Мисионерка на любовта
Пълният текст е оповестен в бр.9/2016 година на Списание 8
На ул. „ Цар Самуил “ в София монахини, облечени в бяло сари със наследник кант, стоят неподвижно на колене, вперили взор към Иисус, и се молят. Като порцеланови икони са – наподобяват толкоз слаби и нежни... Но единствено на пръв взор. Нито една от тях не помръдва с часове, макар че от дългата работа краката изтръпват, а болката става нетърпима. Но вместо да се оплакват, те пеят с наслада във прослава на Иисус. Песента им разцъфва в аскетичната стая с разпятието, до което написа I thirst - „ Жаден съм “. Този надпис във всеки параклис на „ Мисионери на любовта “ показва същината на делото им - възхвала на Спасителя и облекчаване на потребностите на най-страдащите. В очакване на светото причестяване всяка от сестрите на Майка Тереза изрича своята гореща молба: нито една от тях не пожелава нищо за себе си. Молят се с жар за другите - бездомните деца, унижаваните дами, бедните, болните...
Пред екипа на Списание 8 сестрите не пожелаха да опишат елементи за работата си, с цел да не нарушат тайнството на един живот отвън светското. Хората от квартала обаче описват по какъв начин монахините оставят пари в една от околните бакалии, с които бедните си купуват съществени хранителни артикули. Обясняват още, че приземният етаж от жълтата им къща постоянно подслонява бездомници. Седейки паралелно до тях, усещаме твърдия под, а свитите ни нозе стартират да припукват. Необозримо се пречупват и брътвежите на всекидневието, отшумявайки надалеч. Светът се разтваря в обич и добрина.
Майка Тереза за мнозина е светица още приживе, въпреки формалната ù канонизация да стана факт преди дни - на 4 септември, в Рим. Това събитие пристигна в миг на опълчване сред атеизъм и религия, а и сред религия и религия и е още един мотив да си напомним историята на тази мисионерка на любовта. Винаги настоящо звучи нейният лозунг: „ Нещо красиво за Бог “. А също и апелът ù от 1991 година, когато, в разгара на една друга война в намерено писмо до президентите на Съединени американски щати и Ирак Джордж Буш и Саддам Хюсеин тя написа: „ Тази война не ще може да оправдае страданията, болката и загубата на животи, които вашите оръжия ще причинят. “
Гонджа от Скопие
Майка Тереза се ражда на 26 август 1910 година в албанско семейство в Скопие с името Гонджа Агнес Бояджиу. За времето преди да одобри монашеския живот, тя съвсем не приказва. Независимо че не учи в католическо учебно заведение, Гонджа израства в набожна среда и ревностна във вярата енорийска общественост.
Едва 12-годишна открива своето предопределение – да служи на бедните. Вдъхновена от братята йезуити, изпратени в Калкута, 6 години по-късно взема решение да стане мисионерка в далечния Бенгал. На 18 Бояджиу прави първата си жертва – разделя се с дома, с цел да замине за Ирландия, където се причислява към сестрите от ордена на „ Лорето “ и учи интензивно британски. Приела към този момент името на св. Тереза от Лизио – неин патрон и образец, младата сестра потегля към мечтаната Индия.
След петседмично пътешестване идва в Калкута. Тереза дава обет за живот в непорочие, последван от посвещаване в дейностите към ордена и междинното девическо учебно заведение „ Сейнт Мери “. Девет години по-късно идва стадият за полагане на така наречен безконечни клетви, с които сестрите се вричат дефинитивно на Бог и одобряват званието „ майка “. През 1944 година Майка Тереза става шеф на гимназията, в която преподава география, хинди, бенгали и хигиена, поверен ù е също по този начин един от филиалите на „ Лорето “ - „ Дъщерите на св. Анна “, на който става настоятелка. Още тогава Тереза изпъква с управителни качества, непримиримост и неизчерпаема сила.
Да не откажа нищо
През април 1942 година 32-годишната Майка Тереза поставя частен обет, чието нарушаване е еднакво на смъртен грях. Крайната жертвоготовност в името на Отца носи името „ Да не Му откажа нищо “. Обещание, което става мотор и цел в живота на бъдещата мисионерка на любовта. В силата му е отразена и албанската традиция, съгласно която дадената дума на достойнството, или „ беса “, е знак на безусловна честност, обвързваща клетва с цената на живота.
