Акунин: Само руснаците могат да свалят Путин
Падането на кремълския автократ е неизбежно. Но това може да стане единствено с гражданска война, водена от народа. Това споделя в изявление за френския вестник L " Express огромният съветски публицист и съперник на Путин в заточение в Лондон Борис Акунин.
Автор на голям брой исторически детективски романи и една история на Русия, Борис Акунин е един от най-известните модерни съветски писатели. Истинското му име е Григорий Шалвович Чхартичвили и е роден през 1956 година в Грузия, тогава руска република, само че израства в Москва. Критик на политиката на Владимир Путин, той бяга от Русия през 2014 година, " погнусен " от противозаконното анексиране на Крим. Живеещ в този момент в заточение в Лондон, ужасяващ от експанзията на Кремъл против Украйна, той сътвори предходната година, дружно с танцьора Михаил Баришников и икономиста Сергей Гуриев, както и други, фондацията True Russia, ориентирана към подкрепяне на украински бежанци и руснаци, които са напуснали страната си. Убеден, че режимът на Путин в последна сметка ще падне, той има вяра, че единствено гражданска война, водена от съветския народ, може да докара до това рухване (дори в случай че наподобява, че такава за момента не може да се сформира). Оттук и нуждата, съгласно създателя на " Ловецът на водни кончета ", за сближение на народа към демократичните хрумвания. В неговите очи изкуството е най-ефикасното оръжие, доста повече от лозунгите.
L`Express: Русия е познавала доста кръвожадни диктатори, от Иван Грозни до Путин, в това число Сталин. Обречена ли е Русия на авторитаризъм?
Борис Акунин: Историята на съветската страна се движи на зигзаг сред " свободата " и " несвободата " в продължение на доста генерации. Период на властническо или диктаторско ръководство беше последван от интервал на промени, даже гражданска война, а по-късно неизбежно пристигна нов стадий на подтисничество. Няма нищо мистично в тази въртележка, нито преднамереност. Всичко е доста разумно.
Първоначално Русия е била замислена като хиперцентрализирана мощ. Би било невероятно да се задържи по различен метод една толкоз обширна и разнообразна страна, с изключение на със мощ и принуждение. Всеки път, когато стартира придвижване към независимост, хиперцентрализацията отслабва и страната стартира да се разпада, което провокира самобитна " паническа реакция ". Всички промени са отхвърлени и Русия се връща към авторитаризма. Последният път, когато видяхме това да се случва, беше през 90-те години.
Следователно казусът не е в ръководещите, а в устройството на страната. Тя би трябвало коренно да се трансформира във федерация или още по-добре в конфедерация. Само тогава демокрацията ще стане допустима. Но както и да е, евентуално ще се случи скоро. Веднага щом режимът на Путин стартира да се разпада, на всички места ще има огнища на сепаратистки придвижвания. Много малко евентуално е след няколко години да съществува съветска страна, каквато я познаваме през днешния ден.
L`Express: Русия ще би трябвало да премине през гражданска война. Но по какъв начин може да се случи това? Вярвате ли в гражданска война, водена от съветския народ?
Борис Акунин: Не, съветският народ не желае гражданска война и няма мощ, вътре или отвън Русия през днешния ден, която може да стартира гражданска война. Но революциите не се случват, тъй като някой ги желае или ги провежда. Случват се - постоянно - когато един развален и подкупен режим отслабва и рухва. Например през февруари 1917 година никой в Русия не вярваше в революцията и Ленин, в своето заточение от Цюрих, планираше да построи социализъм в Швейцария. Тогава взрив! и империята се разпадна за седмица. Империята на Путин е обречена, въпрос на време е. Зависи и от това какъв брой неточности ще създадат съперниците им, а те вършат доста неточности, за жалост.
L`Express: Какви съгласно вас са тези неточности на Запада? Смятате ли, че Западът се отнася прекомерно меко към Путин?
Борис Акунин: Има единствено два фактора, които към този момент могат да унищожат Путин: военни провали и национално въстание.
Първият фактор няма да е задоволителен, тъй като колкото и да се бият украинците, Москва няма да завладяват. Путин не може да бъде свален от никой различен, с изключение на от личния си народ. В тези две връзки са позволени доста неточности,мисля. Украинската войска не беше подкрепена задоволително добре или задоволително бързо, което докара до спомагателни човешки загуби. И несъмнено, западната политика по отношение на руснаците беше контрапродуктивна.
