Да отричаш жегата, докато термометърът се топи
Има два разнообразни разногласието за климата, които прекомерно постоянно се смесват.
Първият е теоретичен. Той е за това какъв е относителният принос на човешката активност, естествените климатични цикли, слънчевата интензивност, океанските процеси и други фактори за следеното стопляне. Това е законен спор, тъй като науката постоянно се развива посредством инспекция на хипотези и струпване на доказателства.
Вторият спор обаче от ден на ден губи връзка с действителността. Това е изказванието, че световно стопляне въобще няма .
То става все по-трудно за отбрана.
Не тъй като някой политик го споделя. Не тъй като по този начин счита Европейската комисия или Организацията на обединените народи. А тъй като данните, събирани всекидневно от хиляди метеорологични станции, океански буйове, спътници, ледници и океанографски измервания, а и времето, което всеки от нас вижда през прозореца, демонстрират една устойчива наклонност.
Последните единадесет години са единадесетте най-топли години в историята на инструменталните измервания.
Европа към този момент публично е определяна като най-бързо затоплящия се континент на планетата. Температурите тук се покачват повече от два пъти по-бързо от междинното за света.
Само през последните дни Западна Европа претърпява гореща вълна, която счупи върховете във Англия и Франция, докара до десетки жертви, затваряне на учебни заведения, ограничавания в железопътния превоз и даже понижаване на производството на електрическа енергия от френските атомни електроцентрали поради дефицита на задоволително студена вода за изстудяване.
Конференция за адаптиране към световното стопляне в Лондон беше анулирана поради рекордните горещини. Това звучи занимателно, само че в действителност е доста сериозен индикатор за протичащото се.
Проблемът не е, че един ден е парещ. Проблемът е, че върховете престанаха да бъдат изключение и започнаха да се трансформират в годишна традиция.
Учени: Горещата вълна в Европа би била невъзможна без човешката интервенция
Изследването отхвърля и опцията климатичният феномен Ел Ниньо да е съдействал за актуалната гореща вълна в Европа
Промените се виждат в зимите.
Все по-рядко приказваме за снежни зими, които не престават с месеци. Преди тридесет години диалозите през зимата бяха дали снегът ще стигне половин метър или повече. Днес постоянно се чудим дали въобще ще падне сняг за Коледа. Планинските курорти разчитат на оръдия за неестествен сняг, земеделците чакат дъжд, пожарникарите към този момент одобряват летния сезон като време на съвсем непрекъснати борби с огъня. Това не е доказателство единствено по себе си. Но е част от една наклонност, която се следи освен в България, а в съвсем цяла Европа.
Продължителните засушавания се трансформират в съвсем годишно събитие. Земеделските производители приказват за все по-чести интервали без превалявания точно през месеците, когато културите имат най-голяма потребност от вода.
Климатичната криза се вижда в пожарите.
Всяко лято картината се повтаря - Гърция, Турция, Италия, Испания, Португалия, а все по-често и България. Горят хиляди декари гори, пасища и аграрни земи. Налагат се евакуации на цели обитаеми места, а противопожарните служби работят при все по-дълги и тежки пожароопасни сезони.
Промените се виждат и в ледниците.
Ледниците в Европа не престават да губят маса, снежната завивка понижава, а Арктика се затопля с темпове, които до преди десетилетия изглеждаха невероятни.
Разбира се, нито една горещина сама по себе си не потвърждава климатични промени.
Нито едно наводняване.
Нито един пожар.
Климатът не се дефинира от времето в един ден или една година.
Но когато в продължение на десетилетия съвсем всяка година пада нов температурен връх, когато горещите талази стават по-дълги и по-интензивни, когато зимите стават по-меки, а летата - по-сухи, когато интервалите на рискови превалявания и суши зачестяват, тогава към този момент приказваме за наклонност, а не за случайност.
Глобалното стопляне от дълго време престана да бъде единствено теоретичен въпрос. То се трансформира в политическа, икономическа и идеологическа борба за трилиони долари.
От едната страна стоят производителите на петрол, природен газ и въглища, за които всяко ограничаване значи по-малки доходи и по-скъпи вложения. От другата са промишленостите на възобновимата сила, електрическите автомобили, въглеродните квоти и зелените технологии, които също имат голям финансов интерес от ускоряването на енергийния преход.
