Пикардийска овчарка
Овчарските кучета имат античен генезис. Техни представители са немска овчарка, кавказка овчарка, каракачанска овчарка и др.
Основното им предопределение е обвързвано с основен занаят на хората, какъвто е овцевъдството. Овчарските кучета са съпътствали стадата и са публикувани на процедура на всички места, където се отглеждат огромни стада овце.
Съществуват разнообразни породи овчарки, развивани съгласно потребностите на хората в избрани райони. Едно от тези животни е пикардийското овчарско куче. То е от групата френски овчарски кучета.
История на пикардийската овчарка
Пикардийската овчарка, с латинско название Berger Picard, е френска порода куче. През интервала на І и ІІ международна война кучетата от порадата съвсем изцяло са измрели и сегашната популация е от възстановителните старания за запазването на типа. Преди 13 години се основава Американски клуб на пикардийската овчарка, чиято цел за запазването на това отлично куче.
Симпатичният чорлав асистент на индивида е доста лоялен, обича децата и мощно се привързва към стопаните си. Това е стражево куче и добър сателит, само че не е подобаващ за всеки дом.
Смята се, че пикардите са отглеждани в предишното от белгийски и холандски овчари след секване на локални породи. Но през днешния ден животните се срещат главно във Франция, само че има и в Съединени американски щати и Канада. В момента наброяват над 4 хиляди индивида.
Стандарт за пикардийска овчарка
На външен тип кучето е със междинен размер на тялото, което е мускулесто, удължено, само че не лишено от грациозност. Мъжките са високи до 65 сантиметра, а женските могат да бъдат и по-високи от тях, до 67 сантиметра. Възрастните кучета тежат до 33 кг.
Главата на пикардийската овчарка е огромна, с необятен череп, а по челото минава едвам забележима лента, което я прави да наподобява плоска. Има добре завършени вежди, само че те не затварят очите. Те са тъмни по стандарт, ушите доста огромни, заоблени на върха, стоят високо на главата. Скулите не са прекомерно мощно изразени, единствено леко заоблени. Имат мощен врат, дълги крайници, къси и закръглени кучешки лапи. Дължината на козината им е към 4 сантиметра към муцуната и с два сантиметра по-дълга по тялото. Стандартът при тях включва разнообразни цветове: сив, сив, разбъркан с наслойка, черно и синьо, както и светлобежов.
Козината му е рошава, само че това не пречи на неговата елегантност и активност. Това е спортно куче, което феновете на тези животни постоянно избират.
Стандартите при пикардийската овчарка са доста прецизни и включват разнообразни условия. В козината не се позволява съществуване на огромни бели петна, може да са единствено дребни по гърдите и по лапите на кучето. Всяко отклоняване от стандарта се счита за недостатък, а степента му се дефинира съгласно това какъв брой се разграничава от стандарта. За отклоняване се смята и в случай че козината е прекомерно дълга или прекомерно къса, в случай че липсват вежди, или са прекомерно мощно изразени.
Характер на пикардийската овчарка
Пикардийското овчарско куче е надзирател и това е неговата съществена роля. Вродените умения му оказват помощ да пази добре, а то познава чудесно територията си и я пази храбро.
В животното има непримиримост и възприятие на самостоятелност, само че се държи уравновесено, не демонстрира експанзия и е общително творение. Нямат доверие на непознати, обичат стопаните си и изключително децата. Ако дълго бъдат отделени от фамилията, може да изпаднат в меланхолия.
Хранене на пикардийската овчарка
Макар самото животно да е скромно и чинно куче, във връзка с храната на пикардийската овчарка би трябвало да се съблюдават разпоредбите за здравословно хранене. Основната част от храната му се състои от варено месо и морска риба. За да е пълноценно и разнообразно храненето може да се дават ориз и овесена каша, сварени в някакъв бульон. Зеленчуците би трябвало да бъдат смелени и се прибавят още пресни най-малко 100 грама дневно.