Вместо да откъснат елементарните руснаци от диктатора, акцентирайки, че той е врагът, а не съветският народ, държавните управления на доста западни страни отчуждиха и антагонизираха руснаците посредством въвеждане на разнообразни санкции за съветски жители - даже и за бягащите от Путин. Това извънредно доста оказва помощ на Путин и удължава времето на ръководството му. И също по този начин кореспондира доста добре с неговата изразителност, че " Западът е изпълнен с русофобия ". Стотици хиляди руснаци напуснаха страната, тъй като не желаят да вземат участие във войната на Путин. Те не са добре пристигнали на никое място, не са подкрепени - в действителност постоянно им се споделя да се приберат вкъщи.
И доста ще го създадат, тъй като нямат различен избор. Нямат законен статут, нямат средства, нямат опция да работят, враждебността към тях е огромна. Мисля, че би трябвало да има стратегия за поддръжка на руснаците, които се опълчват на диктатурата. Много хора останаха с усещането, че тази война разтревожи руснаците, едвам когато започнаха да се опасяват за личния си живот...
L`Express: Но в действителност ли са срещу Путин, който толкоз всеобщо поддържаха след анексирането на Крим през 2014 година? Дали руснаците не са се трансформирали в зомбита, както ги изобличава писателят Иегор Гран, наследник на дисидента Андрей Синявски?
Борис Акунин: Напомням, че съветските опозиционни водачи - АлексейНавални, Иля Яшин, деятел и някогашен общински консултант в Москва, Владимир Кара-Мурза, продемократичен деятел, както и други, по-малко известни - са в пандиза.Че в първите дни на войната имаше доста митинги по улиците и повече от 15 000 души бяха задържани. Да откажеш да бъдеш регистриран в армията на Путин изисква доста храброст.Не е като жълтите жилетки във Франция.Това е тоталитарна, полицейска страна.Не може да бъде съборена посредством демонстрации.Опасявам се, че това няма да се случи и в Иран, както не се е случвало до момента във Венецуела или Беларус. За това е нужна същинска гражданска война.А същинска гражданска война се случва единствено когато има композиция от рецесия на властта и всеобщо неодобрение.Така че вместо да назоваваме руснаците зомбита, би било по-продуктивно да им кажем: " Знаем, че сте заложници на Путин, нашата цел е да ви освободим, тъй че дано си оказваме помощ ".
L`Express: Някои наблюдаващи считат, че виновните за войната в Украйна ще би трябвало да бъдат съществено осъдени, с цел да схванат хората един път вечно, че опитът да се завладее и унищожи различен народ е неоправдателен. Смятате ли, че Русия ще може да се поучи от грешките си, както направи Германия след 1945 година?
Борис Акунин: Абсолютно съм сигурен, че ще има потребност от дълъг и систематичен развой на психическа рехабилитация на обществото. Години на процеси, наименуване на отговорни, обществени диспути и така нататък Този развой не би трябвало да бъде претупван или да бъде за възмездие. Без лов на вещици. Основната цел не би трябвало да бъде наказването, а имунитетът против повтаряне. Това не беше направено след рухването на руския режим.
L`Express: За да поведат руснаците личната си гражданска война, те би трябвало да се откъснат от държавната агитация по малкия екран. Как да доближим руснаците до по-хуманни и демократични полезности? Можем ли да влияем на тези хора извън?
Борис Акунин: Разбира се, че да. Ние живеем в ерата на интернет. Видни руснаци, които " емигрираха " в символ на митинг - писатели, артисти, артисти, художници (много сме) - би трябвало да се извърнат към тяхната аудитория, която остава в Русия. Не с лозунги, тъй като лозунгите в никакъв случай не убеждават, а с тяхното изкуство, което е най-мощният агитационен инструмент.
Проблемът е, че сме изолирани, доста от нас са депресирани, има мощна " прочувствена " наклонност на самоизтребление ( " всички би трябвало да млъкнем в този момент след всичко, което нашите сънародници направиха в Украйна " ). Но аз имам вяра, че съветската просвета в този момент би трябвало да приказва по-силно от всеки път. И че би трябвало да създадем портал, платформа, каквото и да е, гратис, антидиктаторско съветско художествено изложение - това е, върху което работим сега. Колкото по-строга е цензурата в Русия, толкоз повече ще се търси този тип творчество. Като илюстрация: ето по какъв начин сега продават книгите ми в съветските книжарници - скриват кориците и показват, че съм " задграничен сътрудник ".
