Акулите тръгват на лов по пълнолуние
Пълнолунието мистериозно въздейства върху живата и неживата природа, даже на акулите надълбоко под водата. Проучвания, траяли 50 години, демонстрират, че акулите нападат хората няколко пъти по-често по време на пълнолуние, в сравнение с в други моменти, само че учените не са сигурни дали това се дължи на нашия сателит. Може би е отговорен индивидът.
Американски учени са провели извънредно проучване, установявайки връзка сред лунните етапи и държанието на акулите. Лунните етапи, приливи и отливи засягат доста животни, в това число акулите, само че преди този момент са изследвани единствено модели на тяхното придвижване.
Експертите анализирали голямо количество данни: отчети за офанзиви на акули за 55-годишен интервал, от 1960 до 2015 година Тази статистика се съхранява във Музея по естествена история на Флорида. Възможността да се преброят офанзивите на акули по света през десетилетията е разкрила ясна връзка сред лунните етапи и нападенията на акулите. Оказало се, че броят на нападенията се усилва по време на пълнолуние.
Точната причина за това държание не е ясна. Акулите не се нуждаят от спомагателна светлина през нощта и също така те нормално нападат хората денем. Но цялостната луна въздейства на приливите и отливите и електромагнитните полета. Може би това трансформира тактиката на хищните риби.
Обобщавайки резултатите от проучването, учените споделят, че този въпрос изисква в допълнение изследване. Все отново откривателите са открили една причинност. Пълнолунието е най-хубавото време за сърфиране. Броят на искащите да заловен вълна в този миг нараства експоненциално, заради което се записват доста по-голям брой набези на акули. Хората сами навлизат в обсега на животните и получават нападателен отговор.
Всяка година акулите правят стотици офанзиви против хора, а в към 10 случая убиват жертвите си. В момента учените познават повече от 360 типа подводни хищници, измежду които има както дребни и беззащитни, по този начин и големи човекоядни акули. За тях към този момент са направени огромен брой филми. Но толкоз ли са страшни, колкото ги демонстрират във филмите?
Въпреки огромното многообразие единствено 10 типа акули се смятат за в действителност рискови за хората. Учените са разкрили, че всички те произлизат от еднакъв предшественик, живял на Земята преди към 165 милиона години. Прародителят на актуалните убийци не е бил толкоз заплашителен, колкото може да се допусна в началото - дължината на античната акула Palaeocchararias stromeri не е надвишавала един метър и се е хранила извънредно с дребни риби. Нейните потомци са доста по-страшни и рискови.
Сива рифова акула
Този тип акула се среща най-вече в Индийския и Тихия океан. Те избират чиста вода и постоянно се срещат покрай коралови рифове и подводни скали. В допълнение към обстоятелството, че могат да изплашат с вцепеняващ взор, те са доста огромни - дължината на рифовата акула доближава два метра. Въпреки това те рядко атакуват хора. Акулите демонстрират експанзия единствено когато са предизвикани, а при спокойни условия елементарно доплуват до водолазите и се оставят да бъдат хранени от ръцете им
Лимонова акула
Този тип акули нормално живее в плитки заливи - елементи от морета, отделени от открити водите от скали, които ги защищават от вятър и талази. Дължината на възрастните е към 3 метра, а масата им доближава 180 кг. Обикновено тези акули ловуват единствено през нощта и се хранят основно с риба и мекотели. Поради огромния си размер те се смятат за евентуално рискови за човешкия живот. Все още обаче в историята не са регистрирани съдбовни офанзиви. Известен е случай, когато лимонена акула е нападнала водолаз с камера GoPro - за благополучие индивидът не е потърпевш, което не може да се каже за записващото съоръжение.
