Общините получиха пълна власт над 5.8 милиона декара земеделска земя
Падна 10-годишният мораториум за предписание с парцелите по член 19
Общините в България получиха надзор над голям аграрен запас от над 5.8 милиона декара след тиха, само че основна законодателна смяна, влезнала в действие в края на 2025 година. Управителният съвет на Националното съдружие на общините в Република България (НСОРБ) публично регистрира като триумф отпадането на мораториума за предписание със земите от така наречен „ остатъчен аграрен фонд “ по член 19 от ЗСПЗЗ. Това стана ясно след днешното съвещание на организацията, на което кметовете разискаха новите си пълномощия.
Битката за тези земи – останки от незавършената реставрация, за които няма предявени искания или приети права – се води от години. До 23 декември 2025 година действаше възбрана общините да продават или заменят тези терени, с цел да се подсигурява, че в случай че се появят законни наследници, ще има с какво да бъдат обезщетени.
Победа на лобизма над предпазливостта
Свалянето на рестриктивните мерки идва макар съпротивата на Министерството на земеделието и храните (МЗХ). От ведомството упорстваха за удължение на мораториума с още една година, опасявайки се от безредно разпродаване на държавния аграрен запас. НСОРБ обаче съумя да надделее, употребявайки „ динамичната политическа конюнктура “ през миналата година, с цел да блокира удължаването на възбраната.
Резултатът е, че 5.8 милиона декара земя – повърхност, съпоставима с няколко области – към този момент се вливат в общия общински аграрен фонд. Това дава право на локалните парламенти и кметове да взимат решения за продажбата им по общия ред.
Капанът на " Скритата реставрация "
Въпреки еуфорията измежду локалната власт, специалистите предизвестяват за съществени юридически и финансови мини. Основният проблем остава незавършената реставрация. Ако община продаде даден терен на частен вложител, а след година се появят наследници с законни документи, общината ще би трябвало да ги обезщети.
От НСОРБ предизвестиха своите членове да бъдат деликатни. „ Предпоставка за законосъобразно предписание е земите да бъдат съответно актувани “, акцентират от Сдружението, като предлагат на кметовете да заделят „ авариен фонд “ за възможни реституционни искове. Дали обаче притиснатите от бюджетни дефицити общини ще заделят земи за запас, или ще предпочетат бързи доходи от продажби, остава въпрос с неразбираем отговор.
Прозрачност или нова скица?
Най-големият риск, който критиците на смяната регистрират, е опцията атрактивни аграрни имоти да бъдат продадени на занижени цени на „ верни “ купувачи под предлог за поощряване на вложенията. НСОРБ подчертава върху публичността и правосъдния надзор като гаранция, само че практиката демонстрира, че покупко-продажбите с общинска земя постоянно са зона на висок корупционен риск.
Отпадането на рестриктивните мерки по член 19 от ЗСПЗЗ несъмнено дава мощен финансов инструмент в ръцете на локалната власт, само че и отваря вратата за необратима загуба на обществен запас в мащаби, невиждани от началото на приватизацията.
Общините в България получиха надзор над голям аграрен запас от над 5.8 милиона декара след тиха, само че основна законодателна смяна, влезнала в действие в края на 2025 година. Управителният съвет на Националното съдружие на общините в Република България (НСОРБ) публично регистрира като триумф отпадането на мораториума за предписание със земите от така наречен „ остатъчен аграрен фонд “ по член 19 от ЗСПЗЗ. Това стана ясно след днешното съвещание на организацията, на което кметовете разискаха новите си пълномощия.
Битката за тези земи – останки от незавършената реставрация, за които няма предявени искания или приети права – се води от години. До 23 декември 2025 година действаше възбрана общините да продават или заменят тези терени, с цел да се подсигурява, че в случай че се появят законни наследници, ще има с какво да бъдат обезщетени.
Победа на лобизма над предпазливостта
Свалянето на рестриктивните мерки идва макар съпротивата на Министерството на земеделието и храните (МЗХ). От ведомството упорстваха за удължение на мораториума с още една година, опасявайки се от безредно разпродаване на държавния аграрен запас. НСОРБ обаче съумя да надделее, употребявайки „ динамичната политическа конюнктура “ през миналата година, с цел да блокира удължаването на възбраната.
Резултатът е, че 5.8 милиона декара земя – повърхност, съпоставима с няколко области – към този момент се вливат в общия общински аграрен фонд. Това дава право на локалните парламенти и кметове да взимат решения за продажбата им по общия ред.
Капанът на " Скритата реставрация "
Въпреки еуфорията измежду локалната власт, специалистите предизвестяват за съществени юридически и финансови мини. Основният проблем остава незавършената реставрация. Ако община продаде даден терен на частен вложител, а след година се появят наследници с законни документи, общината ще би трябвало да ги обезщети.
От НСОРБ предизвестиха своите членове да бъдат деликатни. „ Предпоставка за законосъобразно предписание е земите да бъдат съответно актувани “, акцентират от Сдружението, като предлагат на кметовете да заделят „ авариен фонд “ за възможни реституционни искове. Дали обаче притиснатите от бюджетни дефицити общини ще заделят земи за запас, или ще предпочетат бързи доходи от продажби, остава въпрос с неразбираем отговор.
Прозрачност или нова скица?
Най-големият риск, който критиците на смяната регистрират, е опцията атрактивни аграрни имоти да бъдат продадени на занижени цени на „ верни “ купувачи под предлог за поощряване на вложенията. НСОРБ подчертава върху публичността и правосъдния надзор като гаранция, само че практиката демонстрира, че покупко-продажбите с общинска земя постоянно са зона на висок корупционен риск.
Отпадането на рестриктивните мерки по член 19 от ЗСПЗЗ несъмнено дава мощен финансов инструмент в ръцете на локалната власт, само че и отваря вратата за необратима загуба на обществен запас в мащаби, невиждани от началото на приватизацията.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