L`Express: Как тази платформа ще се впише във вашата асоциация True Russia, която оказва помощ на украинци, само че и на млади руснаци, избягали от войната?
Борис Акунин: Платформата, която проектираме, ще бъде самобитен културен раздел на по-големия план " True Russia ". Последният се концентрира върху по-практични неща, като набиране на средства за разнообразни начинания, които оказват помощ на украинците. В самото начало True Russia помагаше единствено на украинските бежанци.
Като съветска диаспора смятахме, че това е нещо, което наложително би трябвало да създадем. Първата ни акция през март събра над £1 милион частни дарения. След това имаше други, по-специфични, " по-малки " цели, поредни в помощ на украинските институции. По-важното е, че True Russia дава опция на тези, които се нуждаят от помощ от една страна, и на тези, които желаят да оказват помощ, да се намират, както доста други сходни планове. Kогато забелязахме че доста съветски бежанци, избягали от режима на Путин, са в сложна обстановка, ние започнахме да оказваме помощ и на тях.
True Russia е доста дребна организация, с доста дребен личен състав (директорът Олег Радзински работи непринудено, той е освен отличен публицист, само че и умел финансист, което е благословия), която прави каквото може. Силната страна на True Russia е, че доста съветски културни звезди я поддържат, откъдето пристигна и концепцията за основаване на този културен център в Интернет. Ще се споделя Dom Kultury (Дом на културата). Надявам се да е забавно място и за виртуално посещаване. Не е елементарно да се стартира финансово, защото парите са нужни за по-належащи въпроси, като да вземем за пример подкрепяне на хора в неволя. Но ще стигнем и до такава степен.
L`Express: Имиджът на Русия е извънредно деградирал поради експанзията й към Украйна. Толкова доста, че някои западняци стигат до такава степен да бойкотират съветската просвета, издигната като знаме от Кремъл. Но по какъв начин съветската просвета може да легитимира сходна офанзива?
Борис Акунин: Исторически има две съветски култури: формалната и " неофициалната ". Първата постоянно е била подкрепяна от страната и защото става дума за империалистическа страна, културата, която спонсорираше, явно също беше империалистическа. Някои от тези актьори бяха надарени и техните произведения могат да бъдат много мощни. Имаме лични Киплинг и военни шедьоври в духа на " Атаката на леката бригада " от английския стихотворец Алфред Тенисън. Дори поетът Александър Пушкин композира няколко гръмотевични империалистически химна - само че без огромна стойност, почтено казано. Но през последните двеста години същинската мощ и харизма на съветската просвета е била представяна основно от анти-истаблишмънт, демократични или революционни актьори. Вярвам, че компликациите, които срещаме в лицето на държавната машина, съпротивлението, създава един тип характерна духовна сила, която според мен прави съветската класика толкоз скъпа.
Днес тази двоякост към момента е доста осезаема. Разбира се, в актуалния свят един блогър или рапър има доста по-голяма тежест от, да речем, един художник или публицист. Когато виждам бездната, в която е паднала Русия, единственото нещо, което ми дава известно облекчение и известна вяра е, че болшинството известни и надарени музиканти, YouTube звезди или " писатели " са на вярната страна;: против диктатора и неговата експанзия. Говорейки за диктатора и неговите източници на литературно ентусиазъм, добре знае се, че Путин мощно има вяра в откровенията на националистическия мъдрец Иван Илин (1883-1954), който има репутацията на фашистки мъдрец, тъй като през 30-те години на предишния век е обожател на Фюрера и Дучето. Концепцията на Илин ще ни се стори доста остаряла в 20-ти век - става въпрос единствено за величието на съветския народ, неговата свещена задача в Евразия и нуждата от здрава ръка.
