П рактиката на Керъл Берман като психиатър я е срещала

П рактиката на Керъл Берман като психиатър я е срещала с доста тежки случаи. Но най-голямото предизвикателство за нея била заболяването на личния й мъж. След 40 години брак тя не очаквала, че ще се стигне до такава степен да се занимава професионално със брачна половинка си в ролята му на пациент.

Слабоумие

Първите признаци на старческо малоумие се показали при Марти Берман на 74 години. Той почнал да се губи на улицата, да не помни доста неща. Един ден, до момента в който се разхождали в парка, той се загледал в някаква жена, която в тил приличала малко на нея, и се развикал като оглупял: „ Керъл, Керъл, ела тук! Ела незабавно! ” Тя го побутнала, с цел да му покаже, че е до него. Той обаче отказвал да одобри, че е тази, за която се показва. Бил твърдо уверен, че тя е самозванка, която се пробва да заеме мястото на неговата брачна половинка.

Това е особено положение при така наречен Синдром на Капгра. Кръстникът на синдрома е френският психиатър Жан Мари Жозеф Капгра, който през 1923 година пръв описал сходен случай – на жена, която била уверена, че всички членове на фамилията й са сменени с техни копия.

При този синдром си имаме работа с услужлива памет – болният хем си спомня нещо, хем си го извърта както си желае. Ако направи нещо неприятно да вземем за пример, може умерено да твърди, че не е бил той, а неговият двойник. Така, както някой е сменил роднините им, е изнамерил и негово копие.

Керъл имала такива пациенти в практиката си и незабавно разпознала признаците. Но когато психиатърът би трябвало да взема решение проблемите на собствен непосредствен, нещата са в пъти по-сложни.

„ Синдромът на Капгра унищожи нашата връзка – споделя Керъл Берман. - Това е нещо извънредно, тъй като те разделя от този, който обичаш. Той се опитваше да избяга от мен, тъй като си мислеше, че съм някаква злосторница или непозната, която се пробва да се вмъкне в живота му. ”

За аргументите за възникването на Синдрома на Капгра се знае малко. Според остаряла доктрина, за основаването на която повлиява учението на Фройд, той се провокира от прекарвания от рода на едиповия комплекс или комплекса на Електра, когато децата изпитват полово увлечение към родителите си, отбелязва неврологът Вилейанур Рамачандран.

„ Детското полово увлечение се намира на напред във времето и вие го възстановявате, като казвате – всичко е наред, това не е моята майка, другояче не бих изпитвал такова предпочитание към нея ”, споделя той.

Тази доктрина доста бързо е приета за несъстоятелна, защото пациенти със Синдрома на Капгра неправилно разпознават освен родителите си, само че и други хора, домашни животни и дори растения.

Камера

Възникването на Синдрома на Капгра може да бъде обвързвано с обработването на зрителната информация и съответната реакция, която поражда при разпознаването на лицата. Ако приемем, че очите са камерите на мозъка, които концентрират и му демонстрират света, то за какво не допуснем, че тази „ техника ” предстои на повреждане. Технологията, обяснена простичко, наподобява по следния метод: светлината навлиза в окото през роговицата (прозрачната част на окото) и минава през зеницата (черната точка в окото). Лещата в окото обръща облика наобратно и той се проектира върху ретината (в задната част на окото). Ретината е покрита с милиони чувствителни на светлина и цветове нервни кафези, които изпращат облика до мозъка посредством зрителния нерв. Мозъкът прекатурва картинката и ние я виждаме в вярната посока. Но изцяло допустимо е някъде по веригата да настъпи щета и да се скъса връзката сред възприемането на информацията и страстите. Пациентът може да продължава да изпитва позитивни и негативни страсти, само че не и по отношение на околните си хора, които за него стават безусловно непознати.

Шизофрения

Заболяването се развива най-често при пациенти с шизофрения, след черепно-мозъчни контузии, при хора, страдащи от невродегенеративни болести. При деменцията с телца на Леви вероятността да се прояви Синдромът на Капгра е 16,6%. Друго проучване демонстрира, че измежду пациентите, преживяващи първия стадий на психологично разстройство, делът на болните със Синдром на Капгра е 14,1%. Що се отнася до упоменатата деменция с дифузни телца, то тя беше изтъкната като причина за самоубийството на артиста Робин Уилямс.