Синя акула
Сините акули се смятат за най-разпространени на Земята - можете да ги срещнете както в открития океан, по този начин и по крайбрежията на разнообразни страни. Дължината на тялото им доближава четири метра, а тежестта - 400 кг. Този тип акули на практика няма врагове, като се изключи хората, които ги хващат както за развлечение, по този начин и за храна. Разбира се, заради тази омраза хората постоянно стават техни жертви. Например през 2011 година са регистрирани 34 офанзиви на сини акули, вследствие на които са починали 8 души. През 2017 година жертвите са били още повече - край крайбрежията на Средиземно море тези хищници са раздрали над 30 души.
Пясъчна акула
Този тип акула също е необятно публикуван и се среща в съвсем всички топли морета. Тя избира да живее покрай брега и прекарва по-голямата част от времето си на дъното, хранейки се с дребни риби, скатове и други водни жители. Прави усещане, че пясъчните акули са единствените хищници от своя тип, които могат да гълтам въздух, с цел да плуват по-лесно по водната повърхнина. Статистиката споделя, че от 1990 до 2011 година пясъчни акули са нападнали хора цели 30 пъти - един човек не е могъл да бъде избавен и е умрял. Въпреки това притежателите на океанариуми към момента считат пясъчните акули за релативно безвредни същества и ги слагат в големи аквариуми, позволявайки на посетителите да плуват до тях.
Акула чук
Тези акули, които живеят в топли и умерени води, са в действителност големи - дължината на тялото на някои човеци доближава шест метра. Както подсказва името, тези хищници имат доста необикновена форма на главата, която наподобява на чук. Подобно на типовете, разказани нагоре, тези подводни " чукове " се хранят главно с риба, само че има случаи, когато даже са изяждали своите родственици. През 2011 година биолозите са записали 34 офанзиви на хора от акули чук, като едно от тях е било съдбовно. Всъщност толкоз дребен брой смъртни случаи е доста неочакван – при нахлуване те се държат извънредно внезапно и нападателно, а със мощните си зъби могат безусловно да раздерат хората.
Дългокрила акула
Тези хищници живеят във всички океани, само че избират места с най-топлата вода. Обикновено се хранят с риба, само че методът им на хранене на водния живот е доста необикновен - те отварят необятно устата си и бързо плуват към рибните пасажи, тъй че сами да влязат в голямата уста. Допреди няколко десетилетия дългокрилите акули са наричани морски кучета, тъй като постоянно преследват кораби. Легендарният откривател Жак-Ив Кусто ги назовава най-опасните акули в света. Най-известното нахлуване на дългокрили акули е осъществено по време на Втората международна война - тогава параходът „ Нова Скотия “ потъва край крайбрежията на Южна Африка с 1000 пасажери, като множеството от тях са раздрани на части точно от този тип акули.
Акула мако
Този тип акули, които живеят в умерените и тропическите морета, плашат не толкоз с 4-метровото си тяло, колкото с пъргавината си. Известно е, че скоростта на акулата мако доближава 74 километра в час. Освен това тя може да скочи на 6 метра над водата - ужасно е да си представим какъв брой грубо може да убие човек, който седи безшумно в лодка. В историята са записани към 20 такива случая, само че за благополучие са потърпевши единствено плавателни средства.
Обикновено този тип акула ловува покрай брега и от време на време яде риба, уловена в риболовние мрежи. От 1980 до 2010 година са регистрирани 42 набези против хора, три от които са с съдбовен излаз. Обикновено офанзивата се прави от долу нагоре - хищникът мигновено отхапва парче от плътта на жертвата. От получената рана човек може да почине.
Тигрова акула
Този тип акула също е извънредно публикувана и можете да я срещнете съвсем на всички места. Дължината на тигровите акули от време на време надвишава 5 метра и те са на практика всеядни - с изключение на остатъци от риби, птици и костенурки, от време на време в стомасите им се намират неядливи предмети. Те могат да ядат всичко това с помощта на голямата си уста с развита мускулатура.
Има доста случаи в историята, когато човешки тела са били откривани в тигрови акули. Например през 1937 година един от тези хищници нападнал две момчета и след това бил погубен, а телата на децата били открити в стомаха му. До 2011 година учените са записали 169 набези на тигрови акули над хора, като 29 от тях са били съдбовни. На Хаваите има приблизително 3-4 офанзиви годишно.