Това е нещо, което Путин " явно намира за стимулиращо ". Самият той е останал душевен в предходния век, подполковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) от 1980 година, замаян от обстоятелството,че може да има суперсила. Не мисля, че Путин би " послушал " всеки (преди да нападна Украйна), в това число Илин. Днешният Путин несъмнено си мисли, че е в директен контакт с Господ, който като по знамение ще го извади от дупката му на плъх. Това е единственото пояснение, което мога да намеря за неговата непримиримост след неуспеха на светкавичния му блицкриг. През пролетта, след рухването на Мариупол, той имаше опция да отстъпи, губейки лицето си единствено на половина. Той не се възползва от този късмет. Едва ли ще има различен.
L`Express: Вие сте напуснал Русия през 2014 година, когато беше анексиран Крим и когато доста ваши сънародници ликуваха. До каква степен тази 2014 година е повратна точка във вашето усещане на упражняваната от Путин власт?
Борис Акунин: Аз напуснах Русия, тъй като ми стана ясно, че Путин е избрал да стане пожизнен деспот. Украинското придвижване не му остави други варианти.Друга причина беше тази, която споменахте - че болшинството мои сънародници поддържаха това закононарушение.Разбрах, че преди нещо да се промени в Русия, първо би трябвало да се води и завоюва дълга война, с цел да се завладеят сърцата и мозъците на хората.Тази война продължава и успеха надалеч не е сигурна. Но няма различен метод.
L`Express: Говорите за победа. Но по какъв начин се поставя завършек на война като тази? ? Чрез унищожаването на армията на Путин? Чрез договаряния? Смятате ли, че този спор ще продължи още дълго?
Борис Акунин: Виждам успеха, идваща посредством гражданска война в Русия. Всъщност не виждам друга опция. Революцията може да одобри формата на прелом или национално въстание, само че ръководството на Путин би трябвало да завърши. Диктатурата ще рухне един ден, както всички диктатури. Ще бъде като февруари 1917 година, когато след военните провали последва имплозия.
L`Express: Кога може да стане това?
Борис Акунин: Както споделих, доста ще зависи от това какъв брой умно или неразумно свободният свят работи в двете решаващи направления: подкрепяне на армията на Украйна и намаляване на поддръжката за Путин в Русия.
L`Express: Православната черква, и по-специално патриарх Кирил, служи като морална реабилитация на нахлуването на Русия в Украйна. Има ли тя някаква тежест върху популацията?
Борис Акунин: О, не обръщайте внимание на Руската православна черква!Нейното политическо въздействие, престиж и морал са оскъдни. Църквата като институция е дисциплиниран прислужник на страната от времето на Петър I, повече от триста години.Обслужваше всички водачи, даже и комунистите, без никакви терзания.В Русия на никой не му пука какво споделя Кирил.Всъщност би провокирало възторг, в случай че индивидът в миналото каже нещо отвън рамките на формалното говорене.Но той няма да го направи.Не и до момента в който режимът не тръгне да пада.
L " Express: Някои от вашите книги са " скрити " в Русия: какво приказва това за душевното положение на Кремъл?
Борис Акунин: Стотици създатели, художници, публицисти бяха публично провъзгласени за " непознати " сътрудници. Всеки петък този черен лист става по-дълъг. Иронията е, че аз персонално не получих това отличие, тъй че съгласно мен книжарниците и библиотеките, които карат книгите ми да изчезват, просто внимават, тъй като постоянно ме клеветят в прокремълските медии, името ми беше изтеглено от театрални афиши и други Не ми пука, напуснал съм Русия преди години, нищо не могат да създадат против мен. Но за тези в Русия или тези, които имат близки връзки с Русия, това враждебно отношение е рисково и постоянно води до наказателно гонене, както в тази ситуация с моя сътрудник Дмитрий Глуховски, който в този момент е разгласен за търсене.
L " Express: Какво приказва това за Кремъл?
Борис Акунин: Че той изцяло схваща въздействието на обществените интелектуалци и приема съществено тяхната антивоенна позиция. Нервни са.
L " Express: Коя от вашите книги може да помогне да се разбере какво е съветската душа? И по какъв начин ще я дефинирате тази съветска душа?
Борис Акунин: Не мисля, че нещо като " съветска душа " съществува.Какво е френска душа, люксембургска душа?Ако говорите за културни кодове, национални манталитети, обичам да си играя с този тип клишета в романите си, правилно е, само че не доста на съществено. Можете да пробвате " Ловецът на водни кончета ", това е стереотипна история.