Тази дълго защитавана от останалите сестри загадка стимулира всяко нейно деяние оттук насетне, а след време ще бъде превърната и във верую на почитателите ù: „ Нямаме право да отхвърляме живота си на другите, в които срещаме Христос “. На Тереза ù следва най-голямата жертва, напускането на манастира, с цел да стане едно цяло с изстрадалия народ. Защото, с цел да помогне, тя би трябвало да припознае болката, самотата и бедността на изоставените деца и заболели. Вече това, което прави към ордена на сестрите от „ Лорето “, не е задоволително, с цел да утоли „ жаждата на Иисус “, онази, която Божият наследник е изразил на кръста - метафора на потребността от обич.
Ужаси в Калкута
Картината в Калкута става все по-страшна с въвличането на Индия във Втората международна война. Следват дни на ненавист, гладът лишава живота на милиони, като че ли самата гибел се разхожда из окървавените улици. Тогава настава вторият преломен миг в живота на монахинята. Във влака за Дарджилинг на 10 септември 1946 година Майка Тереза получава „ апел в апела “, както го разказва пред духовния си ментор отец Селест ван Ексем, съпроводен от три видения. Тя чува Иисус, който ù споделя: „ Ела, бъди Моята светлина! “, и вижда огромна навалица, молеща за избавление. Разкрива ù се обликът на Дева Мария, която паралелно до нея мълви: „ Грижи се за тях - те са мои. Научи ги да споделят фамилната броеница. “ Събраното голям брой, към този момент обгърнато в мрачевина, продължава да зове и тогава Христос от кръста проговаря: „ Ще ми откажеш ли да направиш това за мене - да се погрижиш за тях, да ги доведеш при мене? “.
Този вторник, уважаван след това като ден на вдъхновението, слага началото на задачата на Майка Тереза - „ Мисионери на любовта “. Гласът, както го назовава, продължава да я наставлява доникъде на идната година, разкривайки задачата на конгрегацията, която Тереза ще основе.
Цената обаче е доста висока – тя би трябвало да се раздели със сестрите от ордена, към който служи цели 20 години. И да убеди църквата, че зовът на Бог е същински и би трябвало да бъде последван. Майка Тереза споделя изцяло искрено паниките и проектите си със своя изповедник отец Ван Ексем.
Първоначално той е стъписан и ù предлага да изчака, да не помни за апела, само че с времето схваща, че всяка казана от Тереза дума е истина, а гласът, който ù приказва, е самият Бог. Ван Ексем дава позволение на Тереза да се обърне към архиепископа на Калкута. Дългите диалози и честите писма с отеца обаче са сметнати от общността за несъответствуващи и монахинята е изпратена в Асансол. Но в последна сметка архиепископът получава всички отговори, дава благословия и отнася въпроса є към настоятелките от „ Лорето “ и към Светия трон. Цели две години Майка Тереза смирено и търпеливо чака окончателния отговор. Това време ù се коства цяла безкрайност, тъй като делото на живота ù я зове! Бог я зове. Последната дума има самият папа Пий XII и той взема решение да ù се довери.
Свободна монахиня
Така на 17 август 1948 година Майка Тереза стартира пътя си на свободна монахиня. Изпълнявайки заръката на Иисус, облечена в бяло сари със наследник кант и кръст на рамо, Светицата от Калкута начева делото на „ Мисионери на любовта “. За да оказва помощ на болните, първата спирка на Майка Тереза е болничното заведение „ Свето семейство “ в Патна, където прекарва 3 месеца, усвоявайки главните познания и умения като здравна сестра. После се връща в Калкута, „ измежду най-бедните, болните, умиращите и дребните деца от улиците “. Сама и с 5 рупии в джоба, подготвена да се отъждестви изцяло с тези, на които ще служи, скита в търсене на дом.
След редица премеждия намира заслон на третия етаж от къщата на братя Гомес. Малкото пространство обитава и ордена „ Мисионери на любовта “, до момента в който броят на сестрите разрешава това. Още през декемврисъщата година получава утвърждение да отвори учебно заведение в един от мизерните квартали, където образова децата на писмеността и главните хигиенични привички. Сякаш с интервенция на провидението всичко се подрежда. Появява се първата ù последователка - Агнес, а до деня на учредителния указ сестрите са към този момент 12. Общността приема епархиален статут през 1950 година и единствено след 15 година този млад медал става епископален, т.е. - непосредствено зависещ на папата.
