Пълно падение е България! Току-що се върнах от Будапеща. Няма

Пълно проваляне е България! Току-що се върнах от Будапеща. Няма непознати вериги. Няма молове. Има маджарски магазини за облекла и храна. Няма да се продават цигари във всеки хранителен магазин. Няма лафки денонощни и никакви сходни павилиони за цигари. Има доста малко магазини за алкохол и цигари единствено за тази цел. Няма хулигани и мутри. Два дни търсих да си купя цигари и не открих магазин. Не видях девойки с ботокс. Не видях съвременни като нашите плеймейтки.

Не видях разрушена постройка и отпадъци. Не видях цигански каруци и учебни заведения красиви. Никога не са си сменяли валутата, което е мъчно за нас да ги считаме с хилядни. Никой не ни излъга с пари. На светлинни години е от мръсна и разрушена София. Никой не приказва за корупция. Горди са с президента си.В самолета за връщане към Испания нямаше унгарци. Само екскурзианти като нас. Това значи, че не имигрират. В България е единствено кич от простаци по малките екрани и мутри по улиците. Много сме жалки… това споделям и завършвам! Едно се запитвам. Как можахме да стигнем дотук?
Снежка Димитрова, Facebook

Има хора и на друго мнение обаче.
„ Всички недоумяваха, че се връщам в България “
В България се живее все по-добре. И от ден на ден високо квалифицирани млади българи вземат решение да се завърнат в страната. Тези констатации откриваме в две немскоезични изявления, съобщи Дойче Веле. Тук Ви предлагаме цитати от тях:
Кореспондентът на немската социална радио-телевизионна мрежа ARD Сръджан Говедарица написа следното в своя репортаж във връзка българското европредседателство: „ Откакто влезе в Европейски Съюз, България съумя да реализира прогрес по съвсем всички стопански индикатори.

До 2015 година страната получи от Европейски Съюз над 12 милиарда евро, означи икономически растеж от 9 %, а за този интервал брутният й вътрешен артикул се удвои. (…) Страната обаче има да извърви още дълъг път. България е считана за най-бедната страна в Европейски Съюз и фактически заема последните места по разнообразни индикатори. Освен това, дружно с Румъния, към момента се намира под наблюдението на Еврокомисията. Основните проблеми са проведената престъпност, корупцията, дефицитите в правосъдната система. Те пречат на вложенията, а по този метод забавят и икономическия напредък “.

„ София вместо Силициевата котловина “

В своята преписка Сръджан Говедарица дава и оптимистичен образец – създателят ни среща с двама млади българи, завърнали се от чужбина, с цел да работят в родината си. Същата тематика участва и в просторен репортаж на швейцарския „ Нойе Цюрхер Цайтунг ”, озаглавен „ София вместо Силициевата котловина “. В него апропо четем:

„ Родителите на Мариела Станулова имали съществени подозрения в здравия разсъдък на щерка си. След като приключила Лондонското учебно заведение по стопанска система (LSE) и елитния американски университет Принстън, тя почнала работа като капиталов банкер. По всичко изглеждало, че ѝ следва кариера в самото лоно на международната стопанска система. Вместо това обаче Станулова се върнала в София – скромната столица на най-бедната страна в Европейски Съюз. „ Всички недоумяваха “, спомня си Станулова. То е все едно надарена оперна певица да обърне тил на нюйоркската „ Метрополитън Опера “ и да отиде в някой недодялан спектакъл.

Станулова, която мисли и приказва бързо, не позволила някой да я разубеди. За разлика от своите родители и познати, тя не счита, че завръщането ѝ е стъпка обратно в професионален проект. Постъпила на работа в една интернационална консултантска компания, след което се трансферирала в съветска капиталова банка. На 26-годишна възраст подготвила договорката за продажбата на първокласен хотел в София. „ В Америка един младши сътрудник в никакъв случай не би получил сходна задача “, споделя амбициозната вишистка и споделя, че се отказала от живота си в чужбина поради една връзка. Но за решението ѝ имало и чисто стопански аргументи. Финансовият и IT-секторът в България процъфтяват, заради което там заплатите бързо порастват. А и разноските за живот са относително ниски – както за жилище, по този начин и за всекидневни потребности. Освен това фамилната мрежа поема грижата за децата, която на запад коства значително пари.

Красен Станчев, професор по стопанска система в Софийския университет, също споделя за завърнали се в страната младежи, които откриват, че в последна сметка в България са доста по-платежоспособни, в сравнение с в Лондон да вземем за пример: „ Реалните доходи на едно домакинство се покачват, а това стимулира някои добре образовани трудови мигранти да се завърнат в страната “, споделя Станчев.

„ Нетната емиграция спада “

За миграционните придвижвания има единствено приблизителни оценки. Според данните на държавната Агенция за българите в чужбина, близо 3 милиона души – квалифицирани или неквалифицирани – работят отвън страната. Но тази численост би трябвало да са възприема с нерешителност. Националистическите кръгове в администрацията клонели към пресиления, настояват самостоятелни наблюдаващи. В сметката били включвани да вземем за пример и представители на българските малцинства в други страни. Икономистът и специалист по миграцията Красен Станчев счита, че трудовите мигранти са към милион – т.е., една седма от българското население. „ Това приключване на мозъци, което е доста мъчително за тукашната стопанска система, продължава, само че чистата емиграция спада, тъй като хората започнаха да се връщат “, обобщава Станчев.

Вятърът явно е сменил посоката си – това вижда и младата банкерка Мариела Станулова. Тя е измежду създателите на мрежата „ Тук-Там “, която събира млади българи и българки, планиращи да се завърнат в страната. „ Тук-Там “ провеждат и трудова борса под мотото „ Кариера в България – за какво не? “, ползата към която е голям. През 2017 година в нея са взели участие повече от 1 500 търсещи работа и над 100 компании – три пъти повече, в сравнение с през 2008. За присъединяване се записали даже IT-специалисти, които обмисляли дали да не изоставен Силициевата котловина, с цел да се върнат в София. Повечето искащи да се завърнат в България са на възраст сред 22 и 26 години “, четем в публикацията на Марко Кауфман Босарт, оповестена на страниците на „ Нойе Цюрхер Цайтунг “.

Инфо: Дойче Веле