L " Express: Ще се върнете ли в миналото в Русия?
Борис Акунин: Не, не мисля да се връщам.Моята Русия потъна.
Автор на голям брой исторически детективски романи и една история на Русия, Борис Акунин е един от най-известните модерни съветски писатели. Истинското му име е Григорий Шалвович Чхартичвили и е роден през 1956 година в Грузия, тогава руска република, само че израства в Москва. Критик на политиката на Владимир Путин, той бяга от Русия през 2014 година, " погнусен " от противозаконното анексиране на Крим. Живеещ в този момент в заточение в Лондон, ужасяващ от експанзията на Кремъл против Украйна, той сътвори предходната година, дружно с танцьора Михаил Баришников и икономиста Сергей Гуриев, както и други, фондацията True Russia, ориентирана към подкрепяне на украински бежанци и руснаци, които са напуснали страната си. Убеден, че режимът на Путин в последна сметка ще падне, той има вяра, че единствено гражданска война, водена от съветския народ, може да докара до това рухване (дори в случай че наподобява, че такава за момента не може да се сформира). Оттук и нуждата, съгласно създателя на " Ловецът на водни кончета ", за сближение на народа към демократичните хрумвания. В неговите очи изкуството е най-ефикасното оръжие, доста повече от лозунгите.
L`Express: Русия е познавала доста кръвожадни диктатори, от Иван Грозни до Путин, в това число Сталин. Обречена ли е Русия на авторитаризъм?
Борис Акунин: Историята на съветската страна се движи на зигзаг сред " свободата " и " несвободата " в продължение на доста генерации. Период на властническо или диктаторско ръководство беше последван от интервал на промени, даже гражданска война, а по-късно неизбежно пристигна нов стадий на подтисничество. Няма нищо мистично в тази въртележка, нито преднамереност. Всичко е доста разумно.
Първоначално Русия е била замислена като хиперцентрализирана мощ. Би било невероятно да се задържи по различен метод една толкоз обширна и разнообразна страна, с изключение на със мощ и принуждение. Всеки път, когато стартира придвижване към независимост, хиперцентрализацията отслабва и страната стартира да се разпада, което провокира самобитна " паническа реакция ". Всички промени са отхвърлени и Русия се връща към авторитаризма. Последният път, когато видяхме това да се случва, беше през 90-те години.
Следователно казусът не е в ръководещите, а в устройството на страната. Тя би трябвало коренно да се трансформира във федерация или още по-добре в конфедерация. Само тогава демокрацията ще стане допустима. Но както и да е, евентуално ще се случи скоро. Веднага щом режимът на Путин стартира да се разпада, на всички места ще има огнища на сепаратистки придвижвания. Много малко евентуално е след няколко години да съществува съветска страна, каквато я познаваме през днешния ден.
L`Express: Русия ще би трябвало да премине през гражданска война. Но по какъв начин може да се случи това? Вярвате ли в гражданска война, водена от съветския народ?
Борис Акунин: Не, съветският народ не желае гражданска война и няма мощ, вътре или отвън Русия през днешния ден, която може да стартира гражданска война. Но революциите не се случват, тъй като някой ги желае или ги провежда. Случват се - постоянно - когато един развален и подкупен режим отслабва и рухва. Например през февруари 1917 година никой в Русия не вярваше в революцията и Ленин, в своето заточение от Цюрих, планираше да построи социализъм в Швейцария. Тогава взрив! и империята се разпадна за седмица. Империята на Путин е обречена, въпрос на време е. Зависи и от това какъв брой неточности ще създадат съперниците им, а те вършат доста неточности, за жалост.
L`Express: Какви съгласно вас са тези неточности на Запада? Смятате ли, че Западът се отнася прекомерно меко към Путин?
Борис Акунин: Има единствено два фактора, които към този момент могат да унищожат Путин: военни провали и национално въстание.
Първият фактор няма да е задоволителен, тъй като колкото и да се бият украинците, Москва няма да завладяват. Путин не може да бъде свален от никой различен, с изключение на от личния си народ. В тези две връзки са позволени доста неточности,мисля. Украинската войска не беше подкрепена задоволително добре или задоволително бързо, което докара до спомагателни човешки загуби. И несъмнено, западната политика по отношение на руснаците беше контрапродуктивна.
