Палестинци се тълпят на граничния пунк Рафах в очакване да

Палестинци се тълпят на граничния пунк Рафах в очакване да получат позволение да преминат в Египет. Снимка: AP 

Бяха нужни четири несполучливи опита преди Сюзън Бесейсо да успее да премине през граничния пункт " Рафах " в Египет и да избегне бомбардировките в линията Газа. Всеки път 31-годишната американка от палестински генезис, която е една от няколкостотинте притежатели на задгранични паспорти, на които от предходната седмица беше позволено да изоставен анклава, съобщи, че се е сблъскала с огромни рискове.

" Всеки път, когато отивахме до границата, ни бомбардираха и се чувствахме извънредно ",  каза тя в неделя в изявление в Кайро, където е пристигнала, откакто е минала през целия  Синайски полуостров. " Бомбите падаха на всички места ", добави тя.

След като Израел наложи цялостна блокада на Газа в отговор на нахлуването на " Хамас " на 7 октомври, пропускателният пункт " Рафах " – единственият,  който не граничи с Израел – не работеше в продължение на съвсем две седмици на фона на дипломатически разногласия за изискванията за влизане на помощи и овакантяване на евакуирани лица. Оттогава в Газа се позволяват дребен брой камиони с помощи и някои от евакуираните минаха, макар че съглашението е несигурно. И беше прекратено в събота, преди да бъде обновено в понеделник.

Продължаващата към този момент един месец война провокира задълбочаване на филантропичната рецесия в Газа на фона на засилила интензивността си военна акция на Израел, заради която доста от 2,3-те милиона поданици на територията неведнъж бяха разселени.

Бесейсо, която е прекарала половината от живота си в Газа и половината в Съединени американски щати, сподели, че е живяла със свои родственици в една стая в непозната къща, нямала задоволително храна и вода и е претърпяла безсънни нощи по време на въздушните удари. " Това е просто филм на ужасите, който се повтаря ", сподели тя. " Никакъв сън. Никаква храна. Няма вода. Продължаваш да се евакуираш от едно място на друго ", добавя тя.

В един от случаите тя се е намирала в зона за отмора до границата със сестра си и братовчедка си и изпаднала в суматоха, когато чула гърмеж покрай мястото, където пък били майка ѝ, татко ѝ и племенникът ѝ. Тя споделя, че те едвам са се избавили, само че палестинците получили заповед да затворят границата и фамилията подхванало ужасяващо пътешестване с такси назад до Газа. " По пътя ни към къщата снаряди прелитаха над главите ни, отляво и отдясно, а самолети също бомбардираха ", спомня си тя.

История на разселването

В последна сметка на първите чужденци и някои палестинци, нуждаещи се от незабавна здравна помощ, беше позволено да стартират да напущат Газа на 1 ноември, след договаряния с присъединяване на Съединени американски щати, Израел, Катар и Египет.

Египет изрично се опълчи на предложенията за всеобщо пренасяне на хора от Газа в Синай, частично заради арабските опасения от нова вълна на трайно разселване, която да повтори това, което палестинците назовават накба или " злополука ", при която са доста от тях са избягали или са били принудени със мощ да изоставен домовете си по време на войната от 1948 година към основаването на Израел.

Бесейсо имала щастието да бъде измежду първите, на които беше разрешено да изоставен от общо към 7000 притежатели на задгранични паспорти, които чакат да заминат от Газа. Но тя се усеща унищожена, не желае да преживее още веднъж болката от раздялата, която е претърпяла нейната баба, в този момент на 89 години, когато е била изселена от родния си град Яфа преди 75 години. " Това е все едно да умреш или да си тръгнеш вечно ", сподели тя. " Какво избираш? Спомените от детството си, дома си, земята си или да си жив ", добавя тя.

Когато фамилията напускало къщата си в Газа, баба ѝ почнала да крещи, че не желала да потегля с тях, и Бесейсо трябвало да я моли да потегли с тях. По пътя през Синай старата жена не преставала да гледала съмнително към новопостроените жилища и попитала водача какво е това, а най-после декларирала, че ще остане в Египет единствено месец, след което се връща вкъщи.

Маслинени дървета

Тази тъга е споделяна и от други хора, някои от които би трябвало да изоставен, оставяйки околните си.

Друга американка от палестински генезис, Яна Тимраз, на 19 години, минава в Египет със сестра си и 3-месечния си наследник, само че единствено откакто се молила на граничните чиновници до късно вечерта, тъй като името на сина ѝ в началото не било включено в авансово утвърждения лист. Съпругът ѝ, родителите й и братята ѝ, които не имат американско поданство, нямат право да изоставен Газа. " Аз съм тук, в Египет, само че сърцето ми е разрушено поради фамилията ми и брачна половинка ми, който оставих там ", споделя тя след идването си в Кайро.

Юсра Батниджи, 78 година, се реалокира от северната в южната част на Газа, когато бомбардировките се ускориха, и се настанява в къща с 30 души, преди да се насочи към границата дружно със брачна половинка си Юсеф, който има редица здравни проблеми. 

Родена в Газа, само че имаща и американско поданство, тя придобива земя до къщата си през 2005 година, където отглежда маслини, лимони и палми. " Преди да напусна дома си, се молех на Бог да се върна в тази къща, даже от нея и да е останал единствено прахуляк ", споделя тя след идването си в Кайро. " Надявам се хората да отидат в къщата ми и да вземат фурмите и маслините, с цел да не отидат на халос. "

Инфо: Българска телеграфна агенция