„ Той не знаеше, че е болен от това, преди да почине, откри се при аутопсията ”, показа в изявление вдовицата на артиста Сюзан Шнайдър Уилямс. „ Моля се на Бог това да хвърли малко светлина върху телцата на Леви поради милионите хора и околните им, които страдат от този тип деменция ”, сподели тя, споделяйки за признаците на комплициране, които се проявявали при брачна половинка й в месеците преди да реши да постави завършек на живота си, до момента в който още осъзнавал казуса. Финалната му роля бе на 11 август 2014 година

„ Годината преди гибелта му беше като игра с изтегляне на откачени късметчета ”, показа Сюзан Шнайдър Уилямс. Точната диагноза на артиста по този начин и не беше сложена приживе.

Заблудата на двойниците, както още назовават Синдрома на Капгра, е също толкоз сложна за диагностициране. Болните може да си фантазират, че мястото на техните близки са заели самозванци, клонинги, извънземни. „ Не те познавам, върви си на твоята планета! ”, крещи мъж, уверен, че в тялото на брачната половинка му се е вселило извънземно творение. В друго проучване се загатва за пациент, който обезглавил татко си, уверен, че той е робот. Убийството било осъществено, до момента в който търсел акумулатори в главата му.

Един от пациентите на Рамачандран не разпознавал образно майка си, само че при диалози по телефона синдромът не се проявявал. С помощта на електроди Рамачандран провел опит. Показвал на болния фотоси на членове на фамилията му и на непознати хора. Обикновено при типа на непосредствен човек хората реагират по-емоционално, в сравнение с до момента в който гледат някой чужд. Това кара потните им жлези да работят по-активно, което пък покачва електропроводимостта на кожата. При въпросния пациент обаче подобен резултат не се следил. Той виждал всякакви хора в фотосите на един и същи човек, само че в разнообразни ракурси. Даже на личните си фотоси съумял да съзре „ друго аз ”.

„ Мисълта, че обичаните хора са някакви самозванци, би трябвало да бъде отхвърлена, в случай че системата за оценка на убежденията работи вярно. Но при щета в мозъка може да се получи затруднение ”, разясняват психиатри.

Котаракът разузнавач

Понякога синдромът има необикновени проявления. През 2007 година е разказан случай с пациент, който отишъл да си признае греховете пред духовник. Той твърдял, че съжителства по едно и също време с две дами в един облик. Друг си фантазирал, че има две дъщери и двама синове, изглеждащи напълно еднообразно. Трети считал, че разполага с харем – виждал жена си като шест разнообразни облика с идентични имена. Четвърти се смахнал напълно и обвинил брачната половинка си, че е някакъв травестит, който се преструва на нея.

Пациенти със Синдрома на Капгра си мислят, че техният дом е на някой различен. Възрастна германка била уверена, че брачният партньор й я е отвлякъл и я държи принудително в къщата си. Тя се опитвала непрестанно да избяга, с цел да се прибере „ вкъщи ”.

73-годишен мъж, който неколкократно получавал контузии на мозъка, възприел като шарлатанин котарака си. Той бил надълбоко уверен, че новият котак е разузнавач и е вербуван да го следи от спецслужбите.

Прибори за невидимия съквартирант

Във Франция 78-годишен мъж в продължение на 10 дни се оплаквал от нахалник в дома си. Наглецът изглеждал съвсем като него и най-нахално се появявал пред него, когато се погледнел в огледалото. Той се опитал да завърже контакт с него и се учудил какъв брой доста неща знае непознатият за него.

Старецът дори носел две чинии с принадлежности за двама души към огледалото, с цел да сервира храна на гостенина си. В последна сметка щерка му го завела в болница, където го диагностицирали като пациент със Синдрома на Капгра.

Лечението на заблудата на двойниците се сортира според от главното заболяване и не постоянно води до позитивни резултати. Марти Берман починал през 2012 година В последните години от живота му Синдромът на Капгра ту се усилвал, ту отслабвал, само че по този начин и не липсващ дефинитивно. След гибелта му Керъл разказва положението му в книга, с цел да помогне на хората с сходна на нейната орис да преживеят заболяването на близкия си.

Телеграф