Строят паметник на генерал Никола Иванов родния му Калофер
Паметник на военачалник Никола Иванов ще бъде построен в родния му град Калофер.
По случай 110 години от Балканската война на площад „ Христо Ботев “ в града бе направена първа копка на бъдещия паметник. Идеята за построяването му е на членовете на Сдружение „ Калоферски стопани “. Бъдещият монумент е записан в регистъра на военните монументи.
За построяването му са нужни 120 хиляди лв., като половината са обезпечени от Министерството на защитата, а 20 хиляди лв. са дарени от Община Карлово.
Председателят на Общински съвет - Карлово Доньо Тодоров, напомни живота и делото на военачалник Никола Иванов. Той е роден на втори март 1861 година в семейство на занаятчии в Калофер. Учи в Калоферското учебно заведение при даскал Ботьо Петков, в Априловската гимназия в Габрово и в Императорския колеж „ Галата Сарай “ в Цариград. Завръща се в родния си град по време на Руско-турската война и претърпява опожаряването на Калофер. След края на войната се включва в Българската войска, приключва Военно учебно заведение в София, а по-късно и Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Участва в Сръбско-българската война и Балканската война. През 1913 година военачалник Никола Иванов е отпред на Втора българска войска, която завладява Одринската цитадела, посочена за непревземаема от немските инженери, построили укрепленията, уточни Тодоров. Атаката стартира на 11 март и завършва на 13 март, когато българските полкове един по един падат укрепителните линии, предава Българска телеграфна агенция.
Преди обед конен взвод на полковник Генко Мархолев, също калоферец, нахлува и пленява командващия крепостта Шукри паша. Тази борба поставя завършек на Балканската война. До през днешния ден във военната доктрина борбата при Одрин се дава като образец за съдействие и синхрон сред другите родове войски, при положение сред артилерията, пехотата и авиацията, разяснява Тодоров.
През Първата международна война заради противоречие с политическото управление на армията военачалник Николов е отхвърлен от военните дейности, а след войната е пенсиониран. През 1939 година с декрет на цар Борис Трети е почетен с най-високия чин в българската войска – военачалник.
Разбирайки за самодейността на калоферското съдружие, застанахме абсолютно зад нея, акцентира кметът на община Карлово Емил Кабаиванов. По думите му паметникът е самопризнание за една огромна персона, оказала въздействие в следосвобожденска България.
На церемонията участваха полковник Димо Гюдженов, шеф щаб на 61-ва Стрямска механизирана бригада, Стоян Бозуков, ръководител на Инициативния комитет за построяването на паметника, скулпторът Георги Балабанов, създател на монумента, представители на локалната власт, културни институции, военнослужещи, жители.
По случай 110 години от Балканската война на площад „ Христо Ботев “ в града бе направена първа копка на бъдещия паметник. Идеята за построяването му е на членовете на Сдружение „ Калоферски стопани “. Бъдещият монумент е записан в регистъра на военните монументи.
За построяването му са нужни 120 хиляди лв., като половината са обезпечени от Министерството на защитата, а 20 хиляди лв. са дарени от Община Карлово.
Председателят на Общински съвет - Карлово Доньо Тодоров, напомни живота и делото на военачалник Никола Иванов. Той е роден на втори март 1861 година в семейство на занаятчии в Калофер. Учи в Калоферското учебно заведение при даскал Ботьо Петков, в Априловската гимназия в Габрово и в Императорския колеж „ Галата Сарай “ в Цариград. Завръща се в родния си град по време на Руско-турската война и претърпява опожаряването на Калофер. След края на войната се включва в Българската войска, приключва Военно учебно заведение в София, а по-късно и Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Участва в Сръбско-българската война и Балканската война. През 1913 година военачалник Никола Иванов е отпред на Втора българска войска, която завладява Одринската цитадела, посочена за непревземаема от немските инженери, построили укрепленията, уточни Тодоров. Атаката стартира на 11 март и завършва на 13 март, когато българските полкове един по един падат укрепителните линии, предава Българска телеграфна агенция.
Преди обед конен взвод на полковник Генко Мархолев, също калоферец, нахлува и пленява командващия крепостта Шукри паша. Тази борба поставя завършек на Балканската война. До през днешния ден във военната доктрина борбата при Одрин се дава като образец за съдействие и синхрон сред другите родове войски, при положение сред артилерията, пехотата и авиацията, разяснява Тодоров.
През Първата международна война заради противоречие с политическото управление на армията военачалник Николов е отхвърлен от военните дейности, а след войната е пенсиониран. През 1939 година с декрет на цар Борис Трети е почетен с най-високия чин в българската войска – военачалник.
Разбирайки за самодейността на калоферското съдружие, застанахме абсолютно зад нея, акцентира кметът на община Карлово Емил Кабаиванов. По думите му паметникът е самопризнание за една огромна персона, оказала въздействие в следосвобожденска България.
На церемонията участваха полковник Димо Гюдженов, шеф щаб на 61-ва Стрямска механизирана бригада, Стоян Бозуков, ръководител на Инициативния комитет за построяването на паметника, скулпторът Георги Балабанов, създател на монумента, представители на локалната власт, културни институции, военнослужещи, жители.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