Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае - ДАМЯН ДАМЯНОВ
Пак ухае на цвят, отново на пролет ухае.
Здрасти, свят-необят, сбран във дребната стая!
Здрасти, кипнал, леден, интелигентен, тъп и безразсъден!
Днеска целия ден ще те върша на думи.
Нощес цялата нощ отново над теб ще се бутам —
От ръждив, противен, неприятен — нов нека те излъскам.
Дано отново заблестиш чист, какъвто си в действителност —
Меч, излят от фантазии, неугледен единствено външно.
Пак ухае на цвят, на живот отново ухае!
Добро утро, хвъркат, незабавен и безконечен
Ден под синия свод! Ден огромен, положително утро!
Пък нека с теб, Живот, си го кажем и на следващия ден.
ПРИКАЗКА
До тази нощ бях принц, само че обаян.
Ориса ме орисницата неприятна
чак до гибелта си всяка нощ да нося
една бодлива таралежа кожа.
До тази нощ на таралеж приличах.
Щом слънцето угаснеше стопено,
аз страшната си тога обличах.
Жените нощем бягаха от мене.
Бояха се от мен. От грозотата.
И те от мен, и аз от тях се криех.
Но мислех си: „ Ще пристигна тя, едната,
и ще разтури страшната магия! “
И ти пристигна. Прежали свойта деликатност.
От всички тях ти престраши се първа.
До съмнало ти милва таралежа
и израни ръцете си до кърви.
Ръцете ти ме галят толкова нощи
и запитвам се със боязън: „ Кървят ли още? “
Ах, потърпи: бодлите постепенно падат.