Смъртоносна гореща вълна обхвана Западна Европа, жертвите се усилват
Над 48 са жертвите на горещото време единствено във Франция
Между тях науката постоянно се оказва употребена като политически мотив.
Така се раждат и тайните теории. Според едни световното стопляне е международна машинация, измислена за нови налози и надзор над обществото. Според други всяка стихия, всяка градушка и всяка горещина са директно доказателство за човешката виновност. И двата лагера имат нещо общо - избират простите отговори пред комплицираната действителност.
Но има една граница, оттатък която разногласието престава да бъде теоретичен.
Това е изказванието, че световно стопляне въобще няма .
Все по-трудно е сходно изказване да се пази.
Достатъчно е човек да огледа и България.
Преди тридесет години продължителната снежна завивка в доста региони беше нещо всекидневно. Днес зимите все по-често наподобяват на късна есен. Лятото носи освен рекордни температури, само че и продължителни засушавания, проблеми за земеделието и все по-големи горски пожари. Това не е усещане от един сезон, а развой, който се натрупва година след година.
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп продължава да оспорва преобладаващите научни оценки за ролята на индивида в климатичните промени и упорства за разширение на добива на петрол и природен газ. Това е законна политическа позиция. Но политическите заявления не могат да охладят въздуха. Нито една тирада не е свалила температурата и с половин градус.
Да се спори какъв е относителният принос на индивида към климатичните промени е изцяло обикновено. Това е работа на науката.
Да се твърди, че стопляне няма, към този момент стартира да наподобява на човек, който по време на 40-градусова горещина изяснява, че термометърът взе участие в международен скрит план.
Климатът няма партийна принадлежност. Не гласоподава. Не гледа телевизия. Не следи обществените мрежи. Не знае кой ръководи Белия дом, Кремъл или Брюксел.
И най-неприятното за всички участници в този спор е, че климатът не демонстрира никакъв интерес дали някой има вяра в него.
Той просто слага идващия температурен връх.
2025 е била третата най-гореща година, откогато се вършат измервания
За първи път три поредни години междинната световна температура е била над прага от 1,5 градуса по Целзий по отношение на прединдустриалната епоха
Първият е теоретичен. Той е за това какъв е относителният принос на човешката активност, естествените климатични цикли, слънчевата интензивност, океанските процеси и други фактори за следеното стопляне. Това е законен спор, тъй като науката постоянно се развива посредством инспекция на хипотези и струпване на доказателства.
Вторият спор обаче от ден на ден губи връзка с действителността. Това е изказванието, че световно стопляне въобще няма .
То става все по-трудно за отбрана.
Не тъй като някой политик го споделя. Не тъй като по този начин счита Европейската комисия или Организацията на обединените народи. А тъй като данните, събирани всекидневно от хиляди метеорологични станции, океански буйове, спътници, ледници и океанографски измервания, а и времето, което всеки от нас вижда през прозореца, демонстрират една устойчива наклонност.
Последните единадесет години са единадесетте най-топли години в историята на инструменталните измервания.
Европа към този момент публично е определяна като най-бързо затоплящия се континент на планетата. Температурите тук се покачват повече от два пъти по-бързо от междинното за света.
Само през последните дни Западна Европа претърпява гореща вълна, която счупи върховете във Англия и Франция, докара до десетки жертви, затваряне на учебни заведения, ограничавания в железопътния превоз и даже понижаване на производството на електрическа енергия от френските атомни електроцентрали поради дефицита на задоволително студена вода за изстудяване.
Конференция за адаптиране към световното стопляне в Лондон беше анулирана поради рекордните горещини. Това звучи занимателно, само че в действителност е доста сериозен индикатор за протичащото се.
Проблемът не е, че един ден е парещ. Проблемът е, че върховете престанаха да бъдат изключение и започнаха да се трансформират в годишна традиция.
Учени: Горещата вълна в Европа би била невъзможна без човешката интервенция
Изследването отхвърля и опцията климатичният феномен Ел Ниньо да е съдействал за актуалната гореща вълна в Европа
Промените се виждат в зимите.