Вместо да откъснат елементарните руснаци от диктатора, акцентирайки, че той е врагът, а не съветският народ, държавните управления на доста западни страни отчуждиха и антагонизираха руснаците посредством въвеждане на разнообразни санкции за съветски жители - даже и за бягащите от Путин. Това извънредно доста оказва помощ на Путин и удължава времето на ръководството му. И също по този начин кореспондира доста добре с неговата изразителност, че " Западът е изпълнен с русофобия ". Стотици хиляди руснаци напуснаха страната, тъй като не желаят да вземат участие във войната на Путин. Те не са добре пристигнали на никое място, не са подкрепени - в действителност постоянно им се споделя да се приберат вкъщи.
И доста ще го създадат, тъй като нямат различен избор. Нямат законен статут, нямат средства, нямат опция да работят, враждебността към тях е огромна. Мисля, че би трябвало да има стратегия за поддръжка на руснаците, които се опълчват на диктатурата. Много хора останаха с усещането, че тази война разтревожи руснаците, едвам когато започнаха да се опасяват за личния си живот...
L`Express: Но в действителност ли са срещу Путин, който толкоз всеобщо поддържаха след анексирането на Крим през 2014 година? Дали руснаците не са се трансформирали в зомбита, както ги изобличава писателят Иегор Гран, наследник на дисидента Андрей Синявски?
Борис Акунин: Напомням, че съветските опозиционни водачи - АлексейНавални, Иля Яшин, деятел и някогашен общински консултант в Москва, Владимир Кара-Мурза, продемократичен деятел, както и други, по-малко известни - са в пандиза.Че в първите дни на войната имаше доста митинги по улиците и повече от 15 000 души бяха задържани. Да откажеш да бъдеш регистриран в армията на Путин изисква доста храброст.Не е като жълтите жилетки във Франция.Това е тоталитарна, полицейска страна.Не може да бъде съборена посредством демонстрации.Опасявам се, че това няма да се случи и в Иран, както не се е случвало до момента във Венецуела или Беларус. За това е нужна същинска гражданска война.А същинска гражданска война се случва единствено когато има композиция от рецесия на властта и всеобщо неодобрение.Така че вместо да назоваваме руснаците зомбита, би било по-продуктивно да им кажем: " Знаем, че сте заложници на Путин, нашата цел е да ви освободим, тъй че дано си оказваме помощ ".
L`Express: Някои наблюдаващи считат, че виновните за войната в Украйна ще би трябвало да бъдат съществено осъдени, с цел да схванат хората един път вечно, че опитът да се завладее и унищожи различен народ е неоправдателен. Смятате ли, че Русия ще може да се поучи от грешките си, както направи Германия след 1945 година?
Борис Акунин: Абсолютно съм сигурен, че ще има потребност от дълъг и систематичен развой на психическа рехабилитация на обществото. Години на процеси, наименуване на отговорни, обществени диспути и така нататък Този развой не би трябвало да бъде претупван или да бъде за възмездие. Без лов на вещици. Основната цел не би трябвало да бъде наказването, а имунитетът против повтаряне. Това не беше направено след рухването на руския режим.
L`Express: За да поведат руснаците личната си гражданска война, те би трябвало да се откъснат от държавната агитация по малкия екран. Как да доближим руснаците до по-хуманни и демократични полезности? Можем ли да влияем на тези хора извън?
Борис Акунин: Разбира се, че да. Ние живеем в ерата на интернет. Видни руснаци, които " емигрираха " в символ на митинг - писатели, артисти, артисти, художници (много сме) - би трябвало да се извърнат към тяхната аудитория, която остава в Русия. Не с лозунги, тъй като лозунгите в никакъв случай не убеждават, а с тяхното изкуство, което е най-мощният агитационен инструмент.
Проблемът е, че сме изолирани, доста от нас са депресирани, има мощна " прочувствена " наклонност на самоизтребление ( " всички би трябвало да млъкнем в този момент след всичко, което нашите сънародници направиха в Украйна " ). Но аз имам вяра, че съветската просвета в този момент би трябвало да приказва по-силно от всеки път. И че би трябвало да създадем портал, платформа, каквото и да е, гратис, антидиктаторско съветско художествено изложение - това е, върху което работим сега. Колкото по-строга е цензурата в Русия, толкоз повече ще се търси този тип творчество. Като илюстрация: ето по какъв начин сега продават книгите ми в съветските книжарници - скриват кориците и показват, че съм " задграничен сътрудник ".
