Икономистът говори: Последната руска диаспора и нови хоризонти в бизнеса за Централна Азия и Кавказките републики
Пълномащабното навлизане на Русия в Украйна през февруари 2022 година откри нови превози коридори и даде бизнес подтик и гоеполитическа тежест на постсъветска Централна Азия и Кавказките републики. Директните отблясъци от икономическата изолираност абсолютно се усетиха в Русия. Санкциите против Кремъл удариха съществено стопанската система и принудиха доста жители да изоставен страната. Днес обаче в дебатите навлиза нова тема- отрицателните последици се оказаха опция за обичайните до скоро съдружници на Москва от някогашните руски републики, обвързани с исторически, стопански, езикови, че даже и със фамилни връзки с Русия.
И трите страни в Кавказ (Армения, Азербайджан и Грузия) и петте в Централна Азия (Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан) все по- сполучливо приспособяват съм пазарния вакуум, основан от страните, прекъснали връзките си с Кремъл. А на фокус към този момент са сложени напълно прагматични ползи.
Какъв е резултатът в осемте страни от така наречен „ релоканти “ или “Последната съветска диаспора “ разяснява в ефира на Дарик Югоизток ректорът на Бургаския свободен университет проф. доктор Милен Балтов. В авторската графа „ Икономистът приказва “ той сложи акцентавърху жителите на Руската федерация, които напущат родината си и към този момент отчетливо се насочат в посока Кавказ и Централна Азия. А дружно към тази дестинация се насочват и потоциот финансови приходи, които дават мощен подтик в икономическото им развиване и откриват нови хоризонти и сътрудници.
Според статистиката, броят на „ релокантите “ единствено в Азербайджан все още е 1,1 милиона души, към Армения- към милион и прочие
" Тук не приказваме единствено за хора, които напущат една страна. Интересни са процесите със стоките, капиталите, в това число с прехвърлянията и комерсиалните потоци, осъществявани от тях, които се дирижират от разновидностите за избягването на глобите. Позициите за тях са 20 000 ", сподели проф. Балтов. Съвсем обикновено е, акцентира ректорът на Бургаския свободен университет и повишаването на броя на новорегистрираните компании от страна на жители на Русия, освен това със обилни стойности. В Казахстан, да вземем за пример, уточни той, процентът на новостартиралите компании от релоканти отбелязва скок от 41 % от общия брой на всички нови компании.
По думите му, в бизнеса се следи и машинизация. Защото в Киргистан, който се смята за страна - по-бедна и изолирана в транспортно отношение, броят на импортираните коли от Федерална република Германия нараства в границите на две години петдесет пъти.
" Факт е, че тези страни усилват транферите и търговията, с изключение на с Русия, а реципрочно – точно поради нея, и с други райони. А това може да остави добра диря за тях и е път към динамизация и отваряне на стопанските системи им “, съобщи проф. Балтов.
За образец той посочидрастичното повишаването на износа към страните от Европейски Съюз в трите републики от Кавказ и петте от Централна Азия. „ Ефектът за 2023 година върху брутния им вътрешен артикул, изчислен средноаритметичное демонстрира нарастване с 4, 9 %. Интересна специфичност е, че се усъвършенства свързаността- нарастват вложенията в транспортна инфраструктура. И сега се чакат единствено от проекти на Европейския съюз за инфраструктура в Централна Азия да бъдат ориентирани 10 милиарда евро. Така че индиректно - това е един предстоящ път. Да не приказваме, че Китайската национална република също се конкурира „ за внимание “, уточни ректорът на Бургаския свободен университет.
" Икономистът приказва " с проф. доктор Милен Балтов чуйте в звуковия файл:
И трите страни в Кавказ (Армения, Азербайджан и Грузия) и петте в Централна Азия (Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан) все по- сполучливо приспособяват съм пазарния вакуум, основан от страните, прекъснали връзките си с Кремъл. А на фокус към този момент са сложени напълно прагматични ползи.
Какъв е резултатът в осемте страни от така наречен „ релоканти “ или “Последната съветска диаспора “ разяснява в ефира на Дарик Югоизток ректорът на Бургаския свободен университет проф. доктор Милен Балтов. В авторската графа „ Икономистът приказва “ той сложи акцентавърху жителите на Руската федерация, които напущат родината си и към този момент отчетливо се насочат в посока Кавказ и Централна Азия. А дружно към тази дестинация се насочват и потоциот финансови приходи, които дават мощен подтик в икономическото им развиване и откриват нови хоризонти и сътрудници.
Според статистиката, броят на „ релокантите “ единствено в Азербайджан все още е 1,1 милиона души, към Армения- към милион и прочие
" Тук не приказваме единствено за хора, които напущат една страна. Интересни са процесите със стоките, капиталите, в това число с прехвърлянията и комерсиалните потоци, осъществявани от тях, които се дирижират от разновидностите за избягването на глобите. Позициите за тях са 20 000 ", сподели проф. Балтов. Съвсем обикновено е, акцентира ректорът на Бургаския свободен университет и повишаването на броя на новорегистрираните компании от страна на жители на Русия, освен това със обилни стойности. В Казахстан, да вземем за пример, уточни той, процентът на новостартиралите компании от релоканти отбелязва скок от 41 % от общия брой на всички нови компании.
По думите му, в бизнеса се следи и машинизация. Защото в Киргистан, който се смята за страна - по-бедна и изолирана в транспортно отношение, броят на импортираните коли от Федерална република Германия нараства в границите на две години петдесет пъти.
" Факт е, че тези страни усилват транферите и търговията, с изключение на с Русия, а реципрочно – точно поради нея, и с други райони. А това може да остави добра диря за тях и е път към динамизация и отваряне на стопанските системи им “, съобщи проф. Балтов.
За образец той посочидрастичното повишаването на износа към страните от Европейски Съюз в трите републики от Кавказ и петте от Централна Азия. „ Ефектът за 2023 година върху брутния им вътрешен артикул, изчислен средноаритметичное демонстрира нарастване с 4, 9 %. Интересна специфичност е, че се усъвършенства свързаността- нарастват вложенията в транспортна инфраструктура. И сега се чакат единствено от проекти на Европейския съюз за инфраструктура в Централна Азия да бъдат ориентирани 10 милиарда евро. Така че индиректно - това е един предстоящ път. Да не приказваме, че Китайската национална република също се конкурира „ за внимание “, уточни ректорът на Бургаския свободен университет.
" Икономистът приказва " с проф. доктор Милен Балтов чуйте в звуковия файл:
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