България: едно невежество и няколко липсващи думи
Пак на Вътрешна македонска революционна организация изискуем следващата нелепа пушилка - този път към полово неутралните имена, които взеха решение да вкарат в американския Конгрес. Първо, да отбележим политическия аспект на случката. Вече ясно се очерта един прийом на българския популизъм, който ще нарека " стратегическо незнание ". Взимат някакъв виц от необятния световен свят, умишлено не се задълбочават и го придвижват на наша почва като подигравка, с която да подхванат културна война. Избирателите им са възмутени, а те театралничат като спасители на българщината, традицията и каквото там са си съчинили. Развежда се една българка в Норвегия, присъждат детето на брачна половинка ѝ - и ето ти мотив да се отхвърлят всевъзможни държавни политики за отбрана на децата у нас. Употребили в някаква спогодба неразбираемата за народа британска дума " джендър " - и отново ставай страна огромная...
За какво става дума в действителност
И в този момент по този начин. Американският Конгрес одобри пакет от ограничения, в чийто смисъл никой не пробва да вникне - става дума за включването на малцинството в решенията на болшинството и за отбраната на цивилен деятели. Накрая в пакета се възприема предписание за приложимост на думи, които да регистрират новата действителност на политическия живот. Например: Пелоси да не бъде chairman, тъй като е жена, а просто chair. По сходен метод в формалните документи ще бъдат избягвани полови избрания за родствени връзки, защото в Конгреса към този момент има няколко индивида с небинарна еднаквост. Но това важи само за документите, не примерно за речите на конгресмените, камо ли за всекидневния живот на американеца. И нерде Каракачанов се хвърли да брани правото си да назовава внучката си както реши, като че ли някой се готви да го избира за американски народен представител, а връзките си с въпросната внучка се кани да поддържа в документална форма.
Защо се хващат българите още веднъж и още веднъж на тази хватка? Защото междинният интернет-потребител очевидно не следи световните неща, а още по-малко умее да обобщава, да отделя значимото от анекдота. Това са профилирани умения и таман специалистите, които професионално вършат това, са най-големите врагове на популистите през днешния ден. Самите анекдоти не са неистина, въпросът е по какъв начин от тях се стига до огромните изводи за нашия личен живот. Може да е бил правилен разказът за оня преподавател в Швеция, който е попитал дали децата желаят да са девойки или момчета, само че следва ли от това, че европейските и в частност българските учители ще почнат да сменят пола на учениците си? Така и в този момент.
Но дано поразсъждаваме по тематиката оттатък пропагандната борба против " политическата уместност ". Никаква уместност не кара Нанси Пелоси да желае заеманият от нея пост да не е граматически непокътнат за мъже. Битките на дамите за равни права от най-малко век и половина насам не са спуснати от някаква партия или от някаква Европейска комисия. Символичен израз на тази битка е промяната на езика - една тематика, която идва на дневен ред след войната и в последните десетилетия стартира действително да трансформира метода на говорене в развития свят.
Ако една специалност към този момент не е единствено за мъже, тя би трябвало да има и женски жанр , тъй като езикът не е безопасен - той ни насочва към вероятното, естественото. На едната страна - мъжкият жанр за министри, учени, учени, на другата - женският за чистачки, проститутки, медицински сестри. Но светът се трансформира, а дружно с него и езикът. В Германия доста пъти имаха Bundeskanzler (федерален канцлер), в този момент имат Bundeskanzlerin (канцлерка) в лицето на Ангела Меркел. По-консервативният френски език сполучливо мина от madame le ministre към madam la ministre. Всеки, който употребява британски, знае какъв брой е досадно да пишеш " той или тя " постоянно, когато може да става дума за мъж или за жена. За тези случаи пакетът на Конгреса предлага да се употребява " те ". Да, няма по какъв начин да се изравнят коренно половете - другояче би трябвало да се отстрани думата woman (жена), която произтича от " wife of man " (съпруга на мъжа). Става дума за жестове, които напомнят новото тъждество сред половете.
Разбира се, езикът, а още по-малко нравите не могат да се трансформират с указ. През 1998, когато започнаха да реформират институционалния език във Франция, тогавашния министър председател Жоспен сподели: " Ние единствено даваме образец, а обществото би трябвало да реши по какъв начин да приказва ". Дава образец интелигенцията, дават образец женските придвижвания, публицистите.
" Секретарка " може, само че " професорка " нервира. Защо?
Интересно е, че в България този спор въобще не е почнал. От наблюденията върху личния ми фейсбук-балон стигам до заключението, че българските дами в огромната си част не се усещат наранени от мъжкия темперамент на специалностите, нито пък от изрази като " постъпи мъжки ". А и доста се радват, когато ги нарекат " девойка " (няма дума за мъж, който не е изгубил девствеността си, нали?). Някои споделят, че символиката не е значима и щяла да ги разсее от битката за равни права. Според други, някои феминизирани специалности звучали некрасиво. Добре им звучи да вземем за пример " студентка ", неприятно - " професорка " . Защо ли? Ами тъй като чак през 1939 Софийски университет за първи път с тъга назначава на тази служба жена - физичката Елисавета Карамихайлова. Добре ни звучи " секретарка ", но има нещо неблагозвучно в " съдийка ". Защо ли? Ами тъй като до 1944 дамите нямат право да упражняват тази специалност. Бабата на жена ми е учила право, само че не е можела да работи като юристка - станала е секретарка. Когато идващия път ви се стори, че думите " съдийка ", " прокурорка " или " адвокатка " са неблагозвучни, спомнете си за тези стотици дами, които са седели до мъжете, само че след това е трябвало да се върнат в кухнята.
