извънреден създател е роден в с. Галичник на 4 юни 1927 година. По това време то е на територията на Кралството на сърби, хървати и словенци (дн. Северна Македония).
Сред семейството на Гиновски имало иконописци и резбари, представители на фамозната Дебърска художествена школа.
Владимир Гиновски отпътува за София и се записва в Художествената академия. Негови учители там ще станат едни от най-известните ни създатели по това време - Иван Лазаров, създател на скулптурата " Майка " пред гроба на Димчо Дебелянов в Копривщица, специализирал в Мюнхен и Дрезден; и Андрей Николов, създателят на бронзовия лъв пред Паметника на незнайния боец в София, считан за " мост с европейската просвета ".
Владимир Гиновски се учи при най-хубавите и основава едни от най-знаковите монументи за България, повече от 50 на брой. Някои от тях са на родна територия, други - оттатък границите ни, като паметника на Левски пред българското посолство във Вашингтон, Съединени американски щати.
Година пред откриването на паметника на Ботев във Враца, през 1963 година Гиновски печели състезанието за паметника на Васил Коларов, който бил подложен на същото място, където в този момент са фигурите на Св.св. Кирил и Методий пред Народната библиотека в София.
Техни копия има в Мурманск, и в двора на Българското посолство в Рим.
В края на живота си Гиновски живеел с заболяванията си на възрастен човек, надалеч от почестите и славата на своите бронзови герои. Домът му, по някакъв съдбоносен абсурд, е бил на столичния бул. " Христо Ботев ".
Там Гиновски изживява старините си, съвсем самотно, в компанията на сестра си Фроска. В едно изявление споделя какви компликации е срещал, с цел да осъществя плановете си:
Аз съм аполитичен. Седем пъти се явих на надпревари за паметника на Кирил и Методий пред Народната библиотека, и все нещо не доближаваше на журито. Накрая подвигнаха ръце и рекоха: Да му дадем работа на този упорит младеж! "
Когато се явил на конкурс за монумент на Ботев във Враца, бил още млад и нерешителен, само че възхитен. Направил разнообразни разновидности, с цел да реализира естетика с величавия декор на Балкана. След доста години споделя: " Ако би трябвало отново да тълкувам облика на Ботев - може би ще е друг, само че възторгът ми няма да се охлади ".
Тържествата при откриването на паметника на Христо Ботев - са в наличието на Н.В. Княз Фердинанд и министър-председателя Стефан Стамболов, на централния площад във Враца, 27 май 1890 година (Старият монумент е бил демонтиран през 1955 г.)
Владимир Гиновски бе притежател на медал " Кирил и Методий ". От 1972 година до гибелта си няма други награди, макар големия брой знакови монументи, на които е създател.
През 2007 година тогавашният министър на културата - проф. Стефан Данаилов му връчи грамота, плакет и парична премия, за реализирани високи креативен резултати и принос в развиването и популяризирането на българската просвета -по случай 24 май.
През юни, когато ремонтираният монумент на Ботев още веднъж извиси снага над Враца, още веднъж ще си напомним името на скромния създател, който със сърце и душа го е изваял, с цел да пребъде през вековете като знак на величавия героизъм на героите. Човекът, който към този момент не е измежду нас, само че ни остави безкрайност в камък - Владимир Гиновски.
Много българи не знаят, че преди паметника на Гиновски, във Враца е имало различен монумент на революционера.
Всъщност, първият монумент на Ботев е бил и първият скулптурно-архитектурен монумент въобще в Княжество България.
Той бил открит на 27 май 1890 година, в наличието на княз Фердинанд, министър-председателя Стефан Стамболов, непосредствен другар на Ботев, майката на Ботев, брачната половинка му Венета и щерка му Иванка.
Средствата за паметника били събрани най-вече от донори, а създател на паметника е австрийският професор по изобразително изкуство Густав Еберлайн.
При моделирането на Ботевата глава той получил помощ от българския художник Антон Митов.
Проф. Густав Еберлайн бил един от най-известните скулптори на своето време в Европа; създател на неповторимата скулптура на Гьоте в Рим. А помощникът му - българския художник Антон Митов, става професор в Художествената академия в София. През 1891 година Митов прави портретна схема с креда на Христо Ботев, която тогава била оповестена в сп. " Илюстрация-Светлина ". Но и неговото име през днешния ден помнят и знаят малко на брой.
Малко любопитни обстоятелства за първия монумент: Проф. Еберлайн употребявал при моделирането фотография на Ботев, на която той бил сниман с братята си Стефан, Кирил и Боян в Букурещ, малко преди заминаването му с четата за България. Т.е. това е една от последните фотоси на революционера.
Металните плочи на паметника били отлети във Виенската компания за железни структури " Вагнер ". Върху постамента на паметника били изписани 190 имена на четници и поборници, както и барелефите на близки съратници на Ботев - революционерите Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски. Паметникът бил ограден с ажурна железна ограда, с лъвски глави в четирите краища, също отлети във Виена.
А самодейността за този монумент била на тогавашния кмет на Враца - Цено Леонкев и на ръководителя на Постоянната комисия Гьошо Антонов.
Идеята била осъществена с дейното подпомагане на министър-председателя на Княжество България Стефан Стамболов.Този първи монумент на Ботев във Враца бил демонтиран през 1955 година.Бронзовото тяло на оня монумент въпреки всичко било непокътнато в музея.
През 1991 година било извадено от там, и още веднъж сложено върху постамента. Но през 2010 година Общинският съвет на Враца решил, че не може да има два паметника на Ботев в града, и още веднъж пратили първия " на склад ".
Към злополучната статуя показали интерес от ФК " Ботев ", а инициативни жители предложили да го слагат на видно място на Ботева поляна, само че общинарите не се съгласили с тези оферти - споделили, че мястото му е в музея.
През 2022 годдина историк още веднъж повдига въпроса, паметникът да бъде инсталиран още веднъж в естествена среда - навън.
Идеята била да бъде инсталиран в с. Косталево, обезпечени били и средства. В процеса на разискванията, станало ясно, че остарелият монумент е бил безусловно " разчленен " от времето на демонтажа му.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