Дейността на „ Мисионери на любовта “ се разраства стремително, обединявайки доброволци от разнообразни религии, култури и обществени прослойки. Само в Калкута са открити 52 центъра, един по един следват още доста градове в Индия, в които е донесена светлината на вярата. През март 1963 година е основан и първият мъжки клон на ордена.
Да обичат със сърцето си
Конгрегацията, която Майка Тереза основава, не е като останалите: „ Това, което за другите ордени е положително, за нас не е задоволително. Ние би трябвало да утолим жаждата на един безконечен Бог, обречен на смърт от обич “, споделя тя. Към присъщите и за други общности клетви е добавен още един - за самоотвержена работа към най-бедните. Аскети не в пустинята или зад високите манастирски врати, а при шума и мръсотията на светското, монахините заживяват на ул. „ Лоуър Съркюлър Роуд “. „ Мъртви за краткотрайните богатства “, от 4,30 сутринта до 21 ч вечерта с францисканска аскетичност и бенедиктинско усърдие те отдават себе си на това „ да служат с ръцете си и да обичат със сърцето си “.
След ранната молитва сестрите потеглят на своята задача при сираците, на които преподават, измежду болните в техните домове, при просяците и умиращите. В търсене, както Христос е наредил, обикалят, с цел да отговорят на материалните и духовните потребности на страдащите. През 1952 година по молба на Майка Тереза градските управляващи в Калкута дават на ордена някогашен храм на богинята Кали, където да бъдат приютени гаснещи в мизерията на Калкута бездомници. В „ Нирмал Хридей “, станал прочут като „ Дом на умиращите “, сакати и неизлечимо заболели получават здравна грижа, но най-много - нежността и вниманието на доброволци и монахини. „ Има медикаменти за всевъзможни заболявания. Но в случай че няма грижовни ръце и любящо сърце до теб, възприятието, че никой не те желае, това извънредно заболяване, няма по какъв начин да бъде излекувано. “
При визитата си в Индия папа Павел VI подарява на Майка Тереза церемониалната си бяла кола. Скоро по-късно тя провежда лотария, огромната премия от която е автомобилът. Така събира задоволително средства, с цел да основе колонията за прокажени„ Шанти Нагар “.
От Танзания до Шри Ланка
Поредната стъпка в пътя на Майка Тереза е излизането ù от Индия през 1960 година и навлизането в публичното пространство. Първият център в чужбина, открит от нея, е във Венецуела, следват Шри Ланка, Танзания и редица задачи из целия свят. През идващите години Майка Тереза се озовава измежду бомбите в Бейрут, руините на Багдад, при туземците в Австралия и болните от СПИН в Африка. Създават се филиали на братството из цяла Европа, Съединени американски щати, в това число и в някогашните социалистически страни. В България орденът работи в София, Варна и Бургас.
Разширяването на активността на ордена притегля вниманието на медиите. Журналистът, поради който светът научава за Майка Тереза, е британецът Малкълм Мъгъридж, който прави телевизионно предаване с нея, документалния филм „ Нещо красиво за Бог “ през 1969 година и едноименната книга (1971 г.). Ето по какъв начин Малкълм си спомня първото изявление с Майка Тереза: „ Тя влезе и времето спря. “ Журналистът е обаян от магнетизма на дребната жена, която зове за повече обич и съчувствие. Поради операторски неточности продуцентите желаят да смъкват изявлението с Майка Тереза, само че въпреки всичко го пускат.