Бяла акула
Този тип акули се смята за един от най-опасните и упорити, само че в това време е на ръба на цялостно изгубване - сега биолозите знаят за съществуването единствено на 3500 индивида. Срещат се в открити води и крайбрежни зони на съвсем всички океани на планетата и с маса над 1900 кг доближават 6 метра дължина.
В класическия филм на ужасите „ Челюсти “ този съответен тип акула е изобразен като свиреп човекоядец. Всичко това не е инцидентно, тъй като от 1990 до 2011 година биолозите са записали към 139 случая на набези на бели акули върху хора, като 29 от тях са били съдбовни. При всичко това най-често хората съумяват да избягат след първата офанзива, само че след най-силните ухапвания въпреки всичко рискуват да останат инвалиди.
Бича акула В Темза се завърнаха акулите
До скоро Темза беше толкоз нечиста, че на процедура бе биологично мъртва. Благодарение на напъните по съживяването й в този момент реката се е...
Прочети повече
Ако бялата акула е основният антагонист на кино лентата „ Челюсти “, то бичата акула е идейният подстрекател на кино лентата. Размерът на тялото ѝ може да доближи четири метра и това не ѝ пречи да плуват в реки, където елементарно може да се храни с хора.
Най-известният случай на набези на бичи акули върху хора се е случил през 1916 година на брега на американския щат Ню Джърси. При поредност от офанзиви на акули са починали четирима души, а един е бил ранен. Смята се, че офанзивите са осъществени заради обстоятелството, че сред 1 и 12 юли във водата са плували прекалено много хора, а хищните риби са ги надушили.
След като прочетохте статистиката на офанзивите, може да ви се стори, че акулите не са толкоз рискови хищници. По принцип сте прави – учените считат, че рискът да станеш жертва на акула е извънредно невисок. Например в Съединените щати доста повече хора умират от мълнии, в сравнение с от офанзиви на акули. Освен това за множеството от тях хората не са изключително мечтана храна и с цел да атакуван, би трябвало добре да се ядосат.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Американски учени са провели извънредно проучване, установявайки връзка сред лунните етапи и държанието на акулите. Лунните етапи, приливи и отливи засягат доста животни, в това число акулите, само че преди този момент са изследвани единствено модели на тяхното придвижване.
Експертите анализирали голямо количество данни: отчети за офанзиви на акули за 55-годишен интервал, от 1960 до 2015 година Тази статистика се съхранява във Музея по естествена история на Флорида. Възможността да се преброят офанзивите на акули по света през десетилетията е разкрила ясна връзка сред лунните етапи и нападенията на акулите. Оказало се, че броят на нападенията се усилва по време на пълнолуние.
Точната причина за това държание не е ясна. Акулите не се нуждаят от спомагателна светлина през нощта и също така те нормално нападат хората денем. Но цялостната луна въздейства на приливите и отливите и електромагнитните полета. Може би това трансформира тактиката на хищните риби.
Обобщавайки резултатите от проучването, учените споделят, че този въпрос изисква в допълнение изследване. Все отново откривателите са открили една причинност. Пълнолунието е най-хубавото време за сърфиране. Броят на искащите да заловен вълна в този миг нараства експоненциално, заради което се записват доста по-голям брой набези на акули. Хората сами навлизат в обсега на животните и получават нападателен отговор.
Всяка година акулите правят стотици офанзиви против хора, а в към 10 случая убиват жертвите си. В момента учените познават повече от 360 типа подводни хищници, измежду които има както дребни и беззащитни, по този начин и големи човекоядни акули. За тях към този момент са направени огромен брой филми. Но толкоз ли са страшни, колкото ги демонстрират във филмите?
