Пако Рабан не знаеше, че ще идва в България и се разочарова от нея: Ето цялата история от 1-ва ръка
Пако Рабан, който угасна през днешния ден на 88, нямаше никаква концепция, че ще идва в България до последно, татко ми едвам го убеди и персонално го качи на самолета в Париж, с цел да участва на ревю в първа зала на НДК. Цялата история е по едно и също време занимателна и поучителна и ще ви я опиша в този момент. То си е трилър.
Мухата за идването на Пако Рабан в България беше пусната от Пламен Митрев, последно наказан за обезчестяване на 4 девойки след 20 година развой. По това време, откакто се родиха организациите Визаж на СИК с шефки Жени Калканджиева и Вили Зафирова, която през днешния ден съвсем никой не помни, и Ъндърграунд, впослествие Ексграунд, на ВИС, отпред с Дим Дуков. Групата към футболистите ни от САЩ`94, която набираше капитал за лична банка на име Национал, неосъществена около икономическата злополука 1996-97 година, беше таргет на стилния скаут и концепцията му беше нейният старт да бъде точно с ревю на испанския дизайнер.
Направи конкурс за български модисти, които да показват пред Рабан сбирките - нещо, което може да наподобява на обзор на художествената самоинициатива, освен това посред Първа зала на НДК, само че е непознато събитие в международната промишленост на стила и горкият Рабан нямаше никаква визия какво се провежда от негово име.
Понеже, с изключение на на ВИП - местата, ситуирани на сцената, останалите продажби вървяха ужасяващо, а трябваше да се изпълни най-малко галерията на салона, с което Митрев по никакъв начин не можеше да се оправи, угрижени спонсори желаеха с уредника да пътува до Париж и някой, който да подсигурява инвестицията в шоуто.
Тя беше голяма, изключително за тогавашната икономическа обстановка у нас. Трябваше да бъде обезпечено 100% идването на Пако Рабан, който за разлика от другия дошъл по това време изведнъж международен фешън талант Джанфранко Ферре, пристигнал въпреки всичко, тъй като негови облекла се продаваха в първия въобще бутик у нас, испанецът на процедура нямаше за какво да гостува на България.
Милионерите, и нищо да не разбираха от мода, бяха наясно, че Остап Бендер е занимателен книжовен воин, само че не и когато играе с техните пари. Та избраха съгледвач. Този някой, този специфичен делегат и наблюдаващ беше татко ми.
Още с кацането на летището личеше, че има високо напрежение, не че някой от другите публицисти разбра. Освен мен. Веднага питах тате какво се случва и той даде обещание да ми опише.
Направи го след конференцията, до момента в който пътувахме към тогавашния Шератон, през днешния ден София Балкан Палас. Няма да не помни по какъв начин се движехме с едно от спонсорските Пежа в бордо по тогава НЕпешеходния бул. Витоша сред Патриарха и крайната ни цел.
Точно там татко ми описа същинската история:
при идването на двамата българи в Париж, Пако Рабан не беше имал ни най-малка визия, че ще идва в България. Тате едвам го беше убедил с единствения вероятен аргумент: да види Изгрева на Дънов - мястото на Учителя, чийто поддръжник беше.
Скандалът, който щеше да се получи, в случай че не беше пристигнал, и големите загуби, остават настрани. А татко ми беше обезпечил и застраховката на прескъпите му тоалети висша мода, които видя на фона на смехотворните тоалети на множеството от родните дизайнери малобройната софийска аудитория в голямата първа зала на НДК. Последното беше в ослепителен контрастност с препълнената Трета зала за ревюто на Ферре, на което също имах щастието да участвам. Италианското дефиле беше професионално и фантастично проведено. И беше привлякло интереса и на цялата италианска преса, показана от най-хубавите публицисти в сектора, с които се движех компактно.
Но да се върнем на " рабанското "...
В роман за трилъра в Париж, откъдето приснигна Рабан, с инфарктното и едвам обезпечено от татко ми идване на маестрото, стигнахме до тогавашния Шератон. И се насочихме към, уви, несъществуващия към този момент негов ресторант Преслав, който беше най-хубавият в София. И респективно беше " хазаин " на коктейл в чест на Рабан, даван от спонсорите.