То жъне невиждан триумф: стартират да валят зрителски писма, да звънят телефони и да се изпращат дарения за ордена на Майка Тереза - събират 20 000 лири. Малкълм схваща, че този диалог с монахинята няма да е последният. Събира екип и отпътува при нея в Калкута. А това, което той и камерата му ще запечатат там, ще промени живота му и този на феновете вечно. „ За мен Майка Тереза е любовта в деяние “, споделя Мъгъридж. Сблъсъкът му на човек, част от европейската цивилизация, с избора на блажената да живее в мизерията, го поразява: „ Аз избягах и гледах да не се приближавам до този пъкъл. “ Тази невероятна монахиня прави своя апостолат не при смиреното паство, а в копторите. Прибира проядени от плъхове и червеи прокажени, деца, изхвърлени в кофи за отпадък, с цел да се отнесе не с жалост и празно състрадание, а с уважението и предаността си…
Пълният текст е оповестен в бр.9/2016 година на Списание 8
Купи броя от тук
На ул. „ Цар Самуил “ в София монахини, облечени в бяло сари със наследник кант, стоят неподвижно на колене, вперили взор към Иисус, и се молят. Като порцеланови икони са – наподобяват толкоз слаби и нежни... Но единствено на пръв взор. Нито една от тях не помръдва с часове, макар че от дългата работа краката изтръпват, а болката става нетърпима. Но вместо да се оплакват, те пеят с наслада във прослава на Иисус. Песента им разцъфва в аскетичната стая с разпятието, до което написа I thirst - „ Жаден съм “. Този надпис във всеки параклис на „ Мисионери на любовта “ показва същината на делото им - възхвала на Спасителя и облекчаване на потребностите на най-страдащите. В очакване на светото причестяване всяка от сестрите на Майка Тереза изрича своята гореща молба: нито една от тях не пожелава нищо за себе си. Молят се с жар за другите - бездомните деца, унижаваните дами, бедните, болните...
Пред екипа на Списание 8 сестрите не пожелаха да опишат елементи за работата си, с цел да не нарушат тайнството на един живот отвън светското. Хората от квартала обаче описват по какъв начин монахините оставят пари в една от околните бакалии, с които бедните си купуват съществени хранителни артикули. Обясняват още, че приземният етаж от жълтата им къща постоянно подслонява бездомници. Седейки паралелно до тях, усещаме твърдия под, а свитите ни нозе стартират да припукват. Необозримо се пречупват и брътвежите на всекидневието, отшумявайки надалеч. Светът се разтваря в обич и добрина.
Майка Тереза за мнозина е светица още приживе, въпреки формалната ù канонизация да стана факт преди дни - на 4 септември, в Рим. Това събитие пристигна в миг на опълчване сред атеизъм и религия, а и сред религия и религия и е още един мотив да си напомним историята на тази мисионерка на любовта. Винаги настоящо звучи нейният лозунг: „ Нещо красиво за Бог “. А също и апелът ù от 1991 година, когато, в разгара на една друга война в намерено писмо до президентите на Съединени американски щати и Ирак Джордж Буш и Саддам Хюсеин тя написа: „ Тази война не ще може да оправдае страданията, болката и загубата на животи, които вашите оръжия ще причинят. “
Гонджа от Скопие
Майка Тереза се ражда на 26 август 1910 година в албанско семейство в Скопие с името Гонджа Агнес Бояджиу. За времето преди да одобри монашеския живот, тя съвсем не приказва. Независимо че не учи в католическо учебно заведение, Гонджа израства в набожна среда и ревностна във вярата енорийска общественост.
Едва 12-годишна открива своето предопределение – да служи на бедните. Вдъхновена от братята йезуити, изпратени в Калкута, 6 години по-късно взема решение да стане мисионерка в далечния Бенгал. На 18 Бояджиу прави първата си жертва – разделя се с дома, с цел да замине за Ирландия, където се причислява към сестрите от ордена на „ Лорето “ и учи интензивно британски. Приела към този момент името на св. Тереза от Лизио – неин патрон и образец, младата сестра потегля към мечтаната Индия.
След петседмично пътешестване идва в Калкута. Тереза дава обет за живот в непорочие, последван от посвещаване в дейностите към ордена и междинното девическо учебно заведение „ Сейнт Мери “. Девет години по-късно идва стадият за полагане на така наречен безконечни клетви, с които сестрите се вричат дефинитивно на Бог и одобряват званието „ майка “. През 1944 година Майка Тереза става шеф на гимназията, в която преподава география, хинди, бенгали и хигиена, поверен ù е също по този начин един от филиалите на „ Лорето “ - „ Дъщерите на св. Анна “, на който става настоятелка. Още тогава Тереза изпъква с управителни качества, непримиримост и неизчерпаема сила.
Да не откажа нищо
През април 1942 година 32-годишната Майка Тереза поставя частен обет, чието нарушаване е еднакво на смъртен грях. Крайната жертвоготовност в името на Отца носи името „ Да не Му откажа нищо “. Обещание, което става мотор и цел в живота на бъдещата мисионерка на любовта. В силата му е отразена и албанската традиция, съгласно която дадената дума на достойнството, или „ беса “, е знак на безусловна честност, обвързваща клетва с цената на живота.