Въпреки огромното многообразие единствено 10 типа акули се смятат за в действителност рискови за хората. Учените са разкрили, че всички те произлизат от еднакъв предшественик, живял на Земята преди към 165 милиона години. Прародителят на актуалните убийци не е бил толкоз заплашителен, колкото може да се допусна в началото - дължината на античната акула Palaeocchararias stromeri не е надвишавала един метър и се е хранила извънредно с дребни риби. Нейните потомци са доста по-страшни и рискови.
Сива рифова акула
Този тип акула се среща най-вече в Индийския и Тихия океан. Те избират чиста вода и постоянно се срещат покрай коралови рифове и подводни скали. В допълнение към обстоятелството, че могат да изплашат с вцепеняващ взор, те са доста огромни - дължината на рифовата акула доближава два метра. Въпреки това те рядко атакуват хора. Акулите демонстрират експанзия единствено когато са предизвикани, а при спокойни условия елементарно доплуват до водолазите и се оставят да бъдат хранени от ръцете им
Лимонова акула
Този тип акули нормално живее в плитки заливи - елементи от морета, отделени от открити водите от скали, които ги защищават от вятър и талази. Дължината на възрастните е към 3 метра, а масата им доближава 180 кг. Обикновено тези акули ловуват единствено през нощта и се хранят основно с риба и мекотели. Поради огромния си размер те се смятат за евентуално рискови за човешкия живот. Все още обаче в историята не са регистрирани съдбовни офанзиви. Известен е случай, когато лимонена акула е нападнала водолаз с камера GoPro - за благополучие индивидът не е потърпевш, което не може да се каже за записващото съоръжение.
Синя акула
Сините акули се смятат за най-разпространени на Земята - можете да ги срещнете както в открития океан, по този начин и по крайбрежията на разнообразни страни. Дължината на тялото им доближава четири метра, а тежестта - 400 кг. Този тип акули на практика няма врагове, като се изключи хората, които ги хващат както за развлечение, по този начин и за храна. Разбира се, заради тази омраза хората постоянно стават техни жертви. Например през 2011 година са регистрирани 34 офанзиви на сини акули, вследствие на които са починали 8 души. През 2017 година жертвите са били още повече - край крайбрежията на Средиземно море тези хищници са раздрали над 30 души.
Пясъчна акула
Този тип акула също е необятно публикуван и се среща в съвсем всички топли морета. Тя избира да живее покрай брега и прекарва по-голямата част от времето си на дъното, хранейки се с дребни риби, скатове и други водни жители. Прави усещане, че пясъчните акули са единствените хищници от своя тип, които могат да гълтам въздух, с цел да плуват по-лесно по водната повърхнина. Статистиката споделя, че от 1990 до 2011 година пясъчни акули са нападнали хора цели 30 пъти - един човек не е могъл да бъде избавен и е умрял. Въпреки това притежателите на океанариуми към момента считат пясъчните акули за релативно безвредни същества и ги слагат в големи аквариуми, позволявайки на посетителите да плуват до тях.
Акула чук
Тези акули, които живеят в топли и умерени води, са в действителност големи - дължината на тялото на някои човеци доближава шест метра. Както подсказва името, тези хищници имат доста необикновена форма на главата, която наподобява на чук. Подобно на типовете, разказани нагоре, тези подводни " чукове " се хранят главно с риба, само че има случаи, когато даже са изяждали своите родственици. През 2011 година биолозите са записали 34 офанзиви на хора от акули чук, като едно от тях е било съдбовно. Всъщност толкоз дребен брой смъртни случаи е доста неочакван – при нахлуване те се държат извънредно внезапно и нападателно, а със мощните си зъби могат безусловно да раздерат хората.
Дългокрила акула
Тези хищници живеят във всички океани, само че избират места с най-топлата вода. Обикновено се хранят с риба, само че методът им на хранене на водния живот е доста необикновен - те отварят необятно устата си и бързо плуват към рибните пасажи, тъй че сами да влязат в голямата уста. Допреди няколко десетилетия дългокрилите акули са наричани морски кучета, тъй като постоянно преследват кораби. Легендарният откривател Жак-Ив Кусто ги назовава най-опасните акули в света. Най-известното нахлуване на дългокрили акули е осъществено по време на Втората международна война - тогава параходът „ Нова Скотия “ потъва край крайбрежията на Южна Африка с 1000 пасажери, като множеството от тях са раздрани на части точно от този тип акули.