Баща ми ме показа на Пако Рабан и ме остави да си приказвам с него. Като публицист, тогава от Стандарт, естествено, след учтивите въпроси към модата му, най-интересно ми беше да схвана по какъв начин е видял България, какъв брой я е харесал.
За разлика от общия случай, когато звездите, идващи тук, от вежливост ни споделят какъв брой е красива нашата страна и българките, мрачният талант и създател на планетарни бестселърови езотерични книги ме съкруши.
Той сподели: " Много съм отчаян. Вие сте изгубили своята достоверност. Защо се пробвате да наподобявате на нас, до момента в който губите себе си "?!
Наговори и още неща в тази връзка, като оправда разочарованието си с илюзиите и упованията, които е имал за родината на своя нравствен лидер Петър Дънов, пред чиято памет към този момент се беше поклонил.
Беше пределно прям и просто нямаше по какъв начин да не го попитам откривал ли е някъде достоверността, която е търсел. И той ми отвърна стремително: " В Куба ".
Само подсещам на тези, които са по-млади, че в средата на 90-те години, когато се развиваше действието, Островът на свободата, преди малко изоставен от Съветския съюз и другите си източноевропейски спонсори, измежду които и нашата страна, беше в най-страшната си рецесия и съвсем като в стихотворението на Вапцаров към момента живия и витален по това време локален водач Фидел безусловно хранеше сънародниците си с " вера ". Друго нямаше.
Бях доста печален, тъй като наричахме дребното световноизвестни персони, които по някаква причина обичаха страната ни " другари на България ". Осъзнавах, че един човек, за който тя е била фантазия, престана да я обича, щом я опозна.
И то не кой да е човек, а направилият невероятни революции не просто в стила, а и в всеобщата просвета на актуалния свят въобще. Дори да беше единствено в модата: първият направил от елементарното модистко дефиле театър, първият озвучил ревю с музика, първият облякъл дамите в метал, първият употребявал манекенки с друг от белия цвят на кожата. И първият, потвърдил по какъв начин при модата е като при Левски: " времето е в нея и тя е във времето ", а по нейните творения безпогрешно може да се отгатне идващата ера: по кое време ще има война, по кое време - благополучие, а по кое време - застой. Плюс още доста, доста неща, които през днешния ден възприемаме като даденост.
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Мухата за идването на Пако Рабан в България беше пусната от Пламен Митрев, последно наказан за обезчестяване на 4 девойки след 20 година развой. По това време, откакто се родиха организациите Визаж на СИК с шефки Жени Калканджиева и Вили Зафирова, която през днешния ден съвсем никой не помни, и Ъндърграунд, впослествие Ексграунд, на ВИС, отпред с Дим Дуков. Групата към футболистите ни от САЩ`94, която набираше капитал за лична банка на име Национал, неосъществена около икономическата злополука 1996-97 година, беше таргет на стилния скаут и концепцията му беше нейният старт да бъде точно с ревю на испанския дизайнер.
Направи конкурс за български модисти, които да показват пред Рабан сбирките - нещо, което може да наподобява на обзор на художествената самоинициатива, освен това посред Първа зала на НДК, само че е непознато събитие в международната промишленост на стила и горкият Рабан нямаше никаква визия какво се провежда от негово име.
Понеже, с изключение на на ВИП - местата, ситуирани на сцената, останалите продажби вървяха ужасяващо, а трябваше да се изпълни най-малко галерията на салона, с което Митрев по никакъв начин не можеше да се оправи, угрижени спонсори желаеха с уредника да пътува до Париж и някой, който да подсигурява инвестицията в шоуто.
Тя беше голяма, изключително за тогавашната икономическа обстановка у нас. Трябваше да бъде обезпечено 100% идването на Пако Рабан, който за разлика от другия дошъл по това време изведнъж международен фешън талант Джанфранко Ферре, пристигнал въпреки всичко, тъй като негови облекла се продаваха в първия въобще бутик у нас, испанецът на процедура нямаше за какво да гостува на България.
Милионерите, и нищо да не разбираха от мода, бяха наясно, че Остап Бендер е занимателен книжовен воин, само че не и когато играе с техните пари. Та избраха съгледвач. Този някой, този специфичен делегат и наблюдаващ беше татко ми.