Тази дълго защитавана от останалите сестри загадка стимулира всяко нейно деяние оттук насетне, а след време ще бъде превърната и във верую на почитателите ù: „ Нямаме право да отхвърляме живота си на другите, в които срещаме Христос “. На Тереза ù следва най-голямата жертва, напускането на манастира, с цел да стане едно цяло с изстрадалия народ. Защото, с цел да помогне, тя би трябвало да припознае болката, самотата и бедността на изоставените деца и заболели. Вече това, което прави към ордена на сестрите от „ Лорето “, не е задоволително, с цел да утоли „ жаждата на Иисус “, онази, която Божият наследник е изразил на кръста - метафора на потребността от обич.
Ужаси в Калкута
Картината в Калкута става все по-страшна с въвличането на Индия във Втората международна война. Следват дни на ненавист, гладът лишава живота на милиони, като че ли самата гибел се разхожда из окървавените улици. Тогава настава вторият преломен миг в живота на монахинята. Във влака за Дарджилинг на 10 септември 1946 година Майка Тереза получава „ апел в апела “, както го разказва пред духовния си ментор отец Селест ван Ексем, съпроводен от три видения. Тя чува Иисус, който ù споделя: „ Ела, бъди Моята светлина! “, и вижда огромна навалица, молеща за избавление. Разкрива ù се обликът на Дева Мария, която паралелно до нея мълви: „ Грижи се за тях - те са мои. Научи ги да споделят фамилната броеница. “ Събраното голям брой, към този момент обгърнато в мрачевина, продължава да зове и тогава Христос от кръста проговаря: „ Ще ми откажеш ли да направиш това за мене - да се погрижиш за тях, да ги доведеш при мене? “.
Този вторник, уважаван след това като ден на вдъхновението, слага началото на задачата на Майка Тереза - „ Мисионери на любовта “. Гласът, както го назовава, продължава да я наставлява доникъде на идната година, разкривайки задачата на конгрегацията, която Тереза ще основе.
Цената обаче е доста висока – тя би трябвало да се раздели със сестрите от ордена, към който служи цели 20 години. И да убеди църквата, че зовът на Бог е същински и би трябвало да бъде последван. Майка Тереза споделя изцяло искрено паниките и проектите си със своя изповедник отец Ван Ексем.
Първоначално той е стъписан и ù предлага да изчака, да не помни за апела, само че с времето схваща, че всяка казана от Тереза дума е истина, а гласът, който ù приказва, е самият Бог. Ван Ексем дава позволение на Тереза да се обърне към архиепископа на Калкута. Дългите диалози и честите писма с отеца обаче са сметнати от общността за несъответствуващи и монахинята е изпратена в Асансол. Но в последна сметка архиепископът получава всички отговори, дава благословия и отнася въпроса є към настоятелките от „ Лорето “ и към Светия трон. Цели две години Майка Тереза смирено и търпеливо чака окончателния отговор. Това време ù се коства цяла безкрайност, тъй като делото на живота ù я зове! Бог я зове. Последната дума има самият папа Пий XII и той взема решение да ù се довери.
Свободна монахиня
Така на 17 август 1948 година Майка Тереза стартира пътя си на свободна монахиня. Изпълнявайки заръката на Иисус, облечена в бяло сари със наследник кант и кръст на рамо, Светицата от Калкута начева делото на „ Мисионери на любовта “. За да оказва помощ на болните, първата спирка на Майка Тереза е болничното заведение „ Свето семейство “ в Патна, където прекарва 3 месеца, усвоявайки главните познания и умения като здравна сестра. После се връща в Калкута, „ измежду най-бедните, болните, умиращите и дребните деца от улиците “. Сама и с 5 рупии в джоба, подготвена да се отъждестви изцяло с тези, на които ще служи, скита в търсене на дом.
След редица премеждия намира заслон на третия етаж от къщата на братя Гомес. Малкото пространство обитава и ордена „ Мисионери на любовта “, до момента в който броят на сестрите разрешава това. Още през декемврисъщата година получава утвърждение да отвори учебно заведение в един от мизерните квартали, където образова децата на писмеността и главните хигиенични привички. Сякаш с интервенция на провидението всичко се подрежда. Появява се първата ù последователка - Агнес, а до деня на учредителния указ сестрите са към този момент 12. Общността приема епархиален статут през 1950 година и единствено след 15 година този млад медал става епископален, т.е. - непосредствено зависещ на папата.