Акула мако
Този тип акули, които живеят в умерените и тропическите морета, плашат не толкоз с 4-метровото си тяло, колкото с пъргавината си. Известно е, че скоростта на акулата мако доближава 74 километра в час. Освен това тя може да скочи на 6 метра над водата - ужасно е да си представим какъв брой грубо може да убие човек, който седи безшумно в лодка. В историята са записани към 20 такива случая, само че за благополучие са потърпевши единствено плавателни средства.
Обикновено този тип акула ловува покрай брега и от време на време яде риба, уловена в риболовние мрежи. От 1980 до 2010 година са регистрирани 42 набези против хора, три от които са с съдбовен излаз. Обикновено офанзивата се прави от долу нагоре - хищникът мигновено отхапва парче от плътта на жертвата. От получената рана човек може да почине.
Тигрова акула
Този тип акула също е извънредно публикувана и можете да я срещнете съвсем на всички места. Дължината на тигровите акули от време на време надвишава 5 метра и те са на практика всеядни - с изключение на остатъци от риби, птици и костенурки, от време на време в стомасите им се намират неядливи предмети. Те могат да ядат всичко това с помощта на голямата си уста с развита мускулатура.
Има доста случаи в историята, когато човешки тела са били откривани в тигрови акули. Например през 1937 година един от тези хищници нападнал две момчета и след това бил погубен, а телата на децата били открити в стомаха му. До 2011 година учените са записали 169 набези на тигрови акули над хора, като 29 от тях са били съдбовни. На Хаваите има приблизително 3-4 офанзиви годишно.
Бяла акула
Този тип акули се смята за един от най-опасните и упорити, само че в това време е на ръба на цялостно изгубване - сега биолозите знаят за съществуването единствено на 3500 индивида. Срещат се в открити води и крайбрежни зони на съвсем всички океани на планетата и с маса над 1900 кг доближават 6 метра дължина.
В класическия филм на ужасите „ Челюсти “ този съответен тип акула е изобразен като свиреп човекоядец. Всичко това не е инцидентно, тъй като от 1990 до 2011 година биолозите са записали към 139 случая на набези на бели акули върху хора, като 29 от тях са били съдбовни. При всичко това най-често хората съумяват да избягат след първата офанзива, само че след най-силните ухапвания въпреки всичко рискуват да останат инвалиди.
Бича акула В Темза се завърнаха акулите
До скоро Темза беше толкоз нечиста, че на процедура бе биологично мъртва. Благодарение на напъните по съживяването й в този момент реката се е...
Прочети повече
Ако бялата акула е основният антагонист на кино лентата „ Челюсти “, то бичата акула е идейният подстрекател на кино лентата. Размерът на тялото ѝ може да доближи четири метра и това не ѝ пречи да плуват в реки, където елементарно може да се храни с хора.
Най-известният случай на набези на бичи акули върху хора се е случил през 1916 година на брега на американския щат Ню Джърси. При поредност от офанзиви на акули са починали четирима души, а един е бил ранен. Смята се, че офанзивите са осъществени заради обстоятелството, че сред 1 и 12 юли във водата са плували прекалено много хора, а хищните риби са ги надушили.
След като прочетохте статистиката на офанзивите, може да ви се стори, че акулите не са толкоз рискови хищници. По принцип сте прави – учените считат, че рискът да станеш жертва на акула е извънредно невисок. Например в Съединените щати доста повече хора умират от мълнии, в сравнение с от офанзиви на акули. Освен това за множеството от тях хората не са изключително мечтана храна и с цел да атакуван, би трябвало добре да се ядосат.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