L`Express: Как тази платформа ще се впише във вашата асоциация True Russia, която оказва помощ на украинци, само че и на млади руснаци, избягали от войната?
Борис Акунин: Платформата, която проектираме, ще бъде самобитен културен раздел на по-големия план " True Russia ". Последният се концентрира върху по-практични неща, като набиране на средства за разнообразни начинания, които оказват помощ на украинците. В самото начало True Russia помагаше единствено на украинските бежанци.
Като съветска диаспора смятахме, че това е нещо, което наложително би трябвало да създадем. Първата ни акция през март събра над £1 милион частни дарения. След това имаше други, по-специфични, " по-малки " цели, поредни в помощ на украинските институции. По-важното е, че True Russia дава опция на тези, които се нуждаят от помощ от една страна, и на тези, които желаят да оказват помощ, да се намират, както доста други сходни планове. Kогато забелязахме че доста съветски бежанци, избягали от режима на Путин, са в сложна обстановка, ние започнахме да оказваме помощ и на тях.
True Russia е доста дребна организация, с доста дребен личен състав (директорът Олег Радзински работи непринудено, той е освен отличен публицист, само че и умел финансист, което е благословия), която прави каквото може. Силната страна на True Russia е, че доста съветски културни звезди я поддържат, откъдето пристигна и концепцията за основаване на този културен център в Интернет. Ще се споделя Dom Kultury (Дом на културата). Надявам се да е забавно място и за виртуално посещаване. Не е елементарно да се стартира финансово, защото парите са нужни за по-належащи въпроси, като да вземем за пример подкрепяне на хора в неволя. Но ще стигнем и до такава степен.
L`Express: Имиджът на Русия е извънредно деградирал поради експанзията й към Украйна. Толкова доста, че някои западняци стигат до такава степен да бойкотират съветската просвета, издигната като знаме от Кремъл. Но по какъв начин съветската просвета може да легитимира сходна офанзива?
Борис Акунин: Исторически има две съветски култури: формалната и " неофициалната ". Първата постоянно е била подкрепяна от страната и защото става дума за империалистическа страна, културата, която спонсорираше, явно също беше империалистическа. Някои от тези актьори бяха надарени и техните произведения могат да бъдат много мощни. Имаме лични Киплинг и военни шедьоври в духа на " Атаката на леката бригада " от английския стихотворец Алфред Тенисън. Дори поетът Александър Пушкин композира няколко гръмотевични империалистически химна - само че без огромна стойност, почтено казано. Но през последните двеста години същинската мощ и харизма на съветската просвета е била представяна основно от анти-истаблишмънт, демократични или революционни актьори. Вярвам, че компликациите, които срещаме в лицето на държавната машина, съпротивлението, създава един тип характерна духовна сила, която според мен прави съветската класика толкоз скъпа.
Днес тази двоякост към момента е доста осезаема. Разбира се, в актуалния свят един блогър или рапър има доста по-голяма тежест от, да речем, един художник или публицист. Когато виждам бездната, в която е паднала Русия, единственото нещо, което ми дава известно облекчение и известна вяра е, че болшинството известни и надарени музиканти, YouTube звезди или " писатели " са на вярната страна;: против диктатора и неговата експанзия. Говорейки за диктатора и неговите източници на литературно ентусиазъм, добре знае се, че Путин мощно има вяра в откровенията на националистическия мъдрец Иван Илин (1883-1954), който има репутацията на фашистки мъдрец, тъй като през 30-те години на предишния век е обожател на Фюрера и Дучето. Концепцията на Илин ще ни се стори доста остаряла в 20-ти век - става въпрос единствено за величието на съветския народ, неговата свещена задача в Евразия и нуждата от здрава ръка.
Това е нещо, което Путин " явно намира за стимулиращо ". Самият той е останал душевен в предходния век, подполковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) от 1980 година, замаян от обстоятелството,че може да има суперсила. Не мисля, че Путин би " послушал " всеки (преди да нападна Украйна), в това число Илин. Днешният Путин несъмнено си мисли, че е в директен контакт с Господ, който като по знамение ще го извади от дупката му на плъх. Това е единственото пояснение, което мога да намеря за неговата непримиримост след неуспеха на светкавичния му блицкриг. През пролетта, след рухването на Мариупол, той имаше опция да отстъпи, губейки лицето си единствено на половина. Той не се възползва от този късмет. Едва ли ще има различен.
