Пак сменят правилата за хоум офис и хибридния модел на работа
Пак сменят разпоредбите за хоум офис и хибридния модел на работа. Социалното министерство (МТСП) публикува за публично разискване промени в Кодекса на труда, които да уредят по детайлно работата от разстояние и отдалечения труд, както и налагащият се хибриден модел на работа.
Сега настоящата уредба на тези форми на труд е от 2011 година и не подхожда на последствията от пандемията от Covid-19 и развиването на информационните технологии, се стимулират от ведомството.
Срокът за публично разискване на плана за промени за работа от разстояние е 11 септември т.г..
Въпреки че дистанционната работа в България е най-слабо разпространена сред страните членки на Европейския съюз (ЕС) и обгръща едвам 10% от служащите, се постановат промени,
с цел да се подсигуряват от една страна безвредните условия на труд,
а от друга – отчитането на работното време и да се разсеят терзанията за несъразмерен надзор от страна на работодателите.
Ще улеснят или затруднят работодателите и техните служащи готвените промени, какво в тях би трябвало да бъде поправено или доуточнено?
Разговор с акцент по тематиката с доц. Теодор Дечев – шеф на отдел „ Индустриални политики “ в Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ).
„ Ние сме взели участие в работната група, която е подготвила тези текстове,
те не са измислени от МТСП. Нормативното споразумяване на работата от разстояние за целия Европейски Съюз става през 2002 година, а до 2006-а всички страни са създали нужните промени, нужни за контролиране работата от разстояние “, уточни той.
По думите му, това първо съглашение сред работодатели,
служащи и профсъюзи, е въведено на европейско равнище не като инструкция,
а като непринудено признато – според от националните обичаи и благоприятни условия.
За едни страни са направени промени в Кодекса на труда, за други са въведени кодекси за положителни практики, за трети са написани подробни съглашения,
които се следват.
„ България не попадна в тази вълна на регулация, тъй като ние влязохме в Европейски Съюз година по-късно – 2007 година Но не сме се забавили прекомерно дълго,
тъй като през 2010 година към този момент имаше съглашение сред представителните организации на работодателите и служащите,
с което на процедура се вкарваше в България европейското съглашение.
А то предвиждаше промени в Кодекса на труда, които бяха направени “, посочи доцент Теодор Дечев.
Със синдикатите въпросът е разискван в работна група. От АИКБ са съгласни с признатия автентичен текст.
Дечев се базира на изказване, записано в текста, съгласно което няма ясно регламентирано обвързване, мястото, от което се прави работата от разстояние,
и интервалите на работа отвън предприятието да се откриват по съглашение,
т.е. да се вписват в трудовия контракт.
„ В нашата представа в трудовия контракт може да бъде записано всичко, за което се съгласяват работодателят и служащият, той е самостоятелен акт,
няма нищо неприятно тези елементи да се фиксират “.
Твърди се, че неналичието на директен надзор и контакт с работодателя е предизвикателство за възлагането и отчитането на работата, както и за осигуряване на безвредни условия на труд,
само че имам вяра, че всеки ще се съгласи,
че хората заобикалят да поддържат нездравословни и небезопасни условия в дома.
По-скоро противоположното – работодателите са под съмнение,
че на работното място може да бъде по-неуютно, в сравнение с в дома.
Що се отнася до възлагането и отчитането на работата – в редица случаи тя се регистрира като цялостен, приключен, действен цикъл, разяснява още доцент Дечев.
Според него текстовете не провокират наклонност за терзание,
само че има нещо обвързвано с изкуствения разсъдък
и така наречен логаритми, което съгласно редица организации и „ съгласно писателите-фантасти може да докара до несъразмерен надзор от страна на работодателя. Поради това има и подобен текст, че когато се намеси ИИ, постоянно следва да има и човешки надзор.