Разбира се, всички крайности са контрапродуктивни - надали на следващия ден ще се отърсим от малко хумористичния колорит на " министърка ", " шефка ", " кметица ". Това ще пристигна с времето, както се е случило със свободните от държавно-патриархална настойчивост специалности като " актриса ", " поетеса ", " журналистка ". Не знам по какъв начин тъкмо би трябвало да стане смяната. Знам обаче, че би трябвало да изработим сензитивност по тематиката: да мислим по какъв начин с думите да засвидетелстваме почитание към равните права на другия.
Текстът е оповестен
За какво става дума в действителност
И в този момент по този начин. Американският Конгрес одобри пакет от ограничения, в чийто смисъл никой не пробва да вникне - става дума за включването на малцинството в решенията на болшинството и за отбраната на цивилен деятели. Накрая в пакета се възприема предписание за приложимост на думи, които да регистрират новата действителност на политическия живот. Например: Пелоси да не бъде chairman, тъй като е жена, а просто chair. По сходен метод в формалните документи ще бъдат избягвани полови избрания за родствени връзки, защото в Конгреса към този момент има няколко индивида с небинарна еднаквост. Но това важи само за документите, не примерно за речите на конгресмените, камо ли за всекидневния живот на американеца. И нерде Каракачанов се хвърли да брани правото си да назовава внучката си както реши, като че ли някой се готви да го избира за американски народен представител, а връзките си с въпросната внучка се кани да поддържа в документална форма.
Защо се хващат българите още веднъж и още веднъж на тази хватка? Защото междинният интернет-потребител очевидно не следи световните неща, а още по-малко умее да обобщава, да отделя значимото от анекдота. Това са профилирани умения и таман специалистите, които професионално вършат това, са най-големите врагове на популистите през днешния ден. Самите анекдоти не са неистина, въпросът е по какъв начин от тях се стига до огромните изводи за нашия личен живот. Може да е бил правилен разказът за оня преподавател в Швеция, който е попитал дали децата желаят да са девойки или момчета, само че следва ли от това, че европейските и в частност българските учители ще почнат да сменят пола на учениците си? Така и в този момент.
Но дано поразсъждаваме по тематиката оттатък пропагандната борба против " политическата уместност ". Никаква уместност не кара Нанси Пелоси да желае заеманият от нея пост да не е граматически непокътнат за мъже. Битките на дамите за равни права от най-малко век и половина насам не са спуснати от някаква партия или от някаква Европейска комисия. Символичен израз на тази битка е промяната на езика - една тематика, която идва на дневен ред след войната и в последните десетилетия стартира действително да трансформира метода на говорене в развития свят.
Ако една специалност към този момент не е единствено за мъже, тя би трябвало да има и женски жанр , тъй като езикът не е безопасен - той ни насочва към вероятното, естественото. На едната страна - мъжкият жанр за министри, учени, учени, на другата - женският за чистачки, проститутки, медицински сестри. Но светът се трансформира, а дружно с него и езикът. В Германия доста пъти имаха Bundeskanzler (федерален канцлер), в този момент имат Bundeskanzlerin (канцлерка) в лицето на Ангела Меркел. По-консервативният френски език сполучливо мина от madame le ministre към madam la ministre. Всеки, който употребява британски, знае какъв брой е досадно да пишеш " той или тя " постоянно, когато може да става дума за мъж или за жена. За тези случаи пакетът на Конгреса предлага да се употребява " те ". Да, няма по какъв начин да се изравнят коренно половете - другояче би трябвало да се отстрани думата woman (жена), която произтича от " wife of man " (съпруга на мъжа). Става дума за жестове, които напомнят новото тъждество сред половете.
Разбира се, езикът, а още по-малко нравите не могат да се трансформират с указ. През 1998, когато започнаха да реформират институционалния език във Франция, тогавашния министър председател Жоспен сподели: " Ние единствено даваме образец, а обществото би трябвало да реши по какъв начин да приказва ". Дава образец интелигенцията, дават образец женските придвижвания, публицистите.
" Секретарка " може, само че " професорка " нервира. Защо?
Интересно е, че в България този спор въобще не е почнал. От наблюденията върху личния ми фейсбук-балон стигам до заключението, че българските дами в огромната си част не се усещат наранени от мъжкия темперамент на специалностите, нито пък от изрази като " постъпи мъжки ". А и доста се радват, когато ги нарекат " девойка " (няма дума за мъж, който не е изгубил девствеността си, нали?). Някои споделят, че символиката не е значима и щяла да ги разсее от битката за равни права. Според други, някои феминизирани специалности звучали некрасиво. Добре им звучи да вземем за пример " студентка ", неприятно - " професорка " . Защо ли? Ами тъй като чак през 1939 Софийски университет за първи път с тъга назначава на тази служба жена - физичката Елисавета Карамихайлова. Добре ни звучи " секретарка ", но има нещо неблагозвучно в " съдийка ". Защо ли? Ами тъй като до 1944 дамите нямат право да упражняват тази специалност. Бабата на жена ми е учила право, само че не е можела да работи като юристка - станала е секретарка. Когато идващия път ви се стори, че думите " съдийка ", " прокурорка " или " адвокатка " са неблагозвучни, спомнете си за тези стотици дами, които са седели до мъжете, само че след това е трябвало да се върнат в кухнята.
Разбира се, всички крайности са контрапродуктивни - надали на следващия ден ще се отърсим от малко хумористичния колорит на " министърка ", " шефка ", " кметица ". Това ще пристигна с времето, както се е случило със свободните от държавно-патриархална настойчивост специалности като " актриса ", " поетеса ", " журналистка ". Не знам по какъв начин тъкмо би трябвало да стане смяната. Знам обаче, че би трябвало да изработим сензитивност по тематиката: да мислим по какъв начин с думите да засвидетелстваме почитание към равните права на другия.
Текстът е оповестен
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