Дейността на „ Мисионери на любовта “ се разраства стремително, обединявайки доброволци от разнообразни религии, култури и обществени прослойки. Само в Калкута са открити 52 центъра, един по един следват още доста градове в Индия, в които е донесена светлината на вярата. През март 1963 година е основан и първият мъжки клон на ордена.
Да обичат със сърцето си
Конгрегацията, която Майка Тереза основава, не е като останалите: „ Това, което за другите ордени е положително, за нас не е задоволително. Ние би трябвало да утолим жаждата на един безконечен Бог, обречен на смърт от обич “, споделя тя. Към присъщите и за други общности клетви е добавен още един - за самоотвержена работа към най-бедните. Аскети не в пустинята или зад високите манастирски врати, а при шума и мръсотията на светското, монахините заживяват на ул. „ Лоуър Съркюлър Роуд “. „ Мъртви за краткотрайните богатства “, от 4,30 сутринта до 21 ч вечерта с францисканска аскетичност и бенедиктинско усърдие те отдават себе си на това „ да служат с ръцете си и да обичат със сърцето си “.
След ранната молитва сестрите потеглят на своята задача при сираците, на които преподават, измежду болните в техните домове, при просяците и умиращите. В търсене, както Христос е наредил, обикалят, с цел да отговорят на материалните и духовните потребности на страдащите. През 1952 година по молба на Майка Тереза градските управляващи в Калкута дават на ордена някогашен храм на богинята Кали, където да бъдат приютени гаснещи в мизерията на Калкута бездомници. В „ Нирмал Хридей “, станал прочут като „ Дом на умиращите “, сакати и неизлечимо заболели получават здравна грижа, но най-много - нежността и вниманието на доброволци и монахини. „ Има медикаменти за всевъзможни заболявания. Но в случай че няма грижовни ръце и любящо сърце до теб, възприятието, че никой не те желае, това извънредно заболяване, няма по какъв начин да бъде излекувано. “
При визитата си в Индия папа Павел VI подарява на Майка Тереза церемониалната си бяла кола. Скоро по-късно тя провежда лотария, огромната премия от която е автомобилът. Така събира задоволително средства, с цел да основе колонията за прокажени„ Шанти Нагар “.
От Танзания до Шри Ланка
Поредната стъпка в пътя на Майка Тереза е излизането ù от Индия през 1960 година и навлизането в публичното пространство. Първият център в чужбина, открит от нея, е във Венецуела, следват Шри Ланка, Танзания и редица задачи из целия свят. През идващите години Майка Тереза се озовава измежду бомбите в Бейрут, руините на Багдад, при туземците в Австралия и болните от СПИН в Африка. Създават се филиали на братството из цяла Европа, Съединени американски щати, в това число и в някогашните социалистически страни. В България орденът работи в София, Варна и Бургас.
Разширяването на активността на ордена притегля вниманието на медиите. Журналистът, поради който светът научава за Майка Тереза, е британецът Малкълм Мъгъридж, който прави телевизионно предаване с нея, документалния филм „ Нещо красиво за Бог “ през 1969 година и едноименната книга (1971 г.). Ето по какъв начин Малкълм си спомня първото изявление с Майка Тереза: „ Тя влезе и времето спря. “ Журналистът е обаян от магнетизма на дребната жена, която зове за повече обич и съчувствие. Поради операторски неточности продуцентите желаят да смъкват изявлението с Майка Тереза, само че въпреки всичко го пускат.
То жъне невиждан триумф: стартират да валят зрителски писма, да звънят телефони и да се изпращат дарения за ордена на Майка Тереза - събират 20 000 лири. Малкълм схваща, че този диалог с монахинята няма да е последният. Събира екип и отпътува при нея в Калкута. А това, което той и камерата му ще запечатат там, ще промени живота му и този на феновете вечно. „ За мен Майка Тереза е любовта в деяние “, споделя Мъгъридж. Сблъсъкът му на човек, част от европейската цивилизация, с избора на блажената да живее в мизерията, го поразява: „ Аз избягах и гледах да не се приближавам до този пъкъл. “ Тази невероятна монахиня прави своя апостолат не при смиреното паство, а в копторите. Прибира проядени от плъхове и червеи прокажени, деца, изхвърлени в кофи за отпадък, с цел да се отнесе не с жалост и празно състрадание, а с уважението и предаността си…
Пълният текст е оповестен в бр.9/2016 година на Списание 8
Купи броя от тук
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