Дечев добави: „ Ние нямаме нищо срещу, че индивидът и неговите права са в тезата на цифровата промяна – освен това, по отношение на това работодатели и синдикати на европейско ниво са написали настрана съглашение още през 2020 година, за което ние работим взаимно със синдикатите за въвеждането му в България “.
Сега настоящата уредба на тези форми на труд е от 2011 година и не подхожда на последствията от пандемията от Covid-19 и развиването на информационните технологии, се стимулират от ведомството.
Срокът за публично разискване на плана за промени за работа от разстояние е 11 септември т.г..
Въпреки че дистанционната работа в България е най-слабо разпространена сред страните членки на Европейския съюз (ЕС) и обгръща едвам 10% от служащите, се постановат промени,
с цел да се подсигуряват от една страна безвредните условия на труд,
а от друга – отчитането на работното време и да се разсеят терзанията за несъразмерен надзор от страна на работодателите.
Ще улеснят или затруднят работодателите и техните служащи готвените промени, какво в тях би трябвало да бъде поправено или доуточнено?
Разговор с акцент по тематиката с доц. Теодор Дечев – шеф на отдел „ Индустриални политики “ в Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ).
„ Ние сме взели участие в работната група, която е подготвила тези текстове,
те не са измислени от МТСП. Нормативното споразумяване на работата от разстояние за целия Европейски Съюз става през 2002 година, а до 2006-а всички страни са създали нужните промени, нужни за контролиране работата от разстояние “, уточни той.
По думите му, това първо съглашение сред работодатели,
служащи и профсъюзи, е въведено на европейско равнище не като инструкция,
а като непринудено признато – според от националните обичаи и благоприятни условия.
За едни страни са направени промени в Кодекса на труда, за други са въведени кодекси за положителни практики, за трети са написани подробни съглашения,
които се следват.
„ България не попадна в тази вълна на регулация, тъй като ние влязохме в Европейски Съюз година по-късно – 2007 година Но не сме се забавили прекомерно дълго,
тъй като през 2010 година към този момент имаше съглашение сред представителните организации на работодателите и служащите,
с което на процедура се вкарваше в България европейското съглашение.
А то предвиждаше промени в Кодекса на труда, които бяха направени “, посочи доцент Теодор Дечев.
Със синдикатите въпросът е разискван в работна група. От АИКБ са съгласни с признатия автентичен текст.
Дечев се базира на изказване, записано в текста, съгласно което няма ясно регламентирано обвързване, мястото, от което се прави работата от разстояние,
и интервалите на работа отвън предприятието да се откриват по съглашение,
т.е. да се вписват в трудовия контракт.
„ В нашата представа в трудовия контракт може да бъде записано всичко, за което се съгласяват работодателят и служащият, той е самостоятелен акт,
няма нищо неприятно тези елементи да се фиксират “.
Твърди се, че неналичието на директен надзор и контакт с работодателя е предизвикателство за възлагането и отчитането на работата, както и за осигуряване на безвредни условия на труд,
само че имам вяра, че всеки ще се съгласи,
че хората заобикалят да поддържат нездравословни и небезопасни условия в дома.
По-скоро противоположното – работодателите са под съмнение,
че на работното място може да бъде по-неуютно, в сравнение с в дома.
Що се отнася до възлагането и отчитането на работата – в редица случаи тя се регистрира като цялостен, приключен, действен цикъл, разяснява още доцент Дечев.
Според него текстовете не провокират наклонност за терзание,
само че има нещо обвързвано с изкуствения разсъдък
и така наречен логаритми, което съгласно редица организации и „ съгласно писателите-фантасти може да докара до несъразмерен надзор от страна на работодателя. Поради това има и подобен текст, че когато се намеси ИИ, постоянно следва да има и човешки надзор.
Дечев добави: „ Ние нямаме нищо срещу, че индивидът и неговите права са в тезата на цифровата промяна – освен това, по отношение на това работодатели и синдикати на европейско ниво са написали настрана съглашение още през 2020 година, за което ние работим взаимно със синдикатите за въвеждането му в България “.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