Още с кацането на летището личеше, че има високо напрежение, не че някой от другите публицисти разбра. Освен мен. Веднага питах тате какво се случва и той даде обещание да ми опише.
Направи го след конференцията, до момента в който пътувахме към тогавашния Шератон, през днешния ден София Балкан Палас. Няма да не помни по какъв начин се движехме с едно от спонсорските Пежа в бордо по тогава НЕпешеходния бул. Витоша сред Патриарха и крайната ни цел.
Точно там татко ми описа същинската история:
при идването на двамата българи в Париж, Пако Рабан не беше имал ни най-малка визия, че ще идва в България. Тате едвам го беше убедил с единствения вероятен аргумент: да види Изгрева на Дънов - мястото на Учителя, чийто поддръжник беше.
Скандалът, който щеше да се получи, в случай че не беше пристигнал, и големите загуби, остават настрани. А татко ми беше обезпечил и застраховката на прескъпите му тоалети висша мода, които видя на фона на смехотворните тоалети на множеството от родните дизайнери малобройната софийска аудитория в голямата първа зала на НДК. Последното беше в ослепителен контрастност с препълнената Трета зала за ревюто на Ферре, на което също имах щастието да участвам. Италианското дефиле беше професионално и фантастично проведено. И беше привлякло интереса и на цялата италианска преса, показана от най-хубавите публицисти в сектора, с които се движех компактно.
Но да се върнем на " рабанското "...
В роман за трилъра в Париж, откъдето приснигна Рабан, с инфарктното и едвам обезпечено от татко ми идване на маестрото, стигнахме до тогавашния Шератон. И се насочихме към, уви, несъществуващия към този момент негов ресторант Преслав, който беше най-хубавият в София. И респективно беше " хазаин " на коктейл в чест на Рабан, даван от спонсорите.
Баща ми ме показа на Пако Рабан и ме остави да си приказвам с него. Като публицист, тогава от Стандарт, естествено, след учтивите въпроси към модата му, най-интересно ми беше да схвана по какъв начин е видял България, какъв брой я е харесал.
За разлика от общия случай, когато звездите, идващи тук, от вежливост ни споделят какъв брой е красива нашата страна и българките, мрачният талант и създател на планетарни бестселърови езотерични книги ме съкруши.
Той сподели: " Много съм отчаян. Вие сте изгубили своята достоверност. Защо се пробвате да наподобявате на нас, до момента в който губите себе си "?!
Наговори и още неща в тази връзка, като оправда разочарованието си с илюзиите и упованията, които е имал за родината на своя нравствен лидер Петър Дънов, пред чиято памет към този момент се беше поклонил.
Беше пределно прям и просто нямаше по какъв начин да не го попитам откривал ли е някъде достоверността, която е търсел. И той ми отвърна стремително: " В Куба ".
Само подсещам на тези, които са по-млади, че в средата на 90-те години, когато се развиваше действието, Островът на свободата, преди малко изоставен от Съветския съюз и другите си източноевропейски спонсори, измежду които и нашата страна, беше в най-страшната си рецесия и съвсем като в стихотворението на Вапцаров към момента живия и витален по това време локален водач Фидел безусловно хранеше сънародниците си с " вера ". Друго нямаше.
Бях доста печален, тъй като наричахме дребното световноизвестни персони, които по някаква причина обичаха страната ни " другари на България ". Осъзнавах, че един човек, за който тя е била фантазия, престана да я обича, щом я опозна.
И то не кой да е човек, а направилият невероятни революции не просто в стила, а и в всеобщата просвета на актуалния свят въобще. Дори да беше единствено в модата: първият направил от елементарното модистко дефиле театър, първият озвучил ревю с музика, първият облякъл дамите в метал, първият употребявал манекенки с друг от белия цвят на кожата. И първият, потвърдил по какъв начин при модата е като при Левски: " времето е в нея и тя е във времето ", а по нейните творения безпогрешно може да се отгатне идващата ера: по кое време ще има война, по кое време - благополучие, а по кое време - застой. Плюс още доста, доста неща, които през днешния ден възприемаме като даденост.
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