L`Express: Вие сте напуснал Русия през 2014 година, когато беше анексиран Крим и когато доста ваши сънародници ликуваха. До каква степен тази 2014 година е повратна точка във вашето усещане на упражняваната от Путин власт?
Борис Акунин: Аз напуснах Русия, тъй като ми стана ясно, че Путин е избрал да стане пожизнен деспот. Украинското придвижване не му остави други варианти.Друга причина беше тази, която споменахте - че болшинството мои сънародници поддържаха това закононарушение.Разбрах, че преди нещо да се промени в Русия, първо би трябвало да се води и завоюва дълга война, с цел да се завладеят сърцата и мозъците на хората.Тази война продължава и успеха надалеч не е сигурна. Но няма различен метод.
L`Express: Говорите за победа. Но по какъв начин се поставя завършек на война като тази? ? Чрез унищожаването на армията на Путин? Чрез договаряния? Смятате ли, че този спор ще продължи още дълго?
Борис Акунин: Виждам успеха, идваща посредством гражданска война в Русия. Всъщност не виждам друга опция. Революцията може да одобри формата на прелом или национално въстание, само че ръководството на Путин би трябвало да завърши. Диктатурата ще рухне един ден, както всички диктатури. Ще бъде като февруари 1917 година, когато след военните провали последва имплозия.
L`Express: Кога може да стане това?
Борис Акунин: Както споделих, доста ще зависи от това какъв брой умно или неразумно свободният свят работи в двете решаващи направления: подкрепяне на армията на Украйна и намаляване на поддръжката за Путин в Русия.
L`Express: Православната черква, и по-специално патриарх Кирил, служи като морална реабилитация на нахлуването на Русия в Украйна. Има ли тя някаква тежест върху популацията?
Борис Акунин: О, не обръщайте внимание на Руската православна черква!Нейното политическо въздействие, престиж и морал са оскъдни. Църквата като институция е дисциплиниран прислужник на страната от времето на Петър I, повече от триста години.Обслужваше всички водачи, даже и комунистите, без никакви терзания.В Русия на никой не му пука какво споделя Кирил.Всъщност би провокирало възторг, в случай че индивидът в миналото каже нещо отвън рамките на формалното говорене.Но той няма да го направи.Не и до момента в който режимът не тръгне да пада.
L " Express: Някои от вашите книги са " скрити " в Русия: какво приказва това за душевното положение на Кремъл?
Борис Акунин: Стотици създатели, художници, публицисти бяха публично провъзгласени за " непознати " сътрудници. Всеки петък този черен лист става по-дълъг. Иронията е, че аз персонално не получих това отличие, тъй че съгласно мен книжарниците и библиотеките, които карат книгите ми да изчезват, просто внимават, тъй като постоянно ме клеветят в прокремълските медии, името ми беше изтеглено от театрални афиши и други Не ми пука, напуснал съм Русия преди години, нищо не могат да създадат против мен. Но за тези в Русия или тези, които имат близки връзки с Русия, това враждебно отношение е рисково и постоянно води до наказателно гонене, както в тази ситуация с моя сътрудник Дмитрий Глуховски, който в този момент е разгласен за търсене.
L " Express: Какво приказва това за Кремъл?
Борис Акунин: Че той изцяло схваща въздействието на обществените интелектуалци и приема съществено тяхната антивоенна позиция. Нервни са.
L " Express: Коя от вашите книги може да помогне да се разбере какво е съветската душа? И по какъв начин ще я дефинирате тази съветска душа?
Борис Акунин: Не мисля, че нещо като " съветска душа " съществува.Какво е френска душа, люксембургска душа?Ако говорите за културни кодове, национални манталитети, обичам да си играя с този тип клишета в романите си, правилно е, само че не доста на съществено. Можете да пробвате " Ловецът на водни кончета ", това е стереотипна история.
L " Express: Ще се върнете ли в миналото в Русия?
Борис Акунин: Не, не мисля да се връщам.Моята Русия потъна.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