Все по-рядко приказваме за снежни зими, които не престават с месеци. Преди тридесет години диалозите през зимата бяха дали снегът ще стигне половин метър или повече. Днес постоянно се чудим дали въобще ще падне сняг за Коледа. Планинските курорти разчитат на оръдия за неестествен сняг, земеделците чакат дъжд, пожарникарите към този момент одобряват летния сезон като време на съвсем непрекъснати борби с огъня. Това не е доказателство единствено по себе си. Но е част от една наклонност, която се следи освен в България, а в съвсем цяла Европа.
Продължителните засушавания се трансформират в съвсем годишно събитие. Земеделските производители приказват за все по-чести интервали без превалявания точно през месеците, когато културите имат най-голяма потребност от вода.
Климатичната криза се вижда в пожарите.
Всяко лято картината се повтаря - Гърция, Турция, Италия, Испания, Португалия, а все по-често и България. Горят хиляди декари гори, пасища и аграрни земи. Налагат се евакуации на цели обитаеми места, а противопожарните служби работят при все по-дълги и тежки пожароопасни сезони.
Промените се виждат и в ледниците.
Ледниците в Европа не престават да губят маса, снежната завивка понижава, а Арктика се затопля с темпове, които до преди десетилетия изглеждаха невероятни.
Разбира се, нито една горещина сама по себе си не потвърждава климатични промени.
Нито едно наводняване.
Нито един пожар.
Климатът не се дефинира от времето в един ден или една година.
Но когато в продължение на десетилетия съвсем всяка година пада нов температурен връх, когато горещите талази стават по-дълги и по-интензивни, когато зимите стават по-меки, а летата - по-сухи, когато интервалите на рискови превалявания и суши зачестяват, тогава към този момент приказваме за наклонност, а не за случайност.
Глобалното стопляне от дълго време престана да бъде единствено теоретичен въпрос. То се трансформира в политическа, икономическа и идеологическа борба за трилиони долари.
От едната страна стоят производителите на петрол, природен газ и въглища, за които всяко ограничаване значи по-малки доходи и по-скъпи вложения. От другата са промишленостите на възобновимата сила, електрическите автомобили, въглеродните квоти и зелените технологии, които също имат голям финансов интерес от ускоряването на енергийния преход.
Смъртоносна гореща вълна обхвана Западна Европа, жертвите се усилват
Над 48 са жертвите на горещото време единствено във Франция
Между тях науката постоянно се оказва употребена като политически мотив.
Така се раждат и тайните теории. Според едни световното стопляне е международна машинация, измислена за нови налози и надзор над обществото. Според други всяка стихия, всяка градушка и всяка горещина са директно доказателство за човешката виновност. И двата лагера имат нещо общо - избират простите отговори пред комплицираната действителност.
Но има една граница, оттатък която разногласието престава да бъде теоретичен.
Това е изказванието, че световно стопляне въобще няма .
Все по-трудно е сходно изказване да се пази.
Достатъчно е човек да огледа и България.
Преди тридесет години продължителната снежна завивка в доста региони беше нещо всекидневно. Днес зимите все по-често наподобяват на късна есен. Лятото носи освен рекордни температури, само че и продължителни засушавания, проблеми за земеделието и все по-големи горски пожари. Това не е усещане от един сезон, а развой, който се натрупва година след година.
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп продължава да оспорва преобладаващите научни оценки за ролята на индивида в климатичните промени и упорства за разширение на добива на петрол и природен газ. Това е законна политическа позиция. Но политическите заявления не могат да охладят въздуха. Нито една тирада не е свалила температурата и с половин градус.
Да се спори какъв е относителният принос на индивида към климатичните промени е изцяло обикновено. Това е работа на науката.
Да се твърди, че стопляне няма, към този момент стартира да наподобява на човек, който по време на 40-градусова горещина изяснява, че термометърът взе участие в международен скрит план.
Климатът няма партийна принадлежност. Не гласоподава. Не гледа телевизия. Не следи обществените мрежи. Не знае кой ръководи Белия дом, Кремъл или Брюксел.
И най-неприятното за всички участници в този спор е, че климатът не демонстрира никакъв интерес дали някой има вяра в него.
Той просто слага идващия температурен връх.
2025 е била третата най-гореща година, откогато се вършат измервания
За първи път три поредни години междинната световна температура е била над прага от 1,5 градуса по Целзий по отношение на прединдустриалната епоха
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