Кучето може да бъде хранено и с висококачествена подготвена кучешка храна, съдържаща всички нужни съставки.
Грижи за пикардийската овчарка
Исторически видяно това са кучета, пригодени за селски живот, само че привикват елементарно и на градски условия, стига да получават задоволително от времето и вниманието на стопанина.
Самото животно е доста пламенно, има огромна потребност от придвижване и в случай че тя не бъде задоволена в затворената градска среда, то чупи и скапва мебелировката. Това важи главно за младите екземпляри, възрастните са по-спокойни и могат да прекарат часове, търпеливо очаквайки връщането на стопанина.
Редовните разходки на кучето са наложителни, само че не задоволителни, тъй като четириногият другар се нуждае и от прочувствено другарство. Пикардийските овчарки обичат и плуването, дългите игри, в които извършват разнообразни задания особено за тях
Тъй като са кучета с дълга четина, те имат потребност от ежедневно разресване. Козината им се заплита, образуват се възли, които прерастват в топки четина и единственият метод за премахване става обръсването на мястото. Затова тази грижа е доста значима.
На пикардийските овчарки би трябвало постоянно да бъдат рязани ноктите, а ушите се чистят при нужда. Очите също би трябвало да се чистят със специфични разтвори, с цел да се избегнат инфекции. Почистването на зъбите е значимо, както за всички останали кучета.
Тази порода не се къпе постоянно, не повече от един път на 3 месеца. Тъй като козината е дълга и съхне доста мъчно, тази процедура се прави със изсъхнал кучешки шампоан.
Обучение на пикардийска овчарка
Пикардийската овчарка е куче, притежаващо разсъдък, сензитивност и неотстъпчив темперамент, по тази причина даже да е добре подготвено, лишава към две години време, с цел да свикне да живее в човешко общество.
Енергичното и работливо куче е щастливо, когато има работа и може да пази и пази. Имат развито възприятие за комизъм и това ги прави доста положителни спътници. Изискват обаче от индивида доста време за връзка с него. Трябва да му се основава непрестанно работа, защото то е изпълнено с готовност да работи по през целия ден, а е и атлетично и лоялно.
Заболявания при пикардийска овчарка
Както всички френски кучета, и пикардите имат мощна имунна система, която им разрешава да заобикалят редица бактериални и вирусни болести. Въпреки това те страдат от генетични проблеми и предразположения. Ако не бъдат гледани вярно, тези особености стартират да се демонстрират като болести. Основните от тях са:
- Нарушения в зрението като кучешка катаракта, мембрана на очите, дегенеративни промени в ретината, ретинопатия.
- Заболявания на щитовидната жлеза - понижаване на секрецията на жлезата и автоимунно инфектиране.
- Имат вродено разбъркване на тазобедрената става, което води до опасности за изкълчване на тазобедрената кост.
- Сърдечно-съдови заболявания
При женските кучета се следят промени на хормонално равнище, което се отразява на плодовитостта им. Младите животни пък би трябвало да бъдат предпазени от простудни болести, които съществено утежняват здравето им. Колкото едно животно е по-възрастно, толкоз повече понижава риска да се разболее съществено. Продължителността на живота им е от 13 до 15 години.
Няколко обстоятелството на пикардийската овчарка
Това куче е необятно показано в изкуството, като е изобразявано на гравюри и гоблени. Има изображение на кучето в известна картина на Рамбуе от началото на ХІХ век.
Пикардийските овчарки са публично приети като порода във Франция през 1925 година.
Твърди се, че тези кучета са били потребление за контрабанда на тютюн и кибрит на френско-белгийската граница. Тютюнът е бил поставян в торби от кози кожи, сложени с кожата нагоре върху обръснатия тил на кучето. Отдалече никой не е обръщал внимание на светлото куче, пренасящо сходен товар, изключително по здрач.
Днес компанията Дисни е употребила породата в три свои кино лентата.
